Znam che za tova pishesh. Ама да е указано ясно някъде? По средновековните писания, примерно на заинтересованите страни или имперски?
Щото Николай Овчаров определено не е съвременник. Щото голямата битка би била описана по някакъв начин....

Той точно на извори се опира, но не са ми под ръка за да ги цитирам.

ЖИВ Е БЪЛГАРСКИЯТ БОГ!

Сигурно имаш предвид крепостта Кокалянски Урвич, издълбания надпис "аз севаст Огнян държах страната на цар шишман и много зло патих Аз...някой си писах"....+ народното предание за това че цар огнян е воювал срещу турците...
Цитата е по памет, така че моля за извинение за допуснатите неточности.

Ами...доста райони, градове, села...претендират че Цар Шишман е воювал в района и/или ги е защитавал. Но все пак ако наистина е имало голямо сражение това щеше да бъде описано и от турска страна.
А пък ако е спряло стратегическо движение, със сигурно ВСИЧКИ съседи биха го споменали.

Не, не става въпрос за тази уединена твърдина. Довечера ще кача цитираните от Овчаров извори.

ЖИВ Е БЪЛГАРСКИЯТ БОГ!

Сражението е станало не през 1393г, а на 18 юли 1868г. на връх Бузлуджа. На същия връх на близка дата 20 юли, но 1891г. е била създадена БКП (под името БСДП, което поради често омаскаряване, се е налагало също тъй често да подменя). А на някогашния лидер на БСП/комунисти/, която пък е настоящ коалиционен партньор на ДПС/турци/ му е свидна датата заради създаването на Партията, а не затова, че на нея Хаджи Димитър се е сражавал с турците.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Малко уточнение. При превземането на Константинопол от турците храбро загива не Роман Диоген /той е от 11 век/, а Константин XI /според някои XII/ Драгаш.

Първо за това, че Шишман е оказал военна съпротива.
Забелязвам, че тук-таме се намират някои, дето да вярват, че Мурад като превзел Стара Загора и Пловдив спрял за около 15-17г. да напада българия само заради хубавите очи на Кера Тамара.

Но тъй като стана дума за източниците, ето нещо.
Из Бориловия Синодик
--------------------
134. На протокилийника Приязд и воеводата Балдьо, които бяха убити за вярата на своя господар, вечна памет...
166. На всички боляри, малки и големи, поборниципоборници и сътрудници на благоверието и приятели на светата и божествена църква, вечна
167. На Семир, Йончо, Добромир, Иваншо и на всички, които заедно с тях проявиха мъжество против безбожните турци и проляха кръвта си за православната християнска вяра, вечна
168. На Арцо, Трошан, Ратен и неговия брат Карач, Потръц, Ханко, Стан, Михаил, Богдан, Шишман, Ботул, Радослав, Войсил, Константин, Годеслав, Чръноглав...
170. На краля Вълкашин вечная рамят
171. На деспот Углеша вечна памет.
-------------------------
Та въобще не ми е ясно откъде иде идеята, че Шишман не е оказал никаква съпротива.
Вярно е, че някои от турските хронисти не споменават нищо за сражения със Шишман. Но те поначало обичат да предъвкват османските поражения. Така Нешри е оставил един мъглав разказ, който създава известно затруднение да се разбере за кое турско поражение става дума - при Плочник от сърбите или при Билеч. По вероятно е обаче да е второто, което ще рече, че мевляната "тактично" е забравил да спомене Плочник. Иначе има и трети кандидат за местосражението - Сапарево - Евлия Челеби разказва, че при аналогични обстоятелства там била разбита турска войска, като описва гробовете на загиналите газии. И и ето нещо за размисъл - защо мевляна Нешри изкарва изкарва на "бис" Шишман да се моли и унижава пред султана; и какво било прегрешението му - не се явил на поход; ами той и Иванко не се е явил - ама поне веднъж не е описано да се моли. Защо ли султанът така често прощавал волностите на Шишман? Или по-скоро защо Нешри с такъв хъс описва как Шишман се моли и унижава?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моя грешка. Роман Диоген беше загубил битката при Манцикерт-1071г.

ЖИВ Е БЪЛГАРСКИЯТ БОГ!

Редактирано от komita на 18.07.05 20:11.

Ето и изворите-османските летописци Сеадедин, Ходжа Хюсеин, Идрис Битлиси. Византийският историк Лаоник Халкокондил. Всички те говорят за големи българо-турски сблъсъци в направленето Белово-Костенец-Самоков-София. Най-голямото сражение е дадено пред София, като в помощ на българите има голяма дружина на Константин Драгаш, както и вероятно и други сръбски деспоти. Първото сражение става северно от Белово, при теснините около Траянови врати. Ходжа Хюсеин казва че "българите оказали отчаяна съпротива". Идриси Битлиси допълва че и двете страни понесли големи загуби. Българите се оттеглят към Костенец и Ихтиман. Сраженията са отразени и в немските пътеписи от ХVІв. Бенедикт Курипешич говори за битките още през 1530г. По-късно за събитията говорят Корнелий дьо Шапер в 1533г., Антон Вранчич в 1553г., Ожие Бусбек в 1553г., Ханс Дервшам в 1553г., Стефан Герлах в 1578г., Волф Андреас фон Щайнах в 1583г., Мелхиор Безолт в 1584г., Рейнхолд Любенау в 1587г. и Якоб Фюрер фон Хаймендорф в 1587г. Според данните българите се отбранявали на прохода и по околните крепости. Начело били българският цар и сръбският деспот. Преданията са изменили имената в легендарните Марко Кралевич и Дебел Новак. Сраженията са продължителни и жестоки. Ходжа Хюсеин отбелязва че Лала Шахин неколкократно моли султана за подкрепления. Идрис Битлис говори за първоначален неуспех и за победа чак след помоща на Мурад. Особено картинен е запазеният рапорт на военачалника Лала Шахин за целия поход към София. Лала Шахин заявява "Големи жертви паднаха от динислямските храбреци, които се самопожертваха като на курбан". Също така характерният цикъл от народни предания и песни за цар Ясен/Асен/ е характерен и локален само за Самоковско и Софийско. Едно от преданията дори е особено детайлно. Според него цар Ясен бил притиснат от турците и се укрепил в твърдината Урвич край София. След превземането на крепостта от турците той отстъпил към Самоковското поле. Царят дал решителното сражение в местността Режана пред крепостта при днешното село Широки дол. Тази местност е част от Чамурлийското поле. Всички тези събития стават през есен 1371-1372г. В рапорта си до султана Лала Шахин е вбесен от издръжливоста на "великия мръсник" в София иии смята че "Да се стои повече в тези страни става излишно". Според църковните поменници в битките загиват двама от синовете на цар Иван Шишман, а настъплението на турците към София е спряно с 10г.

ЖИВ Е БЪЛГАРСКИЯТ БОГ!

Здравей!

София пада през 1382г. Според летописите Лала Шахин пише прословутия си рапорт именно ЗА ОБСАДАТА НА СОФИЯ. А не за сражениета в района на самоков. Някъде бях чел че войските му са наброявали 30000 души, а българските предвождани от Бан Янука около 2000 души.

Иначе всички сме чели рапорта "Динислямските бойци се жертваха като курбан...града се брани от мъже едри, мустакати, калени на ракия и вино..."

Колкото до немските летописци...ами 1530г. до 1371-2 до 1382-3 има...145 г.

За отбелязване е че именно тогава сестрата на Шишман става съпруга на Султана.

Доколкото големи сблъсъци могат да се водят с войска от 5-6000 души от българска страна...може би са големи.
На последната среща на клуба в пловдив си говорих с ИСТОРИК, та на въпроса ми как оценява мобилизационния потенциал ба Търновското царство отговори..."символичен" ....армия от 3000 души е била голяма.

Та затова говоря, Цар Йоан Шишман е допуснал изключително разбробяване на българските държава или по точно казано не се е опитал да я консолидира.

Колкото за сраженията...
Ако се приеме че Йоан Алексвандър се жени за Сара през 1345, то през 1371-1372 (войната в следствие на която Търновското Царство става васално на Османската империя, сина т.е. Йоан Шишман би могъл да бъде максимум на 25-6 години и следователно 2 бр. синове, годни да водят войски не би могъл да има. Вероятно имаш предвид сраженията през 1382 за град София.

Сполай Ви!!!
P.S. И на мен ми се иска много последните моменти от съществуването на Метропололията да бяха героични, ама не би. Защото Търново е устоявало на не по-малко силни обсадни армии от Османската. От друга страна друга българска държава по-същото време дава страхотно сражение на османските войски водени от Баязид лично - това е сражението при Ровине.

Така че героични български владетели има, ама не и Шишман.