Българското злато на хан Кубрат в степите на Украйна


Старите хора от сгушеното сред степите на Украйна селце - Малая Перешчепина, още помнят онзи "страшен ден" - 29 май 1912 г., когато десетгодишният Фьодор Деркач влетял като вятър в бедната стаичка на родителите си с вик: "Злато, мамо, много злато, в степта има много злато!" И размахвал във високо вдигнатата си ръка искряща от блясък, макар с още полепнала по нея пръст, златна чаша. На връщане от паша с няколко дребни кравички Фьодор и приятелчето му Иван Маджар с ужас видели как едно теленце внезапно пропаднало в някаква яма край пътя. С големи усилия го изтеглили от нея и се вцепенили. Под краката на уплашеното животно нещо блестяло под ярките лъчи на слънцето. Златен къс, малка златна табла, чаша, втора. За минути селото подлудяло. Към високия бряг на река Ворскла се втурнали с копачи, мотики, брадви десетки хора. Те разкопавали трескаво брега. А от прясната, дъхаща на пролет, пръст изпаднали десетки златни предмети. След час вече нямало дом без купчина златни предмети от нечувано съкровище. Повече от 800 отделни парчета и цели златни, сребърни и позлатени плочки, чаши, сигнални, рогове, дръжка от меч и ножница, части от празничен колан, сребърни и златни пари.


И добре, че селският учител Виктор Парихин се сетил, та впрегнал бързо каручката си и за половин час "полетял" до близката - на 16 км. Полтава и съобщил в градския музей и в селсъвета за чудната находка. И още след час значителна група служители, милиционери, специалисти от Полтавския музей вече обхождали къща по къща малкото селце и къде с убеждаване, къде със заплаха успели да издирят, съберат и опишат близо 800 къса: сервиз с 11 златни чаши, няколко позлатени блюда, златен колан за мъж, златна огърлица със скъпоценни камъни - изумруди. всичко близо 80 кг. Разбира се, все останало и нещо скрито под леглата.

Но в този ден се роди за света, за науката и за българската история ЗЛАТНОТО СЪКРОВИЩЕ ОТ МАЛАЯ ПЕРЕШЧЕПИНА.

Роди се и, грижливо описано и опаковано в сандъци, замина за Санктпетербургския огромен музей - ЕРМИТАЖА - да правят с него каквото трябва. И наистина, намери се изследовател - граф. Л.. Бобрински, който още на другата - 1913 г. докладвал за него на Международния конгрес на историците в Лондон, без да изясни от кого е останало това нечувано - най-голямото погребално съкровище на средните векове.

И все пак - този изключителен за българската история "документ" остана да лежи в сандъците на Ермитажа цели 60 години! Докато над списъците и описанията се надвеси проф. Йоахим Вернер от Мюнхен.

Осемдесетгодишният професор има чудесни приятели у нас - проф. Ив. Велков, с когото през 1936-1937 г. е проучвал Големановското кале край с. Садовец, Плевенско. Войната прекъснала работата, материалите се попилели и сега възстановяват и подреждат за публикация всичко. А и с проф. Витанов от Велико Търново, проф. Иван Венедиков, проф. Димитър Овчаров също поддържа приятелски връзки. Методично, но с искрено вълнение, че се е "намесил" в българската история, беловласият учен разплита кълбото на своите проучвания около съкровището на Малая Перешчепина, докато безспорно установи, че това е погребението на българския хан Кубрат.

Малко по-преди, пред натиска на нахлуващите от изток хазари, в средата на седми век, българската държава Велика България, установила като своя столица ФАНАГОРИЯ, на брега на Азовско море, но се "разпилява" и синовете на стария хан тръгват в различни посоки - Аспарух (Исперих, Испор) на юг, по-големият му брат Котраг - на север, където основава Волжка България, по-малкият Кубер - на югозапад към Дунава, и след като разваля съюза си с аварите, пресича Дунава и нахлува в Керамисийското поле (Битолско) в Македония, основава там още една българска държава, бори се срещу Византия и на няколко пъти разбива войските й. Той донася със себе си друга част от съкровищата на Кубрата. "Аз правих проучвания и в Албания - продължава акад. Вернер, - край с. Врап в Албания открих също част от това българско съкровище на Кубрат и Велика България. По онова време – седми век, България наистина е била сред най-мощните държави в Европа. Затова мисля, че е правилно и основаването на българската държава да се "върне" още поне 50-60 години.

Своите задълбочени изследвания на съкровищата на Малая Перешчепина акад. Вернер публикува в голяма монография през 1984 г., която бе преведена и на български през 1988 г. от БАН. От тази година той е и чуждестранен член на БАН. Категорично акад. Вернер утвърди, че огромното съкровищс от украинските степи е именно погребението на хан Кубрат. Посочи също, че още на няколко места около това селце са разкрити подобни богати погребения, вероятно на висши български сановници от онова време.

През 1989 г. част от златното Кубратово съкровище от Малая Перешчепина бе показано в Историческия музей в София. С него бе дошъл и многогодишният директор на Санктпетербургския Ермитаж акад. БОРИС ПОКРОВСКИЙ. В разговор с него той се съгласи да се снемат отпечатъци отливки на всички по-ценни експонати от огромното съкровище, за да се възпроизведат у нас. Това бе сторено и наскоро директорът на нашия музей ст.н.с. Румен Катинчаров при срещата ни заяви, че ще предостави на постоянен показ евентуалните отливки от златното съкровище. Стига да има кой да помогне за създаването и позлатяването им!

Не е ли време някой да поеме почина и това да стане?

А и не е ли също така време да се изпълнят задълженията, които поеха през 1989 г. Археологическият музей при Украинската Академия на науките и Министерството на културата на Украйна със съответните наши ведомства за съвместни систематични разкопки и изследвания на цялата широка околност край Полтава, където вероятно има още български гробове, заровени съкровища и следи от българската история?

Защото ние все още не сме осветили много ъгълчета от героичната и славна история на нашия народ, претърпял толкова страдания и извоювал още повече величави победи. За да утвърдим нашето победно минало и с него да покажем, че сме наистина една от най-културните и велики страни на Европа!


Някакви коментари по статията?

Zashto oshte nema otleti tezi unikalni predmeti ?Emi , Krasentseta imame , koito v mesto da se zanimavat s neshto polezno , shte se zanimavat s dokazi , kolko sme bili nishtozhni, nali ?Da sa bili samo tezi predmeti , no to ima mnogo drugi neshta , koito me draznat. Не само иманъарите са зло.

Господин Александър, не зная защо стоварвате всички беди на България върху моята бедна глава. За съжаление съм материално възпрепятстван да помогна при изработването на копия от предметите, още повече, че май вече има направени такива. А иначе не ме обвинявайте в подценяване на откритото съкровище при Малая Перешчепина, интересувам се от него и то сериозно. Даже тук във форума бях пуснал и тема за него и за съкровището от Вознесенка, за което пък има хипотеза, че е погребението на Аспарух. И не смятам, че сме нищожни, поне не по-нищожни от другите. На мен за разлика от Вас и мнозина в този форум не ми е необходимо да градя самочувствие от измислици и да подценявам способностите на прадедите си, дошли като сеещи кръв варвари в земята в която аз още живея и превърнали я - именно те, а не пеласгите, арийците и извънземните в органична част от съвременната цивилизация. Съжалявам за скромното ми мнение, че и низши раси като славяните и тюрките са способни на развитие. Защо да им го отричаме след като никой не отрича, че германците покорили Римската империя и арийските племена, покорили Индия са си били диви говедовъдни варвари по- това време. Това повод ли за срам на цивилизованите им потомци?

Да, става интересно...

Всъщност мисля, че тази концепция за "непълноценните" народи е една от най-порочните представи за човешкото развитие.
Ако има нещо отрицателно в хода на историята - това са уседналите градски, земеделски цивилизации. Те разрушават всичко - земята, духа, хармонията в света. Техните оградени със стени градове заграждат духа на човека и го отделят от Света.

Именно "дивите" варвари носят истинския висок дух - и поезията на живота. Не случайно цялата им култура е основана на поезия. Самият им живот близо до Природата, определя този поетичен настрой. Не случайно те са оставили духовно наследство, което, поради различието си от гръко-римските кретенизми, и до сега не се оценява правилно.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Редактирано от Black Wolf на 30.11.03 11:11.

Parvo , Krasi , ne mi e nuzhno , da sam gospodin , ili da si tuka v kluba govorime na vie , mene mi stiga da sme si na ti .Da , izprovokirah te , priznavam si , za da si imame malko diskusia , po temata tuka , i drugi neshta. Da znaesh , Krasi, zashto sam proyavil nesaglasieto s nyakoi tvoi formulirovki. Parvo , az nemam nishto protiv tova , klub historia da pokazva istinata , i to dazhe togava kogato tazi istina e nepriyatna za nas , ili da se analizirat nekoi mitove. Koeto sam protiv , be tvoyat negativizam kum pochti vsichko bulgarsko.Yasno e , che chernomorskite gradove sa imali star i mnogo silen gretski element , koeto az ne go negiram. Izvestno mi e mnogo dobre , che bulgarskata armiya , ot vreme na vreme e yala perdah, no tova ne mi dava pravo da se izrazyavam prezritelno.Korabostroenieto v nashi zemi e sushtestvuvalo , kakto sa sushtesvuvali bulgari - moryatsi , i to ne samo po chernomorieto no , prez nekakvo vreme i v belomorieto , i dazhe adriatik.Volga bulgarite sa targuvali po vodnite patove na velikite reki i prochie. Da li sme imali veliki floti , postoyanni sigurno ne , kakvi floti , ili pak kakvi korabi tova e za diskusiya . Zatova tsenya Vuycho Vanyo , che e izdiril , kakvoto e mogal. Ot voyata strana , samo butane da dole....Kolkoto se kasae za predmetite , vspomenati v tazi tema : Ne bih ochakval , da plashtash otlivaneto na tezi predmeti , no ako se smetash bulgarin , bilo bi potrebno , da se alarmira saotvetni ministerstva , ot zagrizheni grazhdani , patrioti , ako iskash , za da se pravat kopii na tsenni predmeti s vrazka kum nasheto minalo , za da gi pokazvame v nashite muzei.Chovekat , kato tebe , mlad , obrazovan , nacheten , bitrebvalo da nasochi svoyata energia v pozitivnata posoka.Tsel zhivot slusham nekoi (glavno tie shto se pishat golemi bulgarski patrioti), koito kazvat :eh , potrebalo nie ....nemozhe ! nebiva!Eh nie sme si samo....Nedeyte , spetsialno vie , pomladite da stavate takiva skeptitsi. Pozitivna misal , trezvi analizi, respekt kam sobstveniyat narod, koyto e izzhivyal mnogo , slavnoto i...ponyakoga ne mnogo slavno, no vse pak e tuka , i si struva da mu se pomogne , vseki kakto mozhe.Pozdrav !

Не съм отричал наличието на корабчета, особено речни. Твърдя, че средновековна България не е имала голям, организиран и постоянен ФЛОТ.

Ako taka go postavyash , to si e veche druga rabota. I az sam na mnenie , che bulgaria ne e imala postoyanni morski floti.No sam uveren , che imalo dosta bulgari moryatsi i korabostroenie , i che bulgarite sa bili sposobni da pravat mnogo pogolemi korabi ot ednodrevki. Zasazhalenieto az nemozhah , da vidya risunkite postnati v temata Bulgarski Flot Prez Srednovekie.Sushto taka sam uveren , che kakto trebva da pravim otlevki ili kopii na archaeologichni nahodki , taka v nashite muzei vav Varna , Burgas ( s morskata tematika) i da recheme v Ruse ili Silistra ( shto se otnosi kam rekite) , bi trebvalo da ima modeli na korabi izpolzvani ne samo ot bulgarite , no i drugite narodi ot bregovete na Pontos Euxenios, Iztochno sredozemnomorie , tezi na genoantsite , katalantsi i venetsiantsi , turskite galeri , korabite na varyagi, da negovorim za flotite na gretski kolonisti i rimskata imperia.Krasi , mozhe bi che ako probvash malko positivnoto , s tvoite sposobnosti , shte ima da chetem interesni neshta tuka ot nashata i svetovnata istoria. Uspeh !

Няма лошо да твърдиш.
А кое е организирано и кое не е може да бъде твърде спорен въпрос.
Ако едно нещо има пристанища, корабостроителници, екипажи и търгува и печели и губи битки по море, значи се нарича флот.

Редактирано от vui4o_vanio на 01.12.03 00:30.

А, ако С.Ангелова копае на летището в Силистра???

Най-много да изкопае липсващото звено между Каин и разумния човек.