Не съм историк, но и за неспециалиста е ясно, че между тракииската култура и тази в Плиска и Преслав, общото е ....... меко казано малко..... Няма да кажа за съжаление, защото българската култура е също много интересна, самобитна и изобщо не по - малко развита от тази на западна Европа, например. Айде да се опитаме да се ограмотим в тази област вместо да търсим романтични, но по същество ненужни връзки.
Разбира се, прочетох мнението Ви с интерес и оставам с искрено уважение...

Avtorat na tozi posting (Ziezi ?) e prav v tova , che nashite rukopisi sa bili unishtozhavani i kradnati masovo. Avtorat e prav v tova , che ima dokazano bulgarsko prisustvie na balkanite i v evropa mnogu predi 681-va godina . Golyama chast na romaniziranite traki , i drugi elementi , sa uchastvali vav formiraneto na nashiat bulgarski etnos , i za tova nie vzimame trakiyskoto nasledstvo kato svoeto.Avtorat e sushto prav , che nyakoi chuzhdentsi sa dosta deformirali interpretatsiata na nashata istoria , iche nyakoi ot nashite istoritsi sa ya izvartvali v posoka , zadovolyavashta napr. savetskata nauka ili taka da e nashata historia interpretirana ot marxistkata gledna tochka ili kato chisto slavyanskata. Dnes , nyakoi ot dobrevistite pak iskat chisto ariyski pogled , izkhvarlayki turanskiyat element na bulgarski plemenen soyuz zhestoko , i taka i te ni plyachkat neshto ot nasheto nasledstvo. Da , ima nuzhda ot novi pogledi kum nasheto minalo , no bez tova da se poddavame na sensatsionni vliania , ili tarsim neshto mnogu spetsialno , s koeto samo mozhe da se otklonim pak ot istinata. Tova dali sme potomtsi na shumerite , mozhe da si pisheme po spisania , i da go chetem , piyeyki kafe sas drugi temi kato za UFO-nite i podobni.Mene poveche me interesuvat neshta , koito sa po lesno dokazaemi - vse pak napravo ignorirani ot povecheto bulgarski historitsi , archaeolozi i avtori pisheshti po historicheski temi.Edin primer : V tozi forum ima posting , za namerenite drekhi na Tsar Ivan Alexander , sudurzhashti negoviat monogram i heraldicheskiyat motiv na dvuglaviat orel - a nie oshte nyamame nikakva dobre ilustrirana kniga za bulgarskata heraldika , i to ponezhe , povecheto historitsi sa izrastnali po samo edin heraldicheski symbol - serp i chuk.Eto gledayte ni pametnitsite , kato Alyosha ili pak vav sushtiat grad , grozniyat pametnik na saedinenieto , otkrit ne tak otdavna. Mnogu sa grozni tezi pametnitsi. Az bikh prepochitel edno dobre restavrirano "kale" sas zalata posvetena na nekakvo vazhno za nas sabitie ot skulpturnite grozotii . No da se varna kum temata : Da gradim na dokazaemi fakti a ne na lichnite ni zhelania. Az naprimer nemoga da priema tova , che nyakoi totalno iskat da istriat vruzkata ni kum turanskiyat element v nashata istoria.Neznam ot kade Volzhkite Bulgari sa vzeli tekhniyat turanski ezik , no nemat drug i nie kak shte izyasnim tova ? Ayde da negovorim gluposti . I ako yadroto na bulgari , ne sa bili ot turanskoto poteklo , to vse pak neoznachava , che sayozat na prabulgari nee imal tozi element i che tozi podobno na slavyaniziraneto na ezika ni v dunavskata bulgaria , nee bil turkiziran pri drugi bulgarski grupi , ako toy vsushtnost ne e bil turski predi a turkiziral e naprimer iranskiyat element na prabulgarite.Az naprimer lichno mislya che trakite sa bili v nyakakvo otnoshenie kum skitite ili irantsite ( elementi , koito sa mogli da imat varzka sas bulgarite ), no tova e lichnoto mi mnenie a ne historicheski dokazan fakt.

Това не е точно моето мнение. Аз не съм историк и, четейки постингите на някои господа тук, мога сериозно да кажа, че съм много далеч от нея(историята). Все пак, попаднах на доста интересно четиво и ми се прииска да чуя повече мнения. Пускам останалата част, на някои може да не им се зарежда страницата от линка

"Тракийски" глоси и думи реконструирани от ономастиката.

1. ак [ak], /1.- стр. 98/ - око.
2. ала [ala], /14./ - хала, вихър, поток.
3. ан [an], /1.- стр. 64/ - на , върху.
4. анг [ang], /14./ - крив, извит, онгъл, ъгъл.
5. асдуле [asdule], /1.- стр. 99/ - ездач, яздя
6. ас [aV], /1.- стр. 108/- аз.
7. бела [bela], /1.- стр. 99/ - бял.
8. бебру [bebru], /1.- стр. 99/ - бобър.
9. берг [berg(a)], /1.- стр. 99/ - планнина, бряг.
10. берса [bers(a)], /1.- стр. 99/ - бреза.
11. бистра [bistra-s], /1.- стр. 99/ - старобългарското "бъйстръ" - бърз
12. брате(p) [brate(r)], /1.- стр. 201/ - брат. Сравни и старобългарското "братръ".
13. бреда [breda-s], /1.- стр. 99/ - пасище, старобългарското "бред", диалектно "бръд".
14. брилон [brilon] - бръснар (старобългарската дума брит-бръсна).
15. бръза [bruza], /1.- стр. 99/ - бръза(остаряло), бърза.
16. бърд [burd], /18. - стр. 74/ - брод.
17. брънч(ос) [bruncoV], /1.- стр. 103/ - струнен инструмент - сравни брън, брънкам, дрън, дрънкам.
18. ведъ [bedu], /1.- стр. 20/ - вода.
19. вер [ver], /18.- стр. 84/ - вря, извирам.
20. вис [bis=vis, is], /1.- стр. 99/ - старобългарското "вьсь" - село.
21. вриза [briza], /1.- стр. 103/ - ориз.
22. гин [gin], /18. - стр. 76/ - гине, чезне, разваля се.
23. дама [dama], /1.- стр. 100/ - дом.
24. дава, дева [deba], /1.- стр. 103/ - град - етимологична връзка с българското "двор" и "дувар".
25. деа, дева [dea, deba (b=v)], /1.- стр. 100/ - дева.
26. деен [dein(a)], /1.- стр. 100/ - деен.
27. дерз, дърз [derz, durz], /1.- стр. 100/ - смел, дързък.
28. диза [diz(a)], /1.- стр. 100/ - крепост - във връзка с българското "издигнат" - защитен; дига - преградно съоръжение.
29. драб [drab(a)], /1.- стр. 100/ - течение на река - сравни българското "драпам" - движа се пълзешком.
30. дръвета [druveta], /1.- стр. 197/ - дърво, дървета.
31. дръме [drume, dryme], /1.- стр. 100/ - българското "дръма" - храсталак, шубрак.
32. дун [dun(a)], /1.- стр. 100/ - височина, дюна.
33. жила [geil(a)], /1.- стр. 100/ - жила.
34. з- [z-], /1.- стр. 102/ - из, от.
35. зама [zama], /1.- стр. 102/ - старобългарското "самъ" - същи, еднакъв.
36. зер [zer], /1.- стр. 103/ - звер, звяр.
37. зет [zeta], /1.- стр. 103/ - сят, засят.
38. золта [zolt(a)], /1.- стр. 103/ - злато, жълт.
39. зъмъ [zymy], /1.- стр. 103/ - змей, змия.
40. ил(у) [ilu], /14./ - старобългарското "илъ".
41. кал [chalas], /18. - стр. 74/ - кал.
42. кара [kara], /1.- стр. 100/ - планина - старобългарското "гора". "Тракийското" име на планината Беласица е Белакр - преводимо на български - Бела гора, Бела планина.
43. катер [kater], /1.- стр. 254/ - катерица.
44. кентa [kenth(a)], /1.- стр. 101/ - чедо.
45. кер [kers(a)], /1.- стр. 101/ - чер, черен.
46. керасо [kerasoV], /1.- стр. 21/ - череша.
47. кетри [ketri], /1.- стр. 101/ - четри, четири.
48. кист [kist(a)] - /1.- стр. 101/ - чист.
49. колабър [kolabroV], /1.- стр. 103/ - обрядна песен в обряден танц с оръжие - сравни "колобър".
50. купсел [kupsel(a)], /1.- стр. 101/ - купче
51. лаз [lazi], /1.- стр. 101/ - лош.
52. ма [ma, me], /1.- стр. 101/ - мама, майка.
53. мер [mer], /1.- стр. 101/ - голям, велик - сравни "мера" - голяма земя, а също "прабългарските" имена Безмер, Маламир и т.н.
54. мъс [musas], /18.- стр. 78/ - мъх.
55. оста(с) [ostas], /18.- стр. 78/ - устие на река.
56. пайбе [paibes], /1.- стр. 101/ - бебе, рожба.
57. пи [pi], /1.- стр. 101/ - при.
58. прас [pras], /18.- стр. 80/ - пръскам.
59. пъра [pura], /18.- стр. 80/ - пъро (ст.бълг. - лимец). Опитът да се тълкува тази дума чрез гръцкото "pyros" = "царевица" (царевицата е била позната на траките !?!?) e показателен до къде може да стигне в заслепението си науката!
60. раск [rask], /1.- стр. 101/ - рязък, пъргав, бърз.
61. сабади [sabadi], /1.- стр. 101/ - старобългарското "свободь" - свободен.
62. салта [salta], /1.- стр. 101/ - златен (залта - старобългарски).
63. светъл [suetul], /1.- стр. 102/ - светъл.
64. семeлe [semele], /1.- стр. 101/ - земя (земля - старобългарски).
65. стар [stara], /1.- стр. 102/ - стaр.
66. струме [stryme], /1.- стр. 102/ - течение - сравни българското "стреми се", "устремен".
67. стър [stur], /18.- стр. 82/ - стърна (ст.бълг.), страна, местност; сравни про-стор.
68. сунка [sunka], /18.- стр. 83/ - сок (слюнка).
69. талка [t(h)alka], /1.- стр. 102/ - тласка.
70. тарп [tarp(a)], /1.- стр. 102/ - трап.
71. тим- [tim-], /1.- стр. 250/ - тъмен, черен.
72. траус [traus], /18.- стр. 83/ - троша.
73. три - три.
74. търда [thurd(a)], /1.- стр. 102/ - държа.
75. уту [utu], /1.- стр. 102/ - вода.
76. цев [seba], /1.- стр. 196/ - цев, растението бъз.



"Тракийски" местни, лични и родови имена.

1. Абрит(ус) [Abritys], /2.- стр. 2/ - "тракийски" град, днешният град Разград --- очевидна е връзката с старобългарската дума брит - бръснач. Абрит = обръснат, обезлесен хълм.

2. Агриани [Agrianes], /2.- стр. 5/ - "тракийско" племе, обитавало най-горното течение на река Струма --- най-вероятно това са живеещите и до днес по тези места българи мохамедани - ахряни. По този начин са се наричали те по между си дори до 1943 г., въпреки че ходжите са им забранявали това име !!! /12.- стр. 189/

3. Аймон [Aimwn], /7.- стр. 3/ - "тракийското" име на Стара планина. В диалектни говори се е запазило до днес под формата Им /18.- стр. 37/. Ето го къде бил заветният Имеон населен с "прабългари"! Средновековното българско име на Стара планина също е показателно Матoрне горьi - Древни планини /7.- стр. 15/ (или Майчини планини ?). А какво e й древното и старото на една планина, заварена от новодошли нашественици (та били те "славяни" или "тюркобългари"), та ще я наричат Стара планина? Ами другото название - Балкан?! С очевидната близост до нашия етноним това име говори само за себе си. От всичките тези названия всеки що годе разумен човек може лесно да стигне до предположението, че Балкана е прародина на българите. Но явно на науката й е трудно...

4. Аспар - гото-алан по произход - велик военачалник в Римската империя --- очевидна е аналогията с името на "прабългарския" владетел Аспарух (Аспар риx).

5. Ате, Ати(с) [Attis], /2.- стр. 31/ - фригийски Бог Баща --- от древнобългарското "ате" = "отец", "тате".

6. Ате(й) [Ateas], /2.- стр. 29/ - скитски владетел, загинал в битка с Филип II Македонски --- ясна е връзката с древнобългарската дума "ата", от която произлизат новобългарските "отец", "тате", "тата", "татко", "баш-та", и имената Атила, Атко, Анто. Думата "ата" е нарочена несправедливо за тюркска. Връзката с "тракийския" бог Ате (Атис) е безспорна! Ате е почитан от "траките" като Бог Баща! Какво общо имат тук дивите алтайски тюркски пришълци?! Турците владеят вече няколко столетия българска земя (Балканите и Мала Азия) , затова имат в речника си огромен брой български думи!

7. Бакх(ус) [Bakhus] - истинското име на "тракийския" бог, известен ни под гръцкото си име Дионисий. Бакхус е син на Семеле и Юпитер в римския пантеон на боговете --- аналогията с българската дума Бог е очевидна.

8. Балакр(ос) [BalakroV], /1.- стр. 34/ - "тракийското" ("македонско") име на пл. Беласица. --- очевидна е етимологията Бела-гр (гора - старобълг.), Бяла планина.

9. Бастарни [Bastarnae], /2.- стр. 33/ - "тракийско" племе от III век пр.н.е. --- аналогия с българската дума бастисвам = нападам, неправилно обяснена етимологически с турската дума "басмак" (?).

10. Бато [Bato], /1.- стр. 238/ - много често срещано илирийско лично име --- "прабългарските" имена Батоя, Бат Боян, днешното Батков и т.н.

11. Бебрък(ес) [BebrukeV], /1.- стр. 46/ - "тракийско" племе --- думата "бъбрек" е една от малкото, обявени от науката за "прабългарска".

12. Белур(ос) [Belluros], /2.- стр. 35/ - нелокализирано "тракииско" селище в Родопите --- очевидно името има за корен българското бел, бял. Сравни Белаур - брат на цар Михаил Шишман.

13. Берисад [Berisades], /2.- стр. 38/ - "тракийски" аристократ, който след смъртта на Кот(ис) I през 359 г.пр.н.е. управлява одрисите --- разновидност на името Борис - с пълен член "ат" - Борис-ат. Сравни Ирод-от (Херодот), Арист-от (Аристотел) и др.

14. Берое [Beroe], /2.- стр. 32/ - "тракииско" селище, днешна Стара Загора --- етимологически свързано с българското "бера", "събирам", "сбор", "събор". Български имена - Беро, Беров.

15. Бистра(c) [BistraV], /1.- стр. 45/ --- бистър, бистра - силно разпространено българско име Бистра, както и Бистрьо, Бистро и т.н.

16. Биталиан, Виталиан [BitalianoV], /23. - стр. 364/ - византийски военачалник родом от Мизия, нелокализираното "тракийско" селище Залдапа. Различните автори го наричат различно - тракиец (Малала), скит (Йорданес), гот или гет. Биталиан е син на Патрикал (Бат Риг ?) и внук на Аспар. Въстанал срещу император Анастасий в 515 година заради несъгласие с религиозната политика на императора. Теофан твърди за него, че е въстанал начело на православни, Комес Марцелин казва, че е начело на ромейска войска, а Малала разказва, че е предвождал хуни и българи. Авторите не си противоречат, ако се приеме, че са въстанали българите християни поданици на империята. - коренът на името е българската дума "бити" - победител.

17. Битини [Bithynoi], /2.- стр. 62/ - част от "тракийския" нород стримони, който получил новото си име "битини", след като завладял северозападната част на Мала Азия, и се заселил там --- старобългарската дума "бити" - "побеждавам", обяснява прекрасно етимологията на това име - "победители".

18. Бити(с), Битю(c) [Bithys, Bitus], /2.- стр. 46/ - едно от най-често срещаните "тракийски" имена --- на старобългарски това име се превежда дословно - победител!

19. Бичи [Bizoi], /2.- стр. 41/ - често срещано име на "тракийскийските" градове около Босфора, в основата и на Byzantion --- българското "бик", "бичи". Произлиза вероятно от мита за Зевс, който се превърнал в бик, и отвлякъл Европа.

20. Бол, Пол(ес) [Polles], /2.- стр. 218/ - цар на "тракийско" племе --- бол (множество, голям, велик).

21. Болг [Bolg] - според староирландските саги, име на владетел, чийто народ [Fir Bolg - народът на Болг] е живял в Тракия --- множество възрожденски автори твърдят, че българите носят името си от Болг - син на илирийския цар Коледа, живял през VIII век пр.н.е. /8.- стр. 29/, /9.- стр. 25/, /10.- стр. 630/.

22. Болог(ес), Волог(ec) [Vologaesus], /2.- стр. 65/ - "тракийски" жрец, от племето на бесите. --- аналог на античното име Болг, за което стана дума по-горе. Вологес се споменава от възрожденеца поп Йовчо Тревненски в неговия "Летопис и родословие" като "славянски княз". Същият списък от владетели се предхожда от цяла редица имена, сред които Коледа, Болг, Декефал (!), а след Вологес продължава с Аттила, Боян и Кардан! /9.- стр. 25/

23. Борей [Boreas], /2.- стр. 46/ - тракийски бог, персонификаця на силния и студен северен вятър --- в етимологична връзка с думите "буря" и "боря" , както и с българските имена Боре, Борис и т.н.

24. Ботие - член на "тракийското" племе "ботиеи" [Bottiaei], /2.- стр. 48/ --- много често срещано българско име Боте, Ботю, Ботьо.

25. Брени [Brenai], /2.- стр. 50/ - "тракийско" племе --- очевидна връзка с името на легендарния български владетел Брен (Брем), син на Коледа./8.- стр. 29/, /10.- стр. 630/. От корена на Българската дума "бран" - "браня", "битка", "сражение", "война", "защита", "защитавам", "пазя".

26. Бриги [Briges], /2.- стр. 50/ - един от най-големите "тракийски" народи --- старобългарската дума "бризги" означава "разпръсквам". Бригите са живяли разпръстнато из целия Балкански полуостров и Мала Азия. Това са всъщност известните "фриги", които освен с всичко друго, са известни и с "фригийските" си шлемове и шапки, които в средновековието се наричат "български шапки" - например в "Космографията" на Закария Казвини /11.- прил./. За връзката бригу (светъл, блестящ) - българи виж и П. Добрев /13.- стр. 120/.

27. Бръз(ос) [BruzoV], /1.- стр. 45/ --- бръз, бърз - днес имената Бързе, Бързьо, Бързаков, Барзов, Бързов и т.н.

28. Бугарама [Bugarama, Bourgarama], /2.- стр. 53/ - "тракийско" селище, чието име е засвидетелствано в IV - V век --- аналогия с етнонима на българите.

29. Буза(с), Бузи(с), Бузо(c) [BuzaV, BuzhV, BuzoV], /1.- стр. 45, 68, 69/ - много често срещано "тракийско" лично име --- буза - днес имената Бузанов, Бузов и т.н.

30. Бургари [Burgari], /2.- стр. 53/- войници от особен вид римски гарнизони към крепост, кастел [burgarii], засвидетелствани в надписи от II век от.н.е. в района на днешния град Тетевен и др. Бургари са били дислоцирани в античността из цяла днешна Европа. В това не би имало нищо нелогично (просто "особен вид римски гарнизон" от "тракийски" наемници, и нищо повече), ако не беше твърдението на учените, че под етнонима "бургари" [Burgare] трябва да разбираме "пра-българи" /3.- стр. 35/ ! Не е за пренебрегване и фактът, че в повечето известни нам карти от XV век България е изписана по този начин - Burgaria ! Арабските историци от векове наричат дунавските българи "буржани". "Буржа" на арабски означава крепост, кула - аналогично на "бург", "бургарий" !

31. Буребиста [Burebistas], /2.- стр. 53/ - "тракийски" цар (на гетите) от I век пр.н.е. --- коренът на това име вероятно е българската дума "буря". Евентуална етимология - Буря Бити - "да бъде силен като буря" или "победител на бурите". Възможна е и етимологическа аналогия с корена на думата "борец" - Боре Бити - "да бъде борец" или "да побеждава като борец".

32. Верчо [Verzo], /1.- стр. 238/ --- това илирийско лично име е често срещано и днес сред българите.

33. Викол - царедворец при дакийския владетел Децебал --- Вокил, "прабългарски" владетелски род.

34. Ведар - "тракийско" лично име --- ведар, приветлив - в днешно време се среща и името Ведрин.

35. Геро, Херо(с) [Heros], /2.- стр. 305/ - бог на "траките", всеизвестният "тракийски" конник --- Геро (герой), Свети Георги - един от най-почитаните български светци. Паралелът с най-известният "прабългарски" символ Мадарският конник е очебиен !

36. Гети - голям "тракийски" народ --- днес разпространеното българско име Гето, Гетов.

37. Глоса [Glwssa] - дума, засвидетелствана у античните грцки автори със значение - "тракийска" дума --- аналогията с българската дума "глас" е явна! На старобългарски "глас" означава нещо казано, произнесено, думи, слова /5.- стр. 344/.

38. Гордий /15.- стр. 27/ - фригийски владетел --- горд, горди, гордий - абсолютна аналогия с българската дума.

39. Граб [Grabos], /1.- стр. 72/ - цар на илирите по времето на Филип II Македонски --- грабя, завземам, възможна етимологична връзка и с "груб".

40. Дар(си) [Darsi], /1.- стр. 336/ - "тракийски" род --- дар, дарение, подарък - Дарко, Дарев.

41. Децебал(ос) [Decebalos], /2.- стр. 80/ - "дакийски" владетел (87-106 г.пр.н.е.), син на Скорило --- Дете Бал, "дете голямо" или "дете владетел". В Българската митология присъстват два легендарни детски образа - Дете Големеше и Секула Детенце. В българския език съществува думата "дечо", "дечко", която напълно отговаря на името Деце Бал (Дече Бал). Децебал е записан в списъка от "славянски князе" на възрожденеца поп Йовчо Тревненски под името Декефал!/9.- стр. 25/

42. Деций [Quintus Herennius Etruscus Messius Decius] - римски император от "тракийски" произход (249-251 г.). --- днешните български имена Дечо, Дечко - върху монетите, които е сякъл, Деций е изобразен като същински дечко.

43. Дим, Дъм [Dimum, Dyme], /18. - стр. 35/ - имена на "тракийски" градове --- Иван Дуриданов свързва етимологически тези названия с българското "тъм-ен"; очевидна е връзката и с "дим".

44. Дичо [Dizzo], /1.- стр. 43/ - "тракийско" лично име --- и до днес често срещано сред българите - Дичо, Дичов, Дичев.

45. Добер [Doberes], /2.- стр. 85/ - "тракийското" име на днешния град Дойран --- очевидна етимология - добър. Днешното име е преминало през гръцка транскрибция - добър - довър - доур - дойр/он/. Един показателен пример за селище, чието антично име е по-близо до българската си пра-форма, отколкото до съвременната, явяваща се късна гръцка релация.

46. Добери [Doberes], /2.- стр. 85/ - "тракийско" племе --- добър, добри.

47. Другери [Drugeri], /2.- стр. 85/ - "тракийско" племе --- другар, другари

48. Дръстър [Durostorum], /2.- стр. 91/ - стар "тракииски" град на Дунава, днешна Силистра --- дръстя, задръствам, преграждам - знае се, че на това място реката е била преграждана с вериги.

49. Дулa, Дули [Dula , Doulh], /1.- стр. 94/ - лично име, както и име на старо "тракийско" божество --- българската царска династия Дуло, както и множество съвремени фамилии - Дилов, Дулов и т.н.

50. Дулизелм(ис) [DoulhzelmiV], /1.- стр. 93/ - двуосновновно "тракийско" име --- ясна етимология - Дули+Зелм (земл, земя) - роден в земята на Дуло.

51. Залмокс(ис) [Zalmoxis], /2.- стр. 108/ - цар, жрец и бог на гетите --- много вероятна е старобългарската етимологя на това име, където [zal] е старобългарското "жалъ" - "гроб", "гробница" /5.- стр. 485/, а [mox] е гръцки опит за транскрибиране на българската дума "мъж". Залмокс приживе построява храм-гробница, в която извършва мистерии. След смъртта си е погребан в тази гробница, но на четвъртата година възкръсва. Залмоксис е обожествен и изпълнява ролята на бог на мъртвите в "тракийския" пантеон на боговете. Херодот твърди, че "траките" наричали Залмоксис и с името Гебелейсис, който епитет етимологически се свързва с българската дума "гибел". Залмоксис се отъжествява с Кронос - гръцкия бог на мъртвите. Важна аналогия е и фактът, че подобен храм-гробница строи приживе и Омуртаг, за което свидетелства неговият строителен надпис върху колона /6.- стр. 192/ .

52. Зет - участник в експедицята на аргонавтите, син на Борей --- често срещано българско име Зето, Зетов, Зетова.

53. Золт(ес) [Zoltes], /2.- стр. 114/ - династ на гетите --- абсолютно пълна аналогия със старобългарската дума "золъто" - злато.

54. Искандaр - истинското име (според арабски източници) на великия "тракоилирийски" владетел, известен днес с гръцката транскрипция на името си - Александър. --- възможна етимология на това име - "искан дар" = "желан дар".

55. Комети - благороднически ранг при даките в античността. Същият ранг в средновековието носи комит Никола - бащата на Самуил. Днес шаблонно се твърди, че става въпрос за "византийска" титла, а както виждаме - титлата е дакийска. Кометипили(ос) пък е по-висок ранг дакийски велможи, които са носели високи конусовидни шапки (български шапки !) /11.- прил./. Комитопули са наречени от византийските автори синовете на Комит Никола - Давид, Моисей, Аарон, Самуил !

56. Котел(ас) [Kotelas], /2.- стр. 150/ - владетел на гетите --- кот (котка на старобългарски език) - често срещани български фамилии Котов, Котев, Котков и т.н. Възможна аналогия с името на Кубратовия син Кот-раг.

57. Кот(ис) [Kotys], /2.- стр. 150/ - царско "тракийско" име --- аналогично на горното.

58. Крестони [Krestones], /2.- стр. 155/ - "тракийско" племе, чието име етимологически се извежда лесно от старобългарската дума "крест" = кръст.

59. Лангар [Langaros], /2.- стр. 159/ - владетел на "тракийския" народ агриани, които живеят и до днес в своите земи - българите мохамедани ахряни --- лонгур е стара диалектна българска дума и означава дълъг, висок.

60. Лъчи(ус), (Луциус Домитюс Аурелянус 270-275) римски император от "тракийски" произход --- лъч, личен, лъчезарен - и до днес личните имена Лъчи, Лъчо, Лачо са силно разпространени сред българите.

61. Марк [Marc] - много често срещано име в Римската имперя. Името очевидно е с "тракийски" произход, тъй като Марк (Марс = Арес) е "тракийски" бог --- Марко е едно от най-разпространените български имена, и не само това, но фолклора ни и до днес пази спомена за Крали Марко. Митологическата компонента на този приказен образ е доста по-стара от реалния спомен за средновековната историческа личност.

62. Марк Улпий Ерми - по род "трак", финансов управител на Дакия (Балахия) по времето на император Траян --- Ерми (Ерми-ар) е "прабългарски" род, засвидетелстван във възпоменателен надпис на Омуртаг. Очевидно тук става дума за името на Бог Хермес (Хермес е гръцка транскрипця на истинското име Ерми). Ето какво казва Херодот за "тракийския" бог Ерми - "Отделно от народа, царете почитат Хермес повече от всички богове, кълнат се само в неговото име и изкарват от него своя произход." И до днес се е запазило името на Ерми сред българите мохамедани в Родопите под формата Ерим Баба (Ерим Бабайко, Ерим Баща).

63. Меди [Maidoi], /2.- стр. 174/ - "тракийско" племе --- мед.

64. Медовитини [Maidobithinoi], /2.- стр. 175/, "тракииско" племе, част от медите, преселила се във Витиня - Мала Азия --- аналогично на горното.

65. Медок (Амадокос) [Amadokos], /2.- стр. 12/ - "тракийски" владетел от V-IV век. пр.н.е. --- в основата на името вероятно стои българската дума мед.

66. Мокар(ос) [Mokaros], /2.- стр. 186/- "тракийски" град --- "мокър" - сравни имената на български селища Мокрен, Мокреш и т.н.

67. Мостич [Mostis], /2.- стр. 186/ - "тракииски" цар III-II век пр.н.е. --- пълна аналогия с известното средновековно българско име Мостич - чъргобиля при цар Симеон!

68. Мъндри [Myndry], /1.- стр. 60/ - епитет на "тракийски" бог --- мъдър, мъдри.

69. Мъта [MatoaV], /1.- стр. 246/ - старо название на долното течение на р.Дунав --- мътен - в долното си течение реката е мътна.

70. Остри - по произход гот, приближен на Аспар --- етимологята на това име е очевидна - "остър", "остро", "остри".

71. Пелий - брат на Язон --- българската дума белий (бял) е възможното етимологично обяснение на това име.

72. Пор(ас) [PoraV , PoriV], /1.- стр. 90/ - среща се при множество двуосновни "тракийски" имена --- поря, боря - тази дума е и в основата на множество български имена - Ис-пор, Пор-ис(Борис), Боре, Борко и т.н.

73. Раиздо(с) [Raizdos], /2.- стр. 227/ - бащата на "тракийския" цар Кот(ис) --- възможно е гръцкият дифтунг "зд" да се опитва да представи някакъв негръцки звук, може би българския "ч". При това положение името на бащата на Кот(ис) е Райчо.

74. Раско(с) [RaskoV], /1.- стр. 91/ - "тракийски" династ, син на Кот(ис) --- абсолютна аналогия с българското име Рашко, Рашо, транскрибирано на гръцки!

75. Раскоупорис [RaskouporiV], /1.- стр. 91/ - "тракийски" династ, брат на Раско(с) --- очевидно двусъставно име Рашко Борец (Борис).

76. Рез(ос) [RhsoV] - "тракийски" цар. /1.- стр. 44/ --- рез, резец, рязък - днес имената Резов, Ризов, Ризников и т.н. Името на този велик "тракийски" цар, известен ни от Омировата Илиада, се е превърнало в нарицателното риг, рих, рег, рекс, рикс - владетел, цар. Титлата очевидно е "тракийска" (древнобългарска), а не старогерманска, както твърдяха австроунгарските учени. Това се потвърждава и от имената и титлите на старите български владетели - Бого-риx, Аспар-риx, Теле-риx, възможно и Кот-раг, както и такива на сродни с българите народи като готите (за които д-р Ганчо Ценов аргументирано доказа още в началото на миналия век, че са гети, сиреч "тракийски" народ) и галите (келтите).

77. Сабад(иос), Сабасиос [SabadioV, SabazioV], /1.- стр. 57/ "тракийски" бог --- според множество учени, името съответства напълно на старобългарската дума "свободь"(свобода)! Доказателство е гръцкият епитет на този бог - EleuqeroV - "свободен". Тук не е мястото да обсъждаме какво са заели "евреите" от древните "траки", само ще отбелижим, че името на този главен "тракийски" бог е един основен пример за това заимстване.

78. Семеле [Semelh, Semele], /1.- стр. 57, 60/ - "тракийска" богиня на Земята --- Вл. Георгиев доказа ясната връзка с старобългарската дума "земля"!

79. Севт, Севтес [Sevthes], /2.- стр. 249/ - "тракийски" цар --- светец, светъл, свят, блестящ. - Светозар, Светлин

80. Серди [Serdoi], /2.- стр. 257/ - "тракийско" племе, населяващо Сердица [Serdica], разположен в географския център на Балканския полуостров --- среда, средица, средище, сердце.

81. Сердица [Serdica], /2.- стр. 257/ - "тракийски" град, днешна София. --- градът се намира в географския център на Балканския полуостров, от където най-вероятно идва и името - среда, средица, средище, сердце. Тук науката отново е поставила каруцата пред коня - възприела е становището, че племето серди е дало името на града Сердика. Очевидно това не е вярно, тъй като гръцкото име на Сердица представлява несполучлив опит да се транскрибира на гръцки българската дума срядица [Triadica] (сравни сряда - средният ден от седмицата). При това положение съвсем резонно е средновековното име но този стар български град да е Средец !

82. Сест(ос) [Sestos], /2.- стр. 258/ - "тракийски" град --- много възможен е паралелът с българската дума "шест".

83. Сирмо(с) [Syrmos], /2.- стр. 261/ - цар на "траките" трибали - известно е българското лично име Сирма. Сирмо е отбелязан от поп Йовчо Тревненски с името Сирма /9.- стр. 25/.

84. Сит(ас) [Sitas], /2.- стр. 262/ - "тракийски" цар --- паралел с българската дума "сит".

85. Скорило [Scorylo dux Dacorum], /2.- стр. 264/ - предводител на даките, баща на Децебал --- скор, скоростен, бърз - днес името Скорчев.

86. Скор(сис) - "тракийско" име, аналогично на горното.

87. Смерд(ис), /4.- стр. 53/ - тракийско име --- според староирландските саги, богът на смъртта, почитан от народа Болг (преселници от Тракия) се наричал Смертул. Смерт е старобългарска дума.

88. Смертул - според староирландските саги, бог на смъртта при народа на Болг, преселници от Тракия --- паралел с българската дума "смърт".

89. Спартак [SpartakoV], /1.- стр. 96/ - много разпространено двусъставно "тракийско" име Спар-так, където "так" [takoV] означава - славен, прочут --- паралел с двусъставните "прабългарски" имена Омур-таг и Аспар-рух.

90. Спок(ес) [Spokes], /2.- стр. 267/ - "тракийски" владетел --- възможна връзка с корена на българската дума "спокоен".

91. Струма [Strumwn], /1.- стр. 38/ - "тракийското" име на река Струма --- очевидно името на реката идва от българската дума "стремя", "устремен".

92. Сур(ас) [SouraV , SuraV], /1.- стр. 94/- много често срещано "тракийско" име --- възможна етимологическа връзка с някоя от българските думи сур(сив), суров, сурва (Сурва Нова Година) или - сурна се (спускам се, свличам се със сила).

93. Телесфор (Телецпор, Телецбор) - Римски папа от "тракийски" произход , наложил в III век българският празник 24 декември (Коледов ден) за Рождество Христово. Преди това празникът Рождество се е празнувал в различни дни от годината, както Великден. --- телец и бор(борец) са думи с широко приложение и в днешния български език.

94. Тер [Teres, Terei], /2.- стр. 274/ - често срещано "тракийско" владетелско име --- заедно с "тракийската" династична титла "бал" образува името на един от най-великите "прабългарски" владетели - Тер Бал, Тервел /сравни Деце Бал/. Възможна етимологична връзка с корена на старата българска диалектна форма "терам" - търся, диря.

95. Удар(ус) [Audarus], /1.- стр. 238/ - илирийско лично име --- удар.

96. Цармизигети, Сармизегетусa [Zarmizegethousa], /2.- стр. 243/ - голям дакийски град столица --- възможно тълкуване на това име - "царство на мизи и гети" или "царство на масагети". Прокопий Кесарийски слага знак за равенство между българския народ "кутригури" и масагети.

97. Цура [Zoura], /1.- стр. 81/, "тракийско" име --- често срещано българско лично име - Цуро, Цура.

98. Чисти [Ktistai], /1.- стр. 16/ - доказана "тракийска" глоса, затворено общество (безбрачни монаси, светии) при "траките" --- съществуват учени /1.- стр. 103/, които свързват етимологически този термин с българската дума "чист", но въпреки това академичната наука си затваря очите за очевидния факт, и обяснява думата чрез гръцкия език !

99. Управда - едно от българските прозвища на император Юстинян I , "трак" по произход --- под това име императорът е известен като български светия в старата българска богословска литература.

100. Язон - всеки знае кой е Язон, но поради наложените от науката клишета, турдно свързваме това име с българското Ясен, Асен. А такава връзка е напълно възможна.



ПРЪСТЕНЪТ ОТ С. ЕЗЕРОВО

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Trakiyskiat rechnik koito predstavi , otkude e toy , koy go sastavi, koya publikatsia da tarsya sas podoben rechnik ?Ako prevoda na tezi dumi dumi a korekten , yasno e che sa indoevropeyski -tuy blizki do dneshen bulgarski . Oshte neshto : Nay-golemata greshka pri opisvaneto na nachaloto na dunavskata bulgarska natsia , e bila , che vspomeneva samo dva elementa , slavyani i bulgari bez da vspomenava naprimer trakiyskiyat ili romenski element .A to e imalo oshte drugi sled tyakh , koito sa uchastvali vav formiraneto na nashata natsia.No edinstveniat smisal za srodstvoto na bulgarite sas trakite bi e bilo samo ,ako v plemenen soyuz na Velika Bulgaria sa bili elementi, ot sushtia ethnitsitet sas trakite - ariyskoto pleme , govoreshto indoevropeyski ezik, mozhebi potomtsite na traki zaseleni na istok vav vremena na persiyskoto tsarstvo , koito po nyakakva prichina sa targnali pak na zapad , da se soedinyat sas bratovchedite si.No dokazatelstva ?Izvestno e , che bulgarite sa vleznali v plemenen soyuz sas hunite , no i s avarite . Sled smartta na Attila , bulgarite nasledvat negoviyat plemenen soyuz sadarzhasht mnogo turko govoreshti plemena , koeto bi e moglo da izyasni turanskite elementi i ezika na nekoi drugi bulgarski grupi ot Volga i Kavkaz.Kompletno otkhvarlyane na tyurkskiyat element bi kontriral samiyat kharakter na bulgari , koito sa bili dosta tolerantni , i izglezhda , che sushto otvoreni kum drugi khora. Blagorodnoto povedenie na bulgarina e sazdalo klasa na voini - tezhko voruzheni bagaturi-predobrazats na evropeyskiat ritsar , i to ne samo che bulgarite i podobni sa doneli v evropa izpipana tekhnika za kavalerist , no i yunashkiyat kodeks na povedenieto.Ima oshte mnogo neshta koito ne sa bili prosledvani po dobre.Imame mnogo nepriateli za koito priznavaneto na bulgarskiat tsivilizatsien prinos bi e bilo mnogo , mnogo nezhelaemo.

на П.Добрев ли идваш. 92-95% от редчетата, които си изписал, могат да бъдат опровергани съвсем елементарно, с по няколко думи(но ми омръзна да се занимавам с това).
И стига сте извеждали топоними, имена и други токива, които искате да изкарате прабългарски от "Бол" "Болг" ... . Защото те (доколкото въобще ги е имало) сами себе си не са наричали така (болгари).
Омръзна ми да слушам за "великите държавници" прабългарите. Държавата им до Крум прилича на разбойническо свърталище. А Крум, които поставя нещата, там където трябва да са в една сържава, е със славянски произход.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.

Другият,по скромното ми мнение във въведението си засягаш един въпрос който има връзка разбира се с основния в изложението,но е толкова важен и специфичен,че заслужава специално и отделно внимание-въпросът за това кой,как и защо подмени отдавно заявеното самосъзнание и припознаване на историческите българи за индоевропейски народ /или на всеки случай за етнос който С НИЩО не се различава от околните индоевропейски народи/, с всевъзможни хипотези за произхода на българския народ в които повече или по-малко се акцентира върху неидоевропейското начало в произхода ни ?

Даже си мисля,че не е зле този въпрос който има впрочем и абсолютно съвременна актуалност , да се разгледа в отделна тема.

Тук ще си позволя само една важна корекция по отношение на писаното от теб за Иречек.
Ако върху проблема за неоспоримия принос на Иречек за утвърждаване на идеята за неиндоевропейския произход на старите българи се гледа от ъгъла на популярноста на неговата "История на българите" с първо издание 1875 г.
както и заемания от него пост министър на просвещението,има известен резон за негативното ти отношение към него.

Обективно погледнато обаче нещата не стоят точно така както ги представяш.
Историята на Иречек е най-доброто което изобщо е било написано и е било възможно да бъде написано от модерната/към 70-те години на ХІХ в/историческа наука.
Тя и до днес има някои достойнства с непреходна стойност-например традиционния за епохата "географски преглед"/глава първа/ или обилния справочен материал под линия.

Но точно с въпроса за произхода на старите българи нещата не стоят така както ги представяш.
В случая ,Иречек който по време на написване на труда си е подържал интензивни контакти с български учени в т.ч. и Марин Дринов , НЕ Е МОГЪЛ да не се съобрази с Дриновия труд "Поглед връх произхожданьето на българский народ....." от 1869 г. в която за първи път,шест години преди Историята на Иречек, се прави опит да се обоснове научно идеята за изконно славянския произход на българския народ в контескта на тезата за неиндоевропейския произход на прабългарите.
Това проличава от бел 19 на стр 152/изд.1978 г./,макар че на следващата 153 стр.Иречек се позовава на Шафарик в изречението...."но работата е там,че между старите и днешни българи няма никаква родствена връзка"

Освен това поради спецификата си на научен труд Историята няма толкова широко обществено разпространение и е издадена на български език през 1886 г.
Пет години преди това обаче,през 1881 г.известния С.Бобчев издава една "История на българския народ",която по-късно става/и остава до късно/ гимназиален учебник в която широко използва труда на Иречек.

М.Дринов изпреварва Иречек и на административното поприще като комисар на просвещението от 1878г и член на държавния съвет от 1881 г,което е условие за административно налагане на неговите възгледи за произхода на българския народ след Освобождението.
А пропо до Освобождението още от началния курс учебниците по история са разглеждали старите българи като индоевропейци и не са правели разлика между исторически и съвременни българи..срв.Кратка българска история по питание и отговор за първоначалните училища ,изд 1869/1872 г.с автор възрожденеца Д.Душанов стр 9-10.

С други думи" заслугите"на Шафарик -Иречек,не могад да се разглеждат изолирано от доста по-големите заслуги на М.Дринов и С.Бобчев.

Честна дума, сега видях!
Сори!

Ne si vinoven ti, dovchera go niamashe pod zaglavieto, stoeshe si samo nakraia. Vchera go slozhih pod zaglavieto zaedno s "inzh." otpred za da niama greshki.

Vse pak stroitelen inzhener ia e pisal tazi statia, neka sme naisno.