Това е цитат от друг форум. На мен ми се стори много интересна представената информация:

"Една от най-устойчивите легенди за Втората световна война, придобила измеренията на всепомитащ мит, е тази за изключителните бойни качества на съветския танк Т-34. Всички сме я поглъщали едва ли не заедно с майчиното си мляко, заобикаляла ни е отвсякъде десетилетия наред!
Какви са основните фундаменти, на които почива този артефакт? На първо място това са прехвалената му бързина и маневреност, които обаче са постигнати на шосе и при полигонни изпитания, а не при реални бойни условия. На бойното поле, където обичайната скорост на сражаващите се танкове е 20-30 км/ч, Т-34 по нищо не се отличава от останалите бойни машини. Или ако се отличава, то е с една негова комична особеност - за да произведе прицелен изстрел, трябва да спре на място
Печално известен е основният конструктивен недостатък на Т-34 - слабата челна и бордова броня; всеки знае, или би трябвало да знае, че по време на ВСВ "Тридесетичетворката" е подложена на 3000 (!!!) подобрения и модернизации. Ако едно нещо е действително добре направено - нали няма непрекъснато да го дооправяш
Всичко това обяснява огромният брой загуби на тази бронирана машина - Т-34 е най-унищожаваният танк по време на войната! Процентът на загуби при него е близо 90 % - от произведените през периода 22 юни 1941 - 8 май 1945 г. общо 49 800 танка са унищожени 43 935 броя! Само при Курската дъга от унищожените общо 6000 съветски танка 4200 са Т34/76...
Разбира се, за огромното количество загуби на този танк допринася и негативното влияние на човешкия фактор - изключително ниското качество на съветските танкови екипажи, неспособността на висшите командири в Червената армия да управляват ефикасно крупни бронетанкови съединения. Фигурите от класата съответно на лейт. Лавриненко и ген. Черняховский са крайно незначителен брой
В същото време германската бойна част, формирана от пленени край Минск и Смоленск танкове Т-34, воюва в редовете на вермахта успешно по време на цялата война. Командирът на една от трофейните машини - фелдфебел Емил Зайболд - унищожава в бой 69 съветски танка Т-34
Ей Богу, колкото повече се зачитам в литература за този период, толкова повече се замислям има ли ИЗОБЩО НЕЩО ВЯРНО в съветската военна историография. Разбира се визирам изданията до 1990 г., след това почтените руски изследователи се освободиха от идеологическите окови и цензори и създават изключително стойностни неща "

здр.

Преди всичко трябва да се изясни дали другите танкове през този период (1941-1945) са могли да стрелят в движение. Мисля че стабилизираното танкво оръдие е въведено след ВСВ. За Т-34 повечето ескперти споменават друга характерна особеност която е намалявала ефективността му. Именно големите усилия необходими за управлението му. Но като цяло съветската бойна техника е имала този недостатък. Относно модернизациите, ами според мен ВСИЧКИ модели танкве в хода на есплоатацията са показвали определени недостатъци и съответно са били обект на последващи модернизации.
При Курск просто не е имало 4200 Т-34 били са общо 2033. Т.е. не е възможно да бъдат унищожавани танкове които не съществуват. При Курск има друга интересна подробност в това сражение в качестовото на тежки танкове са участвали и английските Чърчил Мк.4.

Сполай Ви!!!

Авторът на цитираната от мен информация е попресилил нещата, в крайна сметка, каквото и да си говорим, руснаците влязоха в Берлин, а не германците в Москва.
Но и другаде съм срещал мнението, че руските танкове Т 34 не са били особено качествени, но са били лесни и евтини за производство и сравнени с антиките , с които Германия влиза във войната, са били доста по-маневрени.
Друг е въпросът, че Хитлер твърде късно поставя германската икономика на военни релси /1942/ и разпилява и без това ограничените ресурси на Райха в подготовката на тропическите войски, които е трябвало след изпълнението на плана "Барбароса" да нахлуят в Близкия изток. парадоксът е, че германците започват да подготвят този контингент преди още да са наближили Москва. В крайна сметка като ,че ли количеството е било по-важно от технологичните предимства. Какво от това, че германците създават реактивни изстребители, мощни тежки танкове и перфектни подводници - не са имали шанс срещу желязната лавина на Съветите.
Между другото попаднах случайно на спомените на един германски полковник, участвал в сраженията за Зееландските възвишения през 1945 г. Там маршал Конев е ебал майката на бронетанковите си войски - за 3 дена руснаците губят около 300 танка срещу шепа окопали се немски пехотинци...

Zdr.

Ами самите немски генерали, в мемоарите си са на друго мнение. Т-34/76 към момента на появата си е бил изненада и доста по силен от прекия си противник Т-4. Качеството на изработка на пред военните Т-34 (около 2700 бр.) е било отлично. А за цена... ами не е бил евтин. Лекия танк разработен на базата на Т-34, Т-50 е бил още по-скъп. И се отказват от него.
Германската икономика е поставена на военна нога, истински след средата на 1943г. когато Шпеер поема ръководството и.
Винаги численото превъзходство, когато се измерва в пъти, е от абсолючтно значение. Защото немците наистина постигат относително техноческо и технологично превъзходство. Но не в пъти.
Иначе фронталните атаки са много характерно за РККА (СА). Още от първите дни на войната.

Сполай Ви!!!

Не оспорвам казаното от теб за Т 34, но предполагам няма да възразиш на констатацията, че съветските бронетанкови войски са далеч по-малко ефективни от германските , въпреки тоталното си числено и по твоята логика "качествено" превъзходство. Лесен за изработка, сравнително евтин и многофункционален - това е Т 34. Друга бира е историята с злеподготвените екипажи, липсата на радиовръзка и често лошото качество на руската стомана особено през 1941-42 г.

Zdr.

Тоталното превъзходство на РККА над Вермахта в броя на танквете е от 22.06.1941-до 09.05.1945. Е тук идва голямото НО, качеството на руската стомана спада в следствие на загубата на промишлени мощности през 1941г.
А по отношение на ниските разходи за изработването на Т-34 спрямо, примерно Т-4, е необходимо да се отчете и трогателно смешното заплащане което са получавали руските работници. Впрочем мобилизирани още е 1940г. Т.е. съветската икономика работи във военновременен режим още от средата на 1940г. От другата страна Германия постига върха на производството си през 1944г. или 4 години след началото на войната. И това според мен е в основата на загубата й. Късната подготовка за война показва Германците през 1939г. никак не са били готови за война. А през 1941г. въпреки фантастичните си победи над РККА, мобилизационната готовност е била пренебрежимо малка.
А аз слабата подготвка на екипажите на руските танкове си има според мен съвсем логично обяснение. И то е същото което обяснява защо РККА е имала малки (за таковия си парк - 34 хил машини) ремонтни способности. Но това е друга тема.

Сполай Ви!!!

Проблемите на Т-34 са били следните:

Трансмисия - танкът е бил тежичък за нея и често се е трошала, особено ранните серии. В началото на войната това е означавало загуба на танка, защото не са могли да го евакуират навреме.

Тясна купола - командирът е бил и мерач. Значи си отвлича вниманието от наблюдението на общата картина на боя.

Отвратителни мерни прибори - т.е. - оръдието е мощно, но трудно уцелва целта.

Липса на командирска куличка.

Нискокачествена радиостанция.

През 52 баща ми е бил танкист в Карлово. Изказваше се с пренебрежение за трофейните немски Майбах - бензинови. И хвалеше Т-34ката.

Стрелбата е била достатъчно точна на полигон. Съдя по това, че ми обясни цаката за уцелване на макет - спреля се точно под него, иначе снаряда преминава през шперплата.

Апропо, понеже е ставало на въпрос - от картечниците признаваше само немската MG. Руските не ги уважаваше.





==================================
Патриотизмът е имунната защита на нацията.

Като става въпрос за военни технологии от Втората световна война - вие какво мислите за митлогията около "тайните разработки" на нацистите - освен всеизвестните ракети Фау, реактивните самолети и невидимите за радарите подводници - въображението на някои изследователи създава причудливи хипотези и е достойно за сюжет от филма " Досиетата Х" - антигравитационни дискове, подземни бази на Антарктида и т.н. Странното е, че ми попадна един доклад на американски майор от разузнаването, писан в началото на 60-те години, в който той намеква, че скокът в германските военни технологии през 40-те е неочакван и необясним от гледна точка на икономическото развитие на страната и закостенялата пруска ценностна система в армията, която е по-скоро схематична и традиционалистка, отколкото новаторска. Някои фантазьори използват този факт като косвено доказателство за връзката на нацистите с "необясними" и неизвестни за широката публика феномени.
Чел съм и съветски автори, които намекват, че при превземането на Берлин, руснаците са открили няколко десетки "свещенослужители от Средна Азия", представители на религията Бон По / което според мен си е спекулация, след като се запознах по-отблизо вярванията на Тибет: за западняците от нач. на 20-ти век Бон По била "сататнинска" религия на обратно въртящия се пречупен кръст - този символ е соларен и се среща сред много древни култури, но всъщност Бон По са си съвсем нормални представители на шаманската традиция от Средна Азия/. малко объркано звучи, не е известно, че хитлер праща научна експедиция да търси прародината на "арийците" именн в Тибет...

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от goga на 12.08.05 12:49.</EM></FONT></P>

Редактирано от goga на 12.08.05 12:50.

Zdr.

Според мен по-голямата част от спомената екзотика като "всеизвестните ракети Фау, реактивните самолети и невидимите за радарите подводници - въображението на някои изследователи създава причудливи хипотези и е достойно за сюжет от филма " Досиетата Х" - антигравитационни дискове, подземни бази на Антарктида и т.н." на практика не са съществували. Като например невидимите подводници и прочее.

Реактивните самолети летят от 1939, така, че към 1943 вече има годни за военна ескплоатация образци. С ракетите ситуцията е по различна...ами те са познати от малко по-отдавна.

Колкото до това че на американците част от нещата са им се стрували фантастични, ами оправданое е - те развиват усилено веонните технологии едва от 1940 (с известни уговорки).

Иначе Третия райх е бил подготвен за война в ставнение с Гернамската империя от 1914, в много по малка степен. Истински готова Германия е била през 1914г. Като цяло ВСВ от немска страна е импровизация, блестяща, но импровизация. Докато ПСВ е била готвена внимателно, бих казал по имперски щателно.

Иначе от зор Хитлер и при марсиянците би пратил експедиция.

Сполай Ви!!!

Редактирано от lvoDim на 12.08.05 13:48.

Няма никакво съмнение, че степента на подготовка за война на Третия райх действително е била по-ниска от тази на изцяло милитаризираната Вилхемова Германия от второто десетилетие на 20 век. Професионалните военни не случайно са окачествявали Хитлеровите планове за война като аматьорско-авантюристични. Обаче изумителните успехи на първите военни кампании са им затворили устата и от тук нататък Хитлер е чувал само това, което му се е искало да чуе, а и общата политическа обстановка преди нападението над Съветите никак не е насърчавала каквато и да била военна опозиция. Самият Хитлер обаче е бил напълно убеден, че Германия не е в състояние да води продължителна война, без преди това да погълне ресурсите на Русия. Едва когато в разпореждане на германците се окажат неизчерпаемите богатства на Русия, Райхът ще има база да води война за световно господство. Това е решителното условие. До тогава Германия ще бъде в състояние да води само блиц криг - т.е. само икономични, евтини войни. Стратегията на блиц крига е колкото военна, толкова и икономическа, а също и политическа концепция. Защото съображенията, поради който Хитлер не поставя икономиката на Германия изцяло на военна нога още през 1941 г., както всъщност би трябвало да направи, са само и изключително политически. Войните, които започва, не се посрещат с нужният възторг от общественото мнение, което преди това го е боготворяло. Не е искал да предизвика допълнително недоволство с мобилизации и драстични граждански ограничения - и, изглежда, е преценявал този риск като сериозен. Защото народът в огромната си част подкрепя неговата политика на германски иредентизъм. Той аплодира аншлуса - и допитванията показват 99% одобрение в Германия и повече от 97% в Австрия. Народът си иска обратно Судетите. Но няма никакви доказателства, че германския народ някога е искал присъединяване на огромни маси негерманско население. На 27 септември 1938 г., Хитлер заповядва на 2-ра моторизирана дивизия да мине през Берлин на път за чешката граница. Но по-малко от 200 човека идват да видят как той приема строя и пред Райхканцеларията - и фюрерът възмутен се прибира в сградата. Той, изглежда, доста ясно е усещал този вакуум в сърцата на германците. Съвсем пусти са улиците на 1 септември 1939 г., докато фюрерът пътува към Райхстага, за да произнесе пред него речта си, оправдаваща нападението срещу Полша. Тълпите не излизат и когато войските се завръщат победоносно. Същото се случва дори когато те превземат Париж, независимо от усилията на професионалните агитатори. Разбира се, Хитлер е решен да следва своята "мисия свише" със или без ентусиазма на тълпата. Всичко, което му трябва, е послушание, а германците са дисциплиниран и с развито чувство за гражданска отговорност народ. Така че, след 1939 Хитлер престава да си играе на политик, народен трибун, оратор и любимец на народа. Методите му на управление губят обществените си измерения на одобрение. Престава да увещава и започва да принуждава и тероризира. А това не винаги е съвсем безопасно, особено при наличието на значителна аристократична прослойка, която - той знае това - го презира. И една поголовна военна мобилизация може би би им създала достатъчно широка социална база от недоволни, без която тази прослойка иначе е безсилна.

Казаното до тук може би донякъде обяснява странният факт, че след като съкрушаването на Русия е крайъгълен камък в плановете на Хитлер за световно господство, кампанията срещу нея е планирана направо скъпернически. Независимо как преценяваме потенциалната способност на Хитлерова Германия да води война, едно е безспорно - Барбароса е крайно нереалистичен военен план. Това е изключително хазартно начинание, обратно на очакванията, които човек би имал, предвид решителното му значение за крайният успех или неуспех на хитлеровата мечта. Хитлер нарежда на щаба си да започне подготовката за Руската кампания само два дни след примирието с Петен, като идеята му е да започне същата есен и само с най-големи усилия успяват да го разубедят. Но той продължава да смята, че тази кампания ще е по-лесна работа дори от покоряването на Франция. А необективните оценки, които шефа на Абвера Канарис му осигурява, засилват това негово убеждение. На българския посланик Драганов Хитлер казва, че Червената армия "не е нищо повече от една смешка" и няма да е никакъв проблем да бъде "разкъсана на парчета" и "удушена на части". Резултатът е сериозно недоосигуряване на кампанията спрямо целите, които си поставя. Наистина, включени са части от около 153 дивизии, но само 3580 танка, 7164 оръдия и 2740 самолета. Това е направо нищо - та само на Берлинското направление през януари 1945 г.съветския фронт включва над 6000 танка, над 7500 самолета и повече от 41 000 оръдия! Тук стана дума за танкове - безспорно, немските танкове са най-добрите от всички, произведени през ВСВ, най-вече тези след 1943 г. Но пък Луфтвафе така и не успява през цялата война да произведе задоволителен тежък бомбардировач. И военните заводи на Сталин не са ефективно бомбардирани на никой етап. По-доброто качество пък на танковете обаче никога не успява да компенсира недостатъчното им количество - докато Т-34 има толкова гениално проста конструкция, че може да го "сделат" и напълно неквалифицирани работници в масово оцелелите военни заводи. При това в невъобразими количества - вярно, как да е, но танка все пак може да върви и да стреля. На всичко отгоре, първоначалните успехи подвеждат Хитлер да задълбочи грешките при планирането, като предполага, че вече е спечелил войната. Към 14 юли той е убеден, че кампанията е към края си и дава заповед военното производство да се преориентира от армията към поръчките на флота и авиацията. И танковото производство спада до една трета от заплануваните 600 танка на месец, което и без това никак не е много.

Що се отнася до "тайните оръжия" - те са измислица. Хитлер не инвестира достатъчно рано и достатъчно много дори в обещаващи оръжия, които са по възможностите на тогавашната германска икономика. Защото атомна бомба например - а това би било идеално оръжие за Хитлер - не е по възможностите и. Не са вложени достатъчно средства в такова високоефективно оръжие като Фау 1, да речем. Цената на един английски бомбардировач, с екипажа, бомбите и горивото е над триста пъти по-голяма от на този безпилотен самолет, а триста Фау 1 биха нанесли неизмеримо повече щети от един бомбардировач. Това се дължи и на личните недостатъци на Хитлер, който не вярва в "еврейската физика", но най-вече на хаоса в нацистката програма за военно техническо снабдяване. Вместо за такова евтино и с отлична ефективност оръжие са отделени безмислено много средства за Фау 2 и в програмата са заети 200 000 работници само в Германия. В крайна сметка са изстреляни само 3000 Фау 2, безнадеждно неточни и струващи 12 000 английски лири всяка срещу 125 за Фау 1. Проектът за междуконтинентална ракета, за който също са отделени много от оскъдните средства на Германия, не успява да слезе от чертожната дъска. Дори и да я бяха построили, тя си остава безполезна, докато зарядът и е конвенционален.

Непредсказуемо биха се развили събитията в случай,че хазартният план на Хитлер все пак беше успял и Русия беше победена, а неизчерпаемите и ресурси - заграбени. Но мисля, че след въвличането на Америка във войната, държавите от Оста все пак биха я загубили. Навярно с употребата на ядрено оръжие и срещу Германия, а не само срещу Япония. Независимо от усилията, които тези държави биха положили, те нямаше да успеят дори да се приближат към чудовищната икономическа и технологична мощ на тази недосегаема за техните оръжия държава. Прибавено към начина на мислене и манталитета на лидерите им, тези тоталитарни държави не биха успели да надскочат същността си на реликти от една мааалко по-стара епоха, която се е характеризирала със стремеж за пряко поробване на света.

Истинската грижа на човечеството е човека

Интересно мнение. ..
Благодаря за изчерпателното инфо. И все пак за така наречените "тайни оръжия" не мисля, че нещата са толкова тривиални. Въпреки всички изброени несъвършенства и парадокси на германското военно планиране, факт е, че след разгрома и СССР и САЩ всячески се опитват да се възползват от непознатите им технологии - следствие от което са американската космическа програма и стъпването на Луната през 60-те.

СССР и САЩ всячески се опитват да се възползват от непознатите им технологии

Обратното би било доста странно, нали? А че е имало "непознати технологии" или по-скоро разни добре направени разработки - научни и приложни - по това спор няма. Все пак Германия е силно индустриализирана страна, има водещи технически постижения в най-различни области и разполага с твърде голям научен потенциал от действително способни хора, който е продукт на отличната образователна система. Изобщо народът на Германия е високообразован и квалифициран - разбира се, не искам да кажа, че заслугата е на Хитлер. И въобще, ако фюрерът не ги беше въвлякъл в безумните си проекти, германците без съмнение щяха уверено да се превърнат във водещата икономическа, а като следствие - и политическа сила в Европа и внушителна такава в световен мащаб. И това независимо от поражението си в ПСВ и пълната неадекватност и суровост на наложените им от победителите наказателни репарации. Те трябва да послужат за назидание, но единственото което постигат е появата на влиятелни реваншистки сили на принципа"каквото повикало, такова се обадило".

Но като чуя как в резултат именно на нацистките "тайни технологии" американците стъпват на Луната, най-искрено ме напушва смях. Дума да няма, и американците, и особено руснаците, които не могат да се похвалят с нищо от това, което по-горе споменах за немците, се възползват при своите космически програми от някои германски постижения. Принос сигурно имат някои открития, които Донербергер прави в разработката на големите ракети А9/А 10, чиято цел е да могат да достигнат американския континент, т.е. те са междуконтинентални, с тегло около 100 тона и имат втора степен, която би трябвало да ги издигне на около 350 км над повърхността на земята. Доколкото ми е известно обаче, не се стига дори до построяването на прототип в действителни размери. И не защото германците са глупави, а заради прозаичният факт, че подобни програми изискват такива колосални средства, каквито Германия по никой начин не може да отдели. Така че, макар да разбирам понятното ти желание да има някакви поразяващи "тайни", нещата са си съвсем, както ти се изразяваш, тривиални.

Истинската грижа на човечеството е човека

И аз съм просто един лаик, нямам претенции да познавам темата професионално. Това, което казах за Луната, не е научна фантастика , а реален факт - потърси в интернет кой е ръководел американската космическа програма през 50-те и 60-те год и на каква основа тя се е развивала.
Има едно филмче и по "History Channel" - аз уважавам документалното кино, въпреки че мнозина "експерти" се отнасят с пренебрежение към подобен тип тв-канали - в него е разказано подробно какво е ставало в Германия веднага след капитулацията и как американци и руснаци правят първите си реактивни изстребители - плюс това, което споменах за Луната. Има живи интервюта, документи и мнения на уважавани /колкото и условно да е това/ историци от Харвард.

Редактирано от goga на 17.08.05 10:49.

Излагаш се в такъв хубав пост да пишеш така:
Дума да няма, и американците, и особено руснаците, които не могат да се похвалят с нищо от това, което по-горе споменах за немците
Ревизирай си мнението, защото стои много глупаво с оглед на историята и ти разваля разъсжденията.

Темата се отплесна в съвсем друга посока - вече твърде далеч от първоначалната.

Разбира се, човек винаги би могъл да смени мнението си. В случая обаче не виждам необходимост да го правя. И продължавам да смятам, че към 40-те години на миналия век Русия нито е силно индустриализирана, нито притежава отлична образователна система, нито може да се похвали с кой знае какви постижения в областта на технологиите - поне не в такава степен като Германия. Напротив, СССР е прочут с нискокачествените си промишлени изделия, с изостаналост в практически всички области и т.н.

Истинската грижа на човечеството е човека

Нека е така както твърдиш.

Т-34(~28тона) е чисто и просто прагматичният избор на фона на цялата война, а че е имало много по-добри машинки от него спор няма. Това за ниската скорост от 55 км/час на Т-34 в сравнение с други танкове по това време е съзнателна дезинформация, която не отчита спецификата на теренът и определени физични-технически положения плюс тактическите преимущества, които те носят в даден момент. "Комичната особеност" е характерна за почти всички танкове през Втората световна война, обаче ако си забелязал Т-34/85 направо лети в калта напред с 30-40 км/час и стреля в движение по противниковите позиции безпроблемно. Следователно тук имаме предвид за двата танка Т-34/76 и Т-34/85 пробиване на участът от фронтовата линия, а не толкова опасни танкови дуели и задачата е коренно различна и се има предвид различно нещо. Челната броня на специално на Т-34 доколкото знам е доста добра за времето си и за среден клас танк - обратно задната част от конструкцията е много зле - имам предвид бройките от самия край на 30те. Това е така, защото танкът е замислен както написах повече за нанасяне на пробил във фронтовата линия отколкото за друго. Т-34/85 е най-унищожаваният танк по причина, че е най-произвежданият и екипажите са били слабо подготвени за апокалиптичният реализъм на жестоките кървави битки в огън и стомана. Комуникациите са изведени на изключително примитивно равнище с фенерчета и флагчета, а командите вътре в машината са се давали устно. Това е може би най-същественият минус на Т-34.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Т-34(~28тона) е чисто и просто прагматичният избор на фона на цялата война

Много добре казано - напълно съм съгласен. Забележката относно съветската историография също е съвършено справедлива. Винаги, когато съм разглеждал разни сравнителни таблици за относителните дялове на съветското спрямо световното производство, съм се чудел откъде, поврага, авторите /западните/ са черпели данни? Нима от официалната статистика? Тя едва ли има нещо общо с истината в който и да е произволно взет раздел. Стъкмистиката, или това, което руснаците наричат "тухта", е така широко застъпена във всевъзможните отчети, че едва ли в който и да е момент от съществуването на Съветския съюз - от Ленин до Горбачов - политическото ръководство е имало някаква реална представа за каквото и да било. Системата просто не е позволявала такова нещо, а положението на изследователя се усложнява допълнително от съзнателното изкривяване на една по-начало невярна информация - било от пропагандни, било от други съображения. Никога никой не е имал възможност да направи независима и обективна оценка на изпълнението и "преизпълнението" /какъв смешен термин/ на разните три, седем или петилетни "планове", а характерният за тоталитарните системи пълен хаос в икономическата сфера в СССР има просто класическо изражение.

Само за това, дето "те набелязват" не го разбрах напълно. Вероятно се отнася за преди 1990 г., защото сега ми се струва, че дори "службите" да имат такова желание /а те май нямат/, им липсва възможност да го сторят.

Истинската грижа на човечеството е човека

признат за най-успешния танк през ВСВ са малко по други от скоростта и въоръжението му, окачване, трансмисия . Те просто са добавки, т.к. по тези показатели не отстъпва на другите "масови танкове".
Т-34 е изключително лесен и евтин за производство и много важно, за ремонтиране в полеви у-вия. Освен това има т.нар. "широка стъпка" - веригите му са широки и това го прави най проходим. Самите му вериги много лесно и бързо се подменят, за разлика от тези на немските танкове.
Въпреки по-слабате си челните броневи плочи от тези на тигъра те са с нововъдение /единствено при Т-34 и Пантерата, която е негова копирка/те са под наклон като по този начин се увеличава издръжливостта.
Този танк лесно се произвежда, ремонтира, модифицира и има най-добрата проходимост по бойните полета на Русия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите