На всичкото отгоре на тая братоубийствена война и викаха "отечествена" - Досуш по Оруел...

Ако Хитлер беше действал като Сталин още 1941 г под Москва щеше да има 300000 българска армия и не се знаеше дали войната нямаше да свърши по друг начин. Ако се отчита опитът на българската армия срещу руснаците през Първата световна война това е съвсем реално...Освен това съществува и вълшебството на българското име по Казан, по Урал и по много други места ..... Ермак Тимофеевич, Емелян Пугачов, Стенка Разин не са дигали "антифеодални бунтове" - друго е било.....Войната би изглеждала иначе... Само че Хитлер докрай е бил коректен към България и българите! Съзнавал е, че насила не може да се получи този - втория момент на вълшебството на българското име....Затова не е било възможно да успее в Русия ....
А България - тя е била скована от руската (не само руската) агентура, Владимир Заимов, Гешев, Кимон Георгиев и Дамян Велчев са били само върха на айсберга.....

Само че Хитлер докрай е бил коректен към България и българите!

записвам си го в бележника с култови изречения

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За съжаление е трудно да се казва какво е можело да стане в минало време. Ако е имало моменти, когато войната е била на кантар, нищо чудно нашата подкрепа да е могла да бъде от значение. Вярно е, че Хитлер е бил коректен за разлика от Чърчил и Розенфелд (Рузвелт) и не ни е притискал.
Колкото и да е неприятно, няма как да се отрече, че вината е преди всичко на цар Борис - той е виждал накъде вървят нещата и май са глупости, че е отървал България от жертви - нали съветската окупация вече се е задавала и малко по-късно са ни използвали във войната и сме изгубили напусто 30 000 души. При това пак сме били причислени към победените страни и сме си понесли всички последствия и орязване на територии. Както и да го гледа човек, такава политика е престъпление.

Те хитлерюгентчетата нашите бойци със прашки са ги целили и кафенце са им поднасяли! Аман от фотьойлни специалисти! Колко убедително звучат думите им 60 години след войната, ах тези лоши български нехуманни комунистически войници!

Лесна работа!

Привет, Патриот бr! Радвам се за темата, която отвори!
Конкретно по въпроса: България не е обявявала война на Германия на 2. 9. 1944 г.! На тази дата е сформирано правителството на К. Муравиев. Освен това денят е бил съботен и затова реално първият работен ден на правителството е 4. 9. 1944 г. Идеята за обявяване на война на Германия се повдига настойчиво около 4. 9. 1944 г., а реализирането й трябва да стане на 5-ти или най-късно на 6. 9. 1944 г. На 5. 9. 1944 г. от чуждестранните радиостанции правителството научава, че СССР обявява война на България, считано от 8. 9. 1944 г. Решава се да се форсира изтеглянето на окупационните корпуси (и по-специално този в Македония) и да се обяви спешно войната. Ген. Иван Маринов, който е и предателската ръка на "Звено" и БРП в кабинета протестира и заявява, че изтеглянето може да приключи най-рано до 5 дни, тъй като се очакват и проблеми от германските войски, намиращи се по пътя на изтеглянето на българските. Изправени пред възможността войната да се обяви едва на 9-10. 9. 1944 г. министрите в съгласие с регентите дават на министъра на войната срок най-много до 8. 9. 1944 г. вечерта. Паралелно започват сувалки до секретаря на съветското посолство в София (мисля, че Яковлев), което е функционирало през цялата война (!), за проучване на съветската позиция и възможностите за сключване на сепаративен мир. Пародията в дните 6, 7 и 8 е пълна: Съюзниците на СССР в Кайро не бързат в преговорите с Мошанов, правителството (без един министър) отчаяно се мъчи да сложи нещата в ред и дава амнистия, Яковлев се прави на тапа, ген. Маринов заговорничи открито с БРП и "Звено" срещу пост, княз Кирил моли началника на столичната полиция (Тумбин) на 8 срещу 9. 9 да няма полиция по улиците, а Муравиев притиска Филов да си подаде оставката (на практика и двамата са на власт противоконституционно!). Черешката на сладоледа е поведението на БРП, която освен, че се отмята от решението си да има 4-ма министри в кабинета подкукоросва ватманите да стачкуват и шествието води небезизвестният другар Петър Топалов - Шмидт.
Така в този хаос на 8. 9. 1944 г. войските на Трети украински фронт влизат в България. Цари тишина, препятствия няма, тук-там някой набързо скалъпен митинг от БРП или символично разбиване на затвор носят оживление. Изправени пред цайтнот и безизходно положение министрите и останалите регенти тържествено вечерта на 8. 9. 1944 г. обявяват война на Германия. Интересното е, че едно от условията на маршал Толбухин е: България да моли мир след навлизането на съветски войски на нейна територия, което тя и прави. Толбухин се съгласява примирието да започне да действа от сутринта на 9. 9. 1944 г.! Така простата логика гласи: Превратът трябва да се състои непременно на 8 срещу 9. 9.! БРП не се е оказала готова да вземе властта между 5 и 8. 9. 1944 г. и сега трябва да го стори вдъхновена от марша на съветските чизми. Нещо повече: съветите явно са чакали това да стане на 7 срещу 8. 9. 1944 г.
Дали е позорен моментът? В никакъв случай според мен! Не сме първият народ, отметнал се от опеката на нацистка Германия. Това по един или друг начин правят и Франция, и Френска Африка например. Очевидно е, че както и през зимата на 1941 г. нямахме възможност да се преборим с многократно превишаващ ни по численост, въоръжение и опит противник. Това би ни превърнало само в пепелища (Югославия, Гърция, Унгария). Тук, както личи и от някои изказвания и документи сметката е тънка, но единствено възможна: България не воюва реално срещу СССР и ако се дадат министерски кресла на БРП може войната да ни се размине. "Посъветван" от високо място Димитров от Москва навреме осуетява тази възможност. Така остава само един вариант: СССР ни обявява война, ние не воюваме срещу него, но запазваме централната власт в София. Ако тя се задържи чак до идването на съветските войски в София, то значи, че те са я променили и наложили нова власт, ако ли не значи Съветите са освободители и са дошли да гарантират едно "народно дело" като антифашистко въстание. А би могло и примирието да дойде по-рано... Естествено отговорните фактори в България не знаят, че тя вече е предадена на СССР при срещите на върха и че Съюзниците не мислят да оспорват съветското господство там.
Но има нещо, което явно не е толкова пределно ясно: странен страх има и у братушките! Сталин и Толбухин държат непременно властта да бъде взета в центъра и то от местни. Това става в последния момент преди примирието да влезе в сила и руснаците едва скриват яда си: На рапорт на български отговорен 9-септемврийски фактор пред съветски висш военен: "Товарищ ... мьi востали!", контравъпросът е "Когда?". И на отговора: "Сегодня!" следва въпрос: "Аааа, а почему не востали вчера?"

Обявяването на войната е политически ход - единствено възможен и съвсем закономерен. Много важно, че се отмятаме от Германия след като над всичко стои интереса на България! Втора война на Райха не се обявява. БРП воюва от позицията на Манифеста от 8. 9. 1944 г. И се надява, че ще ни признаят за съвоюваща страна. СССР ни порязва жестоко в това ни намерение, но ако цената на 32 000 души е затвърждаването на връщането на Южна Добруджа то значи не са били съвсем напразни, а и войната може до известна степен да е "отечествена". Още повече, че на основание на нея искаме и изход на Бяло море...

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Вероятно властната натура на Фердинанд е подтискала сина му и е предопределила нерешителността в характера му ...
Затова цар Борис като че ли се е примирил с ролята на ветропоказател и може би има определена вина.
Само че един колега имаше интересна хипотеза за смъртта на Борис: "Когато вече изходът от войната е бил почти ясен, страхът от бъдеща съветска окупация и репресии го е подтикнал да да се съгласи да даде войска на Хитлер за източния фронт. Само че съветските агенти сред българския генералитет са го съшътали...."

ПП
Относно връщането на заграбените земи на България, заслугата е май на Фердинанд. В дневника на Богдан Филов се дава едно писмо на Фердинанд до Хитлер в което той напомня за заграбените от България земи, като моли Хитлер да помогне ....

и защо Хитлер, който презира всякаква форма на аристокрация, въобще ще слуша някакъв бивш цар без никаква власт?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност, за цялата война германците получават ли някаква по-съществена подкрепа от някой от своите съюзници? (като изключим доставките)

Да, получават такава, макар че това не винаги е така. При войната в Средиземно море и Северна Африка и по-специално Тунис, Либия и Египет (до Ел-Аламейн) редом с Вермахта се бият италианците, а при войната срещу СССР заедно с немците воюват унгарски, финландски, словашки и румънски войски. При Отечествената война почти всяка държава съюзник се сражава срещу Съветите редом с германците (Румъния при Яш-Кишинеу; Унгария при Укрепените позиции "Маргит" и др.) На Мур се включват и хърватските усташки подразделения. Нещо повече: последното усташко подразделение се предава на българите на 14. 5. 1944 г.
Отделен е въпросът, както правилно загатваш, че финландците не желаят да се бият за чужда територия, че унгарците и хърватите са слаби и неорганизирани, а италианците в началото на войната са тръгнали като на туризъм и затова стават за посмешище! Най-сериозната подкрепа немците получават от румънците (странно е, но факт!) и от украинските партизани в началото на войната.

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Фритц, всяко правило си има и изключение, а при Хитлер то не е само едно! Вярно е, че Хитлер не симпатизира на големите титли, на разните "фон"-ове и др. Той дори сам е заявявал неведнъж, че "най-голямата грешка на Наполеон е обявяването му за Император". А Хитлер цял живот си остава "прост" ефрейтор. Но...
Но Хитлер е човекът, отказал се да служи на Франц-Йосиф и подал молба до Хохенцолерна Вилхелм II да го приеме в неговата армия. В армията част от офицерството, което Хитлер тогава уважава се състои от "фон"-ове. Какво да кажем за министрите от Хитлеровия кабинет фон Шахт и фон Папен, които, макар и хора на Паул фон Хинденбург са му лоялни и той не посяга на тях. Та Хитлер чете фон Клаузевиц и почита смъртта на Вилхелм II през 1940 г.
В този ред на мисли един деликатен и ерудиран цар, с възпитание, обноски, отличен немски, с немски произход и плюс това военен няма как да не впечатли Хитлер. Точно както го впечатяват обноските на плейбоя Рибентроп или достолепието на монархическа Британия до 1941 г. (Хитлер неведнъж иска съюз с Англия, при който "светът ще принадлежи на двете велики нации")
Нека да не умаловажаваме и това, че Борис III е един изключително ловък политически въжеиграч и всичко от юни 1923 г. до спасяването на евреите говори ясно за това.
И още един щрих: до 1948 г. в Германия живее един небезизвестен българин, който цинично и ловко изнудва Еберт, Хинденбург и кой ли не за пари (които не му стигат) и винаги ги получава! Хитлер не само, че не го ликвидира, но и го "засища" с още много пари и удовлетворява всичките му прищевки. Май всяка крушка си има опашка, а опашката този път е в България!

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Редактирано от Koмap на 01.04.04 14:01.