Столиците / Наука / Хуманитарни науки / История

Много хубава тема, Мелиса!

Мисля, че тук наистина ще съм полезен.

Съжалявам, че ще оборя някои от вече дадените отговори.

Защо не Петроград, а Москва?

Промяната става на 16. 3. 1918 г. По това време се случват важни събития: на 25. 2. 1918 г. Австро-Германските войски превземат с щурм Ревел (Талин), а на 4. 4. 1918 г. са вече в Нарва т. е. по-близко от Варна до Бургас. Като прибавим, че австро-германците са във вече независима Финландия (това става на 18. 12. 1918 г.) се вижда, че границата изведнъж е на броени километри от Петроград. (Това Сталин използва като повод за войната с Финландия през 1939 г.). Над столицата (и партийното ръководство!) надвисва смъртна заплаха. Изходът е да се отстъпи далеч в Москва, която не е заплашена от нищо и дава идеални условия за разполагане на управленския апарат (Кремъл и др.) А това става чак на 16. 3. 1918 г., защото не бива да се предизвиква паника у населението. Освен това преместването на столицата в Москва представлява в известен смисъл отрицание на досегашната имперска политика на Романови.

Защо не Естергом, а Будапеща?

Естергом се намира на завоя на Дунав, мястото е неудобно, а наблизо са височините Дунаканяр Вишегради-хедисег. Голям град там няма как да се построи. Отделно с развитието на търговията Будапеща започва да става естествено средище (има и по-голямо пристанище), а и важен транспортен център. (Дори главнията път Виена-Истанбул не минава през неудобния Естергом). Затова и през 1867 г. няма спор къде да бъде новата столица на Унгария.

Защо не Упсала, а Стокхолм?

Разликата на пръв поглед е 73 километра. На втори обаче Стокхолм се намира на входа на езерото Меларен и на Балтийско море. Това го прави важен транспортен център както по море, така и по езеро. Преместването на столицата там не е скъпо (а Швеция винаги е била не много добре финансово) и това означава, че кралят ще държи флота под око. Последното е много важно, като се има предвид, че Швеция отдавна има намерение да воюва, и то по море, и програмата за въоръжаване за финансово слабата страна трябва да се изпълнява много педантично. Каква роля има военното корабоплаване за Швеция може да се види от трагичния поворот оверкил на флагмана „Ваза”, който на 10. 8. 1628 г. пред погледите на цял Стокхолм и крал Густав II Адолф се обърнал на първата си минута плаване, погубвайки 400 души.

Защо не Толедо, а Мадрид?

Както и при Будапеща причините са географски. Мадрид лежи на кръстопътя на пътищата Лисабон – Сарагоса, Ла Коруня – Валенсия и Бургос – Гранада, докато Толедо е на съвсем неудобно място.

Защо не Рио де Жанейро, а Бразилия?

Всеки, който е виждал снимка на Рио или на неговите фарвели ще разбере защо на 21. 4. 1960 г. Бразилия осъмва с нова столица. За разлика от кривите, тесни и задръстени улички на Рио, Бразилия има булеварди с по 12 ленти, та хората са играли спокойно футбол по улиците и са се разхождали безгрижно по платната. Жалкото е, че, макар че в Бразилия фарвели няма, излиза доста скъпо на държавата с най-непосилни дългове на планетата.

Ла Пас или Сукре?

Когато през 1825 г. Боливар дава независимостта на Боливия тръгва от Сукре. Войските освобождават Ла Пас. Както и Естергом Сукре се намира в неудобна речна долина и до днес дори няма влак дотам. По-средищният и близък до морето и Титикака Ла Пас измества Сукре и става столица. Проблемът на Ла Пас е, че това е най-високата столица в света – около 5 100 м. Преди 3 г. на една футболна среща за свтовно целият отбор на Бразилия беше колабирал от загуба на кислород на терена. Поради суровия климат, непосилен за равнинците и много от чужденците в Конституцията на Боливия е записано, че столица е Ла Пас, но правителството резидира в Сукре (холандски вариант)

Защо не Истанбул, а Анкара?

През март 1919 г. Гърция обявява война на Османската империя и навлиза дълбоко в Анадола. Изпратеният да укрепи армията Мустафа Кемал паша (Ататюрк) отхвърля султанската капитулация и кемалистите печелят изборите през март 1920 г. Английските войски окупират Истанбул и разпускат Националното събрание, обявявайки Ататюрк за престъпник. Последният свиква Велико НС в Ангора (Анкара) и образува правителство. След пълния разбром на Гърция през 1923 г. Турция си връща всички заети от гърците земи, включително Истанбул, но столицата остава в Анкара.

Берлин, Мюнхен, Бон

Берлин надделява през 1871 г. поради това, че е столица на най-мощната германска държава – Прусия. Мюнхен е католически град, а и Бавария се присъединява последна към съюза. Бон е само временно решение до новото обединение. Макар и половин град Западен Берлин си остава нещо като почетна столица и кметът му е изключителна личност в политическия живот на ФРГ (Вили Брандт например)

Защо не Търговище, а Букурещ? Защо не Рашка, а Белград?

Причините пак са географски. Белград и Букурещ са доста по-кръстопътни, а и гарантират завлядяване на нови територии.

Защо не Дар-ес-Салам, а пак Додома?

Танганика е германска колония, която след ПСВ се сдобива с британски мандат. На 9. 12. 1961 г. англичаните отстъпват и се появява нова държава – Танзания (обединение между Танганика и Занзибар) Вероятно за да се гарантират интересите на Занзибар столицата бързо е преместена от сухопътната Додома в пристанището Дар-ес-Салам, което има добри връзки с остров Занзибар. Отскоро обаче танганайците не искат да отстъпват и пак Танзания има за столица малка Додома.

Защо Ямосукро и Абуджа?

Това бяха едни от последните смени на столиците. Причината беше, че военните хунти не обичат милионните градове-пристанища. По-лесно се командва страната от малко градче, където възможността за преврати и бунтове е малка. Така Ямосукро замени Абиджан, а Абужда – Лагос.

Оставам открити въпросите „Защо Вашингтон, а не Филаделфия?” и „Защо Канбера, а не Мелбърн?”

И накрая нашите си неща:

Защо не Търново, а София?

Когато княз Дондуков идва в България (8. 5. 1878 г.) избира за своя столица Пловдив. За него това е естествен център на България, а и русите се готвят да поостанат в България 2 години. Но на Берлинския конгрес Великите сили решават друго и с голям труд русите опазват стратегически важния софийски санджак. След като успяват Дондуков трябва да напусне Източна Румелия, а султанът да излъчи генерал-губернатор на областта. Но русите доволно дълго дразнят Европа. Назначават за ген-губернатор ген-лейт. Аркадий Столипин, а Дондуков напуска Пловдив чак на 9. 10. 1878 – повече от 3 месеца след ратификацията на договора. Дондуков отива в София. Обикновено няма отговор защо там. По логика може да се направи връзка с 2 други важни събития: На Цариградската конференция 1876-1877 г. се постига съгласие за 2 автономни български области: Източна – със столица Търново и Западна – със столица София. Освен това Русия със зъби и нокти пази Софийския санджак като единствено завоевание. Понеже почти няма война, в която победеният да губи столицата си, вероятно русите имат предвид България трайно да се укрепи зад Балкана. Най-вероятно поради това Дондуков резидира в София, а с него и цялата му Канцелария. И поради това русите заварвайки 12 джамии в София още през пролетта на 1878 г. с хитрост ликвидират 11 от тях в една гръмотевична буря. От София започва издигането на новата държава – реформите в образованието, здравеопазването, съдебната и банковата система, както и войската. Когато в УС се решава въпросът за бъдещата столица (3. 4. 1879 г.) София печели, като нямам данни да е имало големи спорове относно София или Търново. Нито един търновец не пише в спомените си със съжаление за това решение. Влияние за това оказва престоят на Дондуков (който е харизматична фигура тогава) в София, множеството хора, групирани в София около ВРУ и главно Дринов. Казват, че Дринов направил равносметка за местоположението на София и Търново и преценил, че Софийско поле е по-удобно за разширяване на столица, отколкото хълмистата Търновска околия. А може и Дринов да е искал да бъде столица родното му Панагюрище, но бидейки последното в Румелия е избрал недалечна София?
А и друго интересно е, че по онова време нито един общественик и политик не е софиянец (преобладават калоферци, копривщенци, търновци и др.) – все пак София е само 13 000 души – и явно се налага като компромисен вариант.

Сполука на темата! Хубава е!