Трябва обаче към такава логика да се добави, че страната на противника е беззащитна ако има как да я нападнеш и ако след като я нападнеш тя не може да се съпротивлява.

Това което Пърл Харбър постига е, че унищожава американските отвъдморски сили. По-точно силите които биха спрели похода на имперската армия на юг. Ямамото не е бил глупак. Знаел е, че срещу себе си има враг който на този етап не може да победи. Искал е да спечели време Япония да укрепи позициите си и е разчитал, че поради традиционните изолационистки настроения сред народа САЩ няма да могат да посветят сериозни ресурси на войната. Получава се обаче така, че именно атаката над Пърл Харбър и странната подготвеност на Рузвелт за нея за 1 седмица сриват американския изолационизъм.

А Япония мисля си съгласен не може нито едно от следните неща:

1. Не може да направи морски десант в САЩ (дори на американците им трябват 4 години за десант на Окинава).
2. Япония дори със опитната си армия не може да се надява да покори САЩ, дори ако можеше да направи десант.
3. Япония не може да конкурира САЩ по индустриален потенциал (САЩ отделят не повече от 1/4 от производството си за военни цели, докато този процент в СССР достига 90-95)
4. Япония дори не може да бомбардира САЩ, камо ли точки 1-3. Тук естествено се има предвид континталните САЩ, без Аляска и Хаваи...

Тъй че смело може да се твърди, че е имало пълно съвпадение в интересите на Пентагона, Държавния департамент и КГБ...

Ad astra per aspera

Напълно съгласен с една добавка - един от хората, който е изключително доволен от нападението е Чърчил.

Забравяте, че най- доволен е Другарят Сталин!

Настъплението е основният вид бойна дейност!

Редактирано от rokosovski на 03.09.02 20:39.

Лично с теб ли го е споделил?

Здрасти,
Струва ми се , че един от най-високопоставените съветски шпиони е бил българския посланик Стаменов.Висш дипломат от държава -членка на Оста,ползващ се с доверието на Борис.Още повече след 22,06, по очевидни причини.Изобщо идеален агент .

Това ли е начинът за получаване на информация с максимална достоверност.
"... по делата им ще ги познаете...."

You can take the horse to the river but You can't make him drink.

Ако се не лъжа имаш предвид нашия посланник в Москва? Не му помня името, но точно той беше известен със следното: когато немците през '41ва г. отбелязват първите големи успехи, съветското ръководство се обръща към нашия посленник с молба да бъде посредник за мирни преговори с Германия. Той отказва с аргумента, че никой още не е успявал да победи Русия ...

Ето и един пример подходящ за "Щирлиц" - генерал Фриц Тиле от ОКВ (Главното командване на Вермахта). Доставял е сведенията си на руснаците през агент "люси" в Швейцария.

същият.Случаят подробно е описан в мемуарите на Судоплатов.Стаменов е вербуван когато е работел като секретар в българското посолство в Рим.

Очевидно е че е бил използван и за редица други случаи за които нищо не знаем.Каква е точно истината около тези преговори е божа работа.

Мда, доста мътилка има ... наистина май няма начин да се разбере, можем само да предполагаме или да си изберем една от "истините" ...