Петър Константинов дава следните данни : През Първата Световна война Германия капитулира след като 78% от армията й излиза от строя..........Румъния със 71 %, а Франция удържа победа със 76,54% излизане на армията от строя и над 73% жертви.България в същата война е елиминирана от бойната сцена само с един-единствен пробив и със само 20% загуби от личния състав.Да оставим въпроса с единствения пробив - там нещата са по-сложни.Въпросът ми е за жертвите, или по-точно за начина на процентното им определяне.Ясно е че българските жертви са толково или горе-долу толкова от 800 000 мобилизирани.Но тези от другите примери? Франция например дава милион и половина убити.След елементарни изчисления излиза, че на 11.11.1918год.( примирието) Франция разполага с около половин милион живи бойци.Струва ми се, че при изчисляване на процентните загуби е приложен различен подход - за другите страни е взет като база щатния състав на армиите, който се попълва в хода на войната, а за България - целия брой мобилизирани. Вие как мислите?

Струва ми се, че хипотезата ти е вярна.
Ето и една информация за числеността на мобилизираните по време на предшестващата междусъюзническа война.
Да не говорим и за Балканската война, но силите на България са изтощени и от тази война , в която ние сме мобилизирали по необходимост долу горе толкова хора, колкото всички наши съседи без Турция.
"На 1 май 1913 г. е сключена военна конвенция между Сърбия и Гърция за общи действия срещу България

1 май 2005 | 07:55
Агенция "Фокус"



На 1 май 1913 г. е сключена военна конвенция между Сърбия и Гърция за общи действия срещу България в случай на война.
Окончателен съюзен договор между Сърбия и Гърция, насочен срещу България, е подписан на 19 май 1913 г. в Солун.
По силата на военно-политическия договор от 19 май на Сърбия са предоставени всички земи на запад и изток от р. Вардар до планината Осогово.
На Гърция са признати земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера (разположен източно от устието на р. Струма).
Двете държави се задължавали да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България.
На 25 май от Белград е направено предложение двете държави веднага да анексират окупираните територии.
В резултат е през юни е поставено началото на Междусъюзническата война.
Междусъюзническата война е война между България и бившите и съюзници от Балканския съюз 1912-1913 г.- Сърбия и Черна гора, Гърция и присъединилата се към тях Румъния.
След победата над Турция в Балканската война 1912-1913 г. между балканските съюзници избухнат остри разногласия за владеенето на освободените територии.
Сърбия предявява искане за земите, намиращи се на запад от р. Вардар, и повдига въпроса за ревизиране на българо-сръбския договор от 1912 г.. Гърция, от своя страна, предявява искане към територии, намиращите се в границите на Южна Македония и част от Западна Тракия.
Претенциите на двете държави са неоснователни, тъй като се отнасят до земи, населени предимно с българско население.
Отчитайки своята решаваща заслуга за разгрома на Турция в Балканската война, България настоява да получи територията на Македония, изтъквайки и факта, че преобладаващият етнически елемент в нея е българският.
Под предлог да не се допусне нарушаване на "балканското равновесие" от страна на България румънските управляващи среди предявяват претенции към Южна Добруджа. Това става след подписването на военно-политическият договор от 19 май 1913 г. между Гърция и Сърбия.
Турция също има стремеж да си възвърне земите, намиращи се на запад от линията Мидия - Енос. Всяка една от балканските държави започва да се готви за война.
В България са мобилизирани 600 000 души, но практически от нея е можело да се използват около 500 000 души.
Веднага след сключването на Лондонския мирен договор 1913 г. по заповед на българското военно командване всички български войски, разположени в района на Източна Тракия, са прехвърлени на запад за действия против сръбската и гръцката армия.
Изготвен е план, според който са проектирани военни действия само срещу Сърбия и Гърция, като са оставени малобройни войскови сили на турската и румънската граница.
Сърбия и Гърция, които също не демобилизират своите армии, и разполагат общо с 550 000 души, към които се присъединява и една черногорска дивизия от 12 000 души. След намесата на Румъния и Турция срещу българската армия се изправя още една допълнителна военна сила от близо 700 000 души. Въпреки крайно неизгодното положение на България цар Фердинанд I и стоящата зад него царедворска клика не скриват своите намерения за война против бившите съюзници на България.
Началото на войната е поставено на 16 юни 1913 г., когато цар Фердинанд I чрез своя помощник-главнокомандващ ген. М. Савов издава заповед за действия на българската армия срещу армиите на Сърбия и Гърция, които от своя страна предприемат офанзива против България.

Още преди 16 юни 1913 г. сръбският крал подписва манифест за обявяване на война на България с непопълнена дата.
На 27 юни във военния конфликт се включват Румъния, а 3 дни по-късно - и Турция.
Военните действия са прекратени с подписването на Букурещкият мирен договор на 28 юли 1913 г.
Според договора, България е лишена в значителна степен от освободените от нея по време на Балканската война (1912-1913 г.) земи. България претърпява и значителни финансови загуби.