Христо Тамарин написа:

.............Това е отклонение от основната тема, но вече споменах за тях. Би ми било интересно да се запозная с някакво историческо изследване по въпроса за практикуването на човешки жертвоприношения по Нашите земи.
От една страна, да повторя: обвинението в човешките жертвоприношения е най-тежкото в очите на един "авраамист". От друга страна, си спомням два филма: много стар румънски филм за даките и малко по-нов български филм за хан Аспарух. И в двата филма даките и съответно прабългарите бяха представени, че практикували човешките жертвоприношения! Плюя на такава национална анти-реклама.............

Та той може да плюе колкото си му е кеф, но има доста източници, които свидетелстват за човешки жертвоприношения по българските земи. Не ми се рови в момента за траките, защото най известното нещо в религията им е хвърлянето на пратеника до Залмоксис върху копията и принасянето в жертва на любимата жена на покойника. Ритуалното разкъсване на Орфей от Вакханките също е свидетелство за това. А ако се разровя сигурно ще намеря още.

Как е при славяните. Ами подобно. Принасяли са съпругата в жертва. Не знаем какви са ги вършели тук, но като се има предвид какви са ги вършели роднинините им на север и на изток, едва ли е било толкова различно. Владимир, преди да се покръсти и да стане свети Владимир се е скъсал да коли хора пред идола на Перун в Киев. Доста хора са изклани и пред идола на Свентовит на остров Рюген.

Ами българите? Ето какво е правил Крум пред Константинопол.

"И Крум според обичая си принесъл в жертва вън от Влахернската врата много хора и добитък."

И гладиаторските игри са вид жертвоприношение, с които се засвидетелства уважението към покойника.А когато през 255г. пр. н.е. галите предприемат поход към Рим, по разпореждане на Сената на градския площад са заровени живи келтски мъж и жена.Това ако не е жертвоприношение в най-чист вид, здраве му кажи.Така че не само "варварите" са практикували подобно нещо...

Dulce et decorum est pro patria mori!

Ама аз въобще не твърдя, че само варварите са го практикували. Човешки жертвоприношения в голям мащаб са характерни именно за ранни етапи на цивилизацията. Ацеки и толтеки, шан и ин, шумери и ахейци, келти и германци са доста непълен списък.

Кои са тези източници? Може ли да им се вярва? Някакви други доказателства?

Още малко:
Т.нар. "строителна жертва". Понякога се случва под пещта или под пода на праисторическо жилище да се открие скелет или само част от скелет - мандибула например. Доколко това може да се нарече жертва или погребение - въпрос на интерпретация.
Във фолклора - "вградена мома" (в стената на сграда), практиката в стената да се вгражда ризата на майстора. А понякога - сянката му.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не казвам, че славяните не са клали, но това там със жената е описано от Ибн Фадлан, в главата на който варяги, славяни и българи са като микс на Зизи.
Все пак, ясно става от текста, че в случая с жената визира варягите.
Светослав също си е варяг, така че "случая" Перун също не се брои.
Колкото до старите българи, май много не са си падали по жертвоприношенията на хора или поне от некрополите им не може да се направи такъв извод, докато например съседните им алани са майка плаче..
Там ако на мъжа му заколят само жената на изпроводяк, сички плачат от обида

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе за кого точно пише ибн Фадлан е предмет на Мнооого голям спор. Питай руските знаещи

И освен това не говорех за Светослав, а за Владимир. Пък и Перун не е варяжки, а славянски /в краен случай славянизиран балтийски/ бог, така, че едва ли Владко му е измислил специално за случая ритуалите. Явно обичаят си е бил да колят хора.

Ами какво ще кажеш за балтийските славяни на Рюген?

Абе голям спор много не би трябвало да има. Там ясно се описват типично варяжки/германски обичаи. Ако не вярваш, мога да ти пратя линк с разбор/че.
За Перун нямам мнение чий бог е, ама требе да ме убеждават дълго, че е баш славянски. Не им знам много историята на киевската рус, ма се си мисля, че Владимир е славянин, колкото и Светослав, тъй че не виждам съществено да се променят нещата.
Иначе бай слав също е клал, са се сетих, че имаше едно описание на превземането на Топир(на устието на Марица), та там ако не се лъжа зверски, се описваше как слвяните не само клали, ма и драли откъм гърба хората па ги оставяли да мрат като добитък, ама дали това да го броим за жертвоприношение или е просто традицонно мъчение родено от мнооого болен мозък(при това без да влиза в дир.бг)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kain на 20.04.05 12:54.

Ето какво пише ибн Фадлан за Волжска Булгария според Артур Кестлер:

волжских булгар Ибн Фадлан обнаружил странный обычай: "Если они увидят человека, обладающего подвижностью и знанием вещей, они говорят: "Этот более всего достоин служить нашему господу". Итак, они берут его, кладут ему на шею веревку и вешают его на дерево, пока он не распадется на куски" [24].

Комментируя этот отрывок, известный турецкий востоковед Зеки Валиди Тоган, выдающийся исследователь Ибн Фадлана и его времени, пишет (127; 50): "Нет ничего загадочного в жестоком обращении булгар с людьми выдающегося ума. Оно опиралось на простое и трезвое желание среднего человека вести нормальную жизнь, избегать любого риска или приключения, в которые его мог бы втравить "гений". Далее он приводит татарскую поговорку: "Если ты слишком много знаешь, тебя повесят, если ты слишком скромен, тебя затопчут". Он делает вывод, что жертву "надо воспринимать не просто как знающего человека, а как непокорного гения, нестерпимого умника". Получается, что этот обычай служит средством общественной защиты от перемен, наказанием нонконформистов и потенциальным новаторам*.

* В подкрепление своей аргументации автор приводит турецкие и арабские цитаты в оригинале, без перевода - досадная привычка современных специалистов.

Однако несколькими строками ниже тот же автор допускает иную интерпретацию явления: "Ибн Фадлан описывает не просто убийство умников, а один из языческих обычаев: человеческое жертвоприношение, принесение в жертву Богу наиболее выдающихся из людей. Эту церемонию проводили, наверное, не простые булгары, а их "табибы", или знахари, шаманы, которым и у булгар, и у русов принадлежала власть над жизнью и смертью людей во имя культа. По свидетельству Ибн Русте, у русов знахари могли любому надеть на шею веревку и повесить на дереве в качестве мольбы о божьей милости. Сделав так, они говорили: "Это подношение Богу".

Возможно, в таких случаях действовали оба мотива вместе: "Раз жертва необходима, давайте жертвовать смутьянами" [25].

Как мы увидим, человеческое жертвоприношение практиковалось и хазарами - в том числе ритуальное убийство царя в конце его царствования. Можно предположить, что между обычаями племен, описанных Ибн Фадланом, и обычаями хазар существовали и другие сходства. К сожалению, посетить хазарскую столицу он не мог, и потому был вынужден полагаться на сведения, почерпнутые на территориях, подвластных хазарам, в особенности при булгарском дворе.




Това са нашите роднини булгарите.




А за русите се описва "жуткое ритуальное убийство рабыни во время похорон знатного руса* у могилы ее хозяина."
Уточнява се, че става дума за варяги /според Кестлер/.

В 1024 г. волхвы, обосновавшись в Суздале, подняли "мятежь велик" во всем Верхнем Поволжье; в 1071 г. два "кудесника" распоряжались на огромном пространстве от Волги на 300 км к северу до Белоозера. В обоих случаях языческие жрецы (возможно, местного мерянско-вепского происхождения) приносили человеческие жертвы: "и убивашета (двое волхвов) многы жены и имения их имашета собе" 19. Белозерские кудесники мотивировали свою жестокость тем, что принесенные в жертву женщины будто бы содействовали неурожаю: "ти дьржать обилие; да аще истребиве и избиеве сих -- будеть гобино (урожай)". И это местным населением считалось в порядке вещей; народ не выдавал своих жрецов боярину Яну Вышатичу, а сами волхвы заявляли, что их судить вправе только лишь великий князь киевский.