Васко здравей, докато си тука да те питам как стои въпроса с Етруските. Къде е номера?

Напоследък в групата на Тюркските народи наред с Шумерите Скитите и Хуните се появиха и нови попълнения - Аланите и Етруските. Какъв сюрприз

Воден от поредните забележителни открития на световната и по-специално съветска Тюркология рекох да видя що за език са имали Етруските и бях доста изненадан.

Виж линка и по-специално как Етруските са образували множествено число и как са изразявали притежание. Страшно интересно, Добрев къде е спал?
Приликата с Прабългарските примери е поразителна - множествено число на ар, Добрев твърдеше без особени доказателства че Прабългарите са изразявали притежание по два начина - чрез предлога "на" който наистина се изпалзва с такава функция в Памир и в нашия език но пък не съм го срещал засвидетелстван в Прабългарските надписи, втория начин според Добрев е косвен падеж с поставяне на "и" в края на думата - последното засвидетелствано в Прабългарските надписи и в Памирските езици.

Имаш ли някаква информация по въпроса. Да не би Добрев да е знаел за Етруските и на базата на тях да е сътворил теорията си за "ар" "и" и "на".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Добрине,
това за етруските и така да е, доколко е 'релевантно'? Нали, покрай тюркския, и готския, и тохарския също образували мн. число с -ар. Какти и лезгински и други изт. кавказки езици според Добрев. Остави ги пантюркистите да се занимават с етруските. Те не са придирчиви и всички, което каквото им бъде подадено, ще го налапат.

А тази статия за "яфетическите" езици не знам откъде си я изкопал. Споменават Марр, който е от 30-те (?) на 20 век, като някаква си крайна инстанция по повод на прабългарския. Такава класификация, "яфетически", е отречена от лингвистиката, защото се основава на типологически, а не на генетически сходства. Същата е и историята с "туранските" езици (където прабългарския също е редовно поставян), включващи според Макс Мюлер монголски, тунгуски, тюркски, уралски, ескимоски, чукча, кавказки, както и тибетски, дравидски, малайски и още един куп не-индоевропейски и не-семитски езици... Но това е от средата на 19 век. Защо се рециклират подобни неща и защо се позовават хората на такива 'авторитети'? Вече е ясно и че и такова деление като "урало-алтайски" не съществува, и че уралския се смята за отделна от индо-европейските и от алтайските езици група, която е била в продължителен, хилядолетен контакт с последните. Сега последното, което научавам (следейки дискусиите на лингвисти в sci.lang :) ) е, че и на алтайския се гледа като на Sprachbund, т.е. отрича се общ произход на тюркския и монголския. Като че ли ще им бъде издърпана чергата под краката на нашите родни хунолози, алтаисти. Няма да могат да се крият зад наметалото 'турански', 'тюрско-алтайски' и т.н., и ще трябва най-накрая те да се изяснят какво разбират под 'прабългарски'.

Поздрави,
Васил

Здравей Василе

Как приятелю да използват българските историци книгата на Менчен- Хелфен след като...тя е на английски език а аз имам своите подозрения,че владеенето на чужди езици не е сред техните добродетели.
Сиреч и те са като мен горкия,но аз съм си любител-старинар и човек извън науката ,нещо което подчертавам толкова изрично и толкова често, колкото често те ,особено любимия ми "доктор" и професор"Б.Д.,се думкат в гърдите че са "академични" учени.
Убеден съм,че между онези които претендират че са елита на съсловието и върха като интелектуалци-историофилософи,най-вероятно на пръстите на ръцете се броят които владеят СВОБОДНО а не на келнерско равнище, поне един чужд език/извън "родния" руски/
Да не говоря за задължителните за българският историк старобългарски,старогръцки и латински.
Имал съм поне няколко случая досега да констатирам,че въпреки изтежко цитираните в някои от трудовете им, като уж ползвани извори например византийските хроники поместени в поредицата монумента германика от първата половина на ХІХ век,това или онова горкичко академично създание е ползвало всъщност публикуваните "ин екцерптус"преводи от Извори за българската история.
Може би ще се запиташ как съм го установил при повече от скромните ми чуждоезикови знания ?
Има си начин.Вярно че не е академичен а от дедуктивната школа на Шерлок Холмс обаче действува общо взето безупречно.
1/Както е известно книжния фонд на българското книжовно дружество,превърнало се по-късно в БАН започва да се трупа след 1878 г.т.е. във време когато издадените през 30-те години на ХІХ век томове на Монумента германика едва ли са се издавали и продавали подобно на романите на Джаки Колинс.
С други думи аз дълбоко се съмнявам дали в билиотеката на БАН или другаде някъде у нас изобщо ги има тези томове.
2/И да ги има пак не се ползват въпреки присъствието им в съответната библиография поне от повечето цитатници.Това се разбира от историографските им тези в онази част от тях в която се опират на историческите извори,където веднага идват доказателствата,че те ползват именно ИБИ а не МГ,защото съдържанието на тезите показва именно "ин екцерптус"използване на конкретната хроника/ИБИ/ ,а не цялостното познаване на пълния й текст/МГ/
Както да е Бог да е с тях,а сега за това което ми пишеш.
За откъсите от М.Х-веднага не мога да заема отношение.Трябва да ги "предъвча" с помоща на речника ,защото на този етап разбирам само най-общият смисъл.
Иначе за езика на хуните моето мнение най-напред и най-вече се отнася до предполагаемата тюркоезичност на хун ну/сюн ну/.
Тук любимия на българските историци Лев Никалаевич Гумильов е направо уникален.Тъй-майсторски е уйдурдисал съответният откъс от книгата си " Хун ну"/1962 г/,че простосмъртния читател не може да разбере какво иска да каже.
Започва да признаем ,с истината че тюркоезичноста на хун ну не е доказана.....преминава през ретроспекция на мненията "за" и "против" тюркоезичноста на хун ну и.... завършва с йезуитския доказ че "единствената" известна хуннуска дума "сагдак"/ботуши/,макар че я нямало ни в тюркския ни в монголския лексикон пак си била тюркска...ерго хун ну са тюркоезични.

ОТ ЕДНА САМО ДУМА !
Ама това ,че в китайските хроники има известни други думи като шанюй/владетел/, "джуки"/мъдър/, хуян/заяк/ и други думи на хунну с различно значение и употреба и те НЕ СЕ СРЕЩАТ във военноадминистативната титулатура ,ономастиката и пр.лексикон на древните тюрки,И НЕ СЕ ЕТИМОЛОГИЗИРАТ с древнотюркския език очевидно няма значение за ноосферния Гумильов.

Но магистер дискит и нашенските херодотовци на които според парцелирането на древната ни история на зони и отговорности се е паднал старобългарският проблем един след друг се позовават на Гумильов за тюркоезичноста на предците ни.
Разбира се проблема е по отдавнашен ,но тъй дойде думата пък и е вярно че го използваха до 1989 г.

За Безмер-пише го, да ! И не само в сканирания файл на Именника но и в трите преписа на летописа-Уваровия,Погодиновия и Московския.Но това не е аргумент срещу мнението ми ,че то е от книжовен произход и дано в скоро бъдеще имам възможност да го защитя по надлежния начин.

това за етруските и така да е, доколко е 'релевантно'?

Релевантно?

Тъкмо се гласях да извадя Цецас с теорията за Мирмидонците Българи и да я доразвия в посока Атила - Ахил, преселението на Еней и Троянците, и както подсказах още преди няколко дни основаването на древната Тюрко-Българска Империя на Апенините. Очаквайте продължение с подробен анализ на ролята и мястото на бьорето - Вълк като основополагащ магическо-тотемичен символ в културата на Тюркските народи + ноосферно-екологичен разбор на поведенческите реакции на капитолийската вълчица кърмилница

Нали, покрай тюркския, и готския, и тохарския също образували мн. число с -ар. Какти и лезгински и други изт. кавказки езици според Добрев. Остави ги пантюркистите да се занимават с етруските. Те не са придирчиви и всички, което каквото им бъде подадено, ще го налапат.

*********
И аз на това се надявам, дано да го налапат, всъщност след като видях Тюркските преводи на Варяжките рунически надписи не се и съмнявам че Етруските няма да се оттърват така лесно. Във варяжките надписи на челно място се мъдреше Тюркската дума су - войска ( сравни Бешевлиевия "превод" на кана су беги - господар бег на войската, или пък субеги = Османското субаши, тук към тази бейска история ми идва да добавя и един мой скромен принос за разцвета на Българската "лингвистика" - су = султан и беги-баши = баш бакан с което считам за окончателно доказано че под мъдрото ръководство на министър-председателя Аспарух Дуловски Българите са основали първата Турска република на Балканите далеч преди Кемал Ататюрк.

Като оставим колегите Хунисти и Пантюркисти настрана, релевантното в случая е наличието на сходства и случайни паралели между езици съвършенно разделени във времето и пространството. Въпреки това съм изненадан от това че във връзка с ар, на, и косвения падеж и , Добрев е пропуснал да спомена Етруските които биха били особено подходящи за отхвърлянето на прибързаната Тюркскка атрибуция на тези чери от Прабългарския език. Доколкото си спомням той споменава Готите Тохарите и други но не и Етруските но може и да греша. Имаш ли представа дали езика на Етруските е бил Индо-Европейски и възможно ли е да има връзка с Индо-Иранските езици и Прабългарски защото в момента съм зает и ме мързи да се ровя?

А тази статия за "яфетическите" езици не знам откъде си я изкопал. Споменават Марр, който е от 30-те (?) на 20 век, като някаква си крайна инстанция по повод на прабългарския.


**********
Голям майтап, нали? И на мен точно това ми направи впечатление и затова се пошегувах че на фона на Тюркските преводи на Именника от началото на века Артамонов вероятно смята че това си е направо "модерна" наука.

Ето я цялата статия за Хазарите и Тюрките

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите