|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
Тема
|
 "РАЗГОВОР УГОДНИ НАРОДА СЛОВИНСКОГО"
|
|
| Автор |
Beliathaurus () |
| Публикувано | 30.03.05 20:25 |
|
|
Това е книгата на хърватския книжовник Андрия Качич Миошич, написана през 1756 г. Освен всичко друго тя съдържа и именник на словинските царе.
Според мен е доста интересна. Авторът е за хърватите това, което е Паисий за българите.
Ето го и именника:
"Слиди кратко указанйе од старих краля словинских и догадажи койи се у стара вримена згодише у државам словинским, из различитих кнйига извадени и на свитлост поставлйени
Први кралй илирички зваше се именом Илирик, од кога се Словиняни Илирици прозваше. Посли овога многи владаше, али нйиова имена кнйиге с койим се я служим, не месу.
На 3522. по створеню свита Фарани Далматини населише оток Вис.
На 3606. по створеню свита владаше словинским државам кралй Брадилио, Словинац, койи имаде жесток рат с Филипом, кралйем од Македонийе, кога Брадилио доби и под харач подложи.
На 3629. Глауцио и Клито, син реченога краля Брадилия, кралйеваше у држави словинской, и ове Александро Велики, син краля Филипа, яко облада и придоби.
На 3655. Деметрио гласовити би учинйен кралй од словинских бановина.
На 3685. Влахаху словинским државам Брем и Болг, херцези олити дуке, Словинци, и ови поробише грчку землю.
На 3726. Агран, Плеуратов син, би учинйен кралй словински. Ови кралй пуно снажan бише и зато подложи многе бановине. Имадише сто нава од божа, с койизим оде против Етолом, разби и пороби нйиову државу, пак напънивши речене бродове свакога богатства, славодобитник поврати се у землю словинску.
На 3732. Умри кралй Агрон, и нйегова жена Теута поче владати словинским државам.
На 3733. Биху послани римски поклисари Луциос и Кайо кралйици Теути, да йе моле нека би покарала свойе подложнике койи чиняху много зла Латином по мору; али пана женске охолости чинила их йе погрдно смакнути.
На 3734. Кралйица Теута послала йе войску на Скендерце, освойи град Драчево, Корчулу и многе друйе. Генера прид войском бише Димитър Фаранин, койи се изневири Теути и са свом войском придружи Римляном, койи поробише сву Далмацию и освойише кралйество Теутино.
На 3743. Димитър Фаранин, владалац од войске словинске, войева йе по мору и поробио грчке дрчаве. Ови йе имао за женю Тритеуту, Пине, краля словинскога, матер.
На 3744. Римляни освойише Фар на отоку и Димал, мисто яко у Далмацийи.
На 3745. Сердилаида, кралй словински, диже войску и пороби Македонию, да му нийе платио Филип, кралй македонски, потрошке за помоч койу му йе био послао съпрот Етолом и Лацедемоном.
На 3762. Филип, кралй македонски, хотиючи придобити Сердилаиду, краля словинскога, и нйегово кралйество подложити, би од реченога Сердилаиде придобивен и истиран из землйе словинске.
На 3773. Кралйева йе у словинским државам Плеурат, Словинац, и ови пороби грчку землю до Коринта.
На 3781. Кралйева йе над Словинцим кралй Генцио.
На 3784. Генцио, кралй словински, по наговору Персея, краля мацедонскога, учини се неприятелй Римляна, койи с великом войском додоше у Далмацию тер му многе градове освойише, найпосли Скадар у кога се бише затвория. И тада кралйество словинско и македонско под област Римляна паде.
На 3840. Други Словиняни, звани Ардийейи и Палари, ударише на Словинце далматинске, койи се биху Римляном подложили, тер их неприятеляски поробише.
На 3900. Пераштани Далматини дигнули се йесу супроч Римляном.
На 3901. Далматини горнйи ударише на Либурнеже Котарце, койизим град Промин освойише. Додоше Римляни на помоч Либурнежем, койе Далматини придобише, генерала римскога и сву нйегову войску исикоше.
На 3920. По смрти Юлия Цесара Далматини Словинци римского заповидништва йарам свргоше, койе Бебиус, римски войвода, покорити хотиючи, он и сва нйегова войска од Далматина би побийена. Али опет Римляни вечу войску послаше у Далмацию, коя вече од педесет годишта с нйимам се бийучи, найпосли од Римляна придобивени остадоше Далматини.
На 3926. Дигоше се Посавци супроч Римляном, пуно вримена с нйима бой бише; али доде цесар Аугуст с войском и подсиде столно мисто посавско Сигечицу, койу у двайест дана на силу освойи. Отолем се дили у Далмацию, разби войску краля далматинскога, Тутима именом, и освожи му велики град Промин.
На 3927. Цесар Аугуст опет с войском доде у Далмацию, и зарад велика глада, койи тада у Далмацийи бише, цесару се подложише, давши му харач и у тутию алити у поручанство седам стотина младича.
На 3948. Даци Придунайци робили йесу Словинце, а Далматини дигоше се протива Римляном.
Догадайи посли породеня Исусова.
На 7 по Исусову породеню биху кралйи од Далматина и Словинаца Батана и Пинет. Ови се дигоше протива Римляном, а имадиху войске осам стотина иляда пишаца и двиста иляда конйика, како пише Велеюс Римлянин, то чини милюн у све. На пуно миста Римляне исикоше на та начин, да нису никадар били у вечему страху, тузи ни жалости.
На 8. Доде римска войска у Далмацию тер саме Макаране облада.
На 9. Римляни разбише словинску войску и уфатише Бата и Пинета, кралйе словинске.
На 57. Свети Пава приповида йе рич Божию по словинским државам.
На 244. Владао йе свим словинским тада државам кралй Сватес, Словинац. Ови Словинци тада зваю се Авари и Абари.
На 254. Брибирани Котарци убише светога Максима.
На 350. Кралйева йе ово вриме над Рватим Суринг.
На 400. Доде с войском из Скитийе Радигост у Далмацию и у остале словинске државе тер се много яки учини.
На 401. Кралй Аларик готски словински освойи Рим и Италию.
На 417. Готи Словинци задобили су шпанйолски орсаг.
На 421. Почеше се Млеци зидати.
На 451. Атила, кралй унгарски, речeн бич Божий, многу крв по свим проли.
На 453. Атила освойи сву Далмацию.
На 453. Атила разори Аквилею и многе градове по Италийи.
На 454. Атила, стар од 124 лита, ожени се младом дивойком и посли велике игре и веселя свойом се крвлю задуши.
На 457. Владаше словинским државам кралй Ардарик, койи с войском словинском удари на синове Атилове и посиче вече од 30.000 Угричица, у кому бою погибе Елък, млади син Атилов, а старийи йедва утече.
На 460. Владаше Либурнийом кралй Кунимунд, Словинац, протива кому дигну войску Динчиш, син Атилов, подсиде град Бошанйе; удари на нйегаа Кунимунд, войску му разби, али и Кунимунд у тому бою погибе. тада сконча посве кралйество атилино. кога вас свит добити не може, од котарака словиняна би придобивен.
На 473. Теодемир кралйева йе у Славонийи. Освойи град Нишу и многе остале; подсиде Салоник, али с великим яспрам подмичen остави гa и то исто лито умри.
На 474. Теодорик, син реченога Теодемира, за краля йе словинскога стао, и ови ослободи Далмацию, Рецию и сву Италию од усилника и прогонителя.
На 493. Теодорик, кралй словински, убивши Одокара, краля латинскога, учинио се да йе кралй од Италийе.
На 526. Кралйева йе ово вриме у Далмацижи и рвацкой землйи Селимир, Свевлада краля син.
На 541. Доде (како ники оше) у ово вриме кралй словински Остроило у Далмацию, тер истиравши старе Словинце из Држава словински, свойе изнова насели.
На 548. Диже Остривой войску и освойи све до Драчева.
На 549. Освойише Словинци с Остроилом множа миста и поробише Дринополйе.
На 550. Би за краля у Далмацийи Свевлад, син Остроилов, койи диже войску на Грке, разби йе и пороби круто.
На 552. Кралй Свевлад освойи Македонию и Илирию, тер се ове државе тада словинске прозваше.
На 564. Додоше други Словиняни, именом Авари оли Абари, на ону страну Дуная у землю словинску, койу освожише, тер се много яки учинише. Посли тога ударише на Истриянце и многе друже државе, пак йи поробивши под арач ставише. Главар нйиов зваше се бан, од кога войводе олити дуке словинске до днева данашнйегаа бани се прозваше. ови се пуно могуч учини, йер истога цесара цариградскога, освойивши државе, под арач подложи, на годиште по сто иляда златни дуката даючи му.
На 584. Словинци Абари град Земун код Дуная и многе друге до землйе разорише.
На 585. Словинци Абари дринополяску землю поробише.
На 591. Абари речени на Далмацию ударише и доста зла учинише.
На 592. Исти Абари Словинци веле зла учинише у источним странам.
На 593. Кралй лонгобардски с помочу Словинаца освожи Падуву.
На 599. Словинци Абари четрдесет градова у Далмацийи разорили йесу.
На 600. Словиняни, побивши войнике грчкога цесара, сву Истрию опустили йесу.
На 614. Би за краля словинскога абарскога Кайан, и ови пороби и освойи вас Фриул, обсиде град велики Видам, у кому заповидаше удовица Ромилда, и видечи из града реченога краля Кайана залюбила се бише у нйегаа, кому посла вирна поклисара даючи му на знанйе, да се му град придати, ако йе узме за женю. обеча се Кайан, и пусти несрична жена абаре у град, койи све посикоше гражане и невирност велику учинише. Кайан прву ноч спава йе с Ромилдом, посли тога придавши же у руке многи блудника, напокон чини же на колац набити. дило немило и сасвим опако. дискант мулиерес.
На 620. Опет Словинци Абари поробише землше источне до Цариграда, и зато цесар од краля абарскога мир йе питао.
На 637. Далматини Словиняни обсидоше град Сипонт у латинской землйи, убише Ая войводу и сву нйегову исикоше войску.
На 638. Додоше Авари Словинци, поробише Далмацию пак прико мора одоше робит Италию.
На 639. Авари Словинци разасуше Далмацию и разрушише градове, межу койим велики и гласовити град Солин, столно мисто цесара Диоклецияна, според землйом изпоредише. Стари такожер Дубровник разорише и посве опустише.
На 639. Додоше Рвати од горе Бабине, и истиравши старе прибиваоце Словинце, рвацку населише землю; а прозваше се Рвати од бана Рвата именом, койи нйима владаше.
На 644. Би кралй словински абарски Кайм, койи се поби с Вуком, войводом фурланским; за три дана били се йесу, четврти разби Вука и войску нйегову.
На 667. Словинци разбише Французе, у кому бою погиба син краля французкога Пипина, именом Астиягис.
На 677. Кралйева йе у Българийи Бутайа, Словинац.
На 688. Французи биху заповидници у рвацкой землжи и велике пропасти чиняху Рвачаном. Измеду остали ово: малу дицу издираху матерам из руку пак йи разкидиваху и псом бацаху. Таку опачину Рвати поднит не могучи, исикоше све главаре французске по свойим државам; и сича тога велика войска французска дошла йе на нйе, с койом се Рвати седам годишта бийе и све с нйиовим войводом исикоше.
На 706. Словинци поробили су фурланску землю и Лумбардию, поразили бана фурланскога Аяиду са свим племицим, койе су уфатили. Посикли су такожер и Фердулфа, войводу лонгобардскога, заробили многу челяд, заплинили плино и однили неизбройена богаства у свойе кралйество.
На 756. Будимир, кралй свети, ово йе вриме владао.
На 763. Иза Црнога мора опет йедан словински народ доде, стаде крайем воде Атарне.
На 813. Михайло цесар би разбийен од Българа.
На 818. Бан Лютовид, владалац од Пожеге, Срима и Славонийе, одврже се од цесара Лудовика и поче робит бановине туде.
На 819. Бише у ово вриме кралй далматински именом Борна, кожи подиже войску на Лютовида, бана од Славониже, поби се с нйиме код воде Купе и би придобивен од бана Лютовида.
На 820. Ударише са три стране силне войске цесара Лудовика на бана Лютовида, и не могучи му ништа учинити, срамотни се натраг повратише, а многи од бановаца биху посичени.
На 821. Поде с овога свита кралй словински Борна, тер на мисто нйегаово би учинйен Ладислав, син реченога борне. у то исто вриме удари на лютовида неизбройена войска цесара лудовика, койой не могучи лютовид одолити, побиже у србску землю и би примлйен од войводе србскога у двор свой; али се лютовид указа непознан и жестоко нехаран, йер погубивши свога доброчасника учини се господар од нйегова града и свега Богатства. право йе РечЕно: \"Не чини добра непознану, да те зло не НАде\".
На 823. Побийе Лютовид у Далмацию и би убийен од свойи приятеля.
На 827. Далматини и Словинци одбацише римско и цариградско владанйе
На 829. У Далмацийи и рвацкой землйи кралйева йе Томислав.
На 832. У другим словинским државам кралйева йе Гостумил.
На 837. Кралй далматински и рватски Трпимир.
На 839. Сеняни робили жесу Фрюл.
На 864. Биху владаоци словински Демогой и Иник.
На 872. По смрти Демогоя кралйева йе у Далмацийи Шебеслав.
На 879. Уморио йе краля Себеслава войвода Бранимир.
На 880. Методиюс, велики и разумни, словински апостол речeн, ово йе вриме био......."<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Beliathaurus на 30.03.05 23:11.</EM></FONT></P>Редактирано от Beliathaurus на 31.03.05 02:24.
| |
|
|
|
Потресаващи аналогии с текстовете на нашите летописци. Имена, събития, всичко...
[] Други Словиняни, звани Ардийейи и Палари...[]
Ардийейи и Палари? На български как звучат тези?
[А][Ф][Т][О][Ф][Т][О][Н]
| |
|
Тема
|
 Re: Разговор угодни народа словинского
[re: Beliathaurus]
|
|
| Автор |
Per Per (От Плисков) |
| Публикувано | 30.03.05 21:43 |
|
|
===================
На 474. Теодорик, син реченога Теодемира, за краля йе словинскога стао, и ови ослободи Далмацию, Рецию и сву Италию од усилника и прогонителя.
На 493. Теодорик, кралй словински, убивши Одокара, краля латинскога, учинио се да йе кралй од Италийе.
===================
Ценов предполага, че Теодо-Рих и Бого-Рис са една и съща личност.
Името на "покръстителя" ("Борис I") в документите няколко пъти е
записано като БОГО-РИС. Среща се и формата "Гоборис".
Зиези е прав, когато предполага, че РИХ(РУХ) и РИС (РЕКС, РОКС и РУКС) са западноирански титли, на които буквалното значение е: "Сиятелство", "Светейшество".
Все още неоткритата тайна на древната ни история
е в основата на нашата несвобода
| |
|
|
|
Теодорик не е Борис I.
"Highlights in History Which Occur March 15: 493 Theodorik the Great beats Odoaker of Italy"
Хронологията на хърватина е точна. (поне в този случай)
"На 3629. Глауцио и Клито, син реченога краля Брадилия, кралйеваше у држави словинской, и ове Александро Велики, син краля Филипа, яко облада и придоби. "
Клито е нашия човек Коледа  . За справка сравни с "История во кратце о болгарском народе славенском", където пише дословно
".. След Иллирик дойде втори крал на име Бладилий в годината от сътворението на света 4685 /823 преди Христa/. Той първи се би с македонските царе и ги победи, и ги направи поданици, и като живя достатъчно време, умря. След Бладилий дойде трети крал на име Колад в годината от сътворението на света 4745 /763 преди Христa/. "
Клито/Коледа е известен за науката под името Клитус или Клейтос. Брадилий е известен под името Bardhyllus.
"На 3606. по створеню свита владаше словинским државам кралй Брадилио, Словинац, койи имаде жесток рат с Филипом, кралйем од Македонийе, кога Брадилио доби и под харач подложи. "
За справка виж този сайт:
".....The Illyrian kingdom of Bardhyllus became a formidable local power in the fourth century B.C. In 358 B.C., however, Macedonia's Philip II, father of Alexander the Great, defeated the Illyrians and assumed control of their territory as far as Lake Ohrid (see fig. 5). Alexander himself routed the forces of the Illyrian chieftain Clitus in 335 B.C., and Illyrian tribal leaders and soldiers accompanied Alexander on his conquest of Persia. After Alexander's death in 323 B.C., independent Illyrian kingdoms again arose. In 312 B.C.,King Glaucius expelled the Greeks from Durrës. By the end of the third century, an Illyrian kingdom based near what is now the Albanian city of Shkodër controlled parts of northern Albania, Montenegro, and Hercegovina. Under Queen Teuta, Illyrians attacked Roman merchant vessels plying the Adriatic Sea and gave Rome an excuse to invade the Balkans......"
Албанците, по принцип се смятат за наследници на илирийците, но ако се съди по книгата на Андрия Миошич, илирийците са словинци 
В крайна сметка поне имаме потвърждение на имената на царете от различни източници. Имаме и времето на тяхното царуване.
- Вижте и този сайт.
На албански името на цар Bardhyllus означава Бяла Звезда, а Hyllus (The Star) албанците смятат за първи илирийски цар. Последното лично на мен ми напомня на Hellas.
"На 3784. Генцио, кралй словински, по наговору Персея, краля мацедонскога, учини се неприятелй Римляна, койи с великом войском додоше у Далмацию тер му многе градове освойише, найпосли Скадар у кога се бише затвория. И тада кралйество словинско и македонско под област Римляна паде."
Генцио е цар Гентиус. "The last king of Illyria was Gentius, of pathetic memory.6 In 165 B. C. he was defeated by the Romans and brought to Rome as a captive in order to adorn the triumph of the victor."
Ето ви цялата хронология на илирийските царе, според албанците:
"Bardhyllus (385 – 358 pe.e.r.), Grabus (356 p.e.r), Pleuratus (344 p.e.r.), Kleitus ( 335 p.e.r.), Glaukias (317 p.e.r.), Bardhyllus II ( 295 – 290 p.e.r.), Muninius ( 280 p.e.r.), Mytillius (270 p.e.r.), Pleuratus (260 p.e.r.), Agroni (250 – 230 p.e.r.), Theuta ( 230 – 228 p.e.r.), Pinnes (228 – 217 p.e.r.), Skerdillaidas (212 – 206 pe.e.r.), Pleuratus (197 p.e.r.), Gentius (180 – 168 p.e.r.)"
Източник:
Вижте и "Разговор угодни народа словинского", за да сравните, че има припокриване. Освен това и с нашите именници мисля.
Ето тук и някои интересни моменти от историята на хърватина Миошич.
"На 244. Владао йе свим словинским тада државам кралй Сватес, Словинац. Ови Словинци тада зваю се Авари и Абари."
"На 564. Додоше други Словиняни, именом Авари оли Абари, на ону страну Дуная у землю словинску, койу освожише, тер се много яки учинише. Посли тога ударише на Истриянце и многе друже државе, пак йи поробивши под арач ставише. Главар нйиов зваше се бан, од кога войводе олити дуке словинске до днева данашнйегаа бани се прозваше. ови се пуно могуч учини, йер истога цесара цариградскога, освойивши државе, под арач подложи, на годиште по сто иляда златни дуката даючи му. "
"На 451. Атила, кралй унгарски, речeн бич Божий, многу крв по свим проли.
На 453. Атила освойи сву Далмацию.
На 453. Атила разори Аквилею и многе градове по Италийи.
На 454. Атила, стар од 124 лита, ожени се младом дивойком и посли велике игре и веселя свойом се крвлю задуши.
На 457. Владаше словинским државам кралй Ардарик, койи с войском словинском удари на синове Атилове и посиче вече од 30.000 Угричица, у кому бою погибе Елък, млади син Атилов, а старийи йедва утече. "
Угричица трябва да угри, унгари.
"На 677. Кралйева йе у Българийи Бутайа, Словинац. "
Тук Исперих е наречен Бутай. Странното е, че го наричат - Словинац.
Междудругото транслитерацията на кирилица може да не е точна. Вижте оригинала.
"На 401. Кралй Аларик готски словински освойи Рим и Италию.
На 417. Готи Словинци задобили су шпанйолски орсаг. "
Ех, що нямаме запазени оригиналите, от които е черпел информация, а и не само той, ами най-вече нашенските възрожденци. Всъщност очевидно е, че тази словинска история не касае българите в такава степен и се отнася по-скоро за събития в западните Балкани. Все пак поставя под въпрос доста исторически твърдения. Примерно не разбирам защо наричат Бутай (Исперих) словинац. Ако се вярва на историците, българите не са словинци:>
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Beliathaurus на 30.03.05 23:40.</EM></FONT></P>Редактирано от Beliathaurus на 30.03.05 23:48.
| |
|
|
|
+ БОЛГЪ+АРИИТЕ СА СЛОВЕНИ! НЕ ВСИЧКИ СЛОВЕНИ СА БОЛГЪ+АРИИ!
| |
|
|
|
Аз предоставих толкова много сведения, а коментарите, които получих бяха доста повърхностни. Нали самата идея за древния ни произход идва от апокрифните истории, с които разполагаме. Повечето от царете, които са изброени в именника на Поп Йофчо примерно, са известни на науката и не са чак толкова митологични фигури. Предположих, че фактите, които дадох ще помогнат да се изяснят някои моменти и дадат насоки за допълнителни изследвания, но явно на никой не му пука. Не е чак толкова трудно да се намерят повече сведения за тези царе, щом толкова балкански народи знаят за тях.
| |
|
|
|
+ Давай напредъ момче! Азъ тези дни съмъ боленъ отъ грипъ. А нека и младите се проявяватъ!
| |
|
|
|
Това са келтските(галатейските) пълководци Bolgius(Belgius, Belegerius, Beligius) и Brennus.
Виж:
279 - Three divisions of Celts invaded the Greek penninsula. Bolgois' division defeated Macedonia and killed the king Ptolemy Ceraunos, who had been Alexander's foremost general. The army under Brennus and Acichorios entered Greece, past Macedonia to Thessaly and defeated Callippus, son of Moerocles at the battle of Thermopylae.
Виж още:
В отговор на:
King Ptolemy Keraunos was no match for them. When the well-known Thracian tribes asked for his help, he refused, thinking that if they were weakened by the invaders, they were less dangerous to his own kingdom. This was a big mistake, because the Thracians were now forced to join the Galatians. In the spring of 279, their leader Bolgius invaded Macedonia, and when Keraunos offered battle, he was defeated, captured, and decapitated.
This was the end of a most unscrupulous adventurer, but it was not the end of the Galatian invasion. Keraunos's brother Meleager was made king, was replaced by a man named Antipater, who was in turn replaced by a Macedonian nobleman named Sosthenes. He was able to repel Bolgius, but another band of Galatians, commanded by Brennus ("duke") proceeded to Central Greece. The Galatian storm, however, was not to last forever: Antigonus Gonatas defeated the invaders and became king of Macedonia. His dynasty was to last for more than a century.
Още за Брем виж тук: -----d. 279 BC, Gallic leader. He was in command of the band of Gauls (or Galatians) who invaded Greece in 279 BC
За Болг:
В отговор на:
The Gauls, under the command of Belgius, sent deputies to Ptolemy to sound the disposition of the Macedonians, offering him peace if he liked to purchase it; but Ptolemy boasted to his courtiers that the Gauls sued for peace from fear of war.
Извор: "Epitome of the Philippic History of Pompeius Trogus", Marcus Junianus Justinus.
Още виж тук:
278. Ptolemy Ceraunus killed by the Gauls under Belgius, xxiv. 3. Brennus, with most of his army, perishes at Delphi, xxiv. 6.
Source: Justin, Epitome of Pompeius Trogus (1886). pp. 297-304. Chronological table
Вижте и тук:
BELGIUS Dux Gallorum. Iustion. l. 24. c. 5. Male *bo/lgios apud Pausaniam, in Phoc. Polyb. l. 2. Prolemaeum Ceraunem vicit.
Референция към същите Болг и Брем тук:
В отговор на:
На 3685. Влахаху словинским државам Брем и Болг, херцези олити дуке, Словинци, и ови поробише грчку землю.
От книгата на хърватския книжовник Андрия Миошич, "Разговор угодни народа словинского", 1796г.
Сравни с "История во кратце о болгарском народе славенском" на иеросхимонах Спиридон Габровски, 1792 г.
В отговор на:
И след като мина много време, в лято от сътворение мнра 4785 /723 преди Христа/, се родиха от рода на Иллирик два сина: единият по име Болг, а другият Брем, сиреч двама братя; те не можаха да живеят заедно, но разделиха земята и Брем взе /земята/ на север от Дунав, а Болг на юг от Дунава. Произлезлите народи от Брема се нарекоха бреми или пеми, а от Болга - болгаре. От пемите произлязоха словаки, а от болгарите - серби. Всички тези народи са иллирически.
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Beliathaurus на 31.03.05 22:11.</EM></FONT></P>Редактирано от Beliathaurus на 31.03.05 22:13.
| |
|
|
|
"The invaders of Paeonia were under the command of Brennus and Acichorius. Bolgius attacked the Macedonians and Illyrians, and engaged in a struggle with Ptolemy, king of the Macedonians at that time."
Pausanias, Travels about Greece 10. 19. 5–23. 14
Paeonia на други места е спомената като Панония.
Ето тук примерно: "Brennus et Acichorius commandoient le second, et devoient entrer dans la Pannonie."
Спиридон Габровски, от друга страна, нарича Брем чешки княз. Той се позовава на други летописи (унгарски) , а не на тези на Pausanias.
За справка виж:
"....И пак унгарския летопис говори така: Чешкия княз Брем произлезе от Иллирик...".
Във всеки случай знаем кои са били тези легендарни Болг и Брем, познати са на историята като Bolgius и Brennus. Действието се развива 3 в. пр.н.е.
Вижте предния ми постинг, предоставена е достатъчно информация.
| |
|
|
|
Има и гръцки източници за тях. Търся ги, имаше ги цитирани в някои от трудовете на Ценов. Потърси ги и ти - почти съм сигурен, че са споменати или в "Произходът..." или в "Кроватова България...". Имам смътни спомени, че гърчолята определяха Брем и Болг като кимерийски владетели.
[А][Ф][Т][О][Ф][Т][О][Н]
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
| 
|
|
