СМЪРТОНОСНАТА ТАЙНА НА ВАТИКАНА / Наука / Хуманитарни науки / История

ДИОНИС И НЕГОВИЯТ ПСЕВДОНИМ “ИИСУС”
или
“СМЪРТОНОСНАТА ТАЙНА НА ВАТИКАНА”

Върху някои стенописи и икони до изображението на Иисус може да се прочете: “Цръ слъви”, което ще рече: “Царя на Славата”. Особен интерес представлява факта, че Константин Костенечки нарича Рила и Родопа “Славиеви гори”, което ще рече “Горите на Слав”. Тук трябва да припомним и за “Цар Слав” от апокрифния Български летопис, който бил “построил 100 могили”.
От друга страна, за словосъчетанието “Цръ слъви” може да се възприеме, че еднакво се отнася както за митологичния тракийски цар Дионис, завоевател и цивилизатор на синтите (= “син-дите”, синовете на Дий), така по-късно и за “спасителя на човечеството” Иисус Христос.

Тракийският цар-бог Дионис в гръцкия литераризиран мит се среща и като “Дионис Дулос”, но и като “Дионис Ас Доулес”. В религиозен смисъл може да се приеме, или като “слуга”, ‘изполнител”, (на гр. “dulos”) на андрогинното божество Ор-Фей, т.е. на Ор (Арес/Арий, Марс) и на Фея (Афродита, Венера). Формулата “Ас Доулес” може би трябва да ни посочи, че е от АСИТЕ (АЗИТЕ).
От друга страна “Царя на Славата” Иисус е Син и посланик (“Носител на Благото Слово”, на “Ев Булията”) на “Бог Отец” и “Спасител” (“Сотирос”) на човешкия род, “Изпълнител” (“Дулос”) на божията воля.
Толкова много ли се различават тия двама “Спасители, родени от смъртни жени” - Земела и Мария?
Мистичната формула за единия от двамата (Иисус) е IHTIS. Възприема се като абревиатура от гръцки думи: Iisus Hristos Teos Ios Sotiros (= “Иисус Христос Божи Син Спасител”).
Тук обаче ще се опитаме да докажем, че гръцкото наименование Iisus и латинското Jezus на практика са ПРЕВОД НА СЛАВЯНО-БЪЛГАРСКАТА (или трако-българската) ДУМА ДИОНИС, която първоначално е означавала “Син на Дий” (Син-Дио, Дио(в)Син). Точно това се получава като се прочете бустрафедон:

ДИО
НИС

Българската дума СИН - на гръцки е: IOS
Българската дума ДИЙ/ДИО - на гръцки е: ZEUS
Когато се опитаме да предадем българскoтo съчетание: СИН (на) ДИЙ [ДИО(в)СИН], с гръцки думи, получаваме: IOS-ZEUS, от което, след сливане на З и С се получава: IОSEUS, или: IОZEUS.

Ето откъде произлиза латинската форма: JEZUS за “Божия Син”, както и гръцката форма: IISUS за същото (преименувано) тракобългарско божество!

Излиза че Hiesus и Jezus са гръцки и латински ПСЕВДОНИМИ (“лъжовни имена”) на тракобългарското божество Дионис.

И Дионис, и Иисус са родени от баща “Бог Отец” (Дий, Зеус) и майки - “смъртни жени”.

Дионис е роден от “смъртната жена” Семела (или: Земела, дъщеря на Кадмо (Казмей), основателя на Ликнид-Охрид).
Иисус е роден от “смъртната жена” Мария.

Трако-българския цар-бог Дионис (Диов Син), е убит от гигантите, след което е възкръснал. Затова се нарича и “два пъти родения”.
Иисус е разпънат от римляните и юдеите, след което възкръсва.

Старото название на средното и долното поречие на Струма е ПАЛЕСТИНА.
В тази балканска ПАЛЕСТИНА живеят СИНТИТЕ (СИНДИТЕ). Те са тракийско племе, населяващо териториите по средното и долното течение на река Струма. (Тук някои обаче, вместо “синти” (или “синди”, “синове на Дий”) се мъчат да ни пробутат “индийци”.)

Западни съседи (а може и едноплеменни) на СИНДИТЕ са КРЕСТОНИТЕ (“кръстияните”?).

Католически мисионер и епископ е записал живото народно поверие у павликяните, че МИТИЧНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЦАР СИЛИВИЧ (в българския апокриф записан като “цар Слав”) Е СЪСТАВИТЕЛЯТ НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ. (Fermendzin, Acta Bulgariae, c.42, вж. Л.Милетич, НАШИТЕ ПАВЛИКЯНИ, СбНУ, книга XIX, София, 1903, с.8)
.................................

Има дори и още по-любопитни неща. Но и казаното дотук е предостатъчно да се разбере в какво се състои “смъртоносната тайна на Ватикана”.