Имам един въпрос - през 9-ти век византийските извори описват населението на България само като българско, никакви славяни.

След създаването на славянската писменост обаче, достигналите до нас произведения на глаголица и кирилица говорят за славянски народ, славянски просветители, славянска азбука и никакви българи.

Дали ви се струва вероятно руските преписвачи и "редактори" да са заместили "българи" със "славяни" ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от »№*ы{}lЏ3©®™ на 15.08.04 15:58.

+ Точно така се е получило съ ръкописите отнесени въ Русия. Тези пергаменти попаднали въвъ византийски ръце, са изтрити и върху техъ са писали на гръцки. По те зи въпроси, много могатъ да кажатъ Асенъ Чилингировъ и Трендафилъ Кръстановъ!

За попадналите у византийците документи не ми се и мисли, гърците и днес ще унищожат всяко доказателство за чужда култура и история което намерят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ние да не би да пазим чуждите неща?

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Иди в който искаш музей и виж колко антични "чужди неща" има запазени.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от »№*ы{}lЏ3©®™ на 15.08.04 20:37.

Щото са изкопани, бе...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Редакции разбира се е имало, но славянските просветители, са си славянски просветители, а славянската писменост, си е славянска писменост. Това, че българите са я приели си е друг въпрос.

Щом и двете - познанието, както и живота - са все добро, кое е зло тогава?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редакции разбира се е имало, но славянските просветители, са си славянски просветители, а славянската писменост, си е славянска писменост. Това, че българите са я приели си е друг въпрос.



Бихте ли ми обяснили, преди българите да я приемат тази "славянска" писменост, тя къде е била - в коя страна(и). Също така кои са били тези "славянски" просветители които са съществували преди българите да приемат тази писменост.

После, не е ли известна тази писменост и език като българо словенски, т.е. на българската държава. Ако държите на понятието "славянски" бихте ли ми посочили държавата "Славяния" която е наложила тази "славянски" писменост. Кога тази държава е съществувала в миналото и къде. Но ако се окаже че първата държава която е наложила тази писменост е била България то нека наричаме нещата със собствените им имена - българо словенски язик, българо словенска писменост и българо словенски просветители, а не със късните им прякори, които никой в древноста не е употребявал и които са абсолютно абстрактни: "славянски" или "църковно славянски"

Тук ще предложа една такава хипотеза.
"Хипотетичните славяни" всъщност е обобщеното словени, което е синоним на езичник...
Оттам нататък "всичко си идва на място"...

...

През 1994г. след излизането на втора част на "Homo sapiens за произхода на..." на покойния вече Кръстьо Мутафчиев успях да се срещна с него.
На края на разговора, след като разбра, че съм от района на Централен Балкан ме попита дали има местност "Русалийските поляни" в близост до едно наше село било през 10 век значителна крепост. Нали "прохождах" тогава в хобито си история - само вдигнах рамене. Тогава той ми разказа следната история:
Малко преди падането на Преслав, керван с всички атрибути на царската и духовна власт... и библиотеките "се е запътил" през проходите за Охрид...
Разбирайки, че византийците ги очакват на различни места по Стара планина, решават да скрият някъде товара. Сред съпътстващите е имало нисш духовник от тези места. Скриват на три различни места ценностите, като книгите са били запечатани в пчелен восък, но сред тях е имало една, на която страниците са били метални. Текста на нея е бил изписан на глаголица...

След срещата ми с местните музейни "величия" те ме "успокоиха" с познанието, че край всяко българско село има Русалийска местност.
Лятото на същата година имах среща с един от авторите на "Азът на българите". От него научих следното:
По времето на Вълчан войвода в района на подбалкана се появяват папски пратеници, които търсят водачи за да търсят нещо в Балкана. Изпращайки при тях свой човек бившия поп Мартин се стреми да узнае главната цел. Тя се оказва въпросната "библиотека" и металната книга.
Пратениците изчезват завинаги, а този легендарен разбойник достига до тайните места...

От местните планински спасители разбрах, че е много вероятно двама души, по различно време, ( българин и турчин) да са стигнали до едно от "заветните места". И двамата в предсмъртните си писма много сериозно намеквали, че отиват на онова място...
Разказът им имаше и продължение... В съседния град от 5-6 години се преместил много "сериозен иманяр", на който " му трябвала" само металната книга. Възможното й откриване "можело да стане" само в навечерието на новото хилядолетие и след него, като имало и конкретни "сакрални" изисквания "за членовете на експедицията"... След време той "изчезнал безследно", но в местната преса нямаше съобщение за издирвано лице...

Тогава смятах, че всичко е фолклор, докато не срещнах покойния Марин Димитров. - На посещение при негови колеги в Украйна той е имал среща с "местен" професионален историк. От него научил, че той е открил доклад на един от адютантите на руския император, съвременник на Вълчан войвода. От този доклад ставало ясно, че "разбойника" е предложил на руския самодържец да плати една освободителна руска кампания по нашите земи. За целта адютанта е изпратен да провери на място финансовите възможности на "Възложителя". На кратко констататацията била, че "нашия човек" може да плати три войни...
След време и този историк си заминал скоропостижно от сцената...

А тази година от "Седмичния Труд" научих и откъде всъщност е поп Мартин или Вълчан войвода...

ТА ДО ТУК С ЛЕГЕНДИТЕ И "ЕРЕСИТЕ".
Това не е История, а някаква история, която може да прерастне в История...
Може би ... някога...

Редактирано от лaл на 18.08.04 10:11.