ПОЩАЗатвори
Име:
Парола:
Регистрирай Free



Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 19:37 27.07.17 
Хуманитарни науки
   >> История
*Кратък преглед

Тема Понтийски четения  
Автор CИMOH ()
Публикувано15.05.03 08:46



http://www.vfu.bg/bg/events/invit-17.05.php



Тема Re: Понтийски четениянови [re: CИMOH]  
АвторSimon (Нерегистриран)
Публикувано17.05.03 13:10



V mometa se namirame v Evropejskiqt centyr na VSU Chernorizec Hrabyr. Ima vryzka s Internet i izpolzvam momenta da izrazq priqtnite si vpechatleniq ot dokladite iznasqni v momenta!Kонференцията е международна. Има учаснци от Австрия, Унгария, Румъния, Сърбия, Украйна! Поздави от една приятна атмосфера наситена с приятни исторически събития обединяващи Балканските и Евразийски народи!



Тема Re: Понтийски четениянови [re: CИMOH]  
Автор ivx (~)
Публикувано18.05.03 16:32



The page cannot be displayed



Тема Доклад-Културната политика на България през 70-тенови [re: CИMOH]  
Автор CИMOH ()
Публикувано14.06.03 12:51



Културната политика на България през 70-те години на XX век - мост между Изтока и Запада

“Историята има работа с миналото, с това което го няма, но е било. Няма го, но е било. Изучават това което го няма. Нужно е да се вникне мислено в нелепостта на създаденото положение, за да разберем, че не може да се изучава, това, което го няма. Но ако нещо така или иначе се изучава, значи, то съществува. Някога ще се наложи да се признае, че миналото съществува, - то е в настоящето, но просто е невидимо за земните очи.”
/Аспекти от Живата Етика VI том 558./

За да разберем защо може да се твърди, че Комитета за култура на България през 70-те години на XX век провежда политика от нов тип, трябва мислено да проследим дейността му започвайки с част от направеното във външната ни културна политика.
След 1973 година за изключително кратък срок, група български дипломати и културни дейци начело с Людмила Живкова успяват да посетят огромен брой чуждестранни държави. Англия, Франция, Германия, Австрия, Страните на Балканите, Русия, Иран, Либия, Египет, Индия, Монголия, Китай, Япония, Мексико, Америка са само част от дългият списък!(1) Трябва да се отбележи, че в повечето случаи дипломатите пътуват като обикновени пасажери без особени привилегии. Тези пътувания вече не са само някакви туристически посещения, а именно часове на напрегнати дипломатически срещи и откривания на български изложби по всички континенти. Целта е патриотична и хуманистична - малка България да стане известна по целият свят и красотата в изложбите посветени на Тракийското изкуство и Средновековните български икони да стопли повече човешки сърца(2).

Предварително подчертаваме, че идейният замисъл на културната ни политика тогава е не само отварянето на България към Запада по времето на една господстваща идеология, (което се опитват да правят и друг страни примерно Полша с Движението за солидарност) но и към културата на Изтока.
За първи път във Виена се създава български културен център “Витгенщайн”. Намирайки се в центъра на Европа той се превръща в средище за контакти на нашата страна с научната и културната общественост на много страни от Западна Европа.
В Залцбург възниква първата Западноевропейска българистика. В продължение на 20 години Залцбург неусетно се превръща в Мека на българистиката. Става дума за ежегодните "Славистични разговори", за списанието "Славянски езици" с извънредните "Бялата поредица" и "Критични издания на старобългарски текстове", за първата на немски език "Българска литературна история" и други.
България започва да придобива едно съвсем ново лице пред международната общественост и не само това - по нататък вече се прави опити да се превърне в своеобразен магнит и център на културна цивилизация!
Тук е момента да споменем как самият Армънд Хамър най-големият меценат на изкуството през средата на XX век сам проявява желание да дойде в България(3). Той бива привлечен от предстоящата изложба на картини, рисунки и ръкописи на Леонардо да Винчи. Получава информацията и за нефтените находища в Черно море! "Където Хамър пробива, нефт винаги излиза" обичат да казват специалистите. За жалост поради решение на Леонид Брежнев това сондиране не се състои.

О друга страна въпреки многото препятствия, провежданата вътрешна културна политика успява да внесе едно ново духовно измерение в създалия се идеен вакум на тогавашна България. Отначало внезапно за идеологическата машина се обявява десетилетие на хармонично развитата личност. Тази мащабна кампания започва с година на академик Николай Рьорих (1978 г.). Организират се големи изложби (по 200 картини) на Николай и Светослав Рьорих, като последният бива официално поканен в България(4). Точно тогава, когато вижда мащабите на културната дейност у нас, той дарява архивни материали и около 250 картини от безцените колекции на семейството си.
Това идейно-културно сътресение на българското общество, моментално се подкрепя с мощна програма за развитие на творческите възможности у десетки хиляди български и чуждестранни деца. Започва Детската Асамблея “Знаме на Мира”(5) под девиз “Единство, Творчество, Красота”.
Поставят се основите на огромен по мащабите си педагогически опит за възпитаване на едно поколение със съвършенно ново мислене и съзнание. Практически, към тази програма са включени всички педагогически и социални структури на страната.
Един от най-вълнуващите и уникални моменти по време на асамблеята, е посещението на децата в българския парламент. На практика за първи път в историята на човечеството се организира Детски парламент и под Знамето на Мира се събират 40 000 деца от 84 страни!(6)

(5) - Знаме на Мира е символа на пакта, който академик Николай Рьорих прокарва за опазване на научните учреждения и историческите паметници по време на въоръжен конфликт. Приет е от Лигата на нациите през 1935 година и е подписан в кабинета на президента Рузвелт в Белия дом.”Пакта Рьорих” по-късно е трансформиран от “ЮНЕСКО” във така наречената Хагска конвенция за защита на културните ценност по време на война подписана от 39 държави през 1954г.

През 1980 година в София заседава Световният парламент на народите за мир, организиран от Световния съвет за мир чиито ръководител тогава е Ромеш Чандра! (7)
За първи път на държавно ниво се говри сериозно и за настъпващата планетарна екологична криза!
Същевременно в действие влиза реализирането на един друг грандиозен проект с дълбок психологически замисъл - честването на 1300 години от основаването на Българската държава. Планира се отбелязването на паметния акт да бъде в няколко държави едновременно. Вече е започнала мащабна археологическа дейност из цялата страна, като успоредно с това се изследват писмените извори свързани с България разпилени по целия свят.
Вече се говори по-открито за огромната мисия на Св. Констант Кирил философ и брат му Методий.
Изградени са стотици читалища, театри, картинни галерии и паметници. Вече през 1976 година има над 3579 кина, 52 драматични и куклени театри, 10 407 библиотеки, 204 музея и художествени галерии, издават се 3589 заглавия книги с тираж 55 милиона и т.н.(8)
Ако строежът на 19-ти век за България е храмът Александър Невски, то строежът на 20-ти век безспорно е Националния Дворец на Културата в столицата. Само за три години в центъра на София изниква един уникален архитектурен комплекс с изключително дълбока символика! НДК е най-големият по кубатура и с най-широка функционалност конгресен център спрямо подобни сгради в Европа и САЩ. (9)
Ако Мадарският конник е единственият каменен барелеф в Европа, то издигнатият над град Шумен паметник на Създателите на българската държава е единственият в света, в който чрез архитектура и скулптура е пресъздадена част от историята на една страна!
Вече се откроява по-ясното разбирането, че в изучаването на историята трябва да се объща по-голямо внимание на духовните събития, като повратни, незабележими моменти в историята, които обаче са с огромно влияние върху световната съба на човечеството!
Виждаме как на фона на едно мъртво политическо учение, най-доброто от миналото ни изплува, за да ни вдъхне устрем и след това да се слее с настоящата и изгради бъдещата ни национална съдба!

Едно друго направление по което започва работа комитета за култура заедно с нашата научната общественост е експериментирането в създаването на нови интердисциплинарни лаборатории и цели институти. Като основа се взима уникалния опит от Института за Хималайски Изследвания “Урусвати” създаден от семейство Рьорих в долината Кулу - Индия.
Четирите члена на семейство Рьорих създават този институт след като организират най-голямата географска експедиция на XX век. Пет години /1923-1928/, един керван с над 100 керванни животни преминава Индия, Синцзян, Алтай, Монголия и Тибет. Изминати са 25 000 мили, преодолени са 29 височинни превала.(10)
Семейството записва легенди и изследва археологически и писмени паметници. Пред изследователите се разкриват и корените на човешката цивилизация, историята на Великото Преселение на Народите и тези конни народи, които са пряко свързани и с нашата история(11).
Това са първите научни изследователи, които донасят на Америка и Европа грижливо пазената тайна за легендарната страна в Хималаите наречена Шамбала!(12)
Създателите на института “Урусвати” (Утринната звезда-санскрит) дават уникален пример за това, как информацията може да бъде превърната в удохотворена наука, която да акцентира на синтеза в научното знание. Те успяват да докажат, че основната сила, която движи мирозданието, това е Психическата енергия и мисълта!(13)
Разположената на най-високото място на планетата биохимична лаборатория е именно в института “Урусвати”. За съжаление дейността в лабораториите се прекратява поради настъпването на Втората световна война.(14)
Разбирайки за този институт Български учени установяват контакт със министър-председателката Индира Ганди, академик Светослав Рьорих и много научни и културни представители на Индия. Начева се едно изключително трудно и дори рисковано дело.(15)
В края на 1980 г. бива създадена експертна комисия членовете, на която изследвали на място в долината Кулу, всичко което се е съхранило от колекциите и документацията на Института. Целия план се координира със Светослав Рьорих, който с огромно вълнение следи за неговата реализация.(16)
Внезапно, поради влиянието на определени идеологически сили и стеклите се исторически обстоятелства, цялата тази уникална културна политика прекратява своя ход на действие.
Моментално се спира въстановяването на института “Урусвати” в Хималаите. (Интересен факт е, че тази година се навършват 75 години от създаването му и индийското правителство отпусна 200 хиляди долара за усъвременяване и модернизиране на лабораториите).
Проваля се една уникална комплексната програма-експеримент с крайна цел 2000-та година. След годините посветени на Рьорих, Леонардо Да Винчи и Ленин е трябвало да се продължи с Рабиндранат Тагор, Св. Константин-Кирил философ, Ломоносов, Гьоте, патриарх Евтимий, Ян Коменски. Бива сложен край на проектите за създаване на Международен Рьорих център в София. Прекъсват се детските асамблеи. Спира подготовка за издаването на уникалните научно-философски трудовете на Елена Рьорих и мислителят, борец за независима Индия Ауробиндо Гхош и т.н и т.н.(17)
На практика – след кратък пожар и неговият пречистващ огън всичко си “идва на мястото” и животът навлиза в обичайното си русло.

От всичко казано до тук ние виждаме как Комитета за култура се опитва да превърне малка България в духовен кредитор и в център между Изтока и Запада на нов тип културна, а по-късно и одухотворена цивилизация.
Във връзка с този уникален експеримент в книгата си “Людмила и Ванга” руският писател Валентин Сидоров пише:
“Дори ако остане само като опит, вече никога няма да се забрави."
Като допълнение към тези думи академик Светослав Рьорих утвърждава:
„Людмила Живкова е единственият в XX век държавен деец, който е възприел много дълбоко Живата Етика и е видял в нея огромни възможности за усъвършенстване на държавния строй и одухотворяване на този строй чрез културата и високата философска мисъл.Тя много добре разбира, че държавата трябва да се строи и да живее по законите на красотата. Но на нея й е много трудно и не само трудно, но и опасно".

Списъкът с осъществени и неосъществени проекти е прекалено дълъг и заслужава по-мащабни проучвания от бъдещите млади изследователи и търсачи на истината “Защото няма нещо тайно, което да не стане явно”(18)


Библиография:


1. “Людмила Живкова живот и дело 1942-1981 летопис” София, 1987.
2. Костадин Чакъров – “Втория Етаж”. София, 1990. Глава “По законите на красотата”.
Богомил Райнов - “Людмила – мечти и дела”. София, 2003. Виж глава “Случайности”.
3. Емил Александров – “Култура и лична власт”. София, 1990. Виж глава “Националности”.
4. Людмила Живкова – “Големият пример. Николай Рьорих” Пловдив.
5. Антон Дончев – “Николай Рьорих”. София 2002. Виж “Приложение”.
6. Емил Александров – “Култура и лична власт”. София, 1990. Виж главата “Децата на света”.
7. Емил Александров – “Култура и лична власт”. София, 1990. Виж главата “Обкръжението”.
8. Людмила Живкова – “Изграждането на културата на развитото соц. общество – наша непосредствена историческа задача”. Виж втора глава.
9. Вера Генова – “20 години НДК” БТА година VI юни 2001 г.
Богомил Райнов - “Людмила – мечти и дела”. София, 2003. Виж глава “По стръмнината”.
10. Николай Рьорих – “Алтай - Хималаите”. София 1998.
Юрий Рерих – “Тибет и Централная Азия” Самара Издателский дом “АГНИ” 1999.
Юрий Рерих – “По тропам Срединой Азии” Самара. Издателский дом “АГНИ” 1999.
11. Тодор Яламов, Симеон Нейчев”Ю.Н. Рерих и тибетские "болгарские сапоги". "Рериховское наследие" Труды Международной научно-практической конференции.
http://www.roerich-heritage.org/RUS/Conference2/Piter.html
12. Николай Рьорих – “Шамбала” София 1999.
13. Елена Рьорих “Живата Етика (Агни Йога)” 14 тома. София 2000.
http://www.agniyoga.org/index.html
http://www.roerich-museum.org/MUSEUM/Base/Rus/biblio.html
14. Павел Беликов – “Непрерывное восхождение” Виж “Институт”Урусвати” Москва 2001.
15. Тодор Яламов (София, Болгария). Рериховское наследие служит восстановлению российско-болгарских связей. "Рериховское наследие": Труды Международной научно-практической конференции: Том. I. СПб 2002.
17. Валентин Сидоров – “Людмила и Ванга” София 1998.
Симеон Нейчев. Брошура посветена на 75 години Институт за Хималайски изследвания “Урусвати”, 5 години Варненски център “Рьорих”, 10 години Софийски Клуб “Приятели на Рьорих”. Варна 2002.
18. Евангелие от Лука. 8:17.


П.П. Авторът продължава да събира информация по тази изключително интересна тема и благодари предварително на хората, които биха споделили интересни опитности свързани с този период на нашата история.

Редактирано от CИMOH на 14.06.03 13:02.




*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2017 Dir.bg Всички права запазени.