EДНА ТЕЗА-ИСТИНСКАТА. / Наука / Хуманитарни науки / История

Как сте в клуба? Надявам се добре!
Току що се връщам от Турция и виждам, че журналиста от 168 часа без да ме изчака да подготвя статия за вестника, както ни беше уговорката е попреписал някои неща от писанията ми в тук.
Не знам дали е за добро или за зло.
За всеки слечай ще ви пусна статията ми, която явно е закъсняла.

В началото на 21 век ние българите все още не знаем точно кои сме.

Че сме смесен народ е видно, както от сложната ни история, така и от външния ни вид – едни от нас са светли, други тъмни, трети са умерено пигментирани.
В историята ни е записано, че сме потомци на прабългарите – народ с неустановено точно потекло и език, дошли по нашите земи вероятно от Средна Азия през 6-7 век.Те са били представени с две племенни групи в българското землище – утигури и кутигури. Също така в историографията ни се твърди, че сме потомци и на славяните – народ от Централна и Източна Европа, дошъл приблизително по същото време насам и заселили голяма част от Балканите. По нашите земи вероятно са обитавали не повече от 10 – 15 от техните племена.
Най-предпазливи са нашите историци по отношение на тракийските ни корени. Известно е че траките са живеели по нашите земи хилядолетия, разделени на около 50 племена, като вероятният брой на племената им въобще надхвърля 100.
Освен това е установено, че земите ни са обитавани от хора доста преди траките да се оформят като племенни групи. У нас са открити следи от човешка дейност от преди около 40 000 години.
При такава ситуация е доста трудно да се определи кои всъщност сме ние и от къде идваме? Или въобще дали идваме от някъде или сме местен народ!
В тази връзка напоследък в България се разгорещява дискусията за етническия произход на българите. Предлагат се най-невероятни теории, основаващи се на субективното мнение различни историци.
Доскоро на този въпрос можеше да се даде определен отговор със средствата само на археологията, антропологията и лингвистиката.
Само еволюционната генетика обаче може да отговори изчерпателно на този въпрос.
Език, култура и религия могат да се придобият вторично от етноси, нямащи нищо общо помежду си, като по този начин да се формира нация от популации с различно потекло.
С развитието на науката в последните години се оказва, че всеки човек носи в клетките си отпечатан своя произход. От биологията знаем, че гените се наследяват от майката и бащата, като обаче при зачатието те се смесват по случаен начин и след няколко поколения е вече много трудно да се установи от кой точно прародител сме наследили определени черти.
Преди десетина години са установени два признака, които се наследяват без промени от майка на майка и баща на баща. Това са митохондриевата ДНК, която се съдържа само в яйцеклетката и Y хромозомата, каквато носят само мъжете и която се предава само по бащина линия. Това препредаване на генетична информация абстрактно погледнато би трябвало да е непроменено във времето.
Възникват обаче случайни, локални мутации, които започват да се предават на следващото поколение в определен регион По този начин може да се установи доколко две случайни лица са роднини по бащина или майчина линия.
Като се изследва процентния състав на различните мутации в дадена народност може да се намери отговор на много въпроси – доколко тя е съставена от генетично еднородни индивиди, доколко се родее с други близки или далечни народи и т.н.
Изследванията на Оксфордският професор Bryan Sykes доказват, че населението на Европа, включително България има доста еднороден произход по майчина линия. Това може да се проследи само до 7 жени, които той нарича седемте дъщери на Ева. По късно е открита още една 8–ма Ева. Всичките тези жени са живели в района на Средиземноморския и Черноморския басейн, без осмата, която е живяла на територията на днешен Иран.
През последните години беше установено също, че населението на нашия континент води произхода си от 10 прабащи, чието местообитание е било сходно с това на посочение прамайки, без един от тях, който вероятно идва от Централен Сибир.
Тези хора се появяват като родови бащи /майки/ в периода между 45 000 и 5 000 години преди нашата ера в изключително тежки условия и оцелявайки дават началото на своите родове, чиито потомци сме ние днес.
От къде идват тези наши прародители в посочените райони и кога?
Установено е вече, че коло 5% от днешните европейци са наследници на първите първобитни ловци - събирачи заселили континента, преди около 45 000 години.Днес те живеят на изолирани места в Скандинавия и Пиренеите изтласкани там от следващите вълни заселници.
Основната част от днешните жители на континента –повече от половината от населението на Европа, обаче са се заселили тук около 30 000 години преди нашата ера Това става доста преди преди последния ледников период, вероятно от Сибир. Самият ледников период тези хора прекарват вече разделени в две укрития в южните части на Европа – Пиренеите и Причерноморските степи, откъдето след затоплянето отново се разселват из континента.
Междувременно преди около 22 000 години друга вълна заселници от района на Близкия Изток навлизат в Европа през Балканите и заемат централната част на континента, като разделя посочената по-горе предишна група заселници на две - източна и западна. По – късно близкоизточните заселници презимуват ледниковия период завръщайки се отново на Балканите. Техни потомци са около 20% от днешните европейци.
Следващите около 15% от жителите на континента ни се заселват тук преди около 10 000 години, прииждайки насам на последователни вълни от Близкия и Средния изток, както и от Северна Африка, носейки със себе си земеделието и скотовъдството.
Последната и най – малка вълна от заселници се насочва към Северна Европа преди около 6 000 години, привнасяйки от Сибир известно количество монголоидни гени в местното население.
Къде сме ние в този пъзел?
Генетичните изследвания на българското население ни свързват преди всичко с другите балканци - македонци, гърци, сърби и румънци, което говори, че ние сме автохтонен народ обитаващ тези земи от хилядолетия.Тук имам предвид днешното българско население, говорещо на славянски език, който очевидно е възникнал и усвоен от него на един много по късен етап.
Същото се отнася и за етнонима "българи", който е възприет и утвърден сред населението по нашите земи едва през последните 1000 години.
Ако се опитам да направя условен анализ на генетичните съставки, които ние сме наследили от нашите предци на базата на досегашните общодостъпни публикации се получава интересна картина.
Преобладаващите у нас генетични компоненти говорят за различни групи местно население обитаващо Европа от около 20 000 – 30 000 години.
Около 20% например са “западноевропейските” ни гени, а около 10% “източноевропейските”.
Най – много, около 40% са “балканските” ни гени.
Останалите около 30% генетичен материал в кръвта ни са от района на Близкия и Средния изток и са привнесени преди около 10 000 години.
Искам да посоча, че става въпрос за периоди от време, за които днешната историческа наука разполага с оскъден материал, както и че еволюционната генетика е нововъзникнала наука, така че в последствие част от посочените тук заключения е възможно да бъдат преразгледани.
Същевременно в редица европейски и балкански държави се работи сериозно по този въпрос, като правителствата им спонсорират съответни научни проекти с цел защита на националния интерес. Натрупват се и се обработват получените база генетични данни с оглед установяване на етническите корени на населението.
Там с бързи темпове се донаписва историята им, която както и нашата е базирана на схващания от миналия век и обхваща сравнително кратък период от време.Крайно време е и нашите научни среди и държавни ръководители да се заинтересуват по сериозно от този национално значим проблем.
С еволюционната генетика е възможно учебниците ни по история да започват десетки хиляди години преди началото на днешните. Така ще спрат спекулациите около произхода на днешните българи и търсенето на корените ни някъде из Централна Азия.
Както е казал народа : “Кръвта, вода не става”.