Петър Добрев, като специалист по стопанска история си е направил труда да представи многобройни средновековни извори за стопанството на различните български клонове.
Става дума за развито земеделие, овощарство, строителство - многобройни градове, силно развита търговия, занаяти и др.
Малко ме интересува колко харесват или не харесват П. Добрев. Интересни са данните, които той дава.
(Понеже модератора блокира ника ми, за да не пиша, не знам дали няма да изтрие и темата, която отварям, затова сега - пробно. Ако не е изтрита тия дни - и още подробности.)

Здравейте, младежи

Писал бях преди известно време за това.
В обществата с невисока степен на технологично развитие (а такива са всички общества преди индустриалната революция), стопанството е неразривно свързано с природните условия - т.е. няма такова решаващо значение колко културен е един народ - неговата стопанска система трябва да се адаптира към условията, при които живее. Ако не го направи - ще умре от глад (като маите - единственият прецедент на народ, който не се е адаптирал и цивилизацията му е залязла, защото стопанството не е могло да я издържа - индивидите са оцелели, живеят на същите места, ама нямат цивилизация).
Но аз се отклоних от темата. Със сигурност знаем, че преди да дойдат тук, българите са живеели оттатък Черно море. ТАМ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВОДИ НОМАДСКИ ЖИВОТ. Защо ли? Ами, защото през зимата пада много сняг. Добитъкът не може да го разравя и да намира какво да пасе под него (както е в Средна Азия и Монголия) А като не намери какво да пасе - ще измре - конете след 20-25 дни, овцете - след 15-20, камилите - след 30 -40 т.е. към Коледа или малко след нея, поголовието на добитъка ще е намаляло много под критичния минимум и преди март детската смъртност ще надхвърли 50 на сто. Каква е тази страшна картина ли? Ами точно така се е случило през 60те години на 19 век, когато руските войски изгонват черкезите от Дагестан от селищата им посред зима. Макар и с добитъка си, без запасите от сено по-малко от половината успяват да достигнат черноморските пристанища и спасителните кораби за Турция. При това са изключително мъже в боеспособна възраст. Жените, децата и старците остават в снега. Та оттам и изстъпленията на черкезите върху българското население - неразличимо за тях от руснаци - православни, говорят почти еднакво (за тях), само че поробени.
Но пак се отклоних.
В онези условия, добитъкът се отглежда табунно в неоградената степ. През лятото пасе изобилната трева, която е с много добро качество. За зимата, обаче се събира фураж - тревата се коси и изсушава, струпвайки се на огромни охранянеми сеновали (в лоша зима може да се очакват и набези за сено). Добитъкът, който не може да се храни сам през зимата (под дебелия сняг тревата гние), се разполага в близост до сеновалите, от където се захранва през цялата зима. Така, че така организираното стопанство се нарича условно "полуномадско". Установените зимовища на родовете са постоянни и създават условия за бързо възникване на укрепени лагери, а по-късно и на селища, в които са концентрирани полезните занаяти, които не е удобно да се местят (грънчарство, ковачество) и известен гарнизон за охрана.
Наблюдава се и земеделие, доколкото близките околности на селищата го позволяват - иначе просото и овесът трябва да се купуват, а те са много ценна храна и добавъчен (военен) фураж. Що се отнася до овощарство, пчеларство, корабоплаване, производство на компютри и т.н. природните условия там не са особено благоприятни за него - няма гори, а зимите са по-студени от тези на Балканите, Волга се държи от хазарите, а Майкрософт - от Бил Гейтс - така, че те са заварени и усвоени тук, при повторната адаптация на стопанството към нашите природни условия.
Тези изводи се потвърждават от разкопките в онази част от света.
Не знам какво е било стопанството на българите преди да отидат на Север и Изток от Черно море - сигурни данни няма, а кожата, дървото и желязото не оставят много следи, но в разглежданата епоха, нашите прадеди съвсем не са били диваци. Имали са устойчиха стопанска система, добре адаптирана към природните условия, която им е вършела добра работа. Това се доказва и от ужасно бързото усвояване на ресурсите на Балканския полуостров и здравото стопанско свързване на новодошлите българи с новата им родина само за няколко десетилетия.
А иначе, Петър Добрев искрено иска народът му да е бил много културен и развит, но се опитва да направи някакъв скок в науката - със силата на разума да направи неизвестното - известно. Да, но поради липсата на материални податки и доказателства, поема големия риск да представя желаното за действително и да звучи несериозно. Това, как да е, но плъзгайки се по тази плоскост, на места здраво понамирисва на расизъм, а той, вече е абсолютно недопустим.

Бъдете живи и здрави

Забравих - днес имам рожден ден.
Да съм жив и здрав.
Да не се отърва от пари.
Да се отърва от данъци.
Да живея илядо години и все да си дояждам.
Да ми живее племето - жената, децата и да ме слушат.

Айде наздраве по една виртуална Троянска сливова.

За твое здраве Марине!!!

Все така "напоително да пишеш"!!!!

Честит Рожден Ден,
каквото си си намислил да те стигне в най-скоро време (само ако е за добро).
Живи и здрави - хайде по още една Троянска Сливова!

Що се отнася до темата - това, което си написал има сенс. Особено частта за Бил Гейтс .
Защо не пишеш по често тук?

П.П. Не знаех подобна теория за изчезвнето на Маите. Можеш ли да ми посочиш някакви извори?

General Protection Fault in module 0xDEEBAA. Рестартирайте държавата!

ЧРД и мнооого късмет
Хайде по едно и от мене.

Наздраве

Tova za stopanstvoto sa divotii na kvadrat. Petar Dobrev e istorik kolkoto i Ziezi.
Nomadskia bit na balgarite prez ezi4eskiq period na Dunavska B/q se prosledqva po arheologi4eski pat. Ako tova det go pi6e bai Marin e verno, to kak taka tiq stepi sa bili obitavani hiledoletiq ot skiti, sarmati, huni, balgari, hazati, iasi, pe4enegi, madzari, uzi, kumani, tatari i dr.?
Ima si normalni otgovori, razli4ni stadii nomadizam i seriozna l/ra po vaprosa, kolkoto i da e banalno: Pro4etete Pletneva-lesno se namira, ne vi karam da tursite Flerov ili Karagunin...

Здрасти.
Я ми кажи Каине, кое от това, което писах за стопанството е дивотия и кое е на квадрат, че аз бая отдавна учих матиматическите операции. И кое няма археологическо потвърждение? И кои точно селища в причерноморието и Дагестан, дето са били центрове на такова население не са открити и разкопани, че и подробно описани.
И кое не следва от простата и здрава житейска логика - така винаги са се въдели конете в тази част на света. От първите източници, до 20 век, че дори и досега - 2003, в Донския конезавод (имени Буденного). Просто няма друг чалъм. Ако ти знаеш някакъв чалъм да се номадства в дълбокия сняг (със все жени, деца и добитък), кажи го на скитите, сарматите, хуните, прабългарите, хазарите, тюркутите, печенегите, маджарите, монголите (в тази част на степта), татарите (също), черкезите, казаците и пр. народи, чиято икономика се е основавала на коневъдството. Щото те зимата само набези са правели, ама само мъже с носим зърнен фураж и повечко коне, че да има и за носене и за клане, като свърши фуража.
Кажи им на хората, да не ходят прости. Че както са се опитвали да номадстват тия народи през зимата в причерноморските степи, нищо чудно, че всичките са измрели. От глад.
Изобщо, хубаво е да се разсъждава върху коневъдното стопанство, ама ние от години отглеждаме двайсетина коня - от шетлъндски понита до чистокръвни арабски и английски, така че много добре знам кокво да правя през зимата, за да не измрат и кой кон оцелява на открито, като рови в снега и кой и кога - не. В крайна сметка, между другите книги и учебници по коневъдство съм изял и руските, а там пише това-онова по въпроса.

Бъдете живи и здрави

P.S. Всъщност, ако си имал предвид само Петър Добрев, а не мен, извинявай.

Бъди жив и здрав

Е точно пък в Дунавска България номадизма на прабългарите неможе да се докаже. В едно описание на забележителностите на Константинопол от VIIIв. се споменана за статуя на българин орач. През VIIIв. византийците са правели много добра разлика между българите и славянските им поданици. Това за стадиите на номадизма и че номадизма е по-нисш етап от развитието на едно общество е доста схематично. Скотовъдството е играло важна роля в живота на българите, някои от тях са били в постоянно движение, но далеч не всички.