На този ден преди 800 години Константинопол е превзет от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход. Какви са последиците от това, можеха ли да бъдат по-добри или по-лоши за България?
И още нещо. В историографията след 1944 (особено в първите години) цар Калоян е бил сочен едва ли не за владетел №1, защото разбил на пух и прах войските на някакво средновековно НАТО...по ирония на съдбата България отскоро е член на НАТО...заедно с Гърция, м/у другото...

Привет, Crusader!
А пък на 14 април какви неща са се случили!... Ама по-късно!
Поставяш неисторически въпрос, защото обикновено историята не работи с изрази "Ако беше..." Всъщност превземането на Константинопол е и плюс и минус: Плюс е, че наш съсед вече не е опасната ромейска империя, а латинците, които не познават толкова добре нравите и терна, както и някои балкански изненади (които Калоян, а и по-късно Борил им погаждат). Друг плюс е това, че латинците не могат да бъдат докрай упорити в усърдието си да ликвидират или поне да обезличат България, защото в гръб ги дебне опасен противник, които има много какво да си връща (нещо като България и арабите, воюващи на 2 фронта с ромеите по-рано). В една такава ситуация латинците винаги са в много лошо положение.
Минусите е: развалянето на отношенията с папата и западните народи в момента. А този минус общо взето става двоен след като от 1389 г. балканските държави чакат спасението си от същите тези кръстоносци, инспирирани от злопаметна Ватикана. За това и през 1444 г. България се освобождава дотолкова, доколкото да бъде дадена като подарък на Янош Хуниади, а не поверена на законния си владетел - княз Фружин. Да не говорим за униатските вълни и други папски напъни.
Колкото до първото място на Калоян, доколкото ми е известно (друг въпрос е дали е правилно) Втората българска държава е имала винаги своят голям флагман и това винаги е бил Иван-Асен II. След него винаги са се нареждали Асен, Петър, Калоян и някои други. Социалистическата пропаганда винаги е отделяла подобаващо значение на Ивайло и Иван Шишман, докато днес, съдейки по темите по история сме позабравили и двамката. Колкото до цялата ни средновековна история - там Симеон никога не е имал конкуренция. Даже като дете се съдирахме да пеем "Край Босфора..."

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***