24 май - ден на коя просвета? / Наука / Хуманитарни науки / История

24 май – ден на коя просвета?

На коя просвета е ден 24 май? На тази която благославя “славянобългарската” държава, това мървто дете на Византия и православните шамани, подали ръка на хрситиянизираните канове, или тази на “комунистическата”, която наблягаше толкова усърдно на противопоставянето запад-изток в дейността на Кирил и Методий? Или пък може би на сегашната българска държава, която набляга на “европейските” ценности?
Но нека се върнем в далечния IX век, когаато овластените български вождове решават, че тангризма и славянското езичество вече на са им нужни, защото назрява етническо-социален конфликт между огромните славянски маси и българската върхушка. Липсата на успех във войните с Византия може да накара народите да обърнат оръжието срещу кановете или да поискат самоуправление – страшна дума не само през средновековието. От друга страна има и предостатъчно гръцки пленници и християнизирани славяни, чието поведение на самобичуващи се зомбита бе може да не направи приятно впечатление на държавиния елит, мечтаещ за колкото се може повече смирени поданици и повече постъпления и хазната.
Така неизбежно идва момента на “цивилизования” избор, християнската вуду машина се настанява в България и още по-странни и смешни ритуали заместват старите. Народът се научава в още по-голяма степен да дава кесарювото на кесаря, божието на бога и другата буза след като го удрят по едната. Българските князе и царе остават доста доволни, докато не идва проблемът с елинизацията и опита за асимилиране на българите. Притеснението на държавниците не е за съдбата на народа, който може да изгуби своя бит и култура, а затова че при една евентуална елинизация те са застрашени загубата на високите си титли и постове и превръщането им в обикновени византийски бюрократи.
Във Великоморавия византийските пропагандатори стават жертва на по-страшните от тях протойезуитски емисари от Рим. Тамошните “патриотично” настроени славянски князе решават, че Цариград е далече, за да им е полезен. По този начин учениците на Кирил и Методий се оказват в обятията на българаските аристократи, които търсят още правилния манипулативен модел. След като глаголоцата се превръща в отчаян опит за създаване на йероглифи в Европа се налага компромиса между гръцките букви и специфичните звукове за славянската фонетика, нещо което направили други славяни с латиницата. Странно и глупаво е самочувствието на българските националисти към тях, както и гордостта от наложения от елинофилите модел.
Житията на Кирил и Методий показват недвусмислено на кого служат те – на византийската пропаганда и манипулация. Евентуалният им славянски произход с нищо не ги прави по-различни! Ако те наистина обичаха славяните, щяха да им посочат истинския враг – номадските вождове и славянските князе. Фактът, че българите могат да слушат на роден език православните мантри променя с нещо живота им. За тях остава чужд и “златният век на българската книжнина”, прогласите към евангелието и комичните космогонии, скалъпени от елинофилската интелигенция. Смешни са твърденията за някакво антично наследство, то е отдавна цензурирано или унищожено, още преди да бъде преведено на български. По своята същност старобългарската литература си остава безнадежно клерикална и антинародна.
Ето как българската държава се ражда и оформя, като клониран вариант на Византия, с военно-политическите си структури, цезаропапизма и православието. Българските държавници и монаси помагат на империята да стори същото със Сърбия и Влашко. Но най-голямото геополитическо постижение на Византия и нейните сателити е християнизирането на Русия, едно достойно за възхищение сатанинско (божие) дело, водещо до създаването на една от най-зловещите империи в историята – православна Русия.
Оттогава българските политици са просто една колониална администрация, обслужваща Цариград, Москва или Брюксел, а византизма, т.е. откъсването от живота и народните маси, става основна черта на българското образование и култура.
Но въпреки всичко за народа 24 май остава една дата, свързана с надеждите за истинско образование, казващо истините за природата, обществото и човека. Една надежда за по-добро бъдеще и интелектуална среда на поколенията, идващи след нас. Надежда за интелектуална революция и освобождаване от оковите на държавната и клерикална пропаганда. За свобода, равенство и братсво между народите.
Честит 24 май!