Въпросът е повече към запознатите с военна история. В авторитетно издание ( учебник за НГДЕК) прочетох следното за фалангата ( по памет) : Бойците от първите четири реда са въоръжени с копия с дължина от два до шест метра.По-дългите копия се полагат върху раменете на стоящите отпред мъже. Бойците от следващите редове са въоръжени със щит и меч.
Направи ми впечатление, че нищо не е казано за защитата на копиеносците срещу стрели и метателни копия.За боравене с двуметрово копие стига и една ръка. Ама за шестметрово трябват поне две и то на различни мъже. Излиза, че тези от втората и третата редица с едната ръка държат своето копие, а с другата прикрепят това на колегите отзад. Иначе, разликата в ръста от първа до четвърта редица трябва да е поне един метър. Как при това положение са се защитавали от метателни оръжния?

Единственото което знам по въпроса е че дългите копия от задните редици са ги облягали върху рамената на хората от предните редици.

Бог прощава, ВМРО не!

тези от първите редици са били снабдени брони от кожа на бик, кисната и сушена, която била според източниците непробиваема за стрели.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

може да спре пусната отдалече стрела, но може ли да спре късо и тежко метателно копие?

уязвими единствено за удар с брадва, ама не става въпрос за сериозно научно изследване, а по скоро художествена или научно-популярна литература.
Като се има предвид успехите на Филип и Александър както дължината и тежеста на копията, хоплитите във фалангата следва да са били добре защитени от брони или щитове, щото колкото и бързо да се придвижвали с т.нар. "стилизирана стъпка" по време на атака, противника би ги натръшкал или поне доста проредил преди сблъсък.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всеизвестен факт е, че спартанските хоплити са презирали до дъното на душата си стрелците, тъй като според тях е било крайно недостойно да се води бой от дистанция (какъвто предлагат лъкът и стрелата). В действителност те самите са били доста уязвими на подобни атаки от разстояние - това най-добре се вижда от битката при Термопилите, където шепата спартанци са безкрупулно избити чрез дъжд от персийски стрели, след като се е оказало невъзможно да бъдат победени в близък бой. Така че гръцката фалангата е особено уязвима на подобен род атаки и дори големия хоплон не може да компенсира това. А за македонската фаланга с по-дългите си копия(задължително държани с две ръце) и по-малки щитове това важи с още по-голяма сила.

Without Darkness There Can Be No Light

При македонската фаланга последните редици дори не били защитени даже с броня, затова били застрашени още повече от стрелите. Затова македонците поддържали силна кавалерия, която държала стрелците на разстояние....

Amor est vitae essentia

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На щитовете са имали кожени престилки непробиваеми за стрели. Тези престилки са предпазвали бедрата на боеца заедно с бронзови наколеници
Тялото е било предпазено от щит и броня. Главата от щлем който е покривал отпред бузите и носът

Неуспехът е единственият грях!

Тази тема от доста време залежава, но дойде време да я възкресим

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

доколкото зная македонската фаланга е била с много повече от 8 реда.
Освен това самостоятелно май не се бие - подкрепят леко въоръжени пехотинци и конници, а спартанците кой знае каква конница май нямат.
Също така не са ползвали стрелци, някъде четох че това според тях/да се биеш от разстояние/ е било считано за недостойно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите