Един красноречив и предполагам не много известен факт
за отношението на цар Борис към евреите.
Периодически се води дискусията
за неговия принос за спасяването
на българските евреи,като снемането
на паметната плоча в Израел не е
без усилията на комунистическата интелигенция а ла Вагенщайн.
Зa щастие не всички български евреи се придържат до..
лявата теза..






Ето какво четем в “Корона от тръни” (стр.241):
“Няколко седмици по-късно цар Борис беше опечален от една ужасна новина. Доктор Артур Мейер, един от неговите лични приятели в Германия, дошъл една вечер в къщата на Драганов много възбуден, за да му каже, че нацистките власти го подложили на груб разпит и бяха претърсили къщата му. Мейер, добър приятел на българите в Берлин, беше евреин.
Властите казаха, че са получили напоследък няколко анонимни писма, обвиняващи го в незаконни сделки с чужда валута.
Драганов повика спешно българския министър Поменов, който знаеше, че д-р Мейер е близък на царя от детинство, и двамата български дипломати се опитаха да го успокоят, като му предложиха да се намесят в негова защита.

"Мейер все още много обезпокоен се върна в апартамента си. На следната сутрин Поменов и Драганов научиха, че доктора и жена му са се самоубили. Неспособен да понася повече нарастващия тормоз, Мейер се беше застрелял, след като беше застрелял жена си.

Цар Борис беше дълбоко потресен от смъртта на приятеля си. На 17 ноември 1933 година няколко приятели на семейство Мейер, които се осмелиха да присъстват на еврейското погребение, бяха изненадани от целия персонал на българската легация, воден от министър Поменов.
Венецът, който той положи, имаше широка лента
с надпис с едри букви: “От Вашия добър приятел, Борис, Цар на България.”

Венецът не остана незабелязан от нацистките кръгове. Това беше първата от редицата постъпки на българския цар, които постепенно го направиха подозрителен в техните очи.
“Един бъдещ съюзник? Може би. Но никога един истински верен приятел” – вероятно мислеха много от тях.”

Годината е 1933 и Борис действа явно срещу нацистите в полза на един негов евреин приятел.
Царят не очаква никаква облага от този протест. Посещението на неговият персонал на еврейското погребение е знак за дълбокото морално отношение към евреите и отношението му към антисемитизма.
Тогава бе ли Борис гонител или приятел на евреите?"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дали подобни неща няма да докажат че през 1943г. цар Борис ІІІ Обединител е бил просто отровен от нацистите?

Indomita Bulgarorum juventus! Eновий, 473-521г.

Честно казано-не вярвам.
Имах един преподавател на времето по научен
...комунизъм,
който минаваше за дисидент.
Подхвърляше със загадъчен вид
подобни твърдения.
Не вярвам хората около Хитлер
да са искали да дестабилизират един
съюзник-колеблив,
но все пак съюзник.
Погледнете дискусията след статията на Генов
на указания линк.
Ето едно мнение от противниковия лагер:
"Задавате ми въпроса дали цар Борис ІІІ е знаел, че евреите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония се изпращат на смърт.
През май 1943 г. цяла София го е знаела от разпространяваните по пощенските кутии позиви с призиви за обществени протести.
Чуждите дипломати предупреждават и царя, и правителството, а САЩ и Великобритания отправят открити заплахи
към Борис ІІІ, че ще носи персонална отговорност
и че прошка няма да има.
Да ви цитирам ли мнението на Чърчил,
защото аз изпитвам неудобство даже като го чета.
Подходът на цар Борис ІІІ за решаване на еврейския въпро
с е в типичен негов стил, най-добре охарактеризиран от нацистката Служба за сигурност:
Той преследва своята често прилагана
тактика да създава усложнения зад гърба
на отговорното правителство, за да се представи след това като непричастен”.
Вие сте прав г-н Минчев,
че цар Борис не се доверява германците и се опитва да играе „двойна игра”, но причината не е в желанието му да защити националните интереси на българската държава,
а да съхрани династията.
Личната трагедията на Борис ІІІ е, че той посвещава живота си на тази цел, постигането на която се оказва невъзможно.
Нацистите са наясно с поведението на българския монарх и неговите стремежи. В горецитирания доклад Шеленберг прави изводите: „...може да се констатира само неискреността му към германския съюзник.
"

Редактирано от Tyлca на 15.11.05 00:23.