Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 04:57 26.09.24 
Хуманитарни науки
   >> История
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
Тема Re: Огледала и страстинови [re: Tyлca]  
Автор Дpyrapят Fallen_Angel (ReBornArchdevil)
Публикувано11.07.05 13:10



Хехе, ти да не би да си още в меден месец?



Тема Re: "СМЪРТОНОСНАТА ТАЙНА НА ВАТИКАНА"нови [re: Rex Mysorum]  
Автор Per Per (От Плисков)
Публикувано12.07.05 00:54



ДИОНИС - “ДВА ПЪТИ РОДЕНИЯТ” “ДИОВ СИН”
И АНДРОГИННОТО БОЖЕСТВО - ОРФЕЙ

Аристофан в комедията “Птици” споменава Трибал като “най-варварски от всички богове”, при което той се описва като избранник на боговете да преговаря. Според К.Бошнаков този “Трибал” трябва да се приеме като сборен теоним за тракийската “царствена триада”.(К.Бошнаков, “Тракийска древност” С. 2000г.)
Дали може да се говори за “царствена триада” у траките не сме докрай убедени, понеже това противоречи на казаното от Херодот за божествата на траките и отделно за бога на техните царе - Хермес (прародител на “българите, русите и славяните” според Ал Масуди).
Затова пък може да се говори за един друг сборен теоним - Орфей.
Името ОР-ФЕЙ е съставно от Ор (Орияш, Арий) и Фея (Вила, Дива, Евга). Кога и как се е стигнало до сливане на двете компоненти на това андрогинно божество?
Отговорът е: това е станало в едно митично правреме, когато войската на тракиеца Дионис е започнала да овладява пространството на реките Струма, Места и Марица. Възможно е този тракиец да е получил името си от вече съществуващо божество Дио-нис (=”Син на Дио”). Възможно е той самият да е обожествен.

Тук ще се позовем на онова място у Диодор Сицилийски в неговата “Историческа библиотека”, където той говори за придвижването на войската на Дионис от запад към изток и завладяването на страната на синтите*. До това завладяване се е стигнало понеже Дионис:

“Не срещнал нито един значителен град, който би могъл да окаже съпротивление. Когато настъпила силна жега и войниците на Дионис започнали да умират от епидемии, отличаващият се с благоразумие техен предводител ги отвел от лагера в равнинната местност във високата област. Там подухвал прохладен вятър и имало чисти течащи води, изтичащи от близките извори, които избавили лагера от болести.
Това планинско място, с помощта на което Дионис отстранил болестта от войската, се нарича БЕДРО ( Мерос на гръцки език). Затова и елините предават за този свой присвоен бог на потомците си, че Дионис бил отгледан в БЕДРО. След това Дионис, владеещ изкуството на прибирането и съхраняването на плодовете, споделил това изкуство със синтите, а също им предал и секрета за изготвяне на вино и много други неща, полезни за живота Той станал основател на много известни градове, премествайки за тази цел селата на по-удобни места. Той научил синтите да почитат божества и въвел закони и съд...Разказват също за него, че ТОЙ ВОДЕЛ СЪС СЕБЕ СИ ВЪВ ВОЕННИЯ ЛАГЕР МНОГО ЖЕНИ, И ЧЕ В СРАЖЕНИЯТА ПОЛЗВАЛ ТИМПАНИ И ЦИМБАЛИ...”
(Диодор Сицилийски, Историческа библиотека, II,38)

Мъжката част на войската на Дионис се покланя на бога на войната Ор (Орш, Арес, Арий), а жените от военния лагер се покланят на Фея (Вила, Дива, Евга). Докато минават през полетата и горите, ползват музикалните си инструменти...
...Ето откъде произлиза синкретичното андрогинно божество Ор-Фей, пред което, когато чуят боевата музика, всички (разбира се - от страх) млъкват и се притайват.


(следва)



Тема Re: "СМЪРТОНОСНАТА ТАЙНА НА ВАТИКАНА"нови [re: Per Per]  
Автор XOPЪ+БATЪ/XOPЪ+BATЪ (cana sub igo)
Публикувано12.07.05 01:14



+ Погледни въ Алтернативна история!

СОКОЛЪТЪ ОТЪ ВОЗНЕСЕНКА





Напоследъкъ се разгоря дискусия, относно произхода на погребенията въ Малая Перешчепина и Вознесенка. Списание Авитохолъ, въ брой 26 отдели голема частъ отъ страниците си за статия и интервю на директора на историческия музей въвъ Запорожие - Г. И. Шаповаловъ, както и статия на Дориянъ Александровъ.
Отъ 1930 година/когато е открито съкровището отъ Вознесенка/,та до сега, са изказани доста противоречиви мнения относно произхода му. Отъ гробъ на князъ Светославъ/Михаилъ Милеръ/, кипчакско/М. И. Артамоновъ, А. И. Семьоновъ и др./, до БОЛГЪ+АРИЙСКО/ Г.Ф.Корзухина, С.А.Плетньова, акад.Омелианъ Прицакъ, откривателя му В.А.Гринченко и естествено учени отъ БОЛГЪ+АРИА, като проф.Станчо Ваклиновъ, Д. Димитровъ, Рашо Рашевъ, проф.Петъръ Петровъ, проф.Димитъръ Овчаровъ, Пламенъ Цоневъ, Йорданъ Вълчевъ, Георги Костовъ и др.
Най интересниятъ за науката предметъ отъ погребението въвъ Вознесенка е Сребърниятъ СОКОЛЪ.



Както се вижда, елементите, които требва да се отбележатъ са :
1. ЗМИЯТА - усукала се въ краката на Сокола
2. МОНОГРАМА - на гърдите на Сокола


3. ХРИЗМАТА на крилото на Сокола - която представлява Четрилистна Детелина съ Кръстъ, разделящъ листата на половина и надписъ - ДУХ, ДОХ /ДОКС/, снимана отъ такъвъ ракурсъ, че почти нищо не може да се види ясно.
4. ДВАНАЙСЕТТЕ пъпки на гърба на Сокола, разположени 2х6 и кръстчета на всека отъ техъ/фиг.10/
5. Нечетливия надписъ на опашката на Сокола, който Гринченко така и не е успелъ да разчете.
6. Перата на опашката на Сокола - Петъ на брой.
За Змията и Сокола, представящи опозитните сили на СЕТЪ/САТЪ и ХОРЪ, съмъ писалъ въ брой 12/13 на Авитохолъ.
Дванайсетте пъпки, разположени въ ДВЕ редици по ШЕСТЪ и кръстчетата върху техъ, заедно съ ПЕТТЕ пера, представляватъ елементите на единъ КАЛЕНДАРЪ!!! / което ще доказвамъ въ следваща статия/
Монограма на гърдите на Сокола е обектъ на най ожесточени спорове. Очерталите се две тези са:

1. Приемащите, че това е римски орелъ, войскови знакъ на знамето на римскиятъ легионъ. Четене - ПЕТРОСЪ!
Тази теза защитаватъ Л.А.Мацулевичъ, Гринченко, Шаповаловъ, Артамоновъ, Семьоновъ и др.
2. Изброените по-горе, пробългарски ориентирани учени, защитаватъ тезата, че Сокола не е римски и четенето требва да е ЕСПОРЪ.
Моята теза, е че този Соколъ нема наушникъ за поставяне на прътъ и затова не е римски воински символъ! Освенъ това римскиятъ орелъ не притежава елементите отъ 1 до 5, на Сребърниятъ Соколъ!
Най вероятното четене на МОНОГРАМА е ОРПЕЙ или ако се приеме, че въ горната частъ има комбинация отъ Т/Р – ОР+ТО+ПЕЙ или ОР+ТИ+ПЕЙ! Както правилно отбелезва и Шаповаловъ въ интервюто от бр.26 на Авитохолъ - нема никакво /С/ въ този монограмъ!? Това разчитане кореспондира и съ тезата, че СОКОЛА олицетворява Богъ ХОРЪ, както вече съмъ отбелезалъ въ статията отъ бр.12/13 на сп. Авитохол . Такова разчитане прави връзка между двете погребения - въ Малая Перешчепина и Вознесенка, ако се приеме за верно четенето на пръстените отъ М. Перешчепина, а именно ХОРЪ+БАТЪ и КОРТЪ ХОРЪ+БАТЪ!



Библиография:
1. брой 26 на Авитохолъ
2. Пламенъ Цоневъ "Хомо космикусъ" - 1980г
3. Йоахимъ Вернеръ "Погребалната находка отъ Малая Перешчепина и Кубратъ - ханъ на българите, изд. БАН София 1988г.
4 Георги Костовъ "Погребението на ханъ Аспарухъ въ светлината на археологическите данни" 1998г.
5. брой 12/13 на Авитохолъ
2004 – 08 – 08 тел. 760 – 294, Емилъ М. Захариевъ

Редактирано от XOPЪ+БATЪ/XOPЪ+BATЪ на 12.07.05 02:02.



Тема Re: "СМЪРТОНОСНАТА ТАЙНА НА ВАТИКАНА"нови [re: Per Per]  
Автор Per Per (От Плисков)
Публикувано12.07.05 19:18



Все пак, можем ли да локализираме високата планина с големи извори (езера?) и протичащи води, която според Диодор Сицилийски се казва Бедро/Меро, и в която Дионис спасил войската си?
Тази планина, където според Диодор Сицилийски Дионис спасил войската си, е веригата от планини: Родопа-Меропа-Пирин и Рила (Верила?), която в древността е била назовавана и Орбел(ос), като понякога това име се отнася и на днешна Беласица. В късните средни векове за тази планина Бедро-Орбел се говори като за “Орфееви гори” или “Славиеви Гори”, където били “изворите на Орфей” (Fontes Orfeus). Приемаме, че тези “извори на Орфей” на планината Орбел/Бедро могат да се отъждествят със “Седемте рилски езера” или с езерата под връх Мусала.

В дневника за пътуването на френския посланик Луй Де Е към Истамбул през 1621 год. пише: “Древните предполагат, че това място (има предвид планината Рила - б.а.) някога Орфей е огласял с омайващите звуци на своята арфа, споменът за която е увековечен чак до днешния век. ПЛАНИНАТА ИМА СЕДЕМ ИЗВОРА ВЪРХУ НАЙ-ВИСОКАТА СИ ЧАСТ. Местните жители ги наричат и днес още СЕДЕМТЕ ИЗВОРА НА ОРФЕЙ...” (цитат според М. Йонов, Европа отново открива българите, С.1980. с. 47).

Софийският католически архиепископ Петър Богдан в един свой доклад от 1667 година също споменава “ИЗВОРИТЕ НА ОРФЕЙ” (Документи за католическата дейност в България през XVII век С. 1993, с.270).

От своя страна Йордан Иванов предполага, че преданието за Орфей “е било живо до преди неколко столетия в самоковските и софийските краища”, а е било запазено на запад в босненските краища в названията на песните “бугарщици”. От тях се е ръководил дубровнишкият поет Иван Гундулич, когато в своята поема “Осман” е записал “ОРФЕЙ БЪЛГАРИНА”.

До нас е достигнала една песен, която поради своята неканоничност по-късно била възприемана като апокрифна молитва. В песента, която привеждаме, има предостатъчно елементи, за да я възприемем като едно изказване, в което Дионис говори в първо лице. Той говори за спасяването си и победите, след като се изкачил на “Високата гора”, там се е “омил” в “божии породимъ” (“породимъ”, “породисъ” = “рай”) и взел “три и четири лепот” (=“седемте красоти”).


След като Дионис, а след него и всички съпровождащи го Ор-Феи затръбили в “златни турови рога”, всички онези, намиращи се наблизо, в страхопочит от чутата “Ор-Феева” т.е. войнишка песен падат на колене и се признават за слуги покорни.

Ето тази песен на победилия богочовек, тракобългарина Дионис:

Вазидохъ на Високою гору
И омихъ се ва божиемъ породиме
И породихъ се яко младенецъ
И вазехъ три и четири льпотъ.

И санидохъ и потърбихъ въ тури рогъ злати.

И чуюхме гори и поля
И по полю пастирие
И по дворове дворяне
И по властеле владики
И под царицахъ царие.

И царици царие оставъляху
И дворяне дворове
И властеле владики
И другъ друга вараху и вапрашаху се:

Кои бистъ този чловекъ
Иже вазиде на божии породимъ
И омисе и породисе
И сияше яко слънце?

И вазблеяше ка мне яко овце къ агънцемъ
И ваплакаху се яко отрочета къ матерамъ
И бише васи врази мои подънозе падоше
И васи хотение мое савършаху.

ВАСЕГДА ИННА И ПРИСНО

................................

Редактирано от Per Per на 12.07.05 19:21.



Тема Re: "СМЪРТОНОСНАТА ТАЙНА НА ВАТИКАНА"нови [re: Per Per]  
Автор XOPЪ+БATЪ/XOPЪ+BATЪ (cana sub igo)
Публикувано12.07.05 21:18



+ БЕДРО - ОРБЕЛЪ, споредъ менъ е несъстоятелно. По - вероятно е БЕЛ+РО, ЛЕБ+РО/ЛИБ+РО, БЕЛ+ОРЪ/ бела Бога/.
+ Що се отнася до "породимъ", "породисъ"= РА+Й, по - вероятно е по+РА+Дио, по+РА+Дии/следъ РА +/.



Тема Re: "СМЪРТОНОСНАТА ТАЙНА НА ВАТИКАНА"нови [re: Per Per]  
Автор Per Per (От Плисков)
Публикувано19.07.05 18:35



Привеждаме един “красноречив” (“ярък”, “цветен”) пример за “съжителство” на двете срещнали се след военен сблъсък идеологии.
Това е сцената от стенописа в една българска църква от края на 13 век.



I. ДЯСНО И ГОРЕ (избледняло, но все още отчетливо):
Тракобългарското слънчево божество ДИОНИС (Сабазий/Сабо, Solus/Самий)
се ВЪЗВИСЯВА по “НЕБЕСНАТА СТЪЛБА”
с помощта на “НЕБЕСНИЯ КРЪСТ”,
в резултат на което достига и изяжда “ДВЕТЕ НЕБЕСНИ РИБИ”
(“duos pisces quae sunt in coelis”).

От този момент (“изяждането на Рибите (Ihtis/Pisces)”)
Силите на Светлината превъзхождат Силите на Тъмнината.

Това състояние продължава все до момента, когато Небесният закон отсъжда
в полза на “посоката към подземието”.

Деветдесет дни се слиза, след което отново идва Денят нa Новото Дете-Дионис, яхнало “Синьо-зеления Кон”. Детето е:
Дан, Сабазий, Сабо/Само, Самий, “Самси Господ”...

Денят на новородения Син е записан като “Dies natalis Sol invictus”= “Рожденият ден на непобедимия Самий”.

I I. ЛЯВО, ДОЛУ (по всичко си личи, че е добавено)

Военнополитическите победители (“новите християни”)
разделят “наследството” на “ПЪРВАТА ИСТИНА” (“YSTUNIANA PRIMA”),
т.е. разделят помежду си реликвите на Бог (Бакх, Один, AZZA).

След това разделяне на “плячката” започва епохата на “Втората (подправената) Истина” (YSTINIANA SECUNDA).
Настъпва времето, когато Храмът (Темплума) на Бога на Времето (Tempo), който е Вестител и Помощник (Хермес/Верме),
става: “Храм на ВРЕМЕННИТЕ ПОБЕДИТЕЛИ”.

Другото име на Божеството-покровител на трако-българите е: Pro-Meteo.
Божеството-покровител на нашествениците узурпатори (гръко-елини, латини..) е: Epi-Meteo.

Както и да е:
ВРЕМЕТО ЩЕ ПОБЕДИ ВРЕМЕННИТЕ “ЕПИМЕТЕЙЦИ”!




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.