Съгласен, традициите са хубаво нещо.

Трудно ми е да си представя как човек ще си танцува цял живот танца на баба и дядо, а като реши да прави черга или пуловер, ще ги направи досущ като тези дето са му от пра-пра-пра... и дето килера е пълен с тях... Това имах предвид под "задръстени".
И все си мисля, че и чуждопоклонничеството ни не е от вчера. Напоследък засмукахме всякакви навици, пороци, вкусове, обичаи, празници и т.н. от какви ли не краища по света. При това положение ми е трудно да повярвам, че пра-прадядо ми (на който вероятно приличам) се е опъвал на чуждоземските привички и си е пазил Свещенните традиции непокътнати.

Малко оправдателно звуча, но ми се струва реалистично...

но сега виждам къде грешиш. Бъркаш "модата" с традициите. По някакъв чудодеен начин, традициите я надживяват. Разбира се, че и традициите търпят промяна но това става за много по-дълго време от един човешки живот.
Доказателство за това е, че си спомняш за "старите парцали" в килера.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.

Прав си, хиперболизирах. Може би бъркам нещата. Говоря за това, че "традициите не са това, което бяха". И все повече се питам дали наистина са били.

Дали традиции, различаващи се съизмеримо с влиянието на моди, влияния и т.н. са достоверен източник на информация? А дали това влияние расте или расте предимно скоростта на разпространението му?

Бих развил тезата, че въпреки всичко можем да разчитаме по-скоро на традициите в развитието на ценностната ни система и морал, отколкото на традициите в бита и културата, но ми е един-два номера по-голяма...

може би и ще видиш неща от бъдещето, за които на мен ми остава само да гадая. Дано да не се сбъднат лошите ми прогнози.
Да, много точно си го казал "традициите в развитието на ценностната ни система и морал". Този е смисълът, а не например традицията в осветление на битови помещения (газени лампи).

You can take the horse to the river but You can't make him drink.