Черно море, най-старото злато и т.н. / Наука / Хуманитарни науки / История

Здрасти,

Съжалявам, но едва сега отварям дир-а и затова отговарям по-късно.

Под "култура" имах предвид т.нар. "археологическа култура" - работен термин, който най-общо означава комплекс артефакти, които се срещат на определена територия и през определен период. С други думи - приличащи си по тип архитектура, сечива (любимите ми "оръдия на труда" :)), грънци, погребални практики и т.н. За късната праистория на Балканите - имам предвид неолита и халколита - най-често (защото е и най-лесно) археологическата култура се разграничава на базата на керамиката. Тя е най-динамичният и най-бързо променящ се елемент на материалната култура и затова е доста удобна за изграждане на хронология, отделяне на локални варианти на културата и т.н. Най-често промяната не е рязка и може да се проследи развитието на една форма (украса, техника на изработка и пр.) и възникването на нова. Така се определят въпросните периоди, периодчета и варианти, за които споменах - естествено, подкрепени с радиовъглеродни дати (стига да има) и стратиграфски наблюдения.

Твърдението, че култура Варна е с местен произход, се базира точно на развитието на керамиката. Ясно меже да се проследи как различни елементи от формата и украсата на съдовете от по-сторите култури се развиват, търпят влияния от съседни райони и в крайна сметка се променят така че, се получава нова археологическа култура" - т.е., нов комплекс артефакти, който обаче по никакъв начин не се различава коренно от предходния.

Относно организацията на обществото - могат да се направят немалко изводи на базата единствено на археологическия материал, но задължително трябва преди това да се подчертае, че става дума за интерпретация, колкото и обоснована да е тя. За подобни интерпретации най-добре би било да има разкопки на цялата площ на селището, при които да се събере достатъчно информация за подобни изводи. За съжаление, подобни разкопки или не се правят (ясно защо), или са правени преди доста време и пълнотата и достоверността на публикациите е - в някои случаи - доста съмнителна. Общата картина е горе-долу следната: Като типични земеделци и скотовъдци (първите на Балканите, преселници от Мала Азия), носителите на неолитните и халколитните култури са живеели в села. В повечето случаи (говоря предимно за Тракия и Североизточна България) селищата са изключително компактни, къщите им са много близко една до друга и понякога "улиците" между тях са били с ширина от 50-70 см. Понякога селищата са били укрепени (има разкопани измазани с кал стени и ровове около тях, отнасящи се към халколита). Парадоксално е, но хората са предпочитали да живеят предимно в рамките на тези укрепления, или най-малкото да не се разпростират много-много извън тях (дали за да не заемат от ценната обработваема земя или за да се чувстват сигурни е друг въпрос). От непрекъснатия живот на едно и също място редица селища (предимно в Тракия, по-късно и в Северна България) образуват могили - същите, каквито има в Предна Азия и Анатолия.

Можеш да се досетиш, че при подобен начин на живот би трябвало да се очаква силна уравновиловка - приблизително еднакви къщи, еднакъв инвентар и т.н. Несъмнено е имало някакво разделяне. Например, абсолютно сигурно е, че е имало обособени "занаятчии" - в някои случаи - пак опирам до грънците - украсата по съдовете е толкова специфична, че може да се познае стила на отделен майстор. Явно е имало и някаква управляваща прослойка - вождове и т.н. - за това говорят част от погребенията във Варненския некропол и в Дуранкулак, но не и находките вътре в селищата. А и е нормално - ако след 1000 години някой тръгне да разкопава едно тракийско село от, да речем, началото на ХХ в., едва ли ще може да каже със сигурност - ето, това е била къщата на кмета, това - на даскала, а онова там - на попа (виж, циганската махала от края на ХХ век едва ли може да бъде сбъркана с нещо друго).

За оганизации на надселищно ниво е много трудно да се говори. Евентуално може да се допусне, че такава е имало, ако се има предвид силната унификация на материала (особено в края на халколита), както и импортите от съседни райони - това говори за наличието на изградени връзки както между отделните селища от дадена култура, така и със съседни райони. Но по-конкретни заключения от това лично аз бих се въздържал да правя.

Относно етническия облик на населението - пак въпрос, около който може да се спекулира доста. Не е задължително една археологическа култура да означава един етнос. Ако сравниш троянска керамика (от Троян, не Троя :)) и грънците, да кажем, от Петричко или Добруджа, сигурно ще ги отнесеш към различни археологически култури и съответно - етноси. За дива радост на някой македонстващ. През късния халколит се оформят три големи културни комплекса - западен, източен (между другото, границата между тях е прословутата ятова граница

) и причерноморски. Дали зад тях стоят представители на различни етноси или става въпрос за онова, което етнолозите наричат "етнографски групи", аз лично не бих могъл да отговоря - въпреки че повече ми допада втората възможност.

И накрая малко за "потопа". Интересен е фактът, че първите опити в областта на култивирането на растения и животни са били правени преди около 12000 години - края на ледниковата епоха. Още по-интересно е, че тези опити са правени горе-долу едновременно на различни места на планетата и винаги високо над морското равнище - Загрос, Тайланд, Андите и т.н. Очевидно е имало някакъв глобален катаклизъм, който е принудил хората да се приспособят много бързо, за да оцелеят. Ако предполагаемият "черноморски потоп" отпреди 7000 години, за който пише в сайта, пуснат от Dr.M, се измести напред във времето с едно хилядолетие, той би могъл да обясни резкия упадък на халколитните култури. Но какво е станало с тези хора след това - не зная

. Някои дори бяха писали, че са се изнесли оттук, за да положат основите на египетската цивилизация. Но вече започнахме да навлизаме в сферата на фантастиката...