По българският исторически календар днес се навършват 773 години от сражението при Клокотница на 9 март 1230 г.когато в деня на Св.40 мъченици от Севастия,цар Йоан Асен ІІ с един решителен удар унишожава разноетничната и лишена от вътрешна стабилност държава на Теодор Ангел/Комнин/.
В месеците след сражението България отново си възвръща Македония,която след инспирираното от сръбския архиепископ Сава и брат на Стефан Първовенчани,убийство на севастократор Стрез през 1215 г.става за 15 години част от ефимерната Епирска империя.
Други резултати от сражението при Клокотница са разширяване на южните педели на Българската империя в Тракия и Беломорието,намиране на приемлив модус вивенди с близкият родственик на Йоан Асен,деспот Слав -владетел на Родопите и долината на Струма,както и поставяне на престола на Солунското кралство,зетя по дъщеря на българският цар и брат на ексимператор Теодор Ангел/Комнин/,Мануил.

В светлината на тези придобивки на България в резултат на победата от 9 март 1230 г.остава в историческа или по-точно историографска сянка започналия именно при Йоан Асен ІІ процес на постепенно отпадане от България на североизточните територии на империята-отвъднувска България,Белградско,Нишко и Поморавието в началото на който стои загубването на Банат в резултат на една неуспешна война с унгарците от 1231-1232 г.ръководена от българска страна от брата на Йоан Асен ІІ,севастократор Александър.

Естествено това е достатъчно сложен процес за да бъде обясняван още от самото му начало през 1231/1232 г.с действията или бездействията на българският цар и нследниците му.
Все пак истината е,че именно Йоан Асен ІІ в исторически план волно или неволно се явява персонален приносител на един от най-големите пороци за продължаващото и до наши дни наше присъствие в историческата ниша на Балканите която заемаме от 668-680/685 г.-при всички възможни възражения с оглед на съществените различия между средновековието и съвремието ни,това е отсъствието на строго спазвани държавнотворчески традиции и принципи в насока на укрепване на държавата и обществото в контескта на подчертана склонност към дефиниране и следване на предпоставяни в статута на подобни традиции и принципи ,временни състояния от политически конюнктурно естество и др.под.

Цялата следваща политика на България при Йоан Асен ІІ след 1230 г.,до смърта му през юни 1241 г.е подчертано конюнктурна и подчинена на външнополитически,вътрешнополитически и лични експромти
-започналата по българска инициатива война срещу унгарците през 1231 г.
-няколкократна преориентация във външнополитическите приоритети
-задълбочаване проблема със състоянието на БПЦ с акта от 1235 г.-преминаване на Търновската патриаршия към православието.
Доколкото последният проблем има изключително важна роля за формиране на ценностната система на средновековното българско общество и така необходимата държавна идеология ще маркирам съвсем накратко неговите параметри за първата половина на ХІІІ век.
1/-до и след провъзгласяване на патриарх Василий за примас на българската униатска църква НЕ ВСИЧКИ църковни епархии се подчиняват на нейното ръководство.Епархиите в Югозападна България се подчиняват традиционно на Охридската българска архиепископия ,а други на Константинополската патриаршия/до 1204 г/.
2/След превземането на Константинопол от латинците през 1204 г.издга в православния свят и на Балканите ролята на Охридската българска архиепископия като единствен стожер на православието в противовес на униатската Търновска църква,което допълнително се комплицира от обстоятелството,че архиерей на архиепископията е авторитетния Димитрий Хоматиан,а като цяло в периода 1215-1230 г.центъра и най-важните традиционни епархии на ОБА са в пределите на Епирската империя.
3/Униатската традиция в Търновската патриаршия от периода 1204-1235 г.дава добри възможности при съответна ситуация за формиране на чувството за "другост"в различните части на българската народност от периферията на българската империя,контактуващи непосредствено с друго ориентирани в църковно отношение общности и държави-към православието/Охридската българска архиепископия,православна Сърбия/към католицизма-основно Унгария,която е североизточен съсед на България.

Очевидно това е причината твърде скоро след 1235 г.българското население от завладения през 1232 г.Банат да премине към католицизма който става традиционен за тях през цялата им история до наши дни и несъмнено е една от причините за денационализиране с течение на времето на голяма част от това население.
От тази гледна точка няма ефект и преминаването на Търновската патриаршия към православието през 1235 г.защото до 1246 г.когато югозападна България/Македония/ отново е завоювана от Византия България е в уникалната ситуация за период от 16 години в нея да има два църковни центъра-Търновската патриаршия и Охридската българска архиепископия,наследничка на Българската партиаршия от Първата българска империя.
Несъмнено между тях е имало съперничество,което само се извежда на нова експонента след преминаването и на Търновската патриаршия към православието през 1235 г.която го прави още по остро.

Но това е само един от няколкото проблема които идват като резултат от временното издигане на България след сражението при Клокотница на 9 март 1230 г.като първостепеннна сила на Балканите.Както показват събитията от крактовременното управление на Коломан І/1241-1246/и това на Михаил ІІ Асен/1246-1256/те също не са намерили исторически благоприятно решение за интересите на българската държава и българският народ.

Preminawaneto kqm katolicizma na banatskite bqlgari e pri4ina za denacionalizirane na towa naselenie??? Dobre, 4e ne mogat da Wi 4ujat!

Adrian

Да ме чуят... кои ? Няколко хилядите съвременни потомци на прокудените през ХVІІ век българи с католическо вероизповедание от днешна североизточна България ?

Или онези българи за които окончателното преминаване на Банат към Унгария през 1232 г.и поставя началото на превръщането им в унгарци и власи ?

А може би считате ,че предоставянето през 1247 г.от унгарският крал Бела ІV на ордена на миноритите територии в днешно Влашко ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ на унгарската държава ,населени със "схизматици"българи или насилственото покатоличване на 200 000 хиляди българи от Видинското царство след 1365 г.са били все исторически събития в полза на укрепване на българщината в някогашна отвъддунавска България ?

И изобщо, защо ли ми се струва че днес малко сте поизбързали с репликата си ?

O4ewidno stawa duma ne za bqlgari, koito predi 700 i neshto godini sa pretopeni i poradi towa ne se nari4at bqlgari, a za dneshnite banatski bqlgari, po adres na koito Wij twqrdite, 4e poradi tjahnoto katolicizirane, sa zagubili nacionalnoto si samosqznanie. Towa ne e wjarno.
Politikata na Bela IV. i Ludwig I. Wеliki e sqwswem druga tema. Pri towa za neja se setihte edwa kogato Wi obqrnah wnimanie na po-gornija problem.

Adrian

Mozga bi niama da sum na visotata na diskusiata , no vse pak moga moga li da popitam kakvi sa tezai banatski bulgaria i sustestvuvat li te vse oste i govoriat li bulgarski? Blagodaria za otgovora.

"In umbra, igitur, pugnabimus"

Очевидно не се разбрали какво имам предвид в мнението ми,че поне този път сте избързали с репликата си.Моля още веднъж прочетете внимателно това което съм писал. Там по повод 9 март 1230 г. аз визирам единствено събития от първата половина от ХІІІ век,нали ?

Но струва ми се ,че разбирам причината да ме репликирате и затова ще си позволя съвсем директно да изразя мнението си на мирянин относно истинският мотив който струва ми се стои зад припомнянето ви за банатските българи с едно припомняне и един въпрос касаещи значението на религията за епохата в която започват да се формират съвремените народи.
1/ще ви припомня христоматийния пример за това как народната памет и което е особено важно народната традиция/и лексикон/ определят преминаването от християнството към исляма по българските земи-"потурчване"а не "ислямизиране"или" помохамданчване".

2/Понеже допущам евентуални Ваши възражения предвид обстоятелството че примера ми се отнася до смяна не само на религията но и на цивилизационен модел,ще ви запитам-отричате ли влиянието на противопоставянето католицизъм-протестанство за обуславяне още през Ренесанса на формално и институцонално равнище на различие между германския север и геманския юг,довели до няколковековното присъствие в Европа на две държави с население говорещо един и същ език ?

Всъщност ако искате да ме разберете правилно,лесно ще установите,че основния акцент за мен е необходимоста от по-внимателна оценка на историята на Българската империя в периода на управление на Йоан-Асен ІІ между битката при Клокотница и смърта на царя /1230-1241 /.
Зад гръмките и често патетични слова посветени на неговото управление именно през този период спорез мен стои истината за твърде малко свършена работа най-напред за изясняване историческата фактология.

Например какво ни е известно за печално завършилата и фактически изгубена от Йоан Асен ІІ война срещу унгарците само година-две след победата при Клокотница ? Защо е започнала и то очевидно по българска инициатива ?
Как става така че България изгубва завинаги Банат през 1232 г.което очевидно има своето значение за дезинтеграционния процес който започва и в другите отвъддунавски територии/Влашката равнина/.
Очевидно не всичко може да се обясни с появата на татарите към 1241/2 година и последващото им влияние в тези територии и изобщо на Балканите.
България е само бегло засегната от нашествието им,докато поне един сравнително съвременен извор -произведението на Тома Сплитски от 1266 г.-ни представя колкото живо нарисувана толкова и ужасяваща картина на абсолютен разгром на унгарската държава между пролетта на 1241-пролетта на 1242 г:-не друго но бих казал държавната машина на Унгария е сломена.Столицата и градовете са превзети и разрушени,населението намалено със стотици хиляди поради едногодишните кланета и скотобойни,остатъкът от двора бяга в васална Хърватска която също е опустошена и накрая крал Бела едва се спасява на остров във Адриатическо море.
Но само пет години, след това,през 1247 г. е налице грижа дори не за възстановяване на държавноста, а за даване на привилегии на ордена на миноритите за да може той да работи ефективно с приграничното население от "схизматици"и един вид отвън да охранява границите на Унгария с българските воеводства във Влашко.
За какво ? Та нали макар и православни те са все пак християни а не езичници,каквото е формалното оправдание за присъствието на тевтонския орден в Ливония ?
Едва ли можете да ме убедите,че в случая католицизма НЕ Е използван от крал Бела в името на държавните интереси на Унгария.

В този смисъл няма ли да се съгласите с мен,че сферата на възможности за влияние в което очевидно има доста повече политика отколкото религия би била доста стеснена,ако в България е имало единна църква пък била тя православна,униатска или католическа ?
Но тя няма !Няма още преди началото на управлението на Йоан Асен ІІ и проблема само се усложнява с преминаването на Търновската патриаршия към православието през 1235 г.което е един от резултатите на битката при Клокотница.Това автоматично протвопоставя православна България на католическия североизток/Унгария/и католическия югоизток,Латинската империя във време когато все още нищо не подсказва че ще дойде 1261 г.а с нея и края на империята.
Не стига това,но нищо не показва до края на управлението на Йоан Асен ІІ,че за него изобщо е същестувал проблема за това че в империята му фактически има два центъра на православието които еднакво претендират че са български ?
А очевидно проблемът си е съществувал доколкото и най-твърдата владетелска ръка не може да предвиди до какво ще доведе ако не по негово време то в бъдеще на наличието на ДВЕ АФТОКЕФАЛНИ ЦЪРКВИ в една държава,едва що възстановена от четиридесетина години.

Ще завърша с припомнянето че това е само една от възможните гледни точки върху поставения с темата въпрос.

старинар

Zdrawej!

Sled razgroma na Chiprowskoto wqzstanie prez 1688, bqlgari se zaselwat wqw Wlashko. Prez 1730 godina te se preselwat w Banat. Dnes te sa okolo 7-8000. Te goworjat na bqlgarski, kojto imat wqzmozhnost da izuchawat i w uchilishtata tam, obedineni sa w bqlgarsko kulturno druzhestwo, izdawat swoja periodika na bqlgarski i t.n. Prez 1761 godina edin sweshtenik ot nemski proizhod, Blasius Kleiner, kojto e sluzhil i zhiwjal sred tjah, publikuwa "Istorija na Bqlgarija", pisana na bqlgarski.


"Pugnate magnis cum animis, Lacedemonii: hodie apud infernos fortasse cenabimus."


Adrian

"O4ewidno towa e pri4inata twqrde skoro sled 1235 g. bqlgarskoto naselenie ot zawladenija prez 1232 Banat da premine kqm katolicizma, kojto stawa tradicionen za tjah prez cjalata im istorija do nashi dni i nesqmneno e edna ot pri4inite za denacionalizirane s te4enie na wremeto na goljama 4ast ot towa naselenie."

Ako bqlgarite, koito 1232 g. po newolja popadat pod ungarsko gospodstwo sa denacionalizirani, to towa ne se otnasja do banatskite bqlgari, koito zhiwejat tam ot na4aloto na 18. wek i nito sa denacionalizirani, nito imat takiwa namerenija. Za tjahnoto bqlgarsko samosqznanie njama absoljutno nikakwi sqmnenija, nezawisimo ot rumqnskite im pasporti. Tqj kato segashnite banatski bqlgari sa katolici ot stotici godini nasam, e jasno, 4e priemaneto na katolicizma ne e pri4ina za denacionaliziraneto. Pokazatelno za towa e i publikuwanata prez 1761 g. "Istorija na Bqlgarija" w Banat, pisana ot katoli4eski sweshtenik na bqlgarski.
No towa ne zna4i, 4e njama da se namerjat bqlgari, koito da pishtjat, 4e katoli4eskata cqrkwa e winowna za deto Bqlgarija ne e stanala welika sila kato Amerika.

Po powod zabelezhkite Wi pod red na nomerata:

ad 1/ Smjanata na hristijanska religija s isljam njama sqshtite posledici kato smjanata na cqrkownata prinadlezhnost w ramkite na hristijanstwoto. Isljamqt opredelja sebe si w mnogo silna stepen kato etni4eska obshtnost, poradi koeto e sqhranil i obrjazwaneto - edin arhai4en akt na krqwno srodjawane. Hristijanstwoto naprotiw e nad-etni4eska obshtnost. S pokrqstwaneto po definicija ne se stawa 4len na druga nacija. Taka naprimer, sled oficialnoto priemane na hristijanstwoto w BG prez sredata na 9. wek ot Wizantija, sledwat wek i polowina zlaten period na bqlgarskata literatura.

ad 2/ Germanskijat sewer i jug sa se razli4awali pomezhdu si oshte predi reformacijata i dori predi nalaganeto na hristijanstwoto. Rejnancite na sewer i alemanite na jug sa katolici, no zaedno s towa sa sqwsem razli4ni kulturni obshtnosti, taka 4e mezhdu reijnancite i alemanite razliktite w kulturata sa po-golemi, otkolkoto mezhdu alemanite-katolici i alemanite-protestanti.
Ako "edinijat ezik" e nemski, koi sa tezi "dwe dqrzhawi", za koito pishete? Za predi ili za sled 1648 g. stawa duma?

Ne sqm si postawjal za cel da twqrdja, 4e kral Bela ne e izpolzwal katolicizma za dqrzhawni interesi. Razbira se, 4e go e izpolzwal. Towa e 13. wek, a ne 21. No dali "ima powe4e politika otkolkoto religija", towa ne mozhe da se kazhe ednozna4no. Srednowekownoto obshtestwo i na4in na mislene ne sa sekuljarizirani taka, kakto dneska. W edno sqm siguren - ordenqt na minoritite, koito sa misionirali wqw Wlashko, edwa li e winowen za problemite na bqlgarskoto carstwo. Iwan-Asen ne e trjabwalo da gubi tezi zemi, taka, kakto predi nego i Stratimir.

Nali4ieto na dwe aftokefalni cqrkwi w edna dqrzhawa mozhe bi e malko stranno, no ne mislja, 4e e neshto tragi4no, shtom i dwete sa bili lojalni kqm carja.

Adrian

Една бележка по повод историята на Блазиус Клайнер.Оригиналът е на латински език,а първият превод на български език на тази малко позната "История на провинция България"/автентичното заглавие е доста по дълго/е от 1977 г.под редакцията на И.Дуйчев и професор Карол Телбизов,предподавал ми на времето основи на държавата и правото,който също има доколкото ми е известно банатски произход.
За евентуална библиографска справка "История на България от Блазиус Клайнер съставена в 1761 г" И.Дуйчев,К.Телбизов,1977,София,Издателство на БАН.
Макар историята на Второто българско царство а още повече тази от време на османското "присъствие"да са извън сферата на интересите ми,добре зная в общи линии историята на банатските българи,както и това,че въпреки опитите за тяхната денационализация от румънците са се оказали неуспешни.

Аз обаче нямам превид тях в бележките си по повод 9 март 1230 г.и това струва ми се е пределно ясно от това което съм писал.
Вие сте напълно прав ,че католицизма от ХІІІ век е различен от този от ХХ и ХХІ век.За съжаление обаче православието на Балканите и Източна Европа си е все същото както през средновековието.
Но хайде да не политизирам темата със съвременни примери показващи успешният опит на довчерашни" източни атеисти" да използват православието като средство за запазване на позиции от преди 1989 г.

Както и да е за мен проблемът е там,че изобщо не се коментира факта,че през вторият период от управлението на Йоан Асен ІІ/1230-1241 /в обширната българска империя има две автокефални църкви.
Вие макар и да не сте православен и да не живеете в България,като клирик добре знаете по принцип какво е автокефална църква .

Аз пък като мирянин и живеещ в България добре виждам какво представлява БПЦ и преди и след 1989 г поради извечния и неизлечим порок за православните църкви-традиционната подвластност на политическата конюнктура поради принципа на цезаропапизма зает от Източноримската империя и Константинополската патриаршия.

Не идеализирам нещата но си мисля,че ако в България някога преди 7 века е имало две и дори повече архиепископии начело на които стоят кардинали подчинени САМО на Рим/Латеран или Ватикан/това и някога през средновековието или с течение на времето би било по-добре за народа и държавноста,от наличието на две автокефални православни църкви предстоятелите на които задължително като аксиома ще си оспорват авторитета и интересите.

Обаче Йоан Асен ІІ вместо да решава този проблем според стратегическите интереси на държавата при добрата възможност която дава 9 март 1230 г.,по стара традиция от Симеоново време е гледал към цариградския престол,мятал се е ту на една ту на друга страна във външните си приоритети и.....и си е правил сватби,както иронично забеляза един мой приятел.

Не зная доколко познавате историята ни от и след 1185/6 г.,но доколкото съм успял да понадникна в нея съм стигнал до извода,че българският примас/патриарх/Василий и преди и след интронизирането му през 1204 г.не е бил признат като църковен глава от доста епископи в освободената и все по-разширяваща се България,които не са го признавали и са се считали за подчинени на константинополският партиарх,в това число ОСОБЕНО епархиите от отвъддунавска България
Да не говорим за епархиите на югоизток които са се подчинявали по традиция на Охридската архиепископия,която макар и ръководена от византийци /към това време Д.Хоматиан/все пак общопризнато се е считала в православният свят за наследничка на българската архиепископия от 870 г.и българската патриаршия от Х век.

В този смисъл не е ли било по-добре след 1230 г.Йоан Асен ІІ като е решил да скъса с Латерана,да намери форма за признаване на Охридската архиепископия като единна българска патриаршия ?

Вместо това през 1235 г.чрез признаване на Търновската патриаршия като особено църковно тяло в империята се добавя още един проблем към тези които започват с неспешната война срещу Унгария през 1231-1232 г., натъплението на Никейската империя на Балканите с цел реставрация на Византия и стремежа на Запада да запази Латинската империя.

И изобщо според мен всичко в политиката на Йоан Асен ІІ след 1230 е едно хаотично лутане между вече съществуващи и новосъздадени по негова инициатива или поне с негово решаващо участие проблеми,резултатъ от които се вижда твърде скоро след смърта му и при управлението на малолетния Коломан І Асен и още в началото на управлението на полубрата му Михаил ІІ Асен.
Сиреч в блясъка на управлението на Йоан Асен ІІ,грижливо подържан и излъскван от българската историография още от времето на В.Златарски има доста нещо,което ме кара като мисля за Българската империя от това време ,да си спомням заглавието на един отдавна забравен филм-"Тя танцува само едно лято"

Priznawam si, 4e moite znanija po istorija na BG za wremeto na Iwan Asen II. sa na niwoto do 1989. Togawa ni u4eha, 4e tozi period bil edna ot wrqhnite to4ki na Bqlgarija. Spomnjam si dori edin film s Kosta Conew - "Swadbite na Iwan Asen" ili neshto podobno, mozhe i da bqrkam. Ne iskam da kazha, 4e po onowa wreme sqm priemal wsi4ko za 4ista moneta, no alternatiwna literatura po wqprosa imashe li?


Adrian

Въпросът е че и сега,14 години след 1989 г."алтернативна"литература също няма.Историческата фабрика за митове работи на пълни обороти в две направления:
-1/ излъскване на тази част от старата историческа митология която внушава приятни представи за историческата ни наука и се съгласуват с моментната извъннаучна конюнктура
2/ създаване на нови митове по същите подбуди.

Някои от последствията от това безобразно поведение на историческото съсловие от 14 години впрочем проличват и в настоящия форум,в който при цялата му непретенциозност на свободно поле за възгледи и мнения предимно от любители на историята, се срещат "гневни"реакции при засягане на предпочитан по една или друга причина мит на фона на твърде семпли и понякога откровено семпли стигащи до дефицит елементарни исторически знания,удивително за началото на ХХІ век неразбиране,че историческата наука извън границите на отечественото ни наукоподобие отдавна е станала наука или твърде добре показано в рубриката "мнения на потребителя"нищонеказване" представено чрез евтини словестни ефекти от арсенала на псевдоинтелектуалщината.

1. Moga li da poljubopitstwam - w kakwo se sqstoi tazi "izwqnnau4na konjunktura"?

2. Nezawisimo ot raznorodnite po kwalifikacija u4astnici mi se struwa, 4e tozi forum ima dobri wqzmozhnosti za alternatiwni na gospodstwashtite klisheta mnenija. Dostatq4en e faktqt, 4e tuk mozhe da se pishe i publikuwa bez predwaritelna cenzura. Dobra nowina, nali?

Adrian

В предната си реплика имах предвид само времето след 1989 г.Но проблема с привичната склонност на елита на българската историческа колегия да се поддава на извънаучен натиск и конюнктури датира още от времето на преминаването й от романтизъм към модерни научни начала през втората половина на ХІХ век или както пишеха доскоро/възможно и сега ?/от около 60-те години на ХІХ век доколкото по традиция този преход се свързва с името и научното присъствие в историческата ни наука на руският професор от български произход Марин Дринов и първият му научен труд -"Поглед връх произхожднието на българский народ"/1869 г/.

Сиреч още хронологията показва,че се касае за проблем с около 130 годишно развитие ,погледа върху който едва ли би могъл да бъде представен така както следва във форума,поне поради една причина-все пак това е интернет и телефонния брояч отчита импулси ....

Както и да е нека насочим вниманието си към КОНЮНКТУРА ПЪРВА-
1878-Първата световна война

През този период от почти четиридесет години ,присъствието на българската историческа наука в националното ни общежитие и държавно развитие е подчинено и доминирано от оказалата се фикс идея,че най-големият национален идеал завещан от Възраждането -обединението на българите в една държава-,може да се извърши в общност и/или/съдействие на славянските и православни държави

Събитията от 1912/1913 г.показват пълната нереалистичност на тази идея -световния център на панславизма и православието-Русия-,за която панславизма и православието са само елемент от имперската й политика в Източна и Централна Европа съвсем нагледно показва през тези две решаващи години,че други са нейните истински приоритети и фаворити на Балканите и истинските й стратегически цели към началото на ХХ век в субконтинентален и регионален план изключват още по принцип всякакво реално съдействие за обединение на българите в единна държава.

Естествено геополитическата конюнктура към 1912/1913 г.е по-сложна защото при подготовката за Първата СВ на Балканите се преплитат интересите и на другите Велики сили противници и съюзници на Русия,както и тук играят своята роля грешки на българското политическо ръководство след 1894 г.върху които ще се спра специално макар и накратко.

За мен времето между 1878 и до 1912/13 година е етап от Възраждането
дори и от чисто формална гледна точка.Все пак едва през 1908 г.България става суверенен политически субект.
Към 1912 г.България е първостепенна държава на Балканите не само поради политическата си тежест но и което е по-важно ,по икономически растеж и статус.Това лесно може да се провери,без да се ровим в специализираната литература,от книгата "Балканската война 1912-1913 г."издадена през 1961 или 1962 г.с автор комуниста и съветски военен възпитаник генерал Иван Кинов,началник на ГЩ към това време и следователно човек който изобщо не може да бъде обвинен в симпатии към капиталистическа България от времето на измисления "великобългарски шовинизъм"

В разделите "икономическа подготовка за войната""и "състояние на въоръжените сили" ген.Кинов дава достатъчно информация както за България/информация заета основно от също така достъпният Статистически сборник за Царство България- 1911 г/,така и за съседите й,които показват че по икономически,финансови,военни и др.под.показатели България стои на първо място между всички съюзници и противници от двете Балкански войни- Сърбия,Гърция,Черна гора,Турция и Румъния.

Накратко казано със своята близо 600 хилядна и модерно обучена и сравнително модерно въоръжена армия,България би спечелила втората Балканска война която поставя края на Възраждането.
Проблемът е там,че националният консенсус за необходимост от постигане чрез оръжие на най-големия възрожденски идеал като реализация почива на компрометираната идея за постигане на идеала в съюз на славянски и православни държави създаден и доминиран от Русия.
Моля да обърнете внимание,че нито мога, нито е редно с закъснение от 90 години да предлагам алтернатива от сферата на историческата фантастика.

До тук аз само излагам фактите и ще обърна внимание на още един от тях ,който е сравнително малко известен -през 1908 г.Русия едностранно денонсира военният договор с България сключен ,мисля през 1903 г.,съгласно който Русия автоматично следва да обяви война на Румъния,ако същата нападне България.

До есента на 1912 г.българското политическо ръководство и обществен елит има на разположение ЧЕТИРИ години за да обмисли и оцени значението на този изключително важен акт на Русия ловко и по азиатски маниер поднесен на България от Азиатският департамент на руското външно министерство във време на еуфорията около обявяването на държавната ни независимост.

НО ТОВА НЕ СТАВА ! Вместо това идва ред сключени с явното и тайно съдействие на Русия , несмислени договори , съглашения и конвенции с бъдещите съюзници-противници ,с които още преди войната русофилските правителства компрометират позициите на България относно резултатите от евентуална война с Турция.
Очевидно тук своята роля са играли и други фактори,между които не на последно място отсъствието на продължителен политически и статегически ориентиран държавнотворчески опит на елитарно равнище,предвид изминалите едва малко повече от 30 години от 1878 г.
Просто е нямало време да се натрупа подобен опит,виждания и умения.

Но това е само част от обяснението за едно състояние на държавния ни и обществен елит,за една реалност в ценностната система на българският народ ,чиято крайна еманация има измеренията на фамозната глупост излязла от устата на един тогавашен държавник-"МОЯТА ПОЛИТИКА СЕ ПИШЕ В ПЕТЕРБУРГ".

Това наистина забележително изявление ни показва дълбоката убеденост на АКТИВНИТЕ ПОКОЛЕНИЯ на българския народ,възпитани след 1878 г.,че каквото и да стане в една война за обединение,Русия ще бъде с България.

На фона на тази всеобща убеденост очевидно остават незабелязани или лекомислено се игнорират факти като тези ,че години преди това руските консули в Македония застават на страната на сръбската пропаганда че в Русия излизат книги посветени на историята на "румънският" народ и много други още факти които показват че към началото на ХХ век, Румъния заедно със Сърбия са истинските фаворити на Русия на Балканите.

Но лекомисленото игнориране на определено ясния и очеваден червен сигнал за това,че имперската политика на Русия е окончателно преориентирана срещу изконния идеал и национални интереси на България,какъвто е от всяка една възможна гледна точка акта на денонсирането на договора срещу Румъния през 1908 г. ....унизително-сервилната фраза на българският държавник....серията от несмислени договори и конвенции ?

За мен всичко това показва,че към тези времена вярата в Русия,славянството и православието като панацея ,са достигнали равнището на абсурда,до равнището на национална психоза,от която не правят изключение никоя българска "класа,пол,занятье ".....дори и тесните и широки социалисти,поне ако съдим от многобройните свидетелства ако не за ентусиазма им то за добросъвестното изпълнение от тях на воинският им дълг през войната.

И тук е време да насочим погледа си към темата и всъщност един от основните проблеми в историята на третата българска държава-податливоста на историческата ни наука към извънаучната конюнктура.
Тя е фундаментална обществена наука и това й значение отдавна е известно от десетки сентенции , мисли и мъдрости надживяли времето и конкретната ситуация при която са изречени и формулирани.

НО това което е по-малко известно,съвсем неизвестно или учудващо се игнорира е,че за всяка национална историческа школа е от изключително важно и съдбоносно значение какъв е нейният отговор на въпросът за историческите начала върху които почива историята на народа и държавата ,чието име тя носи и от чието име тя съществува като специфичен дял от световната историческа наука.
Това е така,не само защото съвсем естествено по историкохронологичната ретроспектива този въпрос е приматен по тематика и проблематика за всяка национална историческа школа.
Но това е така защото САМО научно обоснования и издържащ проверката на времето отговор на този приматен въпрос има аксиоматичното значение на фундамент върху който се формулира концепцията на съответната школа за изпълнение на мисията на историческата наука като фундаментална обществена наука.Останалото в тази концепция е общо взето въпрос на технология на изследователския процес.

Нека видим как стоят нещата около тази най-важна задача за историческата ни наука през ХІХ-началото на ХХ век.
Азбучна истина е,че българската историческа наука още от романтичния й период и особено през Възраждането преди 1878 г.СЪВСЕМ ОТКРИТО е възпитавала българският народ в един краен пиетет към славянството и православието И КОСТВЕНО към представата за Русия като защитник" без страх и укор"на славянския български народ ,създал първата славянска държава и дал на "вси славяни книга да четат"

В този дух са били възпитавани първите ни държавници след Освобождението и тази традиция продължава и за следващите поколения /не само държавници / след 1878 г.,когато младата българска историческа наука получава възможноста да изпълнява в пълен обем своята високоотговорна мисия на фундаментална обществена наука.

Едно само доказателство-отпечатаният през 1881 г.учебник по българска история на С.Бобчев който до първата световна война се учи в гимназиите,сиреч на елитарно за времето равнище.
Този учебник е едва ли не пълен преразказ на Иречековата История на българите от 1875 г.в която на свой ред се утвърждават фундаменталните постановки на М.Дринов за историческите начала на народа и държавноста ни от 1869 г.
-идеята за славянския облик на българският народ поради произхода му от "огромно славянско море" и случайната му среща с незначителна ордица от неясни по произход Аспарухови българи,произхода на които НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА ИНТЕРЕС за историческата ни наука поради ефимерното
им историческо значение .
-идеята за възникване на Българската държава на Балканите от едно първоогнище в Сев.Добруджа и относително бързото и разширяване по пътя на експанзия на юг,югозапад и запад в огромното "славянско море"

Би ли могъл при възможностите и натрупванията на науката към 60/70 години на ХІХ век Дринов да има друг поглед,респективно друг отговор на приматния въпрос за народностните ни и държавните ни начала ?

Отговорът е да !
1/защото твърде отдавна в историческата наука е налице алтернативен поглед върху произхода на българският народ:
А/ неславянски народ който се славянизира в своята история на Балканите.
Б/ славяни които случайно са получили етнонима си от неславянски народ.

2/В историографията преди 1878 г.се обръща внимание на българско присъствие в Панония като второ огнище на българщината/С.Палаузов/

Но както видяхме предпочитанието на Дринов е в полза на А -за народностните ни начала и изключва 2 -като имаща значение за възникването на държавноста ни.
А точно тези възгледи са едно модифицирана към 60-те години интерпретация на възгледите на руската наука за произхода на българите от началото на ХІХ век ,срещу които традиционно се противопоставят поне по отношение на алтернативата за народностния ни произход възгледите на западни исторически и ориенталистични школи.

Би ли могъл В.Златарски и другите представители на второто поколение на историческото съсловие от края на ХІХ -началото на ХХ век да не споделят ИЛИ ПОНЕ ДА ЗАПОЧНАТ ДА СЕ СЪМНЯВАТ в фундаменталните идеи на М.Дринов заети от руската историческа школа ?

Отговорът е да !
1/Защото през годините на т.н."бел епок"след края на френско-пруската война европейското и световно геополитичеко равновесие продължило до 1914 г.има за специфичен резултат за различните области на науката възможноста да се извършат целенасочени полеви изследвания в онези региони в Евразия в които следва да се търси вероятната прародина на българите според историческите извори.

2/Към началото на ХХ век се обуславя интердисциплинарният метод който дава твърде добри възможности за изследване на сложни и сложно предпоставяни въпроси като този за произхода на българите.

Накратко казано към края на ХІХ-началото на ХХ век са налице натрупвания и възможности в науката които ПОНЕ поставят въпросът за евентуалният индоевропейски произход на българите и локализирането на тяхната прародина в същите региони където я търси през 50-те/60-те години на ХІХ век,самоукът Г.С.Раковски.

3/Защото получилия историко-ФИЛОЛОГИЧНО образование М.Дринов ВИНАГИ РЯЗКО Е ВЪЗРАЗЯВАЛ срещу делитба на славянските народи в която има ЮЖНИ СЛАВЯНИ,което отношение впрочем се споделя и от други-Х.Ботйов/
До края на своя живот за Дринов има само ИЗТОЧНИ и ЗАПАДНИ славяни,а заселилите се на Балканите славяни СТАВАТ ЮЖНИ ТУК В НОВАТА СИ РОДИНА -НА БАЛКАНИТЕ !

Но както единият така и другият,всеки по своему остават до край верни на своите възгледи за народностните ни и държавни начала,формрани под влияние на руската историческа историческа школа,на която са възпитаници и под влияние на обществената среда в която са се формирали като личности-вяра в Русия и славянството като изключителни фактори за постигане на националния ни идеал от Възраждането в периода след 1878 г.

М.Дринов,поради своето НАУЧНО ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕ изобщо към въпросът за произхода на старите българи въпреки своето историко-филологично образование ДО КРАЯ на живота си през 1906 г.НЕ НАМИРА ЗА НЕОБХОДИМО дори да се позанимае с Именник на българските владетели,за който знае още от 1866 г.сиреч ТОЧНО ЧЕТИРИДЕСЕТ ГОДИНИ !

В.Златарски не прави нищо повече по отношение на произхода на старите българи,освен да взима НАГОТОВО модерни.....НО И ТЕНДЕНЦИОЗНИ за времето хипотези на ЧУЖДИ учени и да стане автор на едно изнасилване на интердисциплинарния метод в трагикомичното си изследване върху Именника и календара.
Що се отнася до славянското начало тук той буквално приема панславистичната идеологема за обособяването на южните славяни още на север от р.Дунав.
Като цяло обаче научното присъствие на Златарски се отнася в междинната зона на прехода на историческата ни наука от една/първата/в друга/втората/конюнктура на извънаучно влияние върху историческата ни наука,която ще стане обект на вниманието ни утре.

За днес ще приключа с доказващата се от всяка една възможна гледна точка констатация,че след 1878 г. българската историческа наука ОТ ЕДНА СТРАНА ЗАПОЧВА ДА СЕ ДЕЗИНТЕРИРА ЗА МНОГО ДЕСЕТИЛЕТИЯ от проблема за произхода и прародината на старите българи,а от друга страна СЕ ПОКАЗВА КАТО ИЗВЪНРЕДНО ПОДАТЛИВА към аргументираната с идологемните постулати на панславизма хипотеза за южнославянския произход на славянския компонент в народноста ни.

И не случайно днес към началото на ХХІ век НЯМА НИТО ЕДНА ОСНОВНА ХИПОТЕЗА за произхода на българите ЧИЙТО АВТОР ДА НЕ Е ЧУЖД УЧЕН .
Не случайно,след глупостите сътворени от Златарски на тема южнославянство/произхода на комитопулите / през 1971 г.тогавашният професор Д.Ангелов по поръчка на БКП и нейните московски господари съчини "българският"принос за утвърждаване на несъстоятелната хипотеза за южните славяни.

Предполагам някъде тук е възможно да възникне въпросът-е добре в състояние ли са един-двама или в най-добрия случай,групичка историци да наложат своя поглед на обществото който да промени националната психоза по славянството като единствено средство за постигане на националния ни идеал от това време ?
Естествено че не ! Със или без възгледите на историците за ДРУГИ исторически начала за народа и държавноста ни,върналата се през 1894 г.в руската геополитическа орбита България едва ли щеше да избегне катастрофата от 1912/1913 г.
Проблемът който създава тяхното присъствие в науката между 1878-Първата световна война НЕ Е ТАМ ,че българските историци М.Дринов ,В.Златарски и др. НЕ СА предотвратили....като историци тази катастрофа.
Подобна мисъл естествено е повече от смехотворна.
НО ТЕ БИХА МОГЛИ ДА СТОРЯТ НЕЩО ДРУГО КОЕТО Е ТЕХЕН ДЪЛГ КАТО УЧЕНИ
-чрез едно зорко внимание и отчитане на научните новости и тяхното приложение в работата им ДА ПОДГОТВЯТ ПОЧВАТА ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ВСЕ ОЩЕ МЛАДАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЧЕСКА НАУКА В ПОДХОДЯЩ МОМЕНТ ОТ НЕЙНИЯ РОЖДЕН ПОРОК-ИЗВЪНМЕРНАТА ИДЕОЛОГИЗАЦИЯ И ПРИМИТИВИЗЪМ ПОД ВЛИЯНИЕ НА ПАНСЛАВИЗМА ВЪВ ФОРМУЛИРАНЕТО ОТГОВОРА НА ПРИМАТНИЯ ВЪПРОС ЗА ИСТОРИЧЕСКИТЕ НИ НАЧАЛА .

Но те не го правят,особено Златарски, и така точно годините на Първата световна война подготвят почвата за втората конюнктура на извънаучно влияние върху българската историческа наука в периодамежду двете световни войни.
В обобщение-българските историци от периода 1878-Първата световна война още чрез научно неиздържания и начално компрометиран подход към приматния въпрос за историческите ни и народностни начала показват че неволно, като жертва на една извънаучна конюнктура и волно ,като учени съществено съдействуващи за нейното перманетно възпоизвеждане фактически са изпълнили ФОРМАЛНО СВОЯТ НАУЧЕН ДЪЛГ !

За тях е единствената цел е била да докажат на всяка цена славянството на българският народ като функция на историческите му начала и ранната му история НО НЕ И ДА СВЕРЯВАТ непрекъснато своите възгледи по въпроса с възникващия ТОЧНО ПО ТОВА ВРЕМЕ комплекс от постижения и натрупвания в науката които ОЩЕ ТОГАВА поставят въпроса ПОНЕ ЗА ЕВЕНТУАЛЕН ИНДОЕВРОПЕЙСКИ КОМПОНЕНТ В ЕТНОГЕНЕЗА НА БЪЛГАРИТЕ.

Blagodaria Adrian
Za Chiprovskoto vustanie sum vhuval , no ne znam zasto reshih , che stava duma za niakakuv bulgarski etnos ot 13 vek zapazil kato po chudo svoiata nacionalna identichnost , no tova steshe da e naistina izkluchitelno. No i ot 18 vek ne e chak tolkova zle

"In umbra, igitur, pugnabimus"