Има ли наследници на тракийските бежанци?
Някой знае ли автентични родови истории и разкази за разорението на българите в Тракия по време на Балк. войни.

Дядо, прадядо, прабаба, пра... разказвано ли ви е какво са преживели??

Чували ли сте истории за бягство, ужас, убйства, страдание, мъка, солидарност, героизъм, сила...?

Разкажете!

Пълно е - и с тракийски и от гръцка Македония и отвсякъде. Май ние сме доста голяма част от населението на Б-я днес. Знаем това онова. Старите са виновни, че не ни разказват и много си отива с тях. Това е масово и нямам никакво обяснение, защо не им се говори - а е тяхно задължение.
Проф. Любомир Милетич - Разорението на тракийските българи.

За имане - има много (аз не съм такъв).
Много тракийски бежанци има в североизточна България. Запазили са и някои черти от тракийския диалект.
За жалост не вярвам официалната българска наука отсега нататък да им обърне голямо внимание - ще се поставят твърде неудобни въпроси пред новите ни съюзници. Та във форуми като този ми е надеждата да научим малко повече.

Аз. Както и повечето бургазлии, като се замисля. Баба ми си умира да ми разказва, обаче това са толкова много роднини, че нищо не разбирам по някое време. Ще трябва да отида някой път специално да си запиша. Не, че тя не се е погрижила, като активистка на Тракийското дружество в Бургас, правеха срещи на разни родове, като сега се сещам за Секлемовия. Имам една-две книги по тоя повод, наскоро излязли, предимно за нашия род, който е от Лозенград, Ениджия и тоя район. Ако наистина ви е интересно, като се прибирам пак към Бургас, ще си взема книгите и ще отида на гости на баба, което не ми е любимото занимание, но....
Сега, като се замисля, имам едно стихотворение по тоя повод, където съм посинтезирала историята.
Смешно е как баба беше ходила да си гледа селото, къщата си стои, прапрабаба ми е била кметска щерка, попска унука, демек, едно от най-богатите семейства. Всичко са си оставили в сламеника на покрива, те са вярвали, че за малко ще ги няма и ще се върнат. Сега там живее семейство турци. Къщата си стои същата. Пуснали са ги да си разгледат...имам приятелка, която ми казваше, че живеещето в къщата семейство им пазело огледалото от салона и още там разни неща...
Мъчно ми е, когато говоря за това, родовата памет понякога е просто осезаема...

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Да, на мен със сигурност много ми е интересно.:))
Моля те, ако можеш разкажи нещо за събитията по време на изселването, какво се е случило с баба ти, как са избягали?
Кажи нещо и за книгите.

Някъде прочетох думите на един бежанец от Македония от това време : "Мойте земи ме чакат да се върна!"
Мисля, че Балканите са пропити с мъката на тези хора и всички ние я усещаме.

Благодаря.

Така е.
Ще разчитаме на неофициалната.

В момента спестявам за да си купя книгата.
:))))