Re: Безвреден идиот! / Наука / Хуманитарни науки / История

в декемврийски/5-11 12 2002/ брой на ежеседмичника" Про & Анти"под заглавие "Покръстването на българите в контекста на нашето съвремие"ми даде повод за сетен път да се убедя в това колко е точен моят отговор на един въпрос,който на времето много ме интересуваше-кой има интерес у нас да се възпроизвеждат стари и създават нови персонални исторически митове превръщащи средновековната ни история в галерия от един от друг по и най-изтъкнати държавници, достигнали върховете на държавнотворческия майсторлък и отдадени като рицари "без страх и укор"на своя владетелски дълг да пазят,защитават и укрепват заеманата от нас историческа ниша на Балканите ?

Достатъчно е обаче да се позадълбочим във всеки един от тези митове и да констатираме,че съгласно представящата ги историческа фактология съответните хероизирани образи ни се представят в друга и понякога доста нелицеприятна светлина.

Този извод/в последния вариант/ например важи с пълна сила за Самуил,който в историческата книжинина традиционно се представя с пишните краски на неуморен и кристално чист средновековен патриот отдал безрезервно своя живот до трагичния му конец пред вида на ослепените войни само и единствено за устояване независимоста на България.

Уви истината за него е доста по-различна ! И пълководец ,и като владетел !

Като пълководец той е чисто и просто един некадърник и единствения му успех е победата на 17 август 986 г.Колко обаче този успех е негов, тук ще представя само с мяркащите се вече тук и там прозрения на някои историци,че комай в битката при Щипоне участвуват както цар Роман Симеон ІІ така и Арон.Всичко останало в самоличната пълководческа деятелност на Самуил е безличност,некадърност и дори....открито кокошкарска история.
Така например докато през 1003 г.Василий ІІ в съюз с Стефан І Унгарски превзема гр.Видин след осеммесечна обсада,ключовото значение на което самия Василий ІІ подчертава в една от своите грамоти с думите,че..."този град ми осигури превземането на България"/цитирам по смисъл/,в същото време Самуил се занимава с....разграбването на панаира край Адрианопол ?!

А истината за значението му като владетел е още по-трагична ! Точно вулгарното братоубийство на Арон на 14 юни 1001 г.от Самуил поставя началото на края на България !

Не точно така,но все в разрез с историческата реалност стоят и други митове.
Като този за Аспарух,величаен с епитета на първостроител на държавноста ни,при което кой знае защо се пропуща историческия факт за съществуването на другата България на Балканите и нейния пръв владетел Кубер ?!
А Крум "Страшни",който е много повече за българската история отколкото плашило за византийците ?
А Симеон "Велики"..... който съсипва държавата с никому ненужни войни между 913-927 г ?
Или пък Петър" Кротки", който съгласно последния писък на модата на академичната ни наука излиза че си е бил един от най-добрите ни владетели !

Е понеже са академични историци нека е просто незнаенето им,на факта,че освен другите си "екстри",през цялото време на своето владетелствуване Петър не е бил нищо повече от жалък фигурант манипулиран още от мига на поставянето му на престола от най-видните български феодали,което ОЩЕ ОТ 927 ГОДИНА ,превръща обширната Българска империя завещана от Крум и Омуртаг в общност от полунезависими феоди ,всеки от които с територия на съвременна средна по размер европейска държава.

Както и да е,след като на времето дълго време считах ,че процеса изразяващ се в това никому ненужно митологизиране тече по линия на своеобразния натиск и влияние от страна на обществото,историците-наивисти и писателите -исторически романисти върху акадечимната наука,от доста години стигнах до извода,че виновник не е никой друг освен академичните български историци !

ТЕ И САМО ТЕ ИМАТ НАСЪЩНА /като въздуха и слънцето по Гошо Тарабата/НУЖДА ДА ПРЕУТВЪРЖДАВАТ СТАРИ И СЪЗДАВАТ НОВИ ИСТОРИЧЕСКИ МИТОВЕ !

Защо ? На първо място защото това е един особено ефективен начин да се подържа друг един мит,който носи персонални и съсловни дивиденти.Това е мита за неизменно високо равнище на научната историопис на българското минало,което е основна задача на историческата ни наука !

Съгласете се,не е ли приятно да се чувствуваш в наше време като представител на наука и съсловие ,които,както ни уверяват сладкопойните ни исторически чучулиги,нямат ни най-малка вина за общо взето нещастната ни нова история от 1878 и никакво лично и съсловно петънце ?

Е вярно,послугуваха 45 години на комунизма,ама колко му е и може ли без хич както казва Чудомир ? Пък и кой от научната и друга интелигенция не правеше същото по това време ? Тоталитаризъм е това,не е шега работа !

На второ място защото,това ги освобождава от очевидно тежкото за тях задължение да изпълняват задължението си на академични историци НЕПРЕКЪСНАТО ДА ПРОВЕРЯВАТ И ПРЕПРОВЕРЯВАТ доколо писаната ни история се потвърджава от НОВИ И НЕИЗВЕСТНИ за техните предшественици натрупвания и постижения на науката в гносеологичен и концепсуално-методологичен аспект.
Що да се морят на това черноработническо каторжно равнище в обработка НОВИ исторически факти съгласно НОВИ методи или проверяват СТАРАТА фактология съгласно тези НОВИ методи,след като проф.Златарски и сие още преди 7-8 десетилетия са написали средновековната българска история ?

Къде по-лесно е да тръгнат по стария и утъпкан път на историофилософското мудроствувание,по примера на първия отечествен пътник по него- П.Мутафчиев.
Я колко студии и книги е написъл човека и до какви висине на българистичната историофилософия е стигнал в тях ?

Още повече, кой си задава днес въпроса колко е тяхната научна стойност след като Мутафчиев,подобно на съвременните ни историци НЕ Е ЗНАЕЛ РЕАЛНАТА НИ ИСТОРИЯ ?

Общо взето такива бяха мислите ми след като се запознах с публикацията на г-н Г.Б.която от където и да я погледнем е потвърждение на извода ми,ЧЕ САМО И ЕДИНСТВЕНО БЪЛГАРСКИТЕ ИСТОРИЦИ СА ВИНОВНИЦИ ЗА БЕЗБРОЯ ИСТОРИЧЕСКИ МИТОВЕ КОИТО ЗАДРЪСТВАТ ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ И МИСЪЛ НА БЪЛГАРИТЕ И ПРЕВРЪЩАТ ДРАГОЦЕННОТО НИ ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО В ТЕЖКО И КОМПЛЕКСИРАЩО НИ БРЕМЕ .

Много ми се щеше да започна своя конкретен коментар с онези доказателства в нея за пъргавото преориентиране на г-н Бакалов към някои НОВИ митове с автор лаика П.Добрев,което като факт ни среща с безкрайно забавния за мен феномен, който представлява тази прелюбопитна среща между "академичната наука" в лицето на единия и "войнстуващия дилетантизъм"в лицето на втория.
Но я оставих за друг път,доколкото не успях да открия забутаните в някой ъгъл на архива ми публикации от около 1999 г. представящи ни първите устремни стъпки на ГБ към фриволните дилетантски импровизации на ПД на тема началото на държавноста ни и др.под.,които проф.Бакалов прегърна от сърце, кой знае защо точно по времето когато бе неуспешното му кандидатствуване за ректор на СУ.

Оставих и за друг път интересния опит на г-н ГБ и в тази публикация ,и в други свои изяви чрез термина "казионна историческа наука"да се дистанцира някак ,си от личната си съпричастност като историк с продължителен стаж до 1989 г.в академичната наука,тя да се задържа в наукоподобното си състояние в което а пропо се намира и понастоящем-в началото на 2003 г.

И ИМЕННО ПОРАДИ ТОВА СИ НАУКОПОДОБНО СЪСТОЯНИЕ ТЯ ПОДЪРЖАШЕ МИТА ЗА КНЯЗ БОРИС ПОКРЪСТИТЕЛ КЪМ КОЙТО В СВОЯТА ПУБЛИКАЦИЯ,ОБЕКТ НА ВНИМАНИЕТО НИ ПРОФ.БАКАЛОВ ДОБАВЯ НОВ ПЛАСТ ОТ КАЗИОННИ ТЕНДЕНЦИОЗНИ СПЕКУЛАЦИИ И МАНИПУЛАЦИИ,чрез.....ИЗОПАЧАВАНЕ НА ИСТОРИЧЕСКА ФАКТОЛОГИЯ ИЛИ...ИСТОРИКОФАКТОЛОГИЧНО НЕВЕЖЕСТВО ?

Преди да пристъпя към конкретния коментар,не ще да е зле да изразя своето дълбоко убеждение,че персоналния мит за княз Борис-Покръстител е само детайл НО ВАЖЕН ДЕТАЙЛ от целия процес на митологизиране и сакрализиране от т.н.българска историческа наука,на два от китовете които са причина за маргиналното ни обществено,народностно и държавно развитие през цялата ни нова история-ВНУШЕНИЯТА ЗА НЕИЗМЕННО ПОЗИТИВНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ПРАВОСЛАВИЕТО И НА СЛАВЯНЩИНАТА НИ КАТО НАРОД И ДЪРЖАВА.

И така ,нека насочим вниманието си към следния абзац от заключителната част на публикацията:-

....."Огромните заслуги на княз Борис-Михаил получават признание дори НА НЕГОВИТЕ СЪВРЕМЕННИЦИ-едно твърде рядко изключение за скептичната природа на българите/б.м.-Признавам ! Същи ,ама същи П.Мутафчиев/От своя страна Църквата НЕ САМО ГО КАНОНИЗИРА,но и му дава титлата цар,която с легитимно осонование носи едва неговия внук Петър"....

Този абзац напълно заслужава вниманието ни....ЗАЩОТО НИЩО ОТ ТОВА КОЕТО ПИШЕ Г-Н ПРОФЕСОРА НЕ Е ВЯРНО !

1/Приживе и векове след смърта си Борис остава в българската историческа памет с признанието,че е покръстил България НО И С НЕГОВИ ДВА НЕПРОСТИМИ ГРЯХА от гледна точка на религиозния и светски светоглед и морал ,и интересите на държавата и църквата КОИТО НЕ ПОЗВОЛЯВАТ КАНОНИЗИРАНЕТО МУ ПРЕЗ ЦЯЛОТО НИ СРЕДНОВЕКОВИЕ !

2/Не българската църква,а друга е причината в някои исторически паметници той да се явава с титлата цар която той никога не е притежавал приживе.

Кои са тези два НЕПРОСТИМИ гряха на Борис,поне един от които,ТОВА Г.БАКАЛОВ КАТО БИВШ СЕМИНАРИСТ ТРЯБВА ДОБРЕ ДА ЗНАЕ, и някога И СЕГА не позоволява Борис да бъде канонизиран.

Грях първи-При потушаването на бунта през 865 или първата половина на 866 г.Борис ИЗБИВА НЕВИННИ ДЕЦА !

Как са оценяли съвременниците му този грях,за който Борис всуе се мъчи да получи опрощение от църквата с нощни молитвени бдения и носене на груба власеница проличава от колкото вежливо-тактичната , толкова и изрично негативна оценка на това деяние от папа Николай в неговите отговори от есента на 866 г:-
......"но това/потушаването на бунта-б.м./във всеки случай НЕ Е ИЗВЪРШЕНО БЕЗ ГРЯХ И НЕ Е МОГЛО ДА СТАНЕ БЕЗ ВИНА ОТ ВАША СТРАНА щом поколението,което не е участвувало в замисъла на своите родители и не е било изобличено че е вдигнало оръжие против вас Е БИЛО ИЗКЛАНО НЕВИННО заедно с виновните"

И мисля,тук не ще да е зле да припомня на бившия семинарист Г.Бакалов,че почти същия грях, при това извършен при много по-извиними обстоятелства -случайното убийството от дякон Васил Кунчев/Левски/на един юноша-,е причината и до ден днешен БПЦ ДА НЕ Е КАНОНИЗИРАЛА И ДА НЕ ИСКА ДА КАНОНИЗИРА АПОСТОЛА !

Грях втори-Борис преминава през 870 г.от Рим към Константинопол по доста по утилитарни причини,които имат малко общо с цялата помпозно-витиевата псевдоисторическа лимонада на В.Гюзелев в книгата му" Княз Борис І"от 1969 г.,с лекета от която Г.Б. цапоти своята публикация.И резултата от това възвръщане е печален ,КАКТО ЗА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА ТАКА И ЗА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА !

Какво имам предвид ?
1/За причините.В една друга тема по повод кирилометодиевистичните глупости на "академичния"историк Божидар Димитров вече споменах,че Борис заема българския престол КАТО ЕЗИЧНИК през 854/855 г. ЧРЕЗ ПРЕВРАТ И НАСИЛИЕ./Тълкувание Данилово ХІ-ХІІ в/.в една страна в която има дотолкова силна християнска традиция,че вече има поне двама християнски владетели през първата половина на ІХ век-Омуртаг и Персиан.

И съпротива срещу узурпацията на Борис до покръстването му през 864 г.е била както по линия на нелегитимноста му като владетел,така и защото е езичник.
След покръстването му тази съпротива продължава,но не като реакция срещу покръстването му както излиза по сведението на Регинон и други късни извори,а защото за другите знатни родове,които имат право върху престола и отдава приели/поне част от тях/ вярата Христова,е ясно ,че покръстването на Борис в една значителна степен е маньовър с който той иска да утвърди владетелския си статус в т.ч. и чрез игнориране на българската наследствена сеньориатна традиция.

Това проличава поне от два СЪВРЕМЕННИ ИЗВОРИ ОТ СЪВРЕМЕННИ АВТОРИ.
Единият от тях," отговорите" на папа Николай ни съобщава причината за бунта от 865/866 г.-бунтовниците,вече покръстени въстанали,не срещу покръстването а защото Борис "не им дал добър закон"..и искали да си поставят друг княз.
Вторият пък ни съобщава за истинската причина за възвръщането на Борис към Константинопол през 870.Ето какво пише по въпроса ,лично присъствувалия на събора от 869/870 г.Анастасий Библиотекар:-
...А българският княз като не могъл повече да понася протакането на желанията И ПОДБУДЕН ОТ СЛУЧАЯ С ДЕЦАТА НА ТЕОДОРА,КОИТО ЕДИН СЛЕД ДРУГ ЗАМИСЛЯЛИ ДА СИ ЗАГРАБЯТ ЗАЕДНО ВЛАСТА ,изпратил при гръцкия император етк.....

Може ли да има друга алтернатива,това обяснение-екскурс на А.Библиотекар,към събития във византийскатата династична история от 856-867 г.приключили с възшествието на адрианополския селянин Василий І,освен това,че именно страха за престола е принудил Борис да се обърне към Константинопол ?
Страх от възможен инспириран от Византия преврат на отдавна и наскоро покръстени знатни боили,което би го лишило от възможноста да ползва новото средство за укрепване на личната си власт с което разполага от 864 г.-християнството !

Очевидно така е било,след като отглас от това намираме в сведението на иначе неизкушения от българския политически живот А.Библиотекар с неговия намек за съдбата на последните легитимни представители на аморейската династия-Михаил ІІІ и сестрите му Текла,Ана,Анастасия и Пулхерия решително и тотално отстранени от узурпатора Василий І на 23 09 867 г.

Но било,каквото било,нека насочим вниманието си към резултата от възвръщането на Борис и България към лоното на православието през 870 г.за което се пишат всевъзможни дитирамбно-възторжени глупости само не и истината,която започва да проличава още от един простичък въпрос....простичък ли ? Е не ще да е толкова простичък след като до него не е стигнал нито един академичен български учен !

Както и да е, въпросът е следният-каква е била територията на Българската империя към 870 г.?
Признавам, те напоследък понаучиха нещо и се отказаха от пъпосъцерзателния поглед на Златарски към православието,славянството и Византия,та за това вече не пишат за България като голяма славянска държава,а за обширната Българска империя,която към 870 г.се разпростира върху половин днешна Унгария,цяла днешна Румъния,цяла днешна Сърбия,час от Хърватска и т.н.да не изброявам територии на юг от Дунав.

Това е добре ! Но защо не се сещат за това в кой диоцез попада голяма част от гореспоменатите територии,та най-после да стигнат до истината за историческото престъпление на Борис І извършено на 4 март 870 г.-ТОВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ Е НЕГОВОТО СЪГЛАСИЕ ЕДИННАТА ТЕРИТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ ДА БЪДЕ ПОДЕЛЕНА В ЦЪРКОВНО ОТНОШЕНИЕ ПО ГРАНИЦИТЕ НА ДИОЦЕЗИТЕ НА РИМСКАТА И КОНСТАНТИНОПОЛСКАТА ЦЪРКВИ !

С други думи на 4 март 870 г.се залага една лесновъзпламенима мина срещу интересите на Българската империя,която ведно с въздействието на други фактори,само след няколко десетилетия ще доведе първоначално до подчиняването на българския владетел на феодалната върхушка/927г./ а в последствие до покоряването на България и изчезването й от историческата сцена.
Но темата за това историческо престъпление е толкова обширна още на историкофактологично равнище,че не тук е мястото тя да бъде изложена и защитена.

Това което е важно за нас в случая ,е че сведенията за Борис от ВСИЧКИ средновековни исторически извори показват отношение към него което може да бъде обяснено САМО В СВЕТЛИНАТА НА ТЕЗИ ДВА НЕГОВИ НЕПРОСТИМИ ГРЯХА-

ТОЙ НИКОГА НЕ Е БИЛ КАНОНИЗИРАН ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО И ТОВА Е ПРЕЦЕНДЕНТ КОЙТО НЯМА АНАЛОГ В ИСТОРИЯТА НА ВСИКИ ПРАВОСЛАВНИ НАРОДИ.

Единствената отстъпка която БПЦ прави към него е да се възползва от естественото си право на ктитор ,да бъде изобразяван във фреските на църкви построени от него !

Ще се позова само на два исторически паметника които прекрасно репрезентират ОФИЦИАЛНАТА позиция на средновековната БПЦ към Борис.

1/Асеманиевото глаголическо евангелие,което е препис от археотип от 925-946 г.В него, нито на 2 май,когато почива Борис,нито където и да е другаде в черковната календарна година се отбелязва паметта на Борис.ТОЙ ПРОСТО ОТСЪСТВУВА КАТО КАНОНИЗИРАНА ЛИЧНОСТ !
Иначе в синаксара си ги има Кирил,Методий и най-важно -починалия по-късно от Борис,Св.Климент Охридски.
Та дори има и приписки,вече на кирилица, посветени на канонизирания след смърта си патриарх Николай Мистик/+925 г/ и Св.Петка, което показва ,че в по-късни времена в синаксара е имало промени...но отново на никой не му иде на ум да впише в него "светеца"Борис І.

2/Приписката към Бориловия синодик от 1211 г.В нея около 350 години след покръстването на България Борис се представя като Покръстител на България
НО НЕ И КАТО СВЕТЕЦ ! Там светец е само неговия внук Петър подобаващо наречен....."Петър цар СВЕТИЯ внук негов/на Борис-б.м./

Същото е и в апокрифната книжнина.В т.н.Българска апокрифна летопис/ІІ половина на ХІ в/,се отдава дължимото на покръстителската мисия и продължителното монашествуване на Борис.НО ОТНОВО НЕ Е ПРЕДСТАВЕН ЗА СВЕТЕЦ
.Светец отново е неговия внук Петър.

Е какво тогава следдва до тук като извод за твърденията на ГБ в обратния смисъл ? Че и този историк пише в разрез с историческите факти,които ужким били основата за исторически анализ и синтез.

Както и да е сведенията за това че Борис не е бил канонизиран са много и "нест време"а и нужда да ги представмям изчерпателно тук.

Не ще коментирам и абсолютно неиздържаното му твърдение ,че БПЦ някога именно поради големите му заслуги , обявила Борис за цар.

Време е за края в който мисля ,че логично следва да завърши със следната оценка на тази публикация на академичния учен Г.Бакалов-просто още една казионна публикация на казионен историк,който по казионен тертип доста лекомислено се е постарал да даде израз на неизкоренимия респект на казионната българска историческа наука пред отживели времето си митологеми,идеологеми и фалшиви историографски схеми които съвкупно представляват и-мислената история на България.

Другия извод който пък следва от доказания пиетет на Бакалов към новите митове които съчинява П.Добрев ,че в ако очакваме този историк да ни предложи ИСТИНСКАТА история на България,която той ни бе обещал преди около 2 години,то тази история най-вероятно ще бъде псевдонаучен качамак забъркан от стари "академични"и нови дилетански митове.

Прочие какво ли вече може да ни изненада в страната на тиквите ?

Боя се,че не ще съм Ви особено полезен с това което мога да предложа като отговор на въпросът Ви.Спомням си,че наскоро Вие проявихте интерес към мои мнения по други теми от форума и затова предполагам сте разбрали,че аз съм любител ,а не професионален историк.
Въпреки че при трудното време което живеем в България отделям много време за моето хоби,все пак знания ми не са на заслужаващо внимание равнище по всеки един въпрос от средновековната ни история в т.ч. и по този които ми задавате.
Има и нещо друго.Винаги съм считал,че не е по силите на само един учен или изобщо изследовател на древното ни минало да е в състояние да предложи и защити свои възгледи в частност по всяка тема от тази история или своя версия за нея като цяло.
В този смисъл ще призная че искрено се възмущавам от самочувствието на българските историци,които още от времето на проф.Златарски се заемат един след друг индувидуално или в ограничен колектив да пишат и предлагат една след друга какви ли не истории на България и българският народ.

Това за мен е нон сенс.Един или неколцина души могат да напишат единствено нещо подобно на очерци по българска история ако идеята е да се обхване например историята на І или ІІ Българско царство или цялата ни средновековна история.

Ето защо за цялата собствена история на т.н българска историческа наука,единствената труд която ни предлага адекватно съответствие между идея/пълен историопис на древното ни минало/и реализация/екип от изпълнители/ е академичната многотомна История на България с планираните за издаване 13 тома,от които мисля бяха издадени само 6 .

За съжаление проекта започна да се изпълнява през 80-те години на ХХ век по време на комунизма и това а приори означаваше,че крйния резултат не можеше да не е /и бе/нищо повече от внушителен опит да се защити безкрайно остарялата историографска концепция на историческата ни наука от периода между двете световни войни на ХХ век с главен автор порф.Златарски за който ,нека ми прости Господ,защото пиша за отдавна починал човек ,който не може да се защити,но неговото изключително мощно влияние в българската историогарфия,за мен напълно оправдава известната мисъл,че понякога авторитета на един учен се измерва с десетилетията с които е задържал развитието на науката.
Струва ми се че има резон в тази мисъл и не случайно т.н.българска историческа наука изостава днес в началото на ХХІ век с 7-8 десетилетия.Сиреч тя е типична наука от наричания от мен "националистичен период" от развитието на историческата наука присъщ за ХІХ и до около 70/80-те години на ХХ в.

Но разбира се вината за това не е на отдавна починалия проф.Златарски/+1936/,но лежи на съвеста на следващите поколения български историци в т.ч и съвременното което водено изключително от егоистично-съсловни интереси и криворазбрана загриженост за престижа на НЕГОВАТА "наука"не намери нищо по добро да използва научното присъствие и дело на проф.Златарски за " знаме" на един имитиран катарзис на историческата ни наука разигран като треторазрядно шоу в периода 1989-1991/2 година.

Ако се върнем към по-горе споменатата академична История друг неин съществен порок бе всеобхватното влияние върху нея на т.н.марксиско-ленинска историческа наука с прословутия й "класово-партиен подход"с прилежащия му арсенал от квазинаучни историографски клишета,идеологеми и митологеми.

В резултата на това този единствен опит които по идея и форма се доближаваше до най-добрия подход и начин да се напише История на България доведе в крайна сметка до анекдотичното й определяне не като "многотомна" а като "многотъмна"

Моля за извинение за този екскурс с който искам да обясня не само моята но и на всеки друг ,па макар и неизмеримо надвишаваш ме опит,знания и възможности изследовател ,невъзможност да предложи нещо повече от очерки по българска история ,ако целта му е цялостен обхват на средновековната ни история.

Може да изглежда като крайност, но това мое мнение се отнася и за историографската интерпретация на всеки един от трите кардинални въпроса от ранната ни история и отделните теми които обхваща всеки един от тях.
В скоби казано тези три въпроса са:1/приматния въпрос за историчеките ни начала 2/поява и укрепване на българската държавност на Балканите 3/
обславяне и налагане на специфичния български инвариант на християнския модел на цивилизация с чийто най-важни характеристики-източноправославие и дълбоко българизиран славянски език -се самоидентифицираме и ни идентифицират вече над 11 века в заеманата от нас историческа ниша на Балканите.

В този смисъл по виждането ми или ако щете по самомнението ми ,аз имам една концепция,която считам за правилна относно насоките на историографската интерпретация на всеки един от споменатите по-горе три кардинални въпроса от ранната ни история и отделни разработки на някои теми от всеки един от тях,както и на някои частни проблеми от тези теми.

Сиреч равнището ми е такова,че не бих могъл да предложа нищо повече от очерки по ранната ни история в които при цялото ми желание да не е така ,не бих бил ,по по-горе посочените причини и обстоятелства ,на една и съща висота.

Моля да имате всичко това предвид, при моя следващ опит да отговоря на въпросът които ви интересува.

Ще започна с нещо което ако не проличава достатъчно добре в ,да я нареча "светска"историография ,то е отдавна е представено като идея и реализация в трудовете на спецалистите по църковна история-че християнството присъствува неизменно и е част от българската история още от нейното начало.
/ Самостойна народностна църква в Средновековна България" ,проф.д-р Тодор Събев,Синодално издателство,1987 г/

С други думи създаването на двете български държави на Балканите-Исперихова и Куберова България през 60/80-те години на 7 век,в никакъв случай не следва да се интепретира като някаква своебразна "езическа реакция" която създава хиатус между добългарския период в историята на християнството на Балканите до ІХ век ,когато то става официална религия на първата национална държава в Източна Европа-България.

Това което мога да добавя като установени от други и от мен,факти и обосновани съгласно научната методика предположения към това отдавна известно становище,за чието авторство нямам и ни най-малка претенция е следното:
1/Християнството е познато на старите българи още векове преди идването им на Балканите при положение,че една част от тях идват от прародината си в Средна Азия в Прикавказието и Кавказ още около ІІ в.пр.Р.Х.
Следователно те имат контакт с него още от първите времена на християнизирането на региона,което при несъмненото им придържане към езическата им религия/която за мен е някакъв вариант на зороастризма/този контакт предполага не само опознаване на хриситиянството,но защо не и, ако не спорадично единично или групово християнизиране ,то поне презумпцията за постепенно формиране на толерантно отношение към християнството.

В този смисъл както е известно отдавна се твърди че още първия владетел на Някогашна голяма България ,Кубрат е бил християнин.Това е твърде възможно,въпреки че имам някои резерви към съответната интепретация на сведението на Йоан Никиуски/които обаче касаят други моменти от нея/,както и резерви към сведения в тази насока от едно малко известно житие на Св.Фока.
Има и други податки за евентуалното разпространение на християнството сред българите от добалканския период от историята им в т.ч и от времето към края на 7 век,но аз считам,че националната ни история започва с появата на двете български държави на Балканите и ето защо няма да се спирам на тази страна на въпроса

Все пак обръщам внимание върху по-горното предположение,тъй-като освен първата вълна българи появили се на юг от Дунав и създали тези две държави има и последващи вълни на българско поселение,от които поне първата и втората/най-общо от 8 в/са дошли ,едната от регион за който има изрично сведение за присъствие на християнски мисионери/епископ Израел/а втората идва от регион с традиционно влияние на несторианството и манихейството,за последното за което знаем,че в лицето на Богомилството се модифицира като хриситиянска ерес.

2/Историческите факти за още първите десетилетия на съществуването на двете български държави свидетелствуват,че очевидно има резон в по-горните предположения ,доколкото още Тервел ,т.е. сина на Исперих съвсем сигурно е приел християнството,вероятно още около 705/706 г.и в този смисъл считам,че можем да имаме голямо доверие на сведението от Паисиевата и Зографската истории които го представят именно като първия хриситиянски владетел на България с монашеско име Теоктист означаващо "спечелен от/за/ Бога".
В подкрепа на тези сведения от двете възрожденски истории от 60-те години на 18 век идва факта,че в една средновековна църква в Италия Тервел е представен като Светец в одеждите на монах от Бенедиктинския орден.

При моите оскъдни възможности и ресурси на любител-старинар да събирам интересуващата ме информация за сега тази любопитна поява на Св.Тервел-Теоктист в образа на бенедиктински монах си я обяснявам с доказания от мен/нека не прозвучи самонадеяно но е така/факт,че още през ІХ век в България се появява един "българизиран"превод на хрониката на Теофан Изповедник,който е ползван от Зигеберт/края на ХІ-началото на ХІІ в/и става средство за опосредствувано разпространение на сведенията от този българизиран превод на Теофановата хроника на Запад.

С други думи същия превод попада на Запад по време на І кръстоносен поход и може би в неизвестния за нас негов пълен текст стои някакво сведение за Св.Тервел-Теоктист ,което именно води до това,че неизвестния автор на фреските в тази италанска църква,представя българския владетел като бенедиктински монах.

Тук не е от значение да припомня,че Куберовата България не само възниква в близост до Солунската архиепископия,но панонските българи идват в новата си държава заедно с многобройни потомци на отвлечени ромеи които както съобщава съответното чудо на Св.георги не са забравили "отеческата си вяра".Ето защо твърде е възможно и сред куберовите българи да има християни и то на елитарно обществено равнище,какъвто е ясния случай с приближения на Кубер,Мавър.

3/Ако не друго то поне толерантност към християнската религия е налице съгласно историческите извори в двора на Крум,чийто зет по сестра е християнина Константин Пацик.Също така висшето положение на пленени византийски стратези в България приживе на Крум т.е. до 814 г.за което свидетелствува изрично старобългарския надпис 2-47 /по класификацията на В.Бешевлиев/ и коствените данни от други тенденциозно редактирани данни от византийски съвременни и по-късни извори потвърждават толерантото отношение в България към християнската религия от началото на ІХ.

Срещу този извод ни най-малко противоречи писмото на Теодор Студит до един български патриций от което се разбира,че той е приел християнството ,но като че ли е емигрант във Византия.

От изворите е известно,че по време на Крум Византия приема една група бегълци от България и точно това е един от добре изтъкваните,например у Теофан поводи за продължението на войната през 812 и 813 г.
Но трябва ли еднозначно и всъщност бездоказателствено да приемаме че тези емигранти напущат родината си защото са християни ?
Освен това което споменах по-горе има много преки и коствени сведения ,че всъщност това са политически опоненти на Крум и ако споменатия български патриций от писмото на Студит е от тях,то е ясно,че християнството му няма нищо общо със съдбата му на емигрант към момента на преписката.

Тук не е възможно да изложа в цялата му пълнота моето становище по въпроса за отношението на християнството и неговото разпространение в България през първата половина на ІХ век до узурпирането на престола от езичника Борис през 854/855 г.

Ето защо ще се огранича само да маркирам следните мои възгледи по въпроса.

1/Комплекса от сведения от различни византийски извори/основно от около средата и втората половина на Х век/,които внушават представата за някаква езическа реакция в България около 814/815 г. и противодействие в Българската държава на най-висшо равнище/владетелския двор и висшата аристокрация/срещу християнската религия до 842 г.са отглас на ред ситуации и конюнктури както в България ,така/и още повече/ във Византия от втората половина на ІХ-първата половина на Х век,които отразяват историческата реалност доста тенденциозно и в голяма степен недостоверно.

2/Можем да бъдем сигурни,че зад "езическата реакция" от 814/815 г.в България стоят политически и династични,които при значенето на религията в епохата като държавна идеология естествено и закономерно ,извеждат на преден план в историческите извори религиозното противопоставяне,при иситинското му значение на мимикрия за постигане на съвсем други цели от съответните фактори.

3/Омургаг е участник в репресии от 814/815 г.срещу видни пленници в България,но не само защото са християни,а по политически причини.И само десет години след тези репресии той става вторият български владетел след Св.Тервел-Теоктист който приема християнството и е последван и от Персиан.

4/В началото на самостоятелното управление на императрица Теодора /20 01 842-20 11 856 г/,има данни за някакъв първи опит за издигане на христянството до равнище на офицална религия поне на елитарно равнище,който се явява предтеча на Покръстването започнало от 864 г.

5/Неоспоримото значение и принос на Борис-Михаил по отношение на християнизирането на България е че той,каквито и да са били интимните му цели и намерения,все пак е първия български владетел ,който прави христянската религия държавна идеология.
Но почвата за това е са традиционното толерантно отношение на българските владетели към заварената християнска традиция на Балканите,което отношение е започнало да се формира още в добалканската история на българите.

Истинската оценка на прекомерното значение което т.н.българска наука отдава на приноса на Борис-Михаил е ,че това е просто един от многото митове с които е украсена българската история по ред обективни и субективни причини през присъщия и ЗА ВСИЧКИ исторически школи националистичен период на развитието ми през ХІХ и ХХ век/.

най-важната обективна причина е успешния опит българската историческа наука от 1878 г. да бъде използвана като оръдие на руската имперска политика на Балканите,чрез едно отдаване на едно хипертрофирано значение:.
1/ на православието което нека си спомним е само вариант на христянството и спора дали точно то е най-близко до Христа е въпрос на църквите които днес представляват нашата религия НО НЕ И ЗА ИСТОРИЧЕСКАТА НАУКА.

Тук ще отворя една скоба за следния въпрос:- не е ли странно в наше време-В НАЧАЛОТО НА ХХІ ВЕК ,да се игнорира ролята за християнизирането на България на епископ /и бъдещ папа/Формоза през 867 г.и неговите приемници християнизирали България до март 870 г.само защото са....представители на католическата църква.При това както е известно разделението на църквата става едва през 1054 г.?

2/на славянската идея в еманацията на панславизма която аналогично на пантюркизма ,пангерманизма и др.под В ОСНОВАТА СИ Е ЕДНА РАСИСТКА ИДЕОЛОГИЯ,която игнорира безусловия исторически факт,че всички,дори и "най-чистите" съвременни славянски народи имат самостоятелно развитие вече над една хилядолетие.
Друг е въпросът,че цялата ни повече от 13 вековна история на Балканите представя съвременния български народ КАТО СЛАВЯНОЕЗИЧЕН народ-потомък в някаква степен биологично и изцяло в исторически план ,на индоевропейския народ на старите българи.

най-важната субективна причина за изкуствения пиетет към мита "Покръстването на България през 864 г.-Борис-Михаил Покръстител е разбираемото индивидуално желание на проф-Златарски,стимурилано от националитичния период от развитието на науката,да се открие" универсалния факт" и "универсалната ситуация",които да докажат,че точно неговата историографска концепция за средновековната ни история е единствено и безалтернативно вярна за всеки един от отговорите които тя предлага на споменатите по-горе три кардинални въпроса.

Ще завърша само с един кратък пример,колко пресилени са възпроизвежданите и до днес в модифициран вариант негови възгледи-християнизирането на Унгария което преминава последователно през исторически напълно закономерните етапи-покръстване на отделни вожодове на унгарските племена,поява на мисии и центрове в различни региони на Унгария,покръстване на върховния вожд Гейза/971-997/,може би под влияние на съпругата му Саролт и в края решението на сина на Гейза,Вайк-бъдещия Стефан І/997-1038/, да приеме християнската религия ПОРАДИ ЗАПЛАХА ЗА ПРЕСТОЛА МУ.

Така и в Русия ,а и в коя ли не езическа страна при приемането на християнството.
И има ли нужда всичко това да се украсява с митове като този за провиденциалистично мислещия в историческа перспектива,мъдър държавник и ловък дипломат Борис-Михаил ?
Естествено всичко става по Божия воля,но като исторически процес нещата имат твърде земен и дори понякога нелицеприятен характер в т.ч.и в персонален аспект.

Това е което мога да Ви предложа като мои възгледи по въпроса който ми задавате,съобразно възможностите на форума.
Ако предложите друг начин на контакт,бих могъл да се спра в детайли по всеки един от моите възгледи в т.ч и за първите мисионери и епскопи на БПЦ.