Няма никакво съмнение, че степента на подготовка за война на Третия райх действително е била по-ниска от тази на изцяло милитаризираната Вилхемова Германия от второто десетилетие на 20 век. Професионалните военни не случайно са окачествявали Хитлеровите планове за война като аматьорско-авантюристични. Обаче изумителните успехи на първите военни кампании са им затворили устата и от тук нататък Хитлер е чувал само това, което му се е искало да чуе, а и общата политическа обстановка преди нападението над Съветите никак не е насърчавала каквато и да била военна опозиция. Самият Хитлер обаче е бил напълно убеден, че Германия не е в състояние да води продължителна война, без преди това да погълне ресурсите на Русия. Едва когато в разпореждане на германците се окажат неизчерпаемите богатства на Русия, Райхът ще има база да води война за световно господство. Това е решителното условие. До тогава Германия ще бъде в състояние да води само блиц криг - т.е. само икономични, евтини войни. Стратегията на блиц крига е колкото военна, толкова и икономическа, а също и политическа концепция. Защото съображенията, поради който Хитлер не поставя икономиката на Германия изцяло на военна нога още през 1941 г., както всъщност би трябвало да направи, са само и изключително политически. Войните, които започва, не се посрещат с нужният възторг от общественото мнение, което преди това го е боготворяло. Не е искал да предизвика допълнително недоволство с мобилизации и драстични граждански ограничения - и, изглежда, е преценявал този риск като сериозен. Защото народът в огромната си част подкрепя неговата политика на германски иредентизъм. Той аплодира аншлуса - и допитванията показват 99% одобрение в Германия и повече от 97% в Австрия. Народът си иска обратно Судетите. Но няма никакви доказателства, че германския народ някога е искал присъединяване на огромни маси негерманско население. На 27 септември 1938 г., Хитлер заповядва на 2-ра моторизирана дивизия да мине през Берлин на път за чешката граница. Но по-малко от 200 човека идват да видят как той приема строя и пред Райхканцеларията - и фюрерът възмутен се прибира в сградата. Той, изглежда, доста ясно е усещал този вакуум в сърцата на германците. Съвсем пусти са улиците на 1 септември 1939 г., докато фюрерът пътува към Райхстага, за да произнесе пред него речта си, оправдаваща нападението срещу Полша. Тълпите не излизат и когато войските се завръщат победоносно. Същото се случва дори когато те превземат Париж, независимо от усилията на професионалните агитатори. Разбира се, Хитлер е решен да следва своята "мисия свише" със или без ентусиазма на тълпата. Всичко, което му трябва, е послушание, а германците са дисциплиниран и с развито чувство за гражданска отговорност народ. Така че, след 1939 Хитлер престава да си играе на политик, народен трибун, оратор и любимец на народа. Методите му на управление губят обществените си измерения на одобрение. Престава да увещава и започва да принуждава и тероризира. А това не винаги е съвсем безопасно, особено при наличието на значителна аристократична прослойка, която - той знае това - го презира. И една поголовна военна мобилизация може би би им създала достатъчно широка социална база от недоволни, без която тази прослойка иначе е безсилна.

Казаното до тук може би донякъде обяснява странният факт, че след като съкрушаването на Русия е крайъгълен камък в плановете на Хитлер за световно господство, кампанията срещу нея е планирана направо скъпернически. Независимо как преценяваме потенциалната способност на Хитлерова Германия да води война, едно е безспорно - Барбароса е крайно нереалистичен военен план. Това е изключително хазартно начинание, обратно на очакванията, които човек би имал, предвид решителното му значение за крайният успех или неуспех на хитлеровата мечта. Хитлер нарежда на щаба си да започне подготовката за Руската кампания само два дни след примирието с Петен, като идеята му е да започне същата есен и само с най-големи усилия успяват да го разубедят. Но той продължава да смята, че тази кампания ще е по-лесна работа дори от покоряването на Франция. А необективните оценки, които шефа на Абвера Канарис му осигурява, засилват това негово убеждение. На българския посланик Драганов Хитлер казва, че Червената армия "не е нищо повече от една смешка" и няма да е никакъв проблем да бъде "разкъсана на парчета" и "удушена на части". Резултатът е сериозно недоосигуряване на кампанията спрямо целите, които си поставя. Наистина, включени са части от около 153 дивизии, но само 3580 танка, 7164 оръдия и 2740 самолета. Това е направо нищо - та само на Берлинското направление през януари 1945 г.съветския фронт включва над 6000 танка, над 7500 самолета и повече от 41 000 оръдия! Тук стана дума за танкове - безспорно, немските танкове са най-добрите от всички, произведени през ВСВ, най-вече тези след 1943 г. Но пък Луфтвафе така и не успява през цялата война да произведе задоволителен тежък бомбардировач. И военните заводи на Сталин не са ефективно бомбардирани на никой етап. По-доброто качество пък на танковете обаче никога не успява да компенсира недостатъчното им количество - докато Т-34 има толкова гениално проста конструкция, че може да го "сделат" и напълно неквалифицирани работници в масово оцелелите военни заводи. При това в невъобразими количества - вярно, как да е, но танка все пак може да върви и да стреля. На всичко отгоре, първоначалните успехи подвеждат Хитлер да задълбочи грешките при планирането, като предполага, че вече е спечелил войната. Към 14 юли той е убеден, че кампанията е към края си и дава заповед военното производство да се преориентира от армията към поръчките на флота и авиацията. И танковото производство спада до една трета от заплануваните 600 танка на месец, което и без това никак не е много.

Що се отнася до "тайните оръжия" - те са измислица. Хитлер не инвестира достатъчно рано и достатъчно много дори в обещаващи оръжия, които са по възможностите на тогавашната германска икономика. Защото атомна бомба например - а това би било идеално оръжие за Хитлер - не е по възможностите и. Не са вложени достатъчно средства в такова високоефективно оръжие като Фау 1, да речем. Цената на един английски бомбардировач, с екипажа, бомбите и горивото е над триста пъти по-голяма от на този безпилотен самолет, а триста Фау 1 биха нанесли неизмеримо повече щети от един бомбардировач. Това се дължи и на личните недостатъци на Хитлер, който не вярва в "еврейската физика", но най-вече на хаоса в нацистката програма за военно техническо снабдяване. Вместо за такова евтино и с отлична ефективност оръжие са отделени безмислено много средства за Фау 2 и в програмата са заети 200 000 работници само в Германия. В крайна сметка са изстреляни само 3000 Фау 2, безнадеждно неточни и струващи 12 000 английски лири всяка срещу 125 за Фау 1. Проектът за междуконтинентална ракета, за който също са отделени много от оскъдните средства на Германия, не успява да слезе от чертожната дъска. Дори и да я бяха построили, тя си остава безполезна, докато зарядът и е конвенционален.

Непредсказуемо биха се развили събитията в случай,че хазартният план на Хитлер все пак беше успял и Русия беше победена, а неизчерпаемите и ресурси - заграбени. Но мисля, че след въвличането на Америка във войната, държавите от Оста все пак биха я загубили. Навярно с употребата на ядрено оръжие и срещу Германия, а не само срещу Япония. Независимо от усилията, които тези държави биха положили, те нямаше да успеят дори да се приближат към чудовищната икономическа и технологична мощ на тази недосегаема за техните оръжия държава. Прибавено към начина на мислене и манталитета на лидерите им, тези тоталитарни държави не биха успели да надскочат същността си на реликти от една мааалко по-стара епоха, която се е характеризирала със стремеж за пряко поробване на света.

Истинската грижа на човечеството е човека

Интересно мнение. ..
Благодаря за изчерпателното инфо. И все пак за така наречените "тайни оръжия" не мисля, че нещата са толкова тривиални. Въпреки всички изброени несъвършенства и парадокси на германското военно планиране, факт е, че след разгрома и СССР и САЩ всячески се опитват да се възползват от непознатите им технологии - следствие от което са американската космическа програма и стъпването на Луната през 60-те.

СССР и САЩ всячески се опитват да се възползват от непознатите им технологии

Обратното би било доста странно, нали? А че е имало "непознати технологии" или по-скоро разни добре направени разработки - научни и приложни - по това спор няма. Все пак Германия е силно индустриализирана страна, има водещи технически постижения в най-различни области и разполага с твърде голям научен потенциал от действително способни хора, който е продукт на отличната образователна система. Изобщо народът на Германия е високообразован и квалифициран - разбира се, не искам да кажа, че заслугата е на Хитлер. И въобще, ако фюрерът не ги беше въвлякъл в безумните си проекти, германците без съмнение щяха уверено да се превърнат във водещата икономическа, а като следствие - и политическа сила в Европа и внушителна такава в световен мащаб. И това независимо от поражението си в ПСВ и пълната неадекватност и суровост на наложените им от победителите наказателни репарации. Те трябва да послужат за назидание, но единственото което постигат е появата на влиятелни реваншистки сили на принципа"каквото повикало, такова се обадило".

Но като чуя как в резултат именно на нацистките "тайни технологии" американците стъпват на Луната, най-искрено ме напушва смях. Дума да няма, и американците, и особено руснаците, които не могат да се похвалят с нищо от това, което по-горе споменах за немците, се възползват при своите космически програми от някои германски постижения. Принос сигурно имат някои открития, които Донербергер прави в разработката на големите ракети А9/А 10, чиято цел е да могат да достигнат американския континент, т.е. те са междуконтинентални, с тегло около 100 тона и имат втора степен, която би трябвало да ги издигне на около 350 км над повърхността на земята. Доколкото ми е известно обаче, не се стига дори до построяването на прототип в действителни размери. И не защото германците са глупави, а заради прозаичният факт, че подобни програми изискват такива колосални средства, каквито Германия по никой начин не може да отдели. Така че, макар да разбирам понятното ти желание да има някакви поразяващи "тайни", нещата са си съвсем, както ти се изразяваш, тривиални.

Истинската грижа на човечеството е човека

И аз съм просто един лаик, нямам претенции да познавам темата професионално. Това, което казах за Луната, не е научна фантастика , а реален факт - потърси в интернет кой е ръководел американската космическа програма през 50-те и 60-те год и на каква основа тя се е развивала.
Има едно филмче и по "History Channel" - аз уважавам документалното кино, въпреки че мнозина "експерти" се отнасят с пренебрежение към подобен тип тв-канали - в него е разказано подробно какво е ставало в Германия веднага след капитулацията и как американци и руснаци правят първите си реактивни изстребители - плюс това, което споменах за Луната. Има живи интервюта, документи и мнения на уважавани /колкото и условно да е това/ историци от Харвард.

Редактирано от goga на 17.08.05 10:49.

Излагаш се в такъв хубав пост да пишеш така:
Дума да няма, и американците, и особено руснаците, които не могат да се похвалят с нищо от това, което по-горе споменах за немците
Ревизирай си мнението, защото стои много глупаво с оглед на историята и ти разваля разъсжденията.

Темата се отплесна в съвсем друга посока - вече твърде далеч от първоначалната.

Разбира се, човек винаги би могъл да смени мнението си. В случая обаче не виждам необходимост да го правя. И продължавам да смятам, че към 40-те години на миналия век Русия нито е силно индустриализирана, нито притежава отлична образователна система, нито може да се похвали с кой знае какви постижения в областта на технологиите - поне не в такава степен като Германия. Напротив, СССР е прочут с нискокачествените си промишлени изделия, с изостаналост в практически всички области и т.н.

Истинската грижа на човечеството е човека

Нека е така както твърдиш.

Т-34(~28тона) е чисто и просто прагматичният избор на фона на цялата война, а че е имало много по-добри машинки от него спор няма. Това за ниската скорост от 55 км/час на Т-34 в сравнение с други танкове по това време е съзнателна дезинформация, която не отчита спецификата на теренът и определени физични-технически положения плюс тактическите преимущества, които те носят в даден момент. "Комичната особеност" е характерна за почти всички танкове през Втората световна война, обаче ако си забелязал Т-34/85 направо лети в калта напред с 30-40 км/час и стреля в движение по противниковите позиции безпроблемно. Следователно тук имаме предвид за двата танка Т-34/76 и Т-34/85 пробиване на участът от фронтовата линия, а не толкова опасни танкови дуели и задачата е коренно различна и се има предвид различно нещо. Челната броня на специално на Т-34 доколкото знам е доста добра за времето си и за среден клас танк - обратно задната част от конструкцията е много зле - имам предвид бройките от самия край на 30те. Това е така, защото танкът е замислен както написах повече за нанасяне на пробил във фронтовата линия отколкото за друго. Т-34/85 е най-унищожаваният танк по причина, че е най-произвежданият и екипажите са били слабо подготвени за апокалиптичният реализъм на жестоките кървави битки в огън и стомана. Комуникациите са изведени на изключително примитивно равнище с фенерчета и флагчета, а командите вътре в машината са се давали устно. Това е може би най-същественият минус на Т-34.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Т-34(~28тона) е чисто и просто прагматичният избор на фона на цялата война

Много добре казано - напълно съм съгласен. Забележката относно съветската историография също е съвършено справедлива. Винаги, когато съм разглеждал разни сравнителни таблици за относителните дялове на съветското спрямо световното производство, съм се чудел откъде, поврага, авторите /западните/ са черпели данни? Нима от официалната статистика? Тя едва ли има нещо общо с истината в който и да е произволно взет раздел. Стъкмистиката, или това, което руснаците наричат "тухта", е така широко застъпена във всевъзможните отчети, че едва ли в който и да е момент от съществуването на Съветския съюз - от Ленин до Горбачов - политическото ръководство е имало някаква реална представа за каквото и да било. Системата просто не е позволявала такова нещо, а положението на изследователя се усложнява допълнително от съзнателното изкривяване на една по-начало невярна информация - било от пропагандни, било от други съображения. Никога никой не е имал възможност да направи независима и обективна оценка на изпълнението и "преизпълнението" /какъв смешен термин/ на разните три, седем или петилетни "планове", а характерният за тоталитарните системи пълен хаос в икономическата сфера в СССР има просто класическо изражение.

Само за това, дето "те набелязват" не го разбрах напълно. Вероятно се отнася за преди 1990 г., защото сега ми се струва, че дори "службите" да имат такова желание /а те май нямат/, им липсва възможност да го сторят.

Истинската грижа на човечеството е човека

признат за най-успешния танк през ВСВ са малко по други от скоростта и въоръжението му, окачване, трансмисия . Те просто са добавки, т.к. по тези показатели не отстъпва на другите "масови танкове".
Т-34 е изключително лесен и евтин за производство и много важно, за ремонтиране в полеви у-вия. Освен това има т.нар. "широка стъпка" - веригите му са широки и това го прави най проходим. Самите му вериги много лесно и бързо се подменят, за разлика от тези на немските танкове.
Въпреки по-слабате си челните броневи плочи от тези на тигъра те са с нововъдение /единствено при Т-34 и Пантерата, която е негова копирка/те са под наклон като по този начин се увеличава издръжливостта.
Този танк лесно се произвежда, ремонтира, модифицира и има най-добрата проходимост по бойните полета на Русия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите