|
Въздушен тероризъм. Този вид тероризъм е един от най-разпространените. Нарушават се нормите на международното въздушно право. С действията за незаконно завладяване или осъществяване на контрол над самолет, намиращ се в полет, се застрашава безопасността на лица и имущества. Самолетът се счита в полет по всяко време, от момента на затварянето на всички външни врати след натоварването, до момента на отварянето, на която и да е от тези врати за разтоварване. В случай на принудително кацане се счита, че полета продължава, до тогава до когато компетентните власти не поемат отговорността за самолета, както и за лицата и имуществата намиращи се на борда.
Предмет на това престъпление е всяко въздухоплавателно средство, както и лицата и имуществата, намиращо се в него.
Обективна страна. Деянията, с които се осъществява терористичният акт – въздушен тероризъм, са с висока степен на обществена опасност.
Изразяват се на първо място със завладяване или осъществяване на контрол над самолета. Това е процес, при който едно лице или група лица, също така и членове на екипажа завладяват или поставят под контрол пътниците или екипажа на самолета. Често тези действия са съпроводени и с политически искания, отклоняване от курса на полета към държава, в която се търси политическо убежище или политически съюзник. Разрушаването е втори вид изпълнително деяние, изразява се в причиняване на повреди върху въздухоплавателното средство, с което то се прави негодно за използване или с това се застрашава сигурността на полета. Третата форма на изпълнително деяние е поставяне на устройство или вещество, което може да разруши въздухоплавателното средство, тук спадат всички видове взривни устройства, които могат да причинят непоправими вреди, както и отнемането на живота или причиняване на тежки телесни повреди на пътниците. Четвъртата форма на изпълнителното деяние е съобщаване на невярна информация, като с това се цели застрашаване сигурността на самолета в полет. Пета форма на изпълнителното деяние е акт на насилие срещу лице, което се намира на борда на въздухоплавателното средство в полет, като този акт застрашава сигурността на полета. Актът на насилие може да се изрази чрез заплашване с оръжие, причиняване на телесна повреда, убийство и т.н. Всеки един от тези актове е в състояние да застраши сигурността на полета и на лицата намиращи се на борда на въздухоплавателното средство.
Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което има за цел, да разруши самолет, да го отклони от курса му или да държи като заложници всички пътници, които се намират на борда.
Субективна страна. Формата на вината е пряк умисъл. Деецът иска и предвижда настъпване на обществено опасни последици от извършеното деяние.
Един от примерите за жестокостта на въздушните терористи е случаят “Локърби”. На 21.12.1988 г. от Франкфурт на Майн излита Боинг 747 на авиокомпания “ПанАмерикан” с 259 души на борда. След междинно кацане на летище Хийтроу, самолетът излита, достига около 9000 м. височина и секунди след като екипажът иска разрешение за прелитане над океана, самолетът бива взривен. Крилата на самолета се врязват в къщите, предизвиквайки разрушения и палежи, а на мястото където се забиват двигателите се образуват огромни кратери. Телата на жертвите са намерени неузнаваеми. Загиват 11 жители от Локърби и всички, които се намират на борда на самолета.
От Балканските страни, Гърция е пострадала най-много от терористични актове, насочени срещу гражданската авиация, понеже международните гръцки летища са възлови пунктове между Европа и Арабските страни. Големият приток на бежанци от Близкия изток, също така ги прави уязвими за терористични актове. Истанбулското международно летище също е едно от летищата, които не са пощадени от този вид инциденти. Международните летища в бившата Съюзна Република Югославия, както и Бургаското летище често са били “домакини” на отвлечени самолети на чужди авиокомпании. През месец март 1996 г. на летище София, направи междинно кацане отвлечен самолет на Севернокипърската Турска Република. Случаят се разрешава от властите в Германия. Няколко месеца по-късно турски еърбъс е принуден да се приземи аварийно на същото летище поради бомбена заплаха. Една от най-малко засегнатите страни в нашия регион от въздушния тероризъм е Румъния.
Морски тероризъм. Този вид тероризъм е познат още от дълбока древност. При извършване на такива актове на лице е нарушение на нормите на международното морско право.
Предмет на пресъпление е всеки плавателен съд, както и лицата и имуществата, които се намират на борда на плавателния съд.
Обективна страна на престъплението. Първата форма на изпълнително деяние се изразява в нападение на един плавателен съд срещу друг, като с това се цели отнемане живота на екипажа или пътниците, ограбване на имуществото им или задържането им като заложници, като с този акт се търси получаване на откуп или преследване на политически цели (освобождаване на политически затворници и др.). Втората форма на изпълнителното деяние е отвличане на плавателно средство. Изразява се в отклоняване на морския съд от курса му, чрез принудителни мерки. Трета форма на изпълнителното деяние е задържането на плавателен съд, но само това “задържане”, което е неправомерно и е извършено от органи, които не са оторизирани за такъв вид действие. Четвъртата форма на изпълнителното деяние е поставяне и задействане на взривни устройства на плавателен съд (така наречените бомбени атентати), като чрез този вид изпълнително деяние се нанасят най-големи материални щети и причиняват най-много човешки жертви.
Субект на престъпленията може да бъде всяко наказателноотговорно лице, независимо дали е член на екипажа, стига извършените неправомерни действия да са насочени срещу плавателно средство или лицата и имуществата, които се намират на него.
Субективна страна. Формата на вината е пряк умисъл.
На 16.01.95 г. девет прочеченски настроени терористи превземат в пристанище Трабзон ферибота “Авразия”. По този случай турската страна проявява твърдост и не позволява на заредения с експлозиви кораб, да се насочи към Босфора.
Ядрен тероризъм. Този вид тероризъм е една от последните разновидности на това явление. Правонарушенията по отношение на ядрения материал, предизвикват сериозна заплаха за международната сигурност. Поради тази причина, съществува необходимост от вземане на ефективни мерки, предвиждащи предотвратяване, разкриване и пресичане на такива правонарушения, както и наказания за тях. Стремежът на някои страни, които “не притежават” ядрено оръжие – да се сдобият с такова, увеличава риска от възникване на незаконна търговия с ядрени материали, които могат да бъдат използвани и от терористични организации за техни цели. След разпадането на СССР, която има сериозен ядрен потенциал, възможносите за изнасяне на ядрени материали от бившите съветски републики се увеличи. Не е за пренебрегване и фактът, че са останали голям брой “безработни” ядрени специалисти, които срещу “скромно” заплащане са готови да създадат ядрено оръжие.
Характерно за предмета на това престъпление е неговата широкомащабност. Не може да бъде локализиран на ограничена територия (сграда, самолет, кораб и т.н.) и жертвите могат да бъдат изключително многобройни.
Обективна страна. Изпълнителните деяния са разнообразни – кражба, грабеж, присвояване. Други форми на изпълнителното деяние са: заплаха и прилагане на сила. Заплахата от използване на ядрен материал, също е изпълнително деяние, което се характеризира с пораждане на основателен страх у обществеността. Самото използване на ядрени материали за постигане на политически цели е най-тежката форма на престъплението. Последиците от това деяние са непоправими.
Субект – всяко наказателноотговорно лице или група лица.
Субективна страна. Формата на вината е пряк умисъл.
Според някои източници, през периода 1992 – 1995 г. са били задържани 1288 ядрени контрабандисти в различни краища на света, сред които и 9 гръцки, 29 югославски и 19 турски граждани.
Военен тероризъм. Този вид тероризъм не е регламентиран в международноправната доктрина и условно го наричам “военен”. Характерен е за бивши федеративни републики, както и за републики, където съществуват отделни нации, борещи се за независимост. Съществува огромно затруднение при разграничаване на тези действия. Едни субекти на международното право ги считат за нации, борещи се за самоопределение, като в тази връзка те им оказват помощ и ги снабдяват с оръжие, боеприпаси, дори с модерни технологии, или им оказват само политическа подкрепа. За други субекти на международното право те са терористични организации. От която и гледна точка да се погледнат техните действия, често те ескалират и сериозно застрашават мира в съответните райони, както във вътрешен, така и в международен план. Каквито и да бъдат целите на самоопределящите се нации, те трябва да бъдат съобразени, както с вътрешното, така и с международното право.
Педмет на това престъпление е държавната власт.
Обективна страна – изразява се в предприемане на всякакви мерки от военен характер, с които се цели свалянето на държавната власт. Едната форма на изпълнително деяние се изразява в отнемане на държавната власт в определен район, в който живеят предимно представители от една етническа общност. Другата форма е предприемане на действия по прочистване на тази област от представители на други нации. Третата форма е разрушаване на инфраструктурата. Четвъртата форма е създаване,организиране или използване на полувоенизирани формирования в сблъсъци с представители на въоръжените сили на държавата, на чиято територия действат.
Субект – може да бъде всяко наказателноотговорно лице, като се има предвид, че тук става дума за военнизирана група. Характерно за тези субекти, е че те са снабдени с оръжие (конвенционално или специално), което носят открито, имат униформи, отличителни знаци, спазват строго определена йерархия, характерна за военно формирование.
Субективна страна. Формата на вината е пряк умисъл.
Събитията настъпили в периода след Студената война показват, че независимо от изчезването на глобалното противопоставяне “изток-запад” и вероятната опастност от Световна война, международната сигурност все още не е гарантирана. В различни точки по света непрекъснато избухват локални въоръжени конфликти, които представляват сериозна заплаха за регионалната и международна сигурност. Ескалацията на тези конфликти може да доведе до разрастването им в регионален мащаб и с това сериозно да застраши мира и спокойствието.
Предмет на този доклад са и престъпленията, които непосредствено възникват при тези конфликти, а именно престъпленията против мира, военните престъпления и престъпленията против човечеството.
Престъпления против мира. Според Устава на Международния Военен Трибунал чл.6 “а” е дадена легална дефиниция: “Планиране, подготовка, иницииране или водене на агресивна война, или война в нарушение на международни договори, споразумения или участие в общ план или заговор за водене на агресивна война.”
Предмет на престъплението е най-ценното благо на Земята – мирът. За запазването на мира са подписани редица международни договори (Хагските конвенции от 1899г., 1907г.; Женевските конвенции 1949г., както и Протоколите към тях, така и други конвенции). Проведени са редица международни конференции под егидата на организации от глобален и регионален мащаб, но без особено голям резултат. От съществуването на човешката цивилизация има данни, че само около 250 години, хората на Земята са живели в мир.
От обективна страна, първата форма на изпълнителното деяние се характеризира с планиране, подготовяне, иницииране или водене на агресивна война, а от друга страна война с нарушение на международните договори и споразумения. В международноправната доктрина се поддържа разбирането, че всяка война, която е предприета в нарушение на международните договори, е и агресивна война. Според Резолюция № 3314 на ООН за дефиниция на агресията от 1974г. в чл.1 се казва: “Агресията е използване на военни сили на една държава срещу суверенитета, териториалната цялост или политическата независимост на друга държава, или по някакъв друг начин, който е в противоречие с УООН.” Планирането, подготовката и инициирането се характеризират с подготвяне и намиране на средства и материали, както и на съучастници, и създаване на условия за извършването на горепосоченото престъпление. Така се изменя обективната действителност по начин, който благоприятства осъществяването на престъплението.
В текста на чл.6 “а” се съдържат още две форми на изпълнително деяние, а именно: участие в общ план и заговор за водене на война. Участието в общ план се характеризира с цялостното планиране, подготвяне и фиксиране за започване на противозаконни действия срещу мира. За заговора е характерно, че е налице предварително споразумение между ограничен кръг хора, за предприемане на действия, които са в разрез с горепосочената норма на Устава, като с тези действия се цели подготвяне, заплашване и разпалване на война, която е в противоречие с нормите на международното право.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице, като в повечето случаи се има впредвид, че субектът е заемал или заема високоотговорна длъжност в държавен или партиен апарат.
Субективна страна. Формата на вината на престъпленията против мира може да бъде само пряк умисъл. За планирането на действия против мира се изисква предварително да се съобразят политическите, икономическите, военните и други фактори на държавата, към която е насочено престъплението и да се направи план на действие, което да е адекватно на ситуацията в съответната държава. За подготовката се изисква събиране на средства за осъществяването на престъплението – оръжия, боеприпаси и други материали, както и необходимият брой хора, които да бъдат включени в извършването на този акт.
Военни престъпления. Легалното определение е в чл.6 “в” от Устава на Международния Военен Трибунал: “Нарушение на законите и обичаите на войната. Това нарушение ще включва, но няма да бъде ограничено с убийства, изтезания или депортиране с цел заробване на гражданското население от или в окупираните територии. Убийство или изтезание на военнопленници, намиращи се в морето, убийство на заложници, ограбване на публична или частна собственост, неоправдано разрушение на градове или села, или опустошения, които не са оправдани от военна необходимост.”
Предметите на престъпления са разнообразни – правото на живот, публична и частна собственост, културни и исторически паметници и други.
Обективна страна – едни от най-тежките деяния, които могат да бъдат извършени от субектите на тези престъпления са: нарушения на законите и обичаите на войната, които са регламентирани, както от Хагските конвенции от 1899 г. и 1907 г., така и от Женевските конвенции от 1949 г. и Протоколите към тях. Съществуват още редица конвенции, които уреждат тази материя: Женевска конвенция относно третирането на военнопленниците, 1949 г.; Женевска конвенция относно закрилата на цивилни лица във време на война, 1949 г.; Допълнителен протокол към Женевските конвенции от 1949 г. относно защитата на жертвите на международни военни конфликти, 1977 г.; Конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, 1954 г. и други.
Към тези престъпления спадат убийства или изтезания на гражданското население, на военнопленници или на заложници; ограбване на публична или частна собственост; безсмислено разрушаване на градове, села и културни паметници и други.
Това всъщност са различните форми на изпълнителните деяния:
Убийството е умъртвяване чрез въздействие върху организма на пострадалия, което предизвиква неговата биологична смърт. То може да бъде от различно естество – физическо, химическо, биологично и т.н. Осъществява се чрез конвенционални оръжия; бомбандиране, с което се разпръскват химически, отровни и други вещества, които в един по-късен период причиняват смърт, ако не са били умъртвени жертвите със самото бомбандиране.
Убийствата са насочени към въоръжените сили на страната; към гражданското население; към лица с определени лични качества, които принадлежат към определена расова, етническа или национална общност. От една страна е налице расистки мотив, който се основава на възгледа, че расите са “висши” и “низши”, а от друга – националистичен мотив, който се основава на мирогледа, че една нация е в привелигировано положение спрямо друга или други, и в същото време тя трябва да доминира над другите нации, като проявява недоверие и нетърпимост спрямо техните представители.
Изтезанието е предприемане на действия, изразяващи се в причиняване на тежки физически болки и страдания (изтръгване на нокти, рязане на крайници и т.н.) на лице или лица, които са попаднали в плен или ги държат като заложници.
Безсмислено разрушаване на градове, села, културни и исторически паметници. Изразява се в разрушаване на споменатите обекти чрез бомбандиране или чрез други средства, с което се цели да не бъдат годни за ползване различните сгради, предприятия и други учреждения, както и културните и исторически паметници.
Грабеж на публична и частна собственост. Целта е противозаконно присвояване на вещи или тяхното унищожение. Тук изпълнителното деяние включва и някои форми на физическа или психическа принуда, като се цели да се постави жертвата в безпомощно състояние или вече е била в такова, с което не може да упражни правото си на владение и да се противопостави на трети лица. Също така и когато сериозно се засегне здравето на пострадалия или се причини неговата смърт с цел да се ограби имуществото му.
Субект – характерно за този вид престъпления е, че при тях се установява института за двойна наказателна отговорност: на държавата и на физически лица. Субекти предимно са: военнослужещи във въоръжените сили; държавни и партийни ръководители на съответната страна. Изпълнението на заповед, което налага очевидно престъпление, не е законово основание за освобождаване от наказателна отговорност.
Субективна страна - винаги формата на вината е пряк умисъл. Целта винаги е специална – цели се настъпването на обективна промяна във фактическата обстановка, чрез която субектите да могат да упражняват контрол над населението, над част или цялата територия на държавата.
Накратко казано, от гореизложените форми на престъпления става ясно, че нарушаването на “законите и обичаите на войната” води до една верига от престъпления, на които в основата им е залегнало унищожаването на невинни хора и материалните блага. Това се извършва чрез различни средства, повечето от които са забранени, както от принципите на международното право, така и от конвенции, които се базират на тези принципи и са подписани от същите държави, като с това са изразили свободната си воля.
|
