Според мен, най-добре обобщаващо "Историята на Българите" е следното изречение:

"Since then, these three branches followed separate ways:
The Kuban Bulgarians, identified better as Hunogurs, became with Magyars and Khazars the people known today as Hungarians.
The Volga Bulgarians slowly assimilated with other Uralic peoples into the present-day Bashkirs, Tatars and Chuvash.
The Balkan Bulgarians were completely Slavicized in a relatively short time; their old language was replaced by the modern Slavonic Bulgarian by the tenth century c.e., and are now considered a Slavic people."

С други думи, това което се учи в училище по "История на България" е само частен случай, а не цялата "История на Българите"

Поздрави,

през 6 век май трайно са се домукнали в земите на днешна унгария.ако не ме лъже памета четох някъде за тях и хуните,но може и да бъркам.

Хм... Вече май не съм толкоз сигурен. Четох разни работи и тотално се обърках. Има ли някой тук дето да може да осветли невежия мене?

~F~

Mnogo sam saglasen s tova opisanie , koeto ima dosta logika v sravnenieto s drugi "teorii".

"The Balkan Bulgarians were completely Slavicized in a relatively short time; their old language was replaced by the modern Slavonic Bulgarian by the tenth century c.e., and are now considered a Slavic people."

Но въпреки славянизацията езикът ни се е запазил. Става дума не за правилата на българската граматика формирани след поредната езикова "реформа", а за основата на езико ни е - такава каквато се вижда в народния говор и в народните ни песни. Там има най-много древност...И тази древност не е по-малко от тази в унгарския. Не твърдя че ако се вземат остатъците от шумерския език в българския и в унгарския ще се получи 100% шумерската лексика, но натам отиват нещата.....

Според мен унгарецът подценява две неща:

Първо асирийската съставка във формирането на българския и на руския - така нарочени за "славянски" езици ....

Второ, неразрушимия, древен слой от езика ни (шумерски и асирийски съставки), който се е запазил въпреки "славянизацията".....

Така че от тази гредна точка не е ясно кой е по-далеко от първоизточника - ние или унгарците.

Аз не мога да те осветля, но тези книги на наши историци - сигурно:

Ганчо Ценов Хуните, които основаха Българската държава, С, 1942 г.

Димитър Съселов, Пътя на България, С. 1936 г (има и второ издание)

Успех!

СъсЪлов. Извежда сведенията от китайските летописи. Ако си в София - библиотеката на "Сердика", защото е дебел том и сигурно не е евтин.
Хорбат може, но се прави на ударен. Негово право.

Темата наистина е интересна и е недоизяснена. И аз съм заинтригуван. Направо е фундаментална - ако Съсълов е прав държавната ни история отива доста назад, а Атила трябва да се признае за български владетел, още повече, че някои твърдят, че бил от рода Дуло. Ето какво намирам в гугъла:

Другото най-често употребявано събирателно понятие “хуни”, с което биват назовавани българи, авари, готи, хазари, славяни, гепиди и пр. е свързано с нашествието на конни военни подразделения дълбоко в римско-византийска територия
Отчитайки решаващото значение на коня в живота на ранносредновековните народи, достигнало до обожествяване чрез пълно преливане на соларния култ в почитта към “слънчевия конник-вожд”, не може да не забележим сходство в звучението на титлата за вожд у повечето конни народи - канас, княз, Koenig, king, която според генеративния език на азите-прабългари ЪЗъЕр може да се изведе от КъУНъ ИЗъ - конник блестящ. Или понятието “хуни” за хората от ранното Средновековие обединява в един образ представата за всички конни народи извън Римската империя, народите, които са довели до съвършенство използване силата на коня като бойно средство при военни действия, за завоевателни походи на големи разстояния, за земеделска дейност, за получаване на мляко, месо, кожа. Дори знамето, което ги предвожда е конска опашка. Неимоверното развитие на конната технология, съчетано с изключително строга дисциплина и завидна обществена организираност, предпоставят успехите, които хуните постигат в много битки с разяжданата от противоречия Римско-Византийска световна империя.
Друго често срещано народностно название в хрониките на автори- съвременници на събитията в Европа през ранносредновековния период е името “българи”. И удивлението ни нямаше да бъде толкова голямо, поради значително присъствие на “българите” на историческа сцена обхващаща периметъра на почти цяла днешна Европа и Азия, ако си давахме сметка, че с “българи” тогава обичайно са обозначавали народите организирани в свои независими териториални държави - БъЛъ ГРъ - голяма земя - и говорещи общия държавен генеративен език на азите-прабългари ЪЗъЕр. Териториалните държави по онова време са единствените райони в Европа, свободни от имперска зависимост на Рим и Константинопол, и където хората притежават статут на пълноправни граждани, за разлика от второразрядното положение в империята, което им отреждат “господарите на света” от Рим и Константинопол. Именно тези първи териториални държави в далечното минало са първообраз на днешните съвременни европейски държави, утвърдили се върху руините на изчезналите световни империи. И би трябвало да забележим, че в най-големите днешни национални езици, думата за народ произлиза от “българи” - vulgar, Voelker, folk.
Изправени пред непрестанните опити на Източната и Западната римска империя да подчинят всички племена и народи и да ги превърнат в източник за придобиване несметни богатства, каквато междувпрочем винаги е била крайната цел на градовете-империи, териториалните държави успяват да оцелеят единствено благодарение на по-висшите характеристики на обществено-държавното устройство. А това са всички известни днес елементи на държавно управление - силна централна власт с много институции, териториално административно деление, справедливи закони, държавна войска, общ календар и не на последно място общ държавен език - генеративния език на азите-прабългари ЪЗъЕр. За наличие на демократични страни в управлението на първите териториални държави говорят много факти, например освен излъчване на кана от средите на управляващия род, до нас достигат сведения за практика на всенародно обсъждане при вземане жизненено важни решения и в особено съдбовни ситуации, както в случая, когато през 893 г. княз Борис Първи свиква в Преслав народен събор, който приема важни промени в държавата. Равноправието, законноста, справедливостта, силната военна защита, ниските данъци, които предлагат независимите териториални държави, привличат много племена, намиращи се още на етап на родово-общинни отношения, и те често доброволно се присъединяват към държавите на свободните българи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пак в гугъла като напишеш
хуни българи
излизат още много и интересни неща.

Здравей,

Мисля, че "статията" не е от унгарец, а от евреи(н)(израелец, израилтянин), защото, ако отидеш на:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите