Здравейте,

За първи път пиша тук, сигурно след тази тема няма и да се появявам повече. Провокира ме обаче една фотоизложба със заглавие "Български места на памет".
В изложбата са показани снимки на места и времена, които по някакъв начин "отключват" историческата памет на нашия народ. По мое мнение снимките и текстовете към тях представят България по един доста обективен, да не кажа дори ласкателен начин. Обаче един от обяснителните текстове първо ме възмути, а след това ме накара да се замисля.
Става дума за обяснението към снимката на Царевец. В заключителното изречение се изказва тезата, че това е "един от генераторите на мита за Велика България".
Само мит ли е Велика България, или това е опит да се умаловажи влиянието на българската държава през Средновековието? Въпросът ми е провокиран и от факта, че изложбата е организирана от една чужда държава, която винаги е била обвинявана в опити да заличи, умаловажи или фалшифицира определени части от българската история.

Каквото и да направите ще е незначително, но въпреки това е важно да го направите.

Печени са мискините. Накарват те да ти се отвори душата, за да се изплюят в нея.
България не е мит, а Великото е това което сме съхранили от нея, вътре в нас и което ще предадем на тия които идват след нас.

ЛЛ
Ако питаш мен, пиши, защото иначе българите ще станат на изчезване...

Привет, Independent! Не знам защо няма да се появяваш повече, но въпросът ти е съвсем естествен и тук му е мястото.
Велика България не е била мит. Тя наистина е съществувала, опряна на 3, че и повече морета. От района на Кошице до Одрин и от Днепър до Епир. И част от тази Велика България е била безспорно нейната столица - в един момент това е именно Търновград. Така и през 14 в. се ражда идеята за Търново като 3-ти Рим (Иван-Александър)!
Митове са идеите за Велика Сърбия, защото тя (като изключим Югославия) така и не се състоя (а и се разпада!), за Велика Гърция и за Велика Албания. Но България си е била голяма и това не е само мит.
Колкото до днешните условия - трезвата мисъл говори, че такива напъни за Велика еди каква си не носят нищо добро и на тях не се гледа с добро око в Европа и по света. Но това не значи, че трябва да забравим историята си или че като не споделяме тези идеи днес не сме българи...

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Койе организирал изложбата?

На ринга излезли Доброто и Злото.
Хората заложили за Злото.
То победило.
Хората спечелили.

Привет и на теб!
Историята по принцип ми е доста встрани от интересите. Което не значи, че не ми харесват историческите книги и филми - просто те са като "пълнеж" на свободното ми време. Но като всеки човек и аз се опитвам да разбера нещичко за миналото, защото май само то ни дава поводи за национална гордост. Това е и причината клуб "История" досега да е оставал извън полезрението ми . А едва ли ще се заинтересувам толкова много от история, че да започна да ви досаждам всеки ден.

Сега малко по темата. Въпросната изложба е уредена във фоайето на Френския институт в София. Не знам дали знаете, но Френския институт подкрепя програма "Витоша" за издаване на нови български книги, урежда много изложби на български художници и скулптори. С две думи, досега бях останала с впечатлението, че това е една от малкото инстиуции, които наистина правят нещо в подкрепа на българската култура.
Днес, докато разглеждах снимките, в главата ми се превъртаха онези събития, за които разказват те. На много от тях съм била свидетел - всичко, станало от пролетта на 1989 та до "Виденовата зима" през 1996 - 1997. За другите съм чела само в уебниците по история. Общото между тях бе именно това - че един българин няма нужда да чете надписите под снимките, защото те са "вградени" в нашата памет. Достатъчно е да видиш снимка на Царевец, за да се сетиш за величието на Втората Българска държава.
Това беше и причината да не се спирам на надписите, като следя за фактологията. По-скоро ми беше интересно да видя как са представили събитията на френски, каква лексика е използвана и т.н.
Определено тезата за "мита за Велика България" ме стъписа. Аз също съм учила, че през Средновековието България е била основна политическа, икономическа и военна сила в Европа. И определено бях останала с впечатлението, че "Велика България" не е просто име на поредната националистична идея (като идеята за Велика Сърбия или Велика Албания), а име на реално съществувала и процъфтявала държава. И се запитах дали е възможно един исторически факт да бъде обявен за мит, и доколко е приемливо това от страна на чужд културен институт.
Аз по-скоро съм склонна да отдам този израз на недостатъчната осведоменост на авторите на обяснителните бележки, отколкото на някаква враждебна умисъл. Но си помислих, че от това би излязла една добра дискусия.

Каквото и да направите ще е незначително, но въпреки това е важно да го направите.

За да се отговори на този въпрос, трябва да видим кой какво влага в понятието "величие".

Смятам, че чувството за величие на всеки народ се основава преди всичко не незнанието какво са направили и какви са другите народи. Когато човек се4 запознае с това онова, разбира, че нито у чак толкова уникален, нито чак толкова велик...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Ако познаваш съседите си, ти си просто знаещ.
Ако познаваш себе си, ти си мъдър.

_______________________________
Imperare sibi maximum imperium est.

здравеи,
все си мисля, 4е ако имахме то4ната фраза, щеше да е по-лесно да коментираме смисъла. но е възможно, да не са имали впредвид мита за велика българия преди, т.е., през средновековието, а митът за велика българия през възраждането и след освобождението, когато именно този идеал от нашата история е бил основата на търсеното обединение на мизия, тракия и македония. или по просто казано, защото дори и аз се изгубих из моите писания, а какво остава за теб, те вероятно не отри4ат велика българия в периода 12-14 век, казват, 4е тази българия става мит при желанието на българите в обединението на нашите земи.
поне това е по-приемливо като обяснение от другото - смятат 4е велика българия не е съществувала 4исто и просто

поздрави
мелиса

cupitor impossibilium

Редактирано от mellisa на 03.03.04 13:48.

Точно това ми хрумна и на мен.
Иначе бих добавил (на шега, разбира се), че е жалко, че не сме им били съседи на французите през последните 1300 години. Ако на всеки 50 години бяха яли тупаник, какъвто Византия е яла, на френските карти и досега щеше да пише Велика България (нещо като Великобритания) .

General Protection Fault in module 0xDEEBAA. Рестартирайте държавата!

разлики има. Наистина, много народи имат периоди на величие и периоди, в които не са нищо особено, но това не означава, че всички са еднакви.

Има народи, или може би е по-точно да се каже държавности, които са играли основна роля в световната история. Определено българската държавна и културна традиция е такава.

За важността на тогавашна България можеш да съдиш поне по тези две неща: днес, след доста сериозни загуби на територии, България е по размери по-голяма от немалко европейски държави и сравнима с доста други. А голям размер на ключово място като Балканите не е шега работа.

И, все още кой ли не се опитва да ни обяснява, че не струваме. А да ти обръщат такова внимание великите сили означава точно обратното - че значиш нещо, не мислиш ли?