Niakoi moje li da me nasochi kum podrobna informacia za janicherite?

Kakvo iskash da znaesh za tyah?
Pogledni v mnogotomnata "Istoriya na Bulgariya" - na BAN, t.3 za padaneto na BG pod osmano - tursko VLADICHESTVO, pogledni i "I - ya na BG" ot avtorski kolektiv - Ivan Bojilov et allia (i dr.), tryabva ti perioda na osmanskiya feodalizum v Bg (ot kr. na 14 do "а te g. na 18 vek).

Yeni Cheri oznachava nova voyska (po nov OBRAZEC).

При Ахелой от Бога Ариите ни насраа нас гърците на тор. От тогава Божията Ария е плодородна земя и до днес. Ние, гръцките калески за други и не ставаме.

Айде кукувците тотално окупираха форума.
ЗА еничарите:
Практика позната от пьрвите години на ГАЗАВАТА, но не е Османско изобретение. Набирани са деца само от селското население на вьзраст около 14-16 години. Пьлна глупост е теорията за пеленачета, кьрмачета и тем подобни. Взимано е по-едно дете от селско семейство при това ако не е било единствено мьжко. Били са обучавани в елитно училище в Истанбул и са получавали елитни постове в двореца или еничарския корпус. Този дан е набиран само от християнският милет, като изключение прави само Босна, кьдето местните богомили са се предали на османците и приели Исляма при условие, че няма да бьдат лишени децата им от правото на девширмето-еничарството. Грьцката буржоазия в Истанбул през 18 век излиза на публичен протест за да бьде отменено решението децата на християните от града да не бьдат вземани за еничари. Султаньт прави специално изключение за истанбулските гьрци и сьздава специален корпус за техните деца. Еничарството е един от най-лесните и бьрзи начини за селското население да изучи децата си и да им осигури бляскаво бьдеще, вкарвайки ги по този начин директно в елита на империята. С други думи нищо общо от това, което с години се пьлниха главите на учениците. Ако те интересува още...пиши конкретно какво.
С поздрав

Ne vseki, koito mi kazva Gospodi, Gospodi, shte vleze v CARSTVOTO NEBESNO

Има сведения за еничари, постъпили доброволно в корпуса на 18-20 години. Съжалявам, че в момента не мога да посоча източниците, но ако някой се интересува, мога да разровя.

Но няма спор - еничарството е било желана кариера, и не е било достъпно за мнозина. То е все едно да си сега мутра от среден калибър...

Противно на умилните ни народни песни, хората тогава очевидно са били достатъчно практични и не им е пукало много за християнството.

Всъщност не мислите ли, че е истинско чудо как сме се сме съхранили въпреки православието?

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Редактирано от Black Wolf на 07.06.03 09:52.

Хубав пример за еничерство - Black Wolf i ARMAGEDON

Ziezi, razkarai se s tvoite narodni pesni ! Tova e tupa srednovekovna chalga. Istinata tazi, kakvato ia izkiliferchim nie novite ianicheri !

Здравей, tedka.
Прегледай Тойнби, Арнолд - "Изследване на историята", изд. "Хр. Ботев". Анализът е много добър и интересен. Наистина еничарският корпус е бил нещо уникално и не отговаря напълно на представата която имаме ние за него. Ако четеш Иво Андрич и текстовете на народните песни не забравяй че са просто литература и фолклор, а те не са непременно най-достоверните източници. Причината за това е обяснима. Правилата за набиране на "кадетите" са много подробно разработени и разумни. Обучението макар и тежко и твърдо съвсем не е нечовешко. Изобщо ще ти е интересно да го прочетеш.
Успех.
М.

Не бих препорьчал Тойнби, той не е нито специалист (по Османска история) нито може да се ползва като човек познаващ в детаили империята. Книгата има обобщаващ характер. Има много по-интересни неща като Баркан или Д. Хипчук например.

Ne vseki, koito mi kazva Gospodi, Gospodi, shte vleze v CARSTVOTO NEBESNO