Нов съм тук и не съм историк по образование. Впечатлява ме факта, че огромна част от темите е посветена на прабългарите ( българите) и на историческата им съдба преди 681г.Основните тези са ми известни, но се питам защо този въпрос донимира. Като оставим настрана личните пристрастия, мисля че причината тази тема да е толкова привличаща е различната съдба на средновековната българска държава в сравнение с мнозинството "варварски" държави, създадени след 5 век.
След 681г. държавата преживява близо два и то успешни езически века.Повечето "варварски" държави се създават непосредствено преди или след приемане на християнството. Религията се превръща в обединителен център който омаловажава въпроса за предходната историческа съдба на съставните народности.
После - православието. Православното християнство не ни носи историческо "щастие", защото България е единствената православна държава, която упорито, успешно и трайно конкурира Византия.Политическият конфликт прераства в духовен и дори морален ( "подли гърци" и дебелоглави българи") и се отразява през всички следващи векове до днес. За съжаление изхода от съперничеството е фатален и за двете страни.Това обстоятелство ни стимулира да търсим "величие" в други епохи и места.
Интересно ми е, дали и други придошли народи се интересуват толкова много от съдбата си преди заселване на днешните им територии - унгарците например.

В отговор на:

---

Основните тези са ми известни, но се питам защо този въпрос донимира.

---

Нов съм тук и не съм историк по образование. Впечатлява ме факта, че огромна част от темите е посветена на прабългарите ( българите) и на историческата им съдба преди 681г.Основните тези са ми известни, но се питам защо този въпрос донимира.


- защото великото минало компенсира ниското само4увстиве в реалността;
- защото създава впе4атление за превъзходство на сегашните българи над останалите народи;
-защото позволява да се насажда омраза към гърци, турци, евреи и пр.;
-защото има достатъ4но хора, които имат емоционална нужда от първата то4ка и достатъ4но хора, които имат интерес от вторите две.

Що се отнася до конфликта Визанития-България, той не води до никакъв духовен такъв. В средновековиието има много полити4ески образувания и непрекъснати войни между тях, но границите между царствата, херцогствата, воеводствата и т.н не са се възприемали като граници между нации както днес. Българите и византийците след покръстването според самите тях са живеели в едно и също християнско царство, с два полити4ески и военни центъра, но като един, християнски народ. Етни4еските разлики са били много по-маловажни за тогавашните хора.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

В отговор на:

---

Българите и византийците след покръстването според самите тях са живеели в едно и също християнско царство, с два полити4ески и военни центъра, но като един, християнски народ.

---

Спора за етническия произход на българите има поне две страни - какъв е произхода на съвременните българи и какъв е той за "прабългарите". Първият е свързан със спора за славянския елемент и поради това е под особен политически натиск.Този за прабългарите е по " чист". Но пък след тринадесет века и десетки нашествия, аз поне мисля, че нашите гени и култура са далеч по многообразни.
Тезата за българите еретици ми е известна. Но коя от тогавашните еретически държави ( ариански например) е оцеляла под същото наименование в Европа?Ожесточението срещу еретиците е поне такова, каквото и срещу езичниците.

==========================
"Що се отнася до конфликта Визанития-България, той не води до никакъв духовен такъв."
==========================

Грешиш!

"Духовния конфликт" е бил жесток!

Сблъсъка е между "първите КРЪСТИЕНИ" и късните "християни".
Последните, понякога наричани и "юдеохристияни", са опорочили учението на "КРЪСТИЕНИТЕ".

Сблъсъка между "ортодоксалните" и "първите" ("первите") все още не е приключил.

Все още неоткритата тайна на древната ни история
е в основата на нашата несвобода

На твоя у4ител Зузу навремето му се привиждаха голи де4ица по пясъка, да не ти е вкарал и тая то4ка в конспекта за писане?
Знам, 4е за 4итателите на вестника, пардон, дир-а е по-лесно да си представят тогавашните хора същите като сегашните, но това определено не отговаря на истината. Религията е била вси4ко, а етни4еските разли4ия са били важни колкото марките дрехи сега.
Апропо Симеон и др. нямаха ли претенции към трона в Константинопол? Не бяха ли царе на "българи и гърци"?Не зна4и ли това 4е самите те са се схваЩали като подданици на същото царство?

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

Под "духовен" нямам пред вид чисто религиозен конфликт, макар че цезаропапизма неизбежно прехвърля политическия спор между съседи в сблъсък и в църковната йерархия.
И друго - по важно. Етническата толерантност в империята май не е важела за българите, дори когато българските земи за дълго са византийска територия. Няма Лъв Българин като Лъв Сириец или Арменец например. Е, Асеневци правят династия, но тогава те от поколения са асимилирани изцяло.
Даже добронамерения Теофилакт Охридски се оплаква от дните, прекарани сред "дивото" си паство. Ако Византия, а после и фанариотите бяха искрено добронамерени към асимилиращите се българи нас можеше и да ни няма.

Пер Пер, благодаря, че си му отговорил.

Craig, не знам дали изобщо трябва да ти отговарям. Да бъде с въпрос - "цар на българи и гърци", казваш, а защо не "цар на всички християни"? Според твоята теория трябва да е вторият вариант.

[А][Б][О][Р][И][Г][Е][Н]

Нимбус, не знам дали изобщо да ти отговарям. Ако ти остане време между съветските автори и статиите за Атлантида в "Техннка Молодежи", прочети нещо, свързано с българската история, например писмата на Николай Мистик и Роман Лакапин до Симеон. Там ясно се вижда, че Симеон е виждал политиката си не като война между 2 мезависими държави за територии, а като единение на двете части на избрания християнски народ ("българи и гърци") под един скиптър и премахване на станалата противоествественалед покръстването граница между България и Византия. Накратко, Симеон не само е отказвал да схваща държавата си като по-нисша и зависима от Византия, но също като корепосндента си Николай Мистик, изобщо не е бил в състояние да види във Византия и България две отделни държави.
Тук е причината за жестокия конфликт с Византия. Това което може да изглежда сега като опит за културна асимилация на българите от Византия, за самите византийци е изглеждало като съединяване на разделеното между Иуда и Ефрем израилево царство. Като каквото и разглеждат византииците покоряването на България под византийска власт.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...