Българско е най-старото злато в Европа! НИМ го показва

16 август 2005 / News.dir.bg

НИМ показва за пръв път в сряда, 17 август, уникално новооткрито златно съкровище от 15 000 златни предмети.
Информацията за съкровището е пазена в пълна тайна, докато предметите не са били приютени от Националния исторически музей миналата седмица, съобщиха от НИМ за Дир.бг. Сензационна е "възрастта" на накитите - те са по-стари от известните досега царски и аристократични съкровища от V-IV пр.н.е. с 2500-2600 години (Варненското съкровище). Тоест - става дума за най-старото злато в Европа! Безценната находка съдържа части от накити, някои от които е възможно да са регалии (символи на царска власт). Тя е открита от младия археолог на НИМ Мартин Христов при разкопки на три надгробни могили край с. Дъбене, Карловско. Досега има единични златни предмети от тази епоха на Балканите и находките от Дъбене показват, че тук е бил златодобивният и златообработващ център на региона.

Поздрави

Най- старото злато, най- старата писменост... За съжаление ще му се радваме малко. Още утре някоя клечка ще се изкаже официално, че това доказва връзките на региона с Егея ...
Да ни е честито все пак. Дай боже да греша с предположенията.

Връзките на региона с Егея са доказани отдавна. Такива находки доказват връзките и с Централна и Западна Еваропа също.

От това съобщение нищо не става ясно. Незапознат човек ще остане с впечатление, че и Варненското съкровище е на някакви си 2500 години. А то е на повече от 6000 години.

И ми е интересно как въобще без да сте видели какъвто и да е предмет установихте за какви връзки говори той!

Аз само предполагам и то по инерция. Мога да си я позволя, съдейки по състоянието на клуба. Не трябваше да взимаш толкова насериозно написаното от мене.
А за датировката, мисля че е объркване на журналистите, а не на археолога.

Редактирано от kelka на 16.08.05 17:54.

14 500 древни злата край Карлово

Археолози откриха хилядите накити на 4500 г. до с. Дъбене

Велиана Христова

Около 14 500 малки златни предмети е открил археологическият екип на Мартин Христов от НИМ в 4 плоски могили край с. Дъбене, Карловско, съобщи вчера директорът на музея Божидар Димитров. От март групата проучва могилен некропол от ранната бронзова епоха - втората половина на III хилядолетие пр. Хр.

Миналата година на същото място бяха намерени 400 подобни златни предмети, като първоначално групата е трябвало да проучи римска пътна станция. По думите на Божидар Димитров плановете се променили, когато археолозите случайно зърнали колие от златни мъниста, което местен тракторист бил направил на жена си. Сред находките сега има мъниста, халкички с различни размери, разпределители, спирали, украси за коса и пр., обясни Мартин Христов вчера.

Това е второто по възраст злато, открито в България, след това във Варненския некропол, коментира Божидар Димитров. Районът е златоносен и до днес, предметите са местна изработка, много фино направени, а огромното им количество подсказва, че наблизо трябва да има и останки от древно селище, смята той. Божидар Димитров ще настоява находките да бъдат поделени между НИМ и Карловския музей.

В-к Дума 28.05.2005

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Проф. Божидар Димитров представи в НИМ златното съкровище от с. Дъбене

17 август 2005 | 13:06
Агенция "Фокус"

София. Проф. Божидар Димитров представи в Националния исторически музей (НИМ) златното съкровище, открито при разкопките на три надгробни могили край с. Дъбене, Карловско, предаде репортер на Агенция “Фокус”.

Съкровището се състои от златни предмети от края на третото хилядолетие преди новата ера и е открито от археолога на НИМ Мартин Христов. Научен ръководител на експедицията е проф. Васил Николов.

Предметите, изработени от почти чисто злато, произхождат от Тракия и са от края на ранната бронзова епоха. Открити са в ниски надгробни могили.

Златното съкровище включва накити и украси към облеклото – апликации, мъниста, нанизи и други. Количеството и начинът на изработка показват връзки с Централноевропейските и Анатолийските райони, както и високото ниво на материалната култура по това време в Тракия.

“Откритите от нас златни накити ще изместят посоката на влияние, тъй като да сега се смяташе, че идеята за производството на такива накити е дошла от централна Европа и Анатолия, но намерените от нас са много по-ранни, тоест идеята идва от българските земи”, каза Мартин Христов.

Погребалният обред, който е бил извършен, е трупоизгаряне. Златните предмети са намерени заедно с останките на изгорените кости. Освен тях като погребален дар в могилата са открити и керамични съдове.

Продължават разкопките на четвърта могила край село Дъбене и се очаква да се открие селището, тъй като към момента е открит само некрополът към него. Находките показват, че вероятно на това място е имало златодобивен и златообработващ център, добави проф. Божидар Димитров.

Поздрави

Дребните предмети озадачават учените с това, че са толкова фини и еднакви.



Намерени са и предмети, които вероятно са ползвани за накити от хората, живели преди 5000 години по нашите земи.



Ръководителят на отдел "Археология" към НИМ н. с. Гавраил Лазов и реставраторката Светла Цанева подготвят златните предмети за представяне.

Поздрави