Re: Докъде стигнах с Отвъддунавска България. / Наука / Хуманитарни науки / История

Пак моята любима тема. Започнах я, защото ужасно ме глождеше въпроса как така на картите в училище повече от половината територия на Блгария е на север от Дунав, а историята няма нито дума за събитията там. И оттогава се опитвам да си го изясня.

650 Трансилвания е център на Аварския каганат. На северозапад от него е западнославянската държава на Само, с която каганатът е във враждебни отношения. Молдова и Буковина са населени със славянски /източнославянски / племена – уличи, тиверци, дулеби, които са зависими повече или по-малко от аварите. Влахия е населена с южнославянски племена, родствени с онези на юг от Дунав. Вероятно и те са в известна зависимост от тях. Неизвестно е дали са част от прословутите Седем племена /или едно племе, наречено Седемте рода/ от хрониката на Теофан Изповедник. Напълно е възможно в Карпатите да има романско население – пастири като по-късните власи. Териториите между Днестър и Днепър са отчасти заселени от славяни и отчасти под булгарско върховенство. Според някой от интерпретациите на крайно съмнителния източник “Джагфар тарихъ” районът около долен и среден Днепър е коренна територия на кубратовата държава, при това положение следва да се предполага по-действена власт на булгарите между Днепър и Днестър.

650-680 Ордата на Аспарух /употребявам орда като дума обозначаваща нещо, което е различно от племе или народ, защото явно е доста хетерогенно и което не обхваща целия булгарски /прабългарски/ етнос/ отстъпва под натиска на хазарите. /според същите интерпретации на “Джагфар тарихъ” става дума за гражданска война, която Аспарух губи след като Батбаян повиква на помощ хазарите/ и се установява в Южна Бесарабия – бъдещия Буджак. Очевидно обитаващите там славяни са покорени от Аспарух. Вероятно са установени връзки със славяните във Влахия и на юг от Дунав. Аспарух започва нападения на юг от Дунава на византийска територия, вероятно установява контрол над Северна Добруджа.

680-681 Булгаро-византийска война. Армията на император Константин IV не успява да разбие булгарите в делтата на Дунав и понася тежки загуби при отстъплението си. Аспаруховата армия достига Варна. Императорът е принуден да сключи позорен според хронистите мир, чието сключване се счита за начало на българската държава. Столицата или по скоро ставката на Аспарух се пренася на юг от Дунав.

680-700 г. Новообразуваната българска държава установява контрол над Влахия. Славянските племена на тази територия са в зависимост от Аспарух, като обединението има антиаварска насоченост. Вероятно започва строежа на дългите валове през равнината – така наречените Новакови бразди, които са с фронт на север. Възможно е те да бележат границите на държавата, макар, че е малко вероятно териториите между тях и Карпатите да са под аварски контрол. Възможно е валовете да са били във вътрещността /за южния вал със сигурност/, а е възможно и териториите между вала и планината да са били ничии – т. е. без твърд контрол от българска страна. Все пак вероятно твърде скоро се установява контрол до билото на Карпатите, което изглежда като най-естествена граница с аварите.

Около 700 година. Аспарух е “погубен от измаилтяните на Дунава” според българския анонимен летопис от 11 век. Ако приемем, че тези измаилтяни са хазарите, то очевидно походът им е достигнал Дунав. Все пак едва ли това е била границата между българи и хазари. Друга възможност е в случай, че интерпретацията на находката от Вознесенка като погребение на Аспарух е вярна, то военните действия са се развили далеч на североизток – на Днепър. При всички случаи въпросът за североизточната граница на България е спорен. Вероятно е била по Днестър, но територията между Днестър и Днепър е абсолютно неясно под чий контрол е била. Вероятно там са били територии на Батбаяновите черни булгари, които макар и подчинени на хазарите навярно са поддържали и връзки с аспарухова България. Няма сведения за сериозни бойни действия в района чак до времето на Омуртаг.

700 – 1050 г. – приблизителни граници на съществуване във Влахия, южна Молдавия и южна Трансилвания на археологическата култура “Дриду”, която е практически идентична с археологическите находки от териториите на Първата българска държава на юг от Дунав. Вероятно бележи територията на България.

За периода 700-800 г. не ми е известно абсолютно нищо. Впрочем при някои от походите на Константин V византийския флот нахлува в устието на Дунав, но това са само епизодични набези без установяване на контрол.

796 – Франките нанасят катастрофален разгром на Аварския каганат, които се разпада.

Ок. 803 – Новият български владетел Крум /който според неизвестен на мен, но често споменаван източник е от панонски булгарски произход/ доразгромява аварите и завладява Трансилвания. Това е известно от Суидас – лексикон от 10 век. Аварите се споменават като част от крумовите армии във връзка с похода на Никифор, но очевидно бързо изчезват от историята. Според Повесть временных лет – първия руски летопис даже се появила пословица “Погибоша аки обре” – т.е. погинаха като авари, без да оставят следа след себе си. Впрочем по това време се споменава и за някакъв покръстен аварски каган Теодор, но къде и кога точно е живял и в какво отношение е със описаните събития ми е съвършено неизвестно.

Границите на българската държава се очертават следните. На изток вероятно Днестър, макар, че военни действия се водят чак на Днепър. За всеки случай едва ли има твърд контрол над това междуречие, а в края на века то се владее от Маджарите. Южна Молдова е в рамките на България, за северната част това е съмнително. После границата върви по билото на източните Карпати. На север вероятно обхваща и съвременна Закарпатска Украйна с град Ужгород, тогава наричан Хунг. После достига междуречието на Дунав и Тиса, което по- късно се владее от Салан. По този начин обхващат практически изцяло днешна Румъния, източната част на Унгария, части от Украина /закарпатска Украйна и южна Бесарабия/, част от Молдова.

По нататък продължавам само с бележки за това което ще пиша и за което чакам информации. Предварително благодаря за линкове и книги.

Български крепости в Румъния – Слон /квадри като в Плиска и Преслав/, Пеща, /характерно за българския “щ”/, Белгород /слой Дриду/.

Войни на Омуртаг – епизодът с бягството на византийските пленници отАдрианопол, война на Днепър, в която се дави Окорсис и която е възможно да е свързана с гражданска война в Хазарския каганат при приемането на юдаизма. 827-829 Войни със славянските племена по среден Дунав с употреба на флот. Вероятно в тази война се дави Онегавон. Преговори с франките /с Людовиг Благочестиви/ за демаркиране на границата, общо взето безрезултатни. Война с франките, доста локална – по Дунав и Тиса.

Войни по времето на Борис – с Великоморавия / не е имало къде да се води, освен в Панония или в Словакия/, след това с франките /когато облак от франки покрива България/- както и останалите войни на Борис – неуспешни.

Покръстване, приемане на славянска писменост. Развалини на църкви и манастири, легенди за основаването им по това време, кирилски надписи.

Солни мини. Преговори на франките с Владимир – Расате да забрани износа на сол за Великоморавия.

Около 896 – нахлуване на унгарците в Трансилвания през северните Карпати. Боеве с местните феодали – вероятно български комити. Меноморут- "with a Bulgarian heart" (bulgarico corde), , Гела /Gellou dux Blachorum/, Глад, Салан, Ахтум. Определения за тях – “Роднина на Симеон”, “гордо булгарско сърце”. Развитие на бойните действи, локализация и столици на владенията им, приблизителна периодизация. Участие на византийски отряд на тяхна страна по време на бойните действия – дали е по договор с цар Петър или някой от тях се е опитал да се споразумее с Василий Втори. Приемане на зависимост от унгарците, пълно завоюване при крал Стефан. Епизодът с брака на Гаврил- Радомир с унгарската принцеса – да проверя кой унгарски крал.

Нахлуване на Светослав. Разгром на 30 хилядна българска армия. Опустошения на множество крепости. Йоан Цимисхий покорява източна България, опити за закрепване на византийците и на север от Дунав. /тема Месопотамия????/

Ок.о 1000. Завладяване на Влахия от печенегите, унищожаване от тях на културата Дриду. Пълно унищожаване на българската политическа власт.

Втора Българска държава. Влахи и Българи. Влахи – обозначение за народ или обозначение за планинци и пастири. Или просто обида.

Кумани. Упражнявали ли са търновските царе контрол над Влахия или там си е било Кумания.

Война на Калоян с унгарците.

1230 – неуспешна война на севастократор Александър с унгарците, те завладяват Банат и установяват не много стабилен контрол над Олтения.

Втората половина на 13 век Славяно – романски? воеводства. Сенеслав, Барбат, Литовой.

Молдова, около 1300. Южна Бесарабия предадена на Теодор Светослав от Токту, като благодарност за отрязаната глава на Чака. Убийство на някакви генуезци от българите в Белгород Днестровский – къде го пише, кога е станало?

Около 1330 – Иванко Басараб основава Влахия ил Цара Ромъняска.

Около 1350 – Завладяване на южна Бесарабия от Молдовците.

Крепости по Дунав които , макар и на северния бряг е възможно да са български. Холъвник?

1386? – Българо-влашка война. Иван Шишман убива Дан I

Всичко това мисля да събера, редактирам и да сложа съответните линкове, карти и илюстрации. Накрая, живот и здраве би трябвало да се получи статийка или рефератче от 20-30 страници. Моля помагайте по-скоро не с линкове, защото тях ги поиздирих /е, онези, които са на румънски или унгарски са ми безполезни/, а по скоро, книги, които да проуча.

Редактирано от thorn на 26.07.04 03:02.