За новата История на българите от проф.Бакалов / Наука / Хуманитарни науки / История

Това е форум и разбира се всеки може да пише това което си иска.За съжаление много малко от репликите имат пряко или коствено отношение към темата.Не искам ,а естествено и не мога да налагам мнението си,но според мен проблема с "новата и най-пълна "История на българите,е достатъчно сериозен за да бъде маргинализиран по начина по който се получи в специално посветена на него тема.
Може би следващите редове ще се приемат от някои като твърде пресилено и неуместно песимистично мнение,но случаят с тази нова История за която още от репрезентиращата статия написана от самия неин автор,възникват сериозни съмнения за евентуалната й научна стойност предполага друго отношение към проблема който поставя тя като продукт на българската академичната наука в началото на ХХІ век.

Тук няма да се аргументирам но истината е,че на фона на едни почти пълен дефицит от съвременно чувство за историзъм и сигурно знание за древното ни минало които показваме през последните 14 години и което е една от важните причини да бъдем нещастен народ на съсипана държава управлявана от мутанти на комунистическата олигархия и руски агенти открито пъчещи се като такива или работещи под прикритие,с българската историческа наука става нещо твърде зловещо.

Тя никога не е била истинска наука а от периода между двете световни войни на ХХ век окончателно се е превърнала в наукоподобие доволно грухтящо в блатото на паралогичноста,квазинаучноста и несъстоятелните и обречени на мимолетен научен и обществен живот палиативи в изпълнението на нейната твърде отговорна мисия на фундаментална обществена наука.

Съвременните историци вече 14 години пропиляват уникалния шанс след 1989 г.чрез един колкото труден и болезнен,но толкова и необходим катарзис тяхната СЪСЛОВНА наука превърнала се отдавна в уютно и топло иждивенческо гнезденце за грозни пиленца които никога няма да се превърнат в лебеди ,да се трасформира най-после в истинска наука достойно и отговорно изпълняваща своята мисия.

От чисто технологична гледна точка това можеше да стане достатъчно бързо-достатъчно бе да се преразгледа приматния въпрос за историческите ни начала който в трите му компонента и до ден днешен е обект на откровено глуповати или тенденциозни хипотези а и на възгледи зад които стои твърде много страх от нечии аспирации и твърде малко наука.Тук имам предвид тюркско-алтайската хипотеза ,южнославянската теория и подчертания акцент върху траките с който се измества реалната балкански субстрат от римска и ранновизантийска епоха.
Една ревизия на приматния въпрос би дала възможноста да се формулира и нова концепция за историческата ни наука и от тук да се очаква качествен научен продукт във всяко едно отношение.

Това обаче не стана ! И причината е само една и съсловно субективна.
В годините между 1989-1991/2 бе имитиран един катарзис под фалшивия лозунг че за всички беди на историческата ни наука бил виновен тоталитаризма след 1944 г.и от тук нататък ако не най-талантливите поне най-нахалните представители на съсловието побързаха чевръсто да се включат в дирижираното от комуноидните олигархи политическо и оперетъчно елитарно шоу.

С оглед на всичко това тази "нова" история ,която за съжаление далеч не е единствената показва ,че три години след началото на ХХІ век и ХХХ хилядолетие процесите които текат вътре в историческото съсловие приеха открит фарсов характер.
Проф.Бакалов може да си пише за Болгар и Потопа преди 5500 години и още всички други групости които му дойдат в главата НО ПРИ ЕДНО УСЛОВИЕ -
да се издържа сам ! А това не е така ! Ние всички сме данъкоплатци и от нашите оскъдни левчета се формира неговата заплата,заплатата на историк Божидар,заплатата на Г.Марков който гдето седне и стане тръби за разделението на българския народ след 1918 г.и изобщо на всички които 14 години с действия и бездействия задържаха историческата ни наука в облика,същноста и характеристиките на квазинаука.

Ще кажа и винаги мога да го докажа ,че нито един от тях си няма и представа например за реалната история на Първата българска империя до нейният край ! В това число и тези които не съм споменавал до сега -медиевистите И.Божилов и В.Гюзелев което двамата господа прекрасно показват в отпечанатата през 1999 г.тяхна тритомна история.

Дреболия ? Излишно заничане в отдавна отминали времена и събития ?
Нищо подобно ! Та нали там в Средновековието се е случил като мащабно събитие онзи процес от който излизаме като народ с език ,религия и култура с които и до ден днешен ни припознават в заеманата от нас историческа ниша ?
Нали не ние а западняци , източняци и южняци САМИ ни припомнят когато .....иде ред за влизане в ЕС ?..за членство в НАТО ? ...и какъв ли не проблем със съвременни и дори футуристични измерения ,какви сме били И КАКВИ ТРЯБВАЛО ДА БЪДЕМ,според удобната за тях гледна точка.
Именно тази гледна точка НЕ Е ТЯХНА ! Тя е наша ! С други думи куриозния парадокс е там,че ние ,но не ние като народ А НАШИТЕ ИСТОРИЦИ ИМ ДАВАТ ТЕЗИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ .
С пороя от глупости започнал от руския професор от български произход Марин Дринов за изначалната ни или исторически предопределена славянщина,с В.Златарски и неговия фалшификат за т.н.Преславски събор който никога не се се случвал като реално историческо събитие,който обаче ако се замислим малко ще срещнем пряко или опосредствувано в писания и книги посветени на твърде различни ..и съвременни проблеми,със съсловното заболяване на историците ни още от времето на П.Мутафчиев,този ранен Андрюшка Пантев ,да се изживяват като историофилософи преди да са научили и знаят истинската история на собствения си народ и държава.

Не зная доколко съм убедителен но случая който поставих на вниманието ви чрез факта,че автора на новата История на българите в собственоръчно написаната репрезентативна публикация във в-к Труд от 16 април ,САМО В 5-6 СТРАНИЦИ МАШИНОПИСЕН ТЕСКТ дава едно доказателство за средновековна попщина/Болгар и Потопа/и три доказателства ,че не познава историческите извори ,е твърде многозначителен и сериозен за да се превърне темата в поле за размяна на "любезности" и демонстрация на "полемични"качества.

Този факт още веднъж показва,че тръгналата за никъде българска историческа наука се представлява от хора за които желанието да се обслужва конкретната извъннаучна конюнктура е най-силния стимул за "научното"им творчество.

старинар