|
Драги Николай ето какво мога да ви предложа като информация
Бодуен ІХ граф дьо Фландр и дьо Ено е роден през юли 1171 г.като първороден син на Бодуен VІІІ ,граф на Ено и на Маргьорит д"Елзас на следничка на Фландърското графство.
Бодуен ІХ е васал на краля на Франция/за Фландрия/и на империята/за Ено/
Включва се в подготвяния ІV кръстоносен поход на 23 февруари 1202 г.като взема кръста в църквата Сен Донасиен в Брюж .Наскоро след това организира голям рицарски турнир в Андан/близо до Намюр/за да призове своите васали за участие в похода.
Организира и въоръжава флот,който заедно с багаж трябвало да превози по море до Венеция,определена като отправен пункт за похода голям брой рицари и сержанти.
Сам той тръгва за Венеция на 14 април 1202 г. вероятно от Брюж.По време на похода е бил привърженик на онази партия която се е съгласила с предложението на венецианския дож Енрико Дандоло да нападне Задар през есента на 1202 г. и която се е съгласила за да се запази единството на армията,да приеме предложението на бъдещия император Алексий ІV да му се помогне да си възвърне престола .
Тъй-като рицарите от Фландрия са били най-многобройни в армията,те образували два от осемте бойни отреда пред Константинопол.Бодуен ІХ е командвал първия от тях ,който е бил авангард на армията.
На 9 май 1204 г.благодарение на подкрепата на многобойното фландърско рицарство и венецианците той е бил предпочетен и избран за първи император на Латинската империя пред маркиз Бонифас дьо Монфера.
Управлява по малко от година--до разгрома на 14 април 1205 г.на кръстоносците от войските на цар Калоян,когато според мемоарната книга "Завладяването на Константинопол"с автор активния и виден участник
в ІV КП маршала на Шампания Жофруа дьо Вилардуен и лично свидетел на поражението край Адрианопол "император Бодуен бе заловен жив".....от войниците на Калоян.
Мари дьо Шампан,графиня на Фландрия и Ено-съпруга на Бодуен ІХ
Дъщеря на граф Анри дьо Шампан и Мария Френска,която на свой ред е дъщеря на крал Луи VІІ и Алиенор Аквитанска.
Взема кръста заедно със съпруга си на 23 февруали 1202 г.в Брюж но не тръгва по суша със съпруга си на 14 април същата година защото е бременна.
В началото на 1204 г.тя отплава от Марсилия за Сирия ,очевидно очаквайки,че съгласно първоначалния договор с Алексий ІV ,кръстоносците през пролетта на същата 1204 г.след като бъдат изпълнени условита на договора ще се отправят също към Сирия.
След пристигането си в крепоста Сен Жан д,Акр тя научава новината за превземането на Константинопол от кръстоносците и за избора на съпруга и за първи император на Латинската империя.
Почива на 9 август 1204 г.по време на подготовката за отплаване от Сен Жан д,Акр за Константинопол.
Това е по-книгата на Жофруа дьо Вилардуен "Завладяването на Константинопол"
********
От друга книга ,за която ще узнаете в последната част на поста зная,че Бодуен и Мари са имали поне две дъщери.Едната се казва Жан/а/ и със сигурност е графиня на Фландрия към 1221 г..Името на другата дъщеря не ми е известно,както и не зная какъв е пола и каква е съдбата на детето с което е била бременна Мари към лятото на 1204 г.
********
По книгата на един от обикновените рицари -участници в КП Робер дьо Клари "Завоюването на Константинопол"
Тук няма нищо особено с евентуално значение за вас с изключение на :
1/ Укори към Бодуен ІХ като началник на първия и най-многоброен авангарден отряд,че по време на първите сражения все още срещу Алексий ІІІ през лятото на 1203 г. той не е бил на необходимата висота като пълководец и рицар.
2/Съобщение че императора загива в сражението край Адрианопол.
Но Робер дьо Клари не е пряк участник в сражението !
Той е между 7-те хиляди обикновени кръстоносци които са останали в Константинопол преди началото на последния поход на император Бодуен І,с намерение да се завърнат с кораби обратно в родината си.
Това те и правят в края на април-началото на май 1205 г.въпреки молбите на знатните сеньори да останат и отразят голямата опасност за съществуването на империята след поражението край Адрианопол.
********
Никита Хониат-съвременник ,автор на една История и обикновено добре информиран и достоверен.
А/ за съдбата на Бодуен след поражението на 14 април 1204 г.
І вариант "А Балдуин беше заловен и отведен като пленник в Мизия.От там ,закаран в Търново/Терновон/,беше хвърлен в тъмница и омотан във вериги до самия врат"
ІІ вариант /след пленяването/....Беше пазен в тъмница като му бе турена верига на врата и железа на краката.Оттам той беше закаран в Търново ,най-известния от всички градове в Мизия и беше хвърлен в тъмница.
Б/ За смърта на Бодуен за която съобщава в контескта на събития от 1206 г.в т.ч.и обстоятелствата при които става избора на брата на Бодуен,Анри за втори император на 20 август 1206 г.
На 17 юли 1206 г.отряд кръстоносци освобождават отряда на Рение дьо Три,който 13 месеца е обсаден в Станимака.Хора от отряда съобщили на Рение дьо Три че чули много пъти,за смърта на Бодуен в тъмница и той потвърдил че това е вярно.
След което по повод на избора на Анри Никита Хониат пише:
...А когато Аспиет/лятото на 1205 г-бел.м./ въстана Йоан пламна от гняв срещу латинците и раздразнението му растеше все повече и повече ,докато стигна почти до лудост.поради това той изведе Балдуин от тъмницата и заповяда да отрежат краката до коленете и ръцете до раменете с тенедоска брадва/брадва с две срещуположни остриета/,а след това да го хвърлят с главата надолу в една пропаст.
Прочие оставен за плячка на птиците ,той издържа три дни и завърши окяно живота си.
*******
Писмо на цар Калоян до папа Инокентий ІІІ /по проф.В.Златарски от август или септември 1205 г/ в което в отговор на съвета на папата,да освободи Бодуен и сключи мир с латинците ,Калоян пише,че не може да го освободи..."защото той/императора/заплатил плътския си данък/починал/,при престоя си в затвор."
********
От "История на империята на Константинопол...."с автор най-известният византинист /може би първи модерен византинист/ от 17 век Шарл Дю Канж сьор Дю Фреш/1610-1688/-богата ерудиция и много достоверен
След описание на възшествието на Робер дьо Куртене/който е племенник на Бодуен по сестра му Йоланта/ като латински император на 25 март 1221 г.и първите действия на новия владетел за укрепване на империята,Дю Канж ъз основа на непознати за мен френски извори съобщава за следния епизод във Фландрия,която тогава е управлявана от графиня Жан/а/,дъщеря на Бодуен и Мари дьо Шампан./ мисля, че това ще ви интересува най-много ?/
Около 1220/1221 г. в графство Ено се появяват слухове,че Бодуен бил жив и живеел като отшелник в Гласконската гора/ ?/
Следствие на тези слухове "голям брой сеньори,благородници ,както и простият народ" посещават отшелника и настояват да даже истината за себе си.
Първоначално той отричал като твърдял че е "беден човек от долен произход"който избрал отшелничеството за да се покае от греховете си.
Но намират се хора които били недоволни от управлението на дъщеря му графиня Жан/а/ Фландърска и го убеждават да се представи за Бодуен.
Той се съгласява ,от Валансиен идва голяма тълпа която го отвежда в града,където го изкъпват,отрязват му косата,обличат го в императорски дрехи /!/ и започват да му отдават почести като на техен сеньор.
След това отшелника официално признава че е Бодуен и разказва следното за чудодейното си избавление- по време на престоя в българската тъмница той се запознава с някакво момиче ,на което обещал да се ожени за него ако му помогне да избяга.След успешното бягство той попада "седем пъти в ръцете на варварите на които бил продаден и между които живял дълго време като роб"
Най-сетне бил купен от няколко немски търговци и така се озовал в Ено.
Дю Канж не съобщава как точно е станало,но очевидно отшелника и подръжниците му не са успели да получат силна подкрепа и в края на краищата той бил обесен.
Интересно е неговата информация,че графиня Жан/а/ дори била принудена да изпрати пратеници в България за да донесат сигурни вести за смърта на баща й.
Тук от себе си ще допълня,че едно отиване на пратеници на графинята до България и тяхно евентуално добро посрещане е напълно възможно към 1221 г.Като е известно през 1219 г.новия цар Йоан Асен ІІ принуждава унгарския крал Андраш ІІ на връщане от кръстоносен поход да му даде своя дъщеря от унгарската кралица Йоланта "младша" за съпруга.
Йоланта младша е първа братовчедка на фландърската графиня/Йоланта е дъщеря на Йоланта старша,която е сестра на император Бодуен І,който пък е баща на Жана/
Планирания брак на българския цар с новата му съпруга от френско-унгарски произход Ана, е потвърден с папска вула от 1219 г.и следователно към 1221 от около две години съвсем официално и твърде авторитетно за епохата ,е била санкционирана родствената връзка на цар Йоан Асен ІІ с фландърските графове като техен зет по племенница.
....И за малко национален гъдел ще допълня ,че това е макар и твърде далечна и странична ,но все пак родствена връзка и с френската кралска династия.
Графиня Мари дьо Шампан/+9 август 1204 г/,съпругата на Бодуен,е внучка на крал Луи седми по майка си Мария Френска,която е дъщеря на краля.Следователно нейната дъщеря Жан/а/Фландърска е правнучка на крал Луи седми и освен това е и първа братовчедка по бащина линия на унгарската кралица Йоланта младша,която пък е дъщеря на сестрата на Бодуен І и Анри І и майка на бъдещата съпруга на Йоан Асен ІІ.
Интересно нали... хе хе хе
Но вече сериозно ,за случая е важно родството на Йоан Асен ІІ с франдърската графиня като неин зет по племенница и очевидно това е давало основание на Жан/а/да очаква,че нейни пратеници до България ще получат сигурна информация за баща й,поне по препоръка на унгарския кралски двор,ако Йоан Асен ІІ не обърне внимание на пратениците на далечната си фландърска роднина по сватовство.
По нататък Дю Канж пише,че според някои източници графинята и неизвестна по име нейна сестра-поне автора не съобщава името й/, по-късно съжалявали за жестокото отношение към отшелника и основали Маркетското абаство/ ?/ на мястото където бил обесен.
Това е което разполагам с информация по въпроса който ви интересува.
Дано да ви е полезна.
Ще бъдете ли тъй любезен да ме осведомите каква интересна история знаете която провокира интересът ви към семейството Бодуен и Мари ?
|
[