Мнение / Наука / Хуманитарни науки / История

Не съм историк, не съм и достатъчно добре запознат с българската история, но това, това е възможно най-голямат гавра която може да се направи с българите в този момент, в който на повечето българи им е останала само историята и гордостта от нея! Може да е минал "Век и четвърт", но дали знаеш как завършва едно произведение на един велик български поет? Сигурно го знаеш, но си го забравил в пристъп на "христианско милосърдие":
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
помня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
И да, обичам ближния си... Дори и да е гражданин на една държава(империя) под чието робство е била моята родина... Но съм готов собственоръчно да убия по особено жесток начин всеки от въпросната държава(или просизволна друга, но особено тази) който ме управлява(Стига бе, ма ний пак от турци сме управлявани, нищо не се е променило

) или се опитва да построи паметник на своите войници които са изтребвали мойте деди

! Може да ти звуча като куха лейка, защото наистина историята не е нещо което може да запълни празнините, но аз съм горд със тази история и не искам и тя да се изпарява от моята "лейка"! И понеже съм "празен", ще си позволя да ползвам една част от една статия, не е точно цитата, защото не е пред мен, но... Не е ли крайно време да докажем, че сме българи!? И ако някой си мисли, че в Европа ще обърнат дори и минимално внимание на тази наша постъпка... ХА, най-много ако я забележат да си помислят, че след като сме готови да потъпчем по този начин националното си достойнство ще може да ни мачкат за абсолютно всичко

!
И мисля, че костите на турските войници си почиваха с мир, тази страница от историята беше затворена за по-голямата част от българите с малко по-високо интелектуално ниво от пълен кретен, но тази инициатива ще събуди омразата наново... И точно в този момент може би трябва да помислим за костите на българите дали живота си за свободата... Дали те ще почиват в мир когато видят как се строи паметник на тези които са ги убили на българска земя!???
Мисля да спра, просто всеки който е поне малко българин смятам, че ще се противопостави на това по ред причини... А ако не намери нито една... Ето тук ще я прочете:

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
Насипи налитат и падат, и мрат; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаен, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всички нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
...........................
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!