Някой писа преди известно време, че траките са българи. И подаде линк...
Под линка намерих думички, които според автора представляват тежест в твърдението му, че траките са българи. Не ме разбирайте погрешно - и на мен ми харесва твърдението, и даже с някои неща съм съгласен, но страшно се дразня, когато се използва етимология като начин за доказване. И то дървеняшка етимология, защото според мен е неподходящо да се правят сравнения само на базата на два езика.
Изрязал съм по-долу думите от въпросния сайт, и сега ще ви докажа със средствата на етимологията, че траките всъщност са поляци.


1. ак [ak], /1.- стр. 98/ - око. на полски - oko
2. ала [ala], /14./ - хала, вихър, поток.
3. ан [an], /1.- стр. 64/ - на , върху. на полски - na
4. анг [ang], /14./ - крив, извит, онгъл, ъгъл.
5. асдуле [asdule], /1.- стр. 99/ - ездач, яздя на полски - jezdzic (чете се йежджич)
6. ас [aV], /1.- стр. 108/- аз.
7. бела [bela], /1.- стр. 99/ - бял. на полски - bialy
8. бебру [bebru], /1.- стр. 99/ - бобър. на полски - bobr
9. берг [berg(a)], /1.- стр. 99/ - планнина, бряг. на полски - brzeg
10. берса [bers(a)], /1.- стр. 99/ - бреза. на полски - brzoza
11. бистра [bistra-s], /1.- стр. 99/ - старобългарското "бъйстръ" - бърз
12. брате(p) [brate(r)], /1.- стр. 201/ - брат. Сравни и старобългарското "братръ". на полски - brat
13. бреда [breda-s], /1.- стр. 99/ - пасище, старобългарското "бред", диалектно "бръд".
14. брилон [brilon] - бръснар (старобългарската дума брит-бръсна).
15. бръза [bruza], /1.- стр. 99/ - бръза(остаряло), бърза.
16. бърд [burd], /18. - стр. 74/ - брод.
17. брънч(ос) [bruncoV], /1.- стр. 103/ - струнен инструмент - сравни брън, брънкам, дрън, дрънкам. И до нес се е запазило старото име на струнния инструмент тамбура - в южна България се нарича дрънкя! А този инструмент е известен и с другото си име - булгарина, булгария, булгаре!
18. ведъ [bedu], /1.- стр. 20/ - вода. на полски - woda
19. вер [ver], /18.- стр. 84/ - вря, извирам.
20. вис [bis=vis, is], /1.- стр. 99/ - старобългарското "вьсь" - село. на полски - wies
21. вриза [briza], /1.- стр. 103/ - ориз. на полски - ryz
22. гин [gin], /18. - стр. 76/ - гине, чезне, разваля се. на полски - ginie
23. дама [dama], /1.- стр. 100/ - дом. на полски - dom
24. дава, дева [deba], /1.- стр. 103/ - град - етимологична връзка с българското "двор" и "дувар". на полски - dwor
25. деа, дева [dea, deba (b=v)], /1.- стр. 100/ - дева. на полски - dziewica
26. деен [dein(a)], /1.- стр. 100/ - деен.
27. дерз, дърз [derz, durz], /1.- стр. 100/ - смел, дързък.
28. диза [diz(a)], /1.- стр. 100/ - крепост - във връзка с българското "издигнат" - защитен; дига - преградно съоръжение.
29. ден [den], /1.- стр. 146, 143/ - ден на полски - dzien
30. драб [drab(a)], /1.- стр. 100/ - течение на река - сравни българското "драпам" - движа се пълзешком. на полски - drapam значи чеша се
31. дръвета [druveta], /1.- стр. 197/ - дърво, дървета. на полски drzewo
32. дръме [drume, dryme], /1.- стр. 100/ - българското "дръма" - храсталак, шубрак.
33. дун [dun(a)], /1.- стр. 100/ - височина, дюна.
34. жила [geil(a)], /1.- стр. 100/ - жила. на полски - zyla
35. з- [z-], /1.- стр. 102/ - из, от. на полски - z, ze
36. зама [zama], /1.- стр. 102/ - старобългарското "самъ" - същи, еднакъв. на полски - saszty, taki samy
37. зер [zer], /1.- стр. 103/ - звер, звяр. на полски - zwierze
38. зет [zeta], /1.- стр. 103/ - сят, засят.
39. золта [zolt(a)], /1.- стр. 103/ - злато, жълт. на полски - zloto
40. зъмъ [zymy], /1.- стр. 103/ - змей, змия. на полски - zmija
41. ил(у) [ilu], /14./ - старобългарското "илъ".
42. кал [chalas], /18. - стр. 74/ - кал. на полски - kaluza
43. кара [kara], /1.- стр. 100/ - планина - старобългарското "гора". "Тракийското" име на планината Беласица е Белакр - преводимо на български - Бела гора, Бела планина. на полски - gora, polonina
44. катер [kater], /1.- стр. 254/ - катерица.
45. кентa [kenth(a)], /1.- стр. 101/ - чедо.
46. кер [kers(a)], /1.- стр. 101/ - чер, черен. на полски - czarny
47. керасо [kerasoV], /1.- стр. 21/ - череша. на полски - czeresnia
48. кетри [ketri], /1.- стр. 101/ - четри, четири. на полски - cztery
49. кист [kist(a)] - /1.- стр. 101/ - чист. на полски - czysty
50. колабър [kolabroV], /1.- стр. 103/ - обрядна песен в обряден танц с оръжие - сравни "колобър".
51. купсел [kupsel(a)], /1.- стр. 101/ - купче на полски - kupa, което означава и купчина тор
52. лаз [lazi], /1.- стр. 101/ - лош.
53. ма [ma, me], /1.- стр. 101/ - мама, майка. на полски - matka
54. мер [mer], /1.- стр. 101/ - голям, велик - сравни "мера" - голяма земя, а също "прабългарските" имена Безмер, Маламир и т.н.
55. мъс [musas], /18.- стр. 78/ - мъх.
56. оста(с) [ostas], /18.- стр. 78/ - устие на река.
57. пайбе [paibes], /1.- стр. 101/ - бебе, рожба.
58. пи [pi], /1.- стр. 101/ - при. на полски - przy
59. прас [pras], /18.- стр. 80/ - пръскам.
60. пъра [pura], /18.- стр. 80/ - пъро (ст.бълг. - лимец). Опитът да се тълкува тази дума чрез новогръцкото "pyros" = "царевица" (царевицата е била позната на траките !?!?) e показателен до къде може да стигне в заслепението си науката!
61. раск [rask], /1.- стр. 101/ - рязък, пъргав, бърз. на полски - rzaski
62. сабади [sabadi], /1.- стр. 101/ - старобългарското "свободь" - свободен. на полски - swobodny
63. салта [salta], /1.- стр. 101/ - златен (залта - старобългарски). на полски - zloty
64. светъл [suetul], /1.- стр. 102/ - светъл. на полски - swiatly
65. семeлe [semele], /1.- стр. 101/ - земя (земля - старобългарски). на полски - ziemia
66. стар [stara], /1.- стр. 102/ - стaр. на полски - stary
67. струме [stryme], /1.- стр. 102/ - течение - сравни българското "стреми се", "устремен". на полски - strumien
68. стър [stur], /18.- стр. 82/ - стърна (ст.бълг.), страна, местност; сравни про-стор.
69. сунка [sunka], /18.- стр. 83/ - сок (слюнка).
70. талка [t(h)alka], /1.- стр. 102/ - тласка.
71. тарп [tarp(a)], /1.- стр. 102/ - трап.
72. тим- [tim-], /1.- стр. 250/ - тъмен, черен. на полски - ciemny
73. траус [traus], /18.- стр. 83/ - троша.
74. три - три. на полски - trzy
75. търда [thurd(a)], /1.- стр. 102/ - държа.
76. уту, ътъ [utu], /1.- стр. 102/ - вода; сравни диалектната форма "ъдъ".
77. цев [seba], /1.- стр. 196/ - цев, растението бъз.

и така нататък. Много ви моля, хора - чудни теории имате, някои от тях са даже що-годе добре обосновани, до момента, в който започвате да използвате езикови сравнения. Някои от горепосочените думи, нямат евквивалент в съвременния полски, а в старополския или в други славянски езици (и неславянски) - затова не съм ги посочил. По-добре напишете, че славяните са траки...

Молбата ми накратко е следната - като правите езикови сравнения, правете ги с повече езици, и ако въпросните думи имат евквивалент и в други езици, то обяснете защо това е така. Просто ви трябват повече езици за такива изследвания.
Иначе само с един скапан аргумент и пращате хубавата теория по-дяволите.

Пиша всичко това абсолютно добронамерено - да не вземе някой сега да скокне и да ме излапа за закуска.

Поздрави от Варшава,
Павел

General Protection Fault in module 0xDEEBAA. Рестартирайте държавата!

Павле, това, че има такива взаимовръзки само потвърждава хипотезата на ЗИЕЗИ. Повечето слОвенски племена, някои гемански и др. са живели дълго време във една държава - Хунската империя. След разпадането на империята големи групи от слОвенските и германските племена се разселват из крайните западни части на Европа и в северна Африка. Смесването на езиците не е от вчера. Друг би казал, че разделянето на езиците е било вече завършен факт.
Най точно е да се каже, че процеса е дифузионен и непрекъснат.
Трябва да се търсят основни думи/репери/ въз основа на определени критерии! Според процента на наситеност може да се твърди за определни посоки на разсейване. Все пак ние живеем във един взаимосвързан свят не от вчера!

Интересна форма на разпад на понятията намираме при болния от шизофрения, наричащ себе си "Белия Лъв". Както той обяснява, всяка възприета от него дума се превръща в "мозъчна звезда", загубва значението, което има за "простаците", и пръска мисълта му в "билион великолепни посоки".
така например думата "отвориш" се разпада в мисълта му по следния начин: частичката "от-" поради звуковата си родственост с френската дума haut добива значението "висок"; "вор" = крадец (от руската дума вор); риш - богат (от френски riche). Болният свързва тези новополучени значения и получава израза: "богатството на върховния апаш". Върховният апаш, това е самият болен, който се преживява като предопределен да обсеби богатството на света.
Думата "психиатрия" означава:

пси - Психея, т.е. красива богиня, т.е. красавица;
хиа - тук - от немското hier
три - цифрата 3.
По този начин думата добива значението "тук три хубавици" или свободно "тук виждам три хубавици". това насочва мисълта на болния в даден момент да потърси в болницата три изключителни хубавици, които вероятно "мечтаят за него".

К.Заимов, Психопатология, С., 1971

don't follow leaders and watch the parking meters

Чакай, чакай! Колко дълго са живели тези народи в Хунската империя? Колко време мислиш, че е необходимо за смесването на езиците?
Защо пък езиковите подобия между немските и словенските езици да не са следствие на общия праезик на индоевропейските народи? Например на немски имаме "milch", на старословенски "мелко" - сега млеко/мляко.

Мисълта ми е - какви са доказателствата, че тези езикови подобия са следствие на съжителството им в Хунската империя? Може ли да се твърди такова нещо, ако не знаем как се е говорило преди тези народи да са били в тази империя, и какво се е променило в езика им след като империята се е разпаднала.

Аз не случайно направих паралел с полския, а не с руския, защото нашия език е страшно порусийчен от Освобождението до наши дни. Поляците пък имат страшно много немски чуждици, но и те явно са трудно асимилируеми, защото тук откривам в употреба много думи, които съм свикнал да чувам у нас като диалектни форми (особено в областта на селското стопанство и войската). Например много се смях като разбрах, че казарми на полски е кошари. Както и да е...

Понеже тезата заради която повдигнах въпроса беше, че "траките са българи" и правейки връзка, с това, което ти си ми написал, то искам пояснение:
Какви са корените на гореспоменатите думи, които съм означил като еднакви с полските? Старобългарски (в смисъл прабългарски), словенски, или тракийски? Или хунски? Или са станали общи по време на Хунската империя?

General Protection Fault in module 0xDEEBAA. Рестартирайте държавата!

И в моята библиотека я има

Ну НАТО, ну, погоди !!!

Отчитайки възможностите на тогавашните комуникации мисля, че за да има такова смесване на езици по време на хунската империя, тя трява да е съществувала хилядолетия.
Думи с еднакво звучение и близко или същото значение между славянските и германските езици има хиляди.

да, и с изненада откривам, че Белия Лъв спокойно може да бъде тартор и основоположник на школата на всички днешни пишман-лингвисти

don't follow leaders and watch the parking meters

Именно...
и какво имат тези езикови подобия със старите българи?
Мисля, че теориите са си хубави и без да набутваме вътре изсмукани от пръстите етимологии, които само развалят общото впечатление... Ама не - иначе как ще докажем, че сме правнуци на шумерите?!
пукнат атом не давам дали ние е имало като етнос преди 5 хиляди години. Интересува ме какво е станало през последните 2 хиляди и нещо.

Факт е, че има езикови паралели. Доказването на "кой от кого произлиза" е много трудно. Споменаването само, води до определения, като "Бел лъв" и пр.
В древността, езиците преобладаващо са били сричкови. Не ми е известно цели народи/или общности/да са страдали от разпад на паметта.

добре, оставяме Белия Лъв, макар според мен неговият и твоят метод да си приличат много. ще забравя обаче този паралел само ако успееш да ми докажеш смайващото си прозрение, което е невиждано и нечувано за филологическите ми очи и уши, а именно:

<В древността, езиците преобладаващо са били сричкови>



don't follow leaders and watch the parking meters