Често съм попадал на следното обяснение за кризата на античния полис :Дребното земевладение не могло да устои на конкуренцията на евтиния робски труд в разрастващите се имения на аристокрацията и новобогаташите.Свободните граждани попадат в икономическа зависимост, оттам в политическа и прочие.
Същите автори обясняват навлизането на колоната така: Понеже да се държат роби за тежък труд и в голямо количество е скъпо и опасно, а робският труд - крайно неефективен, земевладелците предпочели арендатори - първо свободни хора, а сетне и освободени за целта роби.
Според мен двете тези си противоречат. А според вас?

Няма противоречие. Колонатът е следствие от недостига на роби...
Това си е вид закрепостяване на свободни граждани /или от друга страна полуосвобождаване на роби/ - колонът не можел да напуска имението без разрешението на господаря, макар че все пак притежавал някакво парче земя и бил по-заитересован да произвежда от роба, които нямал нищо и не му пукало... Обаче и колонатът не бил устойчиво образование. С навлизането на варварите по римските земи колонатът и робовладелството изчезнали и били заменени от свободни селяни - общинници. Естествено че гражданите на империята били по-склонни да живеят под по-икономически изгодната власт на племенните вождове, оъколкото да понасят произвола на корумпираната чиновническа администрация... Така постепенно всички римски граждани станали варвари и колонатът изчезнал.

Primum non nocere!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

на роби? На неуспешните войни?Или на масовата практика робите да се освобождават за оказани или бъдещи услуги?Или на постепенното облагородяване на нравите, прекратило жестокото отношение и дало дори законови права на робите?

Поради секването на победоносните войни, а оттам и на притока на роби, цената на последните се повишила... Станало по-лесно да примамиш някой разорен свободен гражданин и срещу парче земя и известна сигурност да го закрепостиш към латифундията си, отколкото да караш роба да ти работи...
Практиката по освобождаване на роби не е била масова колкото и да изглежда като такава...
За облагородяването на нравите - точно в късноримската империя имаме най-жестокия чиновнически произвол, дори и прилагането на членовредителни наказания - НЕЩО НЕДОПУСТИМО ЗА РИМСКОТО ПРАВО!!!!

Primum non nocere!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ако нравите наистина са загрубели какво е пречело да се върне дълговото робство, особено преди 212г.?
Струва ми се, че поне част от причините са психологически. Към доведените от войни и въстания роби отношението може да е лошо - лесно е да си кажеш, че те са го заслужили.По-друго е положението и отношението към потомствените роби.По морални причини най-вече не се е възстановило дълговото робство.Въпреки повтарящите се екцесии, постепенното облагородяване на нравите не може да се отрече нито в римската нито в историята въобще.Забележете само разликата между Старозаветния Бог и Христос.И друго - римляните разорили, избили и продали в робство картагенците.Същото щяха да направят и с евреите, ако въстанието на Симеон Бар Кохба бе триста години по-рано.Но през 137 г. те просто ги депортирали, без дори да ги заробят масово.

Не бих казал, че средновековните хора са били "по-нравствено извисени" от античните, даже обратното... А пък ако сравняваме Византийците и римляните, картинката съвсем е плачевна... Не е въпросът до Християнството - хората винаги са си били такива. Homo homi lupus est!
Колкото за второто еврейско въстание - случили са на император. Ако беше Тиберий или дори Веспасиан, картинката щеше да е друга... На Хадриан не му се е занимавало с глупости...

Primum non nocere!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би колонатът естествено израства от робството. По времето на Цезар един роб средно за около 6-7 години е откупувал свободата си. Почти всеки роб е притежавал малко стопанство, в което е отглеждал прасета, птици и т.н...Доходите от тази дейност са се трупали в личен робски фонд за освобождаване..... С лошо око се е гледало на роб, който не е отглеждал никакви животинки. Даже поговорки имало по тоя случай....Изглежда робовладелецът е имал двойна изгода от роба си - от неговата дейност като роб и от неговия фонд за освобождение...С течение ва времето вторият източник на доходи за робовределеца изглежда е придобивал все по-голяма тежест. От тази гледна точка колонатът е само превръщане на срочното събиране на фонд свобода в безсрочно, като отпада формета на робския труд...

За мен най интересен е въпроса - до каква степен хуните са били оня катализатор, който е прекъснал чисто робската форма на зависимост.... Първо защото те са разсипали Римската робовладелска империя, второ защото изглежда при тях не е имало робство - въпреки някои словоизлияния на Йорданес и трето защото хунските имена доста странно напомнят на някои познати наши имена като Манджук, Руя/Рую, Гундо/Гунди. Или както Ганчо Ценов твърди - хуните, които основаха българската държава....

Не само хуните, но и германите, които били по-изостанали в социално-икономическите отношения /имали родово-племенен, а не робовладелчески строй/ изиграли своята роля в упадъка на Римската империя... Робите и колоните бягали при тях, защото 'животът при тях бил по-лесен'...

Primum non nocere!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от last roman на 25.10.05 13:59.

ясно. Не става дума за морал въобще, още по-малко - за граждански морал.Става дума за конкретно качество - състраданието.То е естесвено чувство - освен при най-дивите хора. Но римляните са го приемали за слабост и следователно старателно са го прикривали.Има и друго - моралът на общества като римското ( езическо) е строго нормативен.Прилага се само вътре в общността и то като се изключат "съгрешилите". Идеята да обичаш враговете си им е била напълно чужда. Християнството променя нещата ( донякъде).Състраданието става норма и дори когато не се изпитва се имитира.

Може ли да ме информираш кога робите в Рим са придобили правото да се откупуват с труд и дали подобно право е възникнало и в други антични общества?