жертвите не са толкова безмислени, с тях се плаща южна добруджа. от друга страна не са задължителни самите жертви, а участието; истинския виновник е некадърността на комунистическите комисари и новоназначени командири...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе хич не ни се е разминало, но ситуацията е била на избор между по- голямо и по-малко зло.

През 1877-78 руснаците с цената на 200 000 жертви освобождават България. Армения остава да чака.
През 1898 и 1916 турците изколват 1,5 млн. арменци.
Според Севрския мирен договор подписан от Турция и от Антантата се създава обширна арменска държава.
През 1918 и 1920 независимата /дашнакска/ арменска държава - бившата руска Армения води две катастрофални войни с десетки хиляди жертви срещу Турция. Правителството отправа зов за помощ до "всички цивилизовани държави", но той си остава глас в пустиня.

"В сентябре 1920 г. турецкие войска перешли в наступление и 20-го числа того же месяца заняли Сарикамыш и Кагьгзван. 30 октября турки заняли Каре, 6 ноября—Александрополь. Напрасно представители дашнакского правительства в Европе обращались за помощью к правительствам союзников, к Лиге Наций; все эти обращения ничего не дали, помощи не последовало.
Советское правительство оценило нашествие турок как агрессию. В октябре 1920 г. В- И. Ленин отмечал, что турки, начав наступление на Армению, имеют намерение захватить все Закавказье.
Война с Турцией принесла новые страдания армянскому народу. На оккупированной территории Армении турки чинили зверства, уничтожали армянское население, грабили села. Потоки беженцев хлынули в центральные районы страны. Общее положение в стране стало катастрофическим.
Война с Турцией поглотила последние материальные ресурсы страны, оставила без рабочих рук производство в сельское хозяйство. В стране господствовали анархия, грабеж и произвол. Правительство было не в состоянии контролировать положение внутри страны, даже армейские части выходили из-под подчинения властям. 24 ноября правительство А. Оганджаняна подало в отставку. В тот же день было сформировано новое дашнакское правительство во главе с Симоном Врацяном. В своей декларации новое правительство вынуждено было признать безвыходное положение страны, однако, не смогло указать путей выхода из него"

Това е взето от една комунистическа история на Армения, но като факти е вярно.

Така, че не плюйте толкова руснаците - поне това ни е било спестено.

ето и линка http://www.armenia.h1.ru/history/index.htm

Имам един въпрос.А какво щеше да стане ако през 1903 година бяхме подкрепили пряко въстанието(илинденско-преображенското).Кой щеше да ни подкрепи?Русия ли?Според мен ен.Тя щеше да се оглежда плахо от страх да не предизвика случайно голяма война.През това време щяха да ни смачкат!Не само турците а и ония чакали другите наши комшии които винаги са ни правили "добро".Добре че е имало българи като Гоце Делчев които предупреждават че България може да скочи боса в огъня.Шахът продължава.Обаче оставаме без много фигури!

Най- вероятно щеше да стане като с гърците през 1897. Турците са ги разбили, но Великите сили са спрели войната. Откъде да знам какво би станало. Русия ни освободи един път, не е била длъжна да ни подкрепи при всички случаи.

Аз като се подписвам под документ про неспазване на клаузите ме съдят.Румъния ни мачка а руснаците си правят гаргара.Или те са недосегаеми.Нямам нищо против тях но поне да си кажем истината в очите:Русия ни предава!!!!

Аман от това освобождение. Дето трябваше и да си го плащаме.
Сега во веки веков трябва да внимаваме да не се покажем неблагодарни пред освободителите.

бре, че и безплатно ли да е???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

+ Торнъ, не става въпросъ да рускиятъ народъ, който е далъ въ тази война/1876-1878/ 68 000 жертви. Целата руска армия е била 200 000 души! На кавказкия и балканския фронтове! Поклонъ предъ паметта ИМ!!!!!
+ Говоря за руската управа и императоръ- глупава и отмъстителна, която не ни прощава "непослушанието" презъ 1885г и ни наказва презъ 1912-1913г.г.
+ АРИЙ+СТО+КРАТЪ+

айде, айде
всичко това е било отдавна - и освобождението и благодарностите.

След някакви си 40 години си общувах вече с пушки и снаряди.