Курската танкова битка е основното определящо сражение не само на източният фронт но и по отношение на цялата Втората световна война. В разстояние на една седмица са напълно разбити и унищожени най-елитните части най-мощната и страшна военна машина в света. Бронираният юмрук на немският националсоциализъм се разбива в нажежената до червено наковалня на Сталин. Индустрията на Третият райх форсирана до краен предел не е в състояние да осигури нарастващите нужди на немската армия, която е принудена да търпи масираните и едновременни удари от изток. Германия и цяла Европа са заплашени от нахлуване на нискокултурна азиатска раса водена от умен, жесток и безкруполен диктатор.

По своето същество операция "Цитадела" е замислена като концентрирано вклиняване от север и юг в тесен участ от фронта по линията Орел-Курск-Белгород с последващо съединяване на ударните групировки и изолиране на съветските войски намиращи се между тях. Осъществяването на планът зависи най-вече от концентрацията и управлението на елитните немски бронетанкови и мотопехотни съединия. От оперативностратегическа гледна точка масивен концентриран пробив в съветската отбрана би имал катастрофални последици за Червената армия. Според Хитлер за осъществяването на смъртоносният клинообразен удар е необходимо използването на новото поколение тежки танкове Pz V Panther и Panzer VI Tiger. Стига замисълът да не стане очевиден за съветското командване…

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На 5 юли 1943 рано сутринта крупните немскофашистки съединения общо 800 000 войници, 2500 танка и САУ се построяват за начало на съдбоносната операция "Цитадела". Срещу тях държавата на Ленин и Сталин в направлението на немският удар противостои с 1 300 000 войници, 3600 танка и 2400 самолета. Нацистката пропаганда изхождайки от особената важност на предстоящата комплексна настъпателна операция тръби, че това сражение не може да бъде загубено, че Германия със сигурност ще победи и ще наложи "нов световен ред". Хитлер упорито вярва в успехът на новите си играчки като няма никаква реална представа, че те попаднат в условия, в които качествата и техническото им превъзходство остават практически без значение. На 5 юли сутринта в 2 часа и 20 минути на участъкът от съветско-германският фронт с решителното значение руската артилерия изненадващо открива ураганен артилерийски обстрел минути преди стартът на немската артподготовка …Жуков наблюдава през бинокъл началото на грандиозното сражение от 20 километра и става свидетел на адската симфония на хилядите оръдия, ракетни установки М-31 "Катюша" и взривовете на авиационни бомби, които съсипват немските части. На изходният плацдарм на немскофашистките войски настава истински ад. Нарушава се строго определеното построение на излизане от изходните позиции за атака още в самото начало на грандиозното сражение, което дава отрицателен резултат за строгото и безпрекословно изпълнение на специфичните тактически указания и деморализира немските войски.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-тежкото сражение в историята на човечеството в най-интензивната му фаза продължава една седмица от 5 до 12 юли 1943 година и завършва в края на август месец с тотален погром за нацистите. Героическите напъни на СС-дивизиите "Велика Германия", "Leibstandarte""Тотенкопф" и "Das Reich" въоръжени с най-модерните танкове на света Pz V Panther и разработваният от Хеншел, Порше и Круп 56 тонен Panzerkampfwagen VI Tiger със съкрушително 88 мм оръдие попадат в колосална отбранителна система строена от 300 000 човека пролетта на същата година, когато Хитлер отлага офанзивата и замисълът на ОКВ става очевиден за съветският генералитет още на 12 април. На срещата между генералите Жуков и Василевски същият ден в Ставката, на която Сталин лично присъства изхождайки от обстановката на фронта се взема решението за изграждане на дълбоко ешелонирана отбрана срещу явно предстоящ масиран немски удар. И сега създателят на светкавичният бронетанков настъпателен подход генерал-полковник Ханс Гудериан вижда как скъпоценните и уникални тежки панцери експлоатират един след друг попадайки на неразчистени мини. Два дни преди началото на сражението през нощта на 3 юли 1943 година десет инженера от СС-дивизията "Велика Германия" извършват безсмъртен подвиг - в продължение на цяла нощ сами на бойното поле изложени на потенциален вражески огън и риск от пленяване те обезвреждат 2 700 мини! Въпреки героизмът и себеотрицанието на отделни войници и офицери провалът на операция "Цитадела" е неизбежен. От 200 пристигнали от Германия за участие в боевете тежки танкове Pz V Panther само 40 тоест 1/5 са годни за експлоатация след края на първият ден от операцията. Дефектите, които се появяват на стендовете и на бойното поле са следствие стремежът да се произведат в екстремално къс срок определен брой от тях до определена дата. Вместо фаталният удар да бъде нанесен през април, когато Ставката едва нарежда изграждането на многоешелонната отбрана, а тези тежки танкове използвани за развитието на настъплението или за отбраната в случай на неуспех, фюрерът сам в страхът си от поражение обърква естественият ход на събитията като насмита производителите с нереално къси срокове под минимално необходимото технологично време за конструиране и изпитване на образците. Резултатът от тази грешка успоредно с донесенията, които идват директно от немският щаб на масата на Сталин е катастрофален. Единствен Хот в южният сектор на Курската дъга проявява собствена инициатива като прави изненадващ и внезапен маньовър, за който Ставката няма начин да е информирана от швейцарската резидентура на НКВД пуснала корени в немскофашисткото командване и запозната в най-малки детайли с оперативните планове на ОКВ. В резултат на тази маневра Хот отбелязва сериозен прогрес в източно направление застрашавайки целостта на руската отбрана. В южният сектор над Курската дъга се завихрят яростни въздушни боеве между Луфтвафе и съветските тактически изтребителни крила. Над гъстите непрогледни пушеци от горящи като факли танкове, щурмови оръдия и хиляди разпръснати съветски войници движещи се стихийно като мравки на фона на разкопавания от експлозии пейзаж с яростен рев на редове щурмови самолети Ju-87G "Щука" управлявани от педантични пруски аристократи хвърлят смъртоносният бомбен товар по проправящите си път през овъглени останки от хора и техника руски Т-34 водени от обречени на сигурна гибел екипажи. Оцелелите от съкрушителните удари на чудовищните 88мм танкови оръдия на тигрите и непрестанните налети на рицарите от Луфтвафе отчаяните и обезверени руски танкисти се решават на директни тарани срещу стоманените динозаври на Адолф Хитлер. Скоро на бойното поле настава такъв невероятен ад, че за пилотите от двете страни е практически невъзможно да различат своите от противниковите машини. Не помага и новата немска тактика на "танковите клинове", която съчетава предимствата на машините по специфичен начин. Панцерклиновете представляват пирамидални построения, върха на които се води от тежък танк Pz VI Tiger с изключително мощното 88 мм оръдие, а на страните се разполагат по-леките Pz V Panther със 75 мм оръдие, Pz IV. По този начин се акцентува върху най-мощната ударна единица, която трябва да пробие с оръдейни залпове, картеч и прегазване на заграждения, техника и войници противниковата позиция, а останалите по-леки от нея да запълнят и разширят пробитият участък от фронта гонейки със систематична оръдейна и картечна стрелба разбягващите се съветски войници.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кулминацията на титаничното стълкновение настъпва на 12 юли близо до Прохоровка на една сравнително малка поляна от няколко квадратни километра, на която в разстояние на часове ще се реши бъдещето на света поне за един век напред. В моментът, в който 5та Гвардейска Танкова армия изтеглена от Резерва на Степният фронт командвана от геният на съветското военно изкуство генерал-полковник Конев по указание на Ставката се приготвя за контраатака източно от Прохоровка, 2ри Танков корпус на СС се оказва точно на неподходящото място. Изходът от страшният сблъсъкът между части от 5та Гвардейска Танкова армия и 2ри Танков Корпус на СС съставен от 1ва бронетанкова СС дивизия "Leibstandarte"и 2ва бронетанкова СС дивизия "Das Reich"определя крайният резултат от цялата Втора световна война. На бойното поле настава такъв ад какъвто светът никога не е знаел и може би няма и да узнае. С пълно основание можем да твърдим, че в пряк и преносен смисъл това е най-горещото място в човешката история. Тук се сблъскват две огромни тоталитарни империи с демонични разрушителни възможности заложили бъдещото развитие на човечеството и мобилизирали върхът на авангардът си за налагане на своята воля една на друга. Затова като се каже "Сталин" се има предвид Stahl - тоест стомана. На всеки квадратен метър от тази поляна буквално вали метеоритен дъжд от куршуми, море от огън на сблъскващи се експлоатиращи танкове, псуващи танкисти които се опитват да се спасят от горящата машина, раздрани от картеч червени знамена, редове разбита димяща бронетехника и останки от хора на фона на червената топлина. Съветското командване изхождайки от реалната опасност фронтовата линия да бъде пробита от 2ри Танков корпус на СС въвежда в бой останалата част от 5та Гвардейска танкова армия съставена от 18ти и 29ти танкови корпуси. Това решение окончателно накланя везните в полза болшевишкият лагер. 300 немски танка са унищожени само в този участък от фронта през 12 юли. Адът на Прохоровка води до тотално разбиване на двете елитни немски бронетанкови дивизии SS-"Leibstandarte" и SS-"Das Reich" и оттам провал на немската армия да пробие фронтовата линия на изток на единственото място, където това се оказва възможно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В крайна сметка се постига паритет - и двете страни губят равен брой бронетехника, но загубите на Германия предвид изключително острият недостиг на суровини, възможностите на индустрията и трудното и усложнено производството особено на разработваният от 1937 година скъпоценен Pz VI Tiger с 12-цилиндров двигател Майбах HL 230 P 45/700 конски сили на регулярна цена 300 000 райхсмарки са фатални. До 1944 година Третият райх произвежда около три пъти повече стомана и чугун отколкото Съветският съюз, но въпреки това заводите на Сталин произвеждат три пъти повече бронетехника. Причините за тази аномалия са складираните милиони тонове черни метали зад Урал края на 30те години, многобройните рационализации в руските машиностроителни и танкостроителни заводи и в крайна сметка улесненото и рационално производство на десетките хиляди машини. След катастрофата на 12 юли 1943 година Хитлер изненадващо обявява прекратяване на операция "Цитадела", през следващите дни Ставката нарежда комплексно настъпление, в резултат на което крупни съветски съединения връхлитат по продължението на фронтовата линия върху изтощените и деморализирани немски войски превземайки Белгород, Орел и за последен път Харков. До края на август 1943г. всеки ден и нощ загубите на Германия продължават катастрофално да растат достигайки непоправими размери. Реално погледнато битката продължава до края на август месец като са напълно разбити 30 немскофашистки дивизии, от които 7 безценни танкови. Тези дивизии губят повече от половината от войниците си или около 500 000 души общо убити, ранени и пленени(!!!), около 1500 танка включително част от тежките танкове Pz V Panther и Pz VI Tiger, 3000 оръдия и около 3700 самолета. Такива чудовищни поражения на военна техника и личен състав не могат да бъдат възстановени от Третият райх по никакъв начин. Следствие огромните напрежения в нея икономиката на германската империя неизбежн навлиза във фаза на сигурен колапс. Съветската армия нанася съкрушително поражение на окупаторите благодарение нарасналата централизация на оперативното й управление. От този момент тази централизация постепенно расте като до края на войната оперативното изкуство на Съветската армия се изравнява с това на Вермахта. Причината за този забележителен прогрес е взаимодействието между кадрите и главнокомандващият Сталин и най-вече прагматичният и логично построен подход при вземане на решения. Създават се оперативни резерви, които винаги в крайна сметка определят изходът от иначе безнадеждно загубени сражения. Прилага се кумулативно и масирано поточково използване на реактивна и конвенционална артилерия за изтощаване, деморализиране и разбиване на добре укрепените противникови защитни позиции и гнезда на фанатична съпротива. В първата фаза на сражението се атакува на първа линия с най-безполезните от политическа и военна гледна точка бойни единици, а когато противникът се изтощи и обезкръви се пуска свежият авангард, който неминуемо решава крайният резултат от битката. Пробивите по фронтовата линия бързо се запълват с дълбоки танкови клинове, които излизат в дълбокият тил на противника. Масирани артилерийски обстрели закопават в земята хиляди немски войници и фрицове. Немскофашистките войски понасят жестоки поражения и изпитват могъществото на съветското оръжие изсипващо им се с ярост и омраза. Нещастията застигнали съветският народ скоро се пренасят в Германия…

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-голямото танково сражение в историята е при Дубно в началото на 1941.

Най-модерните танкове Pz V по това време са били абсолютно недоработени и бъкащи от дефекти.

Руснаците понасят наистина огромни загуби, но имат и неизползвани резерви, с които после развиват контранастъпление. Германците нямат резерви.

Непосредствен повод за спиране на настъплението на 16 юли е нахлуването на съюзниците в Сицилия - Хитлер решава да спаси Италия. Въпреки това и без тази заповед то е щяло да се провали - на север германците практически са били спрени, на юг към тази дата само Тотенкопф постига успехи, но с цената на големи загуби. А руснаците имат още много резервни войски и резервни позиции, включително и източно от голямата дъга.

Ротмистров е идиот.

Расистките ти забележки са тъпи.

Елефантите са без картечници.

Я, кажи сега, това от кой комунистически учебник го извади. Да забелязваш случайно, че Руснаците за собстевените си загуби нищо подробно не казват. Между другото загубите на Червената Армия през Втората Световна Война все още са засекретени. И един интересен факт, точно при финалното преследване на "фашистите", братушките допуснали редица грешки (затова и Ротмистров е "идиот" и сталин искал да го разстреля) като например една цяла ГВАРДЕЙСКА ТАНКОВА АРМИЯ е УНИЩОЖЕНА от луфтвафе, такова нещо се е случило тогава веднъж и досега не е повтаряно от никой (дори и от Израелските ВВС). За тези неща Братушките обаче си траят, а това опорочава по- голямата част от писанията им на тази тема.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отдавна нищо не е секретно. Но пък сега си имаме море от противоречиви данни.

За военно-политическите последици - ясно е. Макар че от военно-психологическа гледна точка Сталинград е много по-тежък удар за германците..... Немският генерал Мюлер Хилебрант определя Курската битка като край на организираната немска съпротива на изток....

При Прохоровка преди въвеждането в бой на частите на 5 г.т. армия, съотношението на танковете е около 4:1 в полза на съветите. Като добавим и ИПТАП ите на руснаците, това е огромно превъзходства Въпреки това немските танкове са смазали съпротивата на руснаците, но са загубили по-голямата част от техниката си. Като се прибавят и танковете на гвардейската танкове армия решила изхода на сражението, тогава съотношението е някъде около 5:1, което на финала е било някъде около 10:1.

В първия ден на Куската битка тигърат на Микаел Витман е унищожил 10 руски танка, а общо през цялото сражение е качил сметката си на 30 руски танка....


Курск като че ли окончателно е турил край на Т34 със 76 мм оръдие ....Не съм запознат със съдбата на 76 мм ЗИС-ове (противотанковите оръдия), но вероятно са били заместени от 57 мм с удължена цев и на същия лафет... До края на 1943 г танковите войски на руснаците не могат да се съвземат и от средна численост 8-9000 танка в Съветската армия, преди Курск те падат на 4-5000.
Едва мсовото въвеждане в строя на Т34 с 85 мм оръдие и появата на ИС2-122 по-късно оправят съществено нещата .

Доколкото си спомням ТVI не е съществувал по време на Курската битка...

Ставаше дума за Кралския тигър ....

Курската битка не е края на Т-34-76. Първо е трябвало да обобщят опита от нея, после да разработят Т-34-85 и чак после да го въвеждат постепенно на въоръжение.

Напротив, напротив, официално признати или изнесени данни за загубите от Съветското правителство няма, нито пък от Руското. Има само едно мълчаливо съгласие с предполагаемите данни. Архивите се разсекретяват май към 2030г. ако въобще е останало нещо важно в тях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чел съм от няколко места включително мемоарите на Жуков, но специално томът "История на Втората световна война" на Воениздат се намира в огромна непристъпна библиотека разпръсната в тесен килер с хиляди неща в него. Трябват ми 3-4 дни работа и отново не се знае дали ще изкопая зелените томчета. Източниците ми точно на тази така написана тема са виртуални руски и американски, видяното по Discovery sky channel плюс собствени интерпретации. Нямам време за търсене на четените преди години книги, а и там фактите са разхвърляни не сбити като в интернет. Въпреки комбинираният синтезен подход, постингът ми е последователен. Действително никъде нито в зелените томове "История на Втората световна война", нито на други места не виждам точни данни относно руските жертви. На места са изразени проценти но по отношение на какви величини? Очевидно е триумфът на съветското оръжие се основава на непропорционален брой жертви комбиниран с огромно количество оръжие.