Стефан Стамболов, български държавник, роден на 31.01.1854г. в старата българска столица Търново, където баща му е имал малка гостилница. Поради турското управление му е невъзможно да придобие либерално образование и младия Стамболов , след като посещава местното училище е пратен да чиракува при местен шивач. По време на религиозните борби на българите , които предхождат създаването на Българска Екзархия- 1870г. , много млади българи са изпратени да получат образование в Русия. Стамболов е приет в Одеската семинария. Неговата своенравна и независима природа го кара да се бунтува срещу дисциплината в училището и той е изгонен от Семинарията , заради нихилистични възгледи. Стамболов заминава за Румъния, където установява тесни връзки с българските революционни комитети в Букурещ, Гюргево и Галац. През 1875г. , едва 21 годишен , Стамболов ръководи неуспешното въстание в Стара Загора. Следващата година организира въстание в Търновския регион. През 1876г. е се записва като доброволец на страната на Сърбия, в конфликта и с Търция. По време на Руско- турската война Стамболов организира групи, които да оказват обозна подкрепа на руските войски. След Берлинскиа договор от 1878г. Стамболов се установява в Търново, където е избран за член на местното събрание. Силния му характер, безспорния му патриотизъм, блестящото му красноречие,го правят един от най- влиятелните хора в България. Падането на правителството на Драган Цанков през 1884г. се дължи голяма степен на дейността на Стамболов, който същата година е избран за председател на Народното събрание. Той заема този пост 2 години. Войната със Сърбия следва съединението на Княжество България с Източна Румелия и Стамболов се записва като доброволец в българската армия. След преврата на група военни срещу княз Александър Батенберг, Стамболов, който по време на метежа е в Търново, действа решителноп и смело срещу превратаджиите. Като председател на Събранието, той създава вярно на княза правителство в Търново, обявява манидест до нацията и обявява своя зет генерал Сава Муткуров за командир на армията и поканва княз Александър да се завърне в България. В същото време в столицата София, действа русофилско правителство, създадено от русофилите, прогонили Батенберг. Александър се връща в България, за да абдикира повторно, този път доброволно( 8.09.1886). Създаден е регентски съвет с председател Стефан Стамболов, в който още членуват Сава Муткуров и Петко Каравелов. Последния скоро е сменен от Георги Живков, приятел и съгражданин на Стамболов. При подкрепата си за Александуър, Стамболов показва отлични качества на дипломат и държавник. Той успява да провали мисията на генерал Каулбарс, който руския император праща като специален пълномощник в България, подтиска въстанието, организирано от руския офицер Набоков в Бургас, потушава военните бунтиве в Силистра и Русе9 екзекутирани са някои от най- близките му другари, каквито са Атанас Узунов и Олимпи Панов), провежда избори за Велико народно събрание, въпреки забраната на Русия и осигурява избора на принц Фердинанд фон Сакс- Кобургготски за княз на България( 7.07.1887). Новият няз назначава Стамболов за министър- председател и министър на вътрешните работи, постове които той заема в продължение на 7 години. Външната политика на Стамболов цели признаването на Фердинанд за княз от Великите сили и подкрепа от западните държави( най- вече Великобритания) срещу руска интервенция в България. В неговите отношения със султанска Турция, той е твърд и неотстъпчив и придобива български епископства в Македония. Със съдействието на Великобритания и Австро- Унгария, той осигурява заеми, които му помагат да усили военната мощ на България. През 1890г. майор Коста паница организира военен заговор срещу Стамболов и княз фердинанд, който е потушен. Паница е осъден от военен съд на смърт и екзекутиран. Четирима видни представители на опозицията са обесени през следващата година, а бившият премиер и регент - Петко Каравелов е осъден с лишаване от свобода за 5 години. Поводи за тези репресии са убийствата на финансовият министър Христо Белчев , при опит за покушение срещу Стамболов( 1891) и на пълномощниятъ министър на България в Турция д-р Георги Вълкович( 1892). Постепенно Стамболов става неудобен за Фердинанд и той предизвиква оставката му през 1894г. След падането си от власт Стамболов е подложен на унижения и преследвания с цел мъст от враговете си, отказано му е разрешение да напусне страната за да се лекува, а имуществото му е конфискувано. На 15.07.1895г. той е нападнат от група въоръжени убийци в центъра на София и е заклан, вследствие от раните си той умира 3 дни по- късно. Погребението му е съботиран от властите( колелата на колата, пренасяща ковчега му са счупени), а по- късно надгробния му паметник е взривен. Не е направен никакъв опит да бъдат разкрити убийците му, двама души за обвинени за покушението през 1896г. , но получават номинални присъди.

Биографията е взета от Енциклопедия Британика.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стамболов винаги е бил много отблъскваща фигура. Той е човекът, който постави началото на анти-демекрацията у нас. Той насади политическата партизанщина и увереността, че властта е нещо, създадено, за да го използваш за лични облаги. Човекът, който наложи идеята, че политика се прави най-добре със сопа, че една рота войници оправя всички проблеми в парламента.

Човек, предал приятелите си, е боклук! не искам да обсъждам личните му качества, които са направо отвратителни... Вероятно просто е бил психически болен човек (освен ако не мислите, че садизмът е нещо нормално!).

С две думи - живял е като куче и са го претрапали точно като се трепе бясно куче. Дори мисля, че много леко е умрял...

Смятам, че е цинизъм да има негови пометници, да му се правят чествания и пр. Но управниците (през всичките 100 и кусур години от смъртта му) винаги са виждали в него сродната душа, човекът, който ги научи как да злоупотребяват с властта. Човекът, който показа как се върти тоягата на стадото.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Stanley, много се радвам, че постна това тук! Още повече, че това е история на Третата българска държава, която много обичам!
При прочитането на постинга ти за живота на Стамболов открих някои грешчици и непълноти, които с най-добро чувство искам да коригирам и допълня, за да се доизгради образът на Стамболов.
1. Бъркаш датирането стар-нов стил: Княз Банендерг абдикира на 26. 8., което + 12 дни дава не 8. 9., а 7. 9. 1886 г.;
2. Въстанието през 1975 г. е плод на прибързаността на Хр. Ботев и Ст. Стамболов, които не притежават организационен опит и трезва преценка за събитията в България по това време. Това до голяма степен се дължи на слабостите на Ботев, но и Стамболов не му отстъпва: За център на въстанието, противно на всякаква логика, е избрана Стара Загора - град в равнината и леснодостъпен за турците. Не са направени и елементарни опити за добро въоръжаване и за привличане на местните първенци за делото. Поради тези отчаяни действия на Ботев и стамболов загиват някои родолюбиви патриоти, чиито имена са сред най-големите ни герои (Колю Ганчев и братя Жекови). Показателно е, че след въстанието Ботев напуска БРЦК, който се разпада, а Стамболов е низвергнат от другите българи в Румъния;
3. Априлското въстание е "венец" на Стамболовата некадърност като организатор. Показателно е това, че е един "спомагателен" окръг, като Пловдивския (Панагюрския) го надминава многократно с организация и въоръжение. Яростната съпротива на места се дължи само и изцяло на безстрашието на велики българи като поп Харитон, Цанко Дюстабанов, Бачо Киро Петров и др. Само некадърността на дейци като Стоян Заимов и Стоян войвода позволява на Стамболов да не се обезличи съвсем. Впрочем тук изплува на преден план и един от неизменните таланти на Стойко Мъглата (както е прякорът му): да оцелява и да бяга, когато стане опасно. Както и една година по-рано, преоблечен (според някои) в женски дрехи (както и Ст. Заимов) Стамболов още в началото на въстанието в Търновско вече е отвъд Дунава...;
4. Стамболов не е доброволец в РТОВ, но набира такива!;
5. През 1879 г. от Стамболов (по онова време краен русофил) идва идеята за избиране на граф Игнатиев за български княз. Пак той рецитира до някогашните бесилки на Марно поле стихове на Дондуков и съпругата му;
6. На изборите през 1880 г. за 2-ро ОНС Стамболов е избран за депутат. Както се вижда по това време той е само на 26 г., а според ТК кандидатите за депутати трябва да са на 30 г. Това не му пречи да лъже, да наруши ТК 9което ще прави многократно!) и дори да стане подпредседател на същото събрание!;
7. През 1885 - 1886 г. Стамболов е доброволец в Сръбско-българската война, но не е бил на фронта, а е в тил и по-точно в квартирата на главното командване в Сливница;
8. Доказано е, че Стамболов, след като научава за преврата от 9. 8. 1886 г. пита Груев, дали Каравелов е одобрил преврата и обявява, че ако Каравелов го е одобрил, ще го одобри и той и ще вземе участие в новото правителство! Едва след като Каравелов мистериозно мълчи Стамболов се усъмнява и се отмята. (9. 8. 1886 около и след обяд). Нещо повече: някои историци са склонни да отдадат обръщането на позицията му на чисто честолюбие "как могат да не се допитат до мен". Разбира се, това е дискусионно и позицията му е много по-достойна от тази на Радославов, който заявява, че приема министерски пост и тръгва за София, но шифрограмите от разговорите между майор Груев и Стамболов са факт!
9. По време на контрапреврата Муткуров все още не е зет на Стамболов, освен това не е генерал (става такъв през 1889, ако не се лъжа).
10. Манифестът на Стамболов е от 16. 8. 1886 г., през това време в София вече управлява второ правителство (това на Каравелов), което не е назначено от превратаджиите!
11. От назначаването му за министър-председател започва съзидателната, но и най-оспорваната част от живота и делото на Стамболов: всички знаем за изтреблението на разбойничеството (друг е въпросът, че определението за "разбойник" в закона е повод и за нарочни репресии), за строителството, за султанските берати за епископи, за насърчаването на местната индустрия и др., както и за гонението над цанковисти и бивши народняци, които срамят България в странство и искат тя да бъде окупирана от руски и турски войски! Какво обаче да кажем за побоите и фалшификациите по изборите (1886 г. - за ВНС; 1887 г. - Кутловица и др.; 1890, 1892 за ВНС и 1893 г.), за ексекуциите, като тази в село Садина (февруари 1894 г.), гаврата с Петко Каравелов, Трайко Китанчев и др., които се опитали през 1891 г. не само да убият Стамболов, но и "Негово Царско Височество", процесът срещу Екатерина Каравелова и още 2 жени и разправата със съдиите след оправдателната им присъда? Да не говорим за гаврата над един от героите на баташкото клане, за скалъпения процес над един от най-големите българи кап. Петко войвода, за процесът срещу митрополит Климент и унижението храненикът му да бъде прокурор по делото (Ганю Чолаков)? Ако на някои му се струва много бих му казал, че Стамболов не е знаел покой!
12. През 1892 г. наистина са обесени 4-ма, но те са дребни риби, не са видни членове на опозицията и са израз на безсилието на Стамболов да открие и накаже истинските убийци на Белчев (Тюфекчиев и другите). Известният по онова време писател и публицист Светослав Миларов е обесен заради "самопризнания" и въпреки застъпничеството на приятеля си Димитър Петков. 2 пъти Стамболов е смачкавал указа за обесването му, но както той сам казва: "Покрай съхото гори и суровото!";
13. Една от причините Стамболов да бъде убит е безкрайната глупост на неговите писачи в "Свобода", че Начович "спял с дъщеря си"...;
14. На 3. 7. 1895 г. (стар стил) Стамболов не е заклан, а посечен и намушка на повече от 10 места. Раните му заздравяват, без една - на челото, която е и причина за смъртта му.

Някога и аз бях удивен от силата на Стамболов като политик (никога като революционер!), от дързостта му да се противопостави на Русия и да насърчи българското. Сега, като че ли си мисля, че каквото и да е направил, той нямаше право да се гаври с национални светини като кап. Петко войвода, да бие простия си народ, който не искаше да гласува за него, да търгува с маломерни имоти в София като истински корумпиран политик от времето на СДС и да се обгражда с търновци-некадърници като Панайот Славков, Иван Халачев и др., които повече крадяха, отколкото управляваха България. Въпреки всичко, като се отчете, че други и толкова не сториха за нашата татковина Стамболов безспорно ще остане сред големите ни политици!

Надявам се и на други мнения и на хубава дискусия!

Биографията е от Енциклопедия Британика- исках напиша мнението на световната наука за Стамболов.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какъвто ще да е бил Стамболов, но да не забравяме че той е човекът спасил България от руския империализъм и доказа че България може да води самостоятелна политика. Той положи и основите на бързото икономическо развитие на България. Естествено за тогавашните и сегашни руски подлоги той е по-черен и от дявола. Червените боклуци дори ретушираха известната снимка от създаването на Екзархията - само за да не се вижда омразният им образ (поредната руско-комунистическа фалшификация).
П.С. Защо реши че само политиците от СДС са корумпирани? В централите на някои партии (доказани русофили и антибългари) нещо доста взе да мирише на иракски нефт.

Вярно много от тези неща са верни, но той е допринесъл не малкоз а България. Уважавам Стамболов заради няколко неща:

1. Смелостта с, коятос е опълчва на руския заризъм.
2. Съумява да защити малка България от посегателствата на руската мечка, без да получава енеергична подкрепа от някоя Велика сила и с много мощна опозиция в страната.
3. Поставя началото на напредъка в областта на стопанството, който достига своя пик в годините преди балканската война.
4. Съумява да защити интересите на българите в Македония, доколкото това е възможно с дипломатически средства.


Кой политик няма пороци и черни точки в биографията си? Няма такъв.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Почеркът ти много ми напомня за клуб "Политика" там сте се събрали едни тъмносини, които друго, освен иракски нефт не виждате! Дори когато СДС е пред очевиден разпад...
Първо ще започна с това, което съм повтарял вече доста пъти тук: не съм русофил и никога не съм бил. Не съм и член или симпатизант на БСП и която и да е лява партия. В исторически план съм повече привърженик на русофобите, но енергично съм против крайното русофобство и русофобството на всяка цена.
Конкретно по проблема: Да, България е водила в известен смисъл самостоятелна политика в периода 1886 - 1894 г. Но само в известен... Да не забравяме и подминаваме с лека ръка, че България сключва няколко милионни кредита с френски и австро-унгарски, залагайки почти всичко стойностно, което притежава - приходите от гербовия налог, митническите приходи и донякъде тези от тютюна... Цената е доволно висока като към нея прибавим и западното влияние и икономическата обвързаност, която пада над нас. Но това е тежката цена на модернизацията. И нека веднага дам лентата малко напред и те попитам, кой плати цената на българската независимост през 1908 г. - Франция, Австро-Унгария или някой друг?
Историята от 1886 - 1894 г. показа и друго - можем да оцеляваме и без Русия, но цената също е твърде висока! Единственият човек, който го отказваше да го приема (но го знаеше, защото по тайни канали е преговарял с Русия!) е Стамболов. Разбра го и Фердинанд и Каравелов, и Стоилов, а и Димитър Петков! А това е целият спектър на политическия ни живот тогава! Живеехме си непризнати, в съседство с Велика сила, която държеше ключа за равноправието ни с останалите народи и организираше комплоти срещу властта. В тази връзка много показателно е, че след февруари 1896 г. нищо страшно не се случи и не станахме Стамболовата "Задунайска губерния"...
Колкото до корупцията в СДС: Корупция има във всички български партии, но в случая ти гледаш в сигнално-синьо, и това ти попречи да разбереш, защо направих паралел. Тандемът Стамболов-Петков е известен с това, че правейки новите улици на София отнема стотици маломерни и не дотам маломерни имоти с и без натиск и ги препродава на заможни българи срещу тлъсти комисиони. А хъшът Стамболов след падането си притежава почти целият днешен ж-к "Яворов", солидна земя в "Курубъглар" (дн. кв. "Лозенец") и Ючбунар. Да не говорим за земите в Бургаско и Търновско!
Веднага се сещам за тандема Софиянски-Янев, кото около 26. 1. 2004 г. узакони хиляди незаконни стоежи и сега ще продава парцелите около новия бул. "Т. Александров" на бизнесмени за тлъсти комисиони. Впрочем наддаването вече започна!
Така че ираксият нефт е нещо още недоказано, но и нещо, което не бърка в твоя и моя джоб, но може да срещнеш хора с доста отчуждени имоти в центъра на София, които са им изкупени на безценица и сега живеят в "Обеля", а на местата на бившите им къщици строи банка или някои с компенсаторките...

Така е, Stanley, съгласен съм с всичките 4, но нали за една историческа личност оценката се дава върху цялостната й дейност?...
Има и такива, които са сторили само 1 грешка, но тя е фатална...

Кога сме залагали доходите от тютюна? Нема такова нещо. Правителството на петко каравелов прави опит за това през 1903г и е бламирано.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Значи опитът е през декември 1901 г. и е бламиран, а по времето на Стамболов имаме такива "тютюневи гаранции", но само за малка част от кредитите...