Във връзка с предишните теми мисля, че е логично пак да се разбърка и този въпрос.
И да са си българи защо се гневим, че се самообособиха след като "Майка България" през годините не си мръдна пръста за тях. Какво - да регистрират България-2 ли искаме или да тичат зад нашата граница - от трън, та на глог.
А може би те са си повече македонци, отколкото ние българи...

jas navistina mu se zablagodaruvam na pastor koj sto e covek koj ja sogledal realnosta!
blagodaram,a zosto?
seto ona za sto se prasuvas,mislam deka si vo pravo osven za ona poslednoto.mislam deka jas ne mozam da kazam kolku ste vie bugari,toa si e vase i vie najdobro si znaete,ama znam deka jas sum makedonec cistokrven,bez kapka bugarska,srpska,turska ili grcka krv vo mene.
tocno taka,prijatele-pastore,eden edinstven bugarin si koj navistina e realen i ne se zanimava so fasistickite idei.pa taka e brate,ako nie bevme bugari,site ke sakavme da se obedinime so bugarija neli?pa toa go sakaat siptarite od makedonija da se spojat so albanija,ama oni se siptari.a nie bugari ne sme,so znaci nie sme si poseben narod,mnogu star,izmesani anticki makedoni i sloveni,taka da potpolno te podrzuvam.eve jas izvorno ti kazuvam,bescelno i zaludno e da se baraat bugari vo makedonija,bespredmetno,zatoa sto nikoj ne ja podrzuvaa taa hegemonisticka ideja.
da si mi ziv i zdrav,da ni se zivi i zdravi drzavite ama samo so takvi kako mene i tebe,ako li?

Кафа сиктир от тия и от измислените им проблеми.....

Редактирано от Topepo на 18.06.02 11:21.

Здравейте,

Проблемът за националното обособяване на Република Македония съвсем не е измислен, а реален проблем, който при това вече взе жертви през миналото лято и заплашва целия полуостров с нов въоръжен конфликт.
Това, което убива е съвсем реален проблем.

Този проблем възниква през 1913 година (преди цели 89 години), когато населението на Македония, освободено от турското робство, попада под властта на младите национални държави Гърция и Сърбия, в чиято официална доктрина и политика (и досега) влиза асимилацията.
Дотогава, македонците са се убедили в невъзможността въпроса за тяхното освобождение да се реши в рамките на Българската държава. Берлинския конгрес, Илиндинското въстание и Балканските войни са три трагични опита в тази посока, чиято тежест се понася именно от населението на Македония.
Всеки опит на македонското население да реши проблемите си като се присъедини към българската национална общност среща организираната съпротива на всички велики сили и всички балкански държави, изразяваща се в клането и прогонване на хората от Македония под благосклонния поглед на Великите сили, които само размахват пръст на палачите - нещо като "Ах вие, палавници такива".

Трагизмът на дилемата от 1913 година идва оттам, че българското национално възраждане започва именно от Македония - с историята на отец Паисий и създаването на възрожденски център в Хилендарския манастир, чийто игумен е брат му. Македония е водила твърде дълга борба и е дала твърде много и твърде свидни жертви, за да отстои идентичността си.

Въпреки това, македонските народни водачи вземат правилно решение, че единственият път за отстояване на интересите на народа на Македония е да се търси самостоятелно решение, несвързано с териториалните интереси на България - обратното би застрашило самото съществуване на народа. Впрочем, още от самото създаване на ВМОРО, нейните млади и мъдри водачи оставят тази възможност като основно решение, което да не излага България и Македония на опасността от всеобща изолация и война срещу всички.

След 1913 година, започва борбата за свобода на македонците, само в името на Македония и за защита на нейния интерес. Народните водачи не оспорват нито кръвната принадлежност, нито самосъзнанието на народа, но изскат да изправят историческата тенденция, всяка обоснована претенция на България да се заплаща с кръвта на македонското население.

...

В случай, че тонът и характерът на дискусията ви харесва, пишете ми да продължим. Особено ще се радвам на отзиви от Република Македония.

Бъдете живи и здрави.

Здравейте юнаци,

Къде се изгубихте, бе?

Айде бъдете живи и здрави и пишувайте.

На мен ми е много интересна тази тематика, но на някои други не. А на повечето просто е омръзнала.
Колкото е интерна дискусията върху миналото на Македония, толкова е интересна и за бъдещето й.

A be cheta i ne vyarvam na ochite si. Bili se samoobosobili...??? Kak? Tova "samoobosobyavane" beshe nai-golemiya genocid nad Bvlgarite v Makedonia ot strana na "bratyata" srbi.

A be kakvo shte go filosofstvame...

BULGARIA & MAKEDONIA: EDIN BULGARSKI NAROD - DVE DARJAVI

Ще ви разкажа един истински случай. Баба ми е от Охрид, преселила се е в България след Първата свет. война. Та когато нейния баща го карат през 1947 г. да се пише македонец, той им отговоря следното: "Момчета, навремето в Охрид имаше две махали - турска и българскал Аз съм от българската". Излишно е да се коментира.
Но... Но днес нещата са съвсем различни. Моите братовчеди от Охрид и Скопие са 100 % македонци и нищо не може да ги убеди в противното. Нациите не падат от небето - те се създават. И българската нация в един момент е била създадена. През 20 в. ние сме свидетели на създаването на една нова нация - македонскта. Да, създадена е може би изкуствено. Да, създаването й не е завършило. Да, тя ПРОИЗХОЖДА от българскта нация. Но в наши дни ВЕЧЕ е нещо отделно. Колкото и на нас като българи това да ни е неприятно. Това са фактите, такива са историческите процеси. Народите са като живите организми - раждат се, живеят и накрая умират.

Медицински факт, както би се изразил Остап Бендер.

И наистина, нека се концентрираме върху мисълта как да се погаждаме, вместо да се препираме и си делим историята.
Макар че, имаше един македонско-английски филм "Преди дъжда". Потресе ме. И ме издразни с онзи момент, в който македонският журналист разправя на гаджето си англичанка за "македонски цар, който умрял от разрив на сърцето, като видял своите войници ослепени"...
Ама, айде, само мир да е...

Здравейте, момчета,

Благодаря, че раздвижихте тази толкова интересна тема. С интерес бих прочел (а и не само аз) подробните ви мисли по въпроса. За съжаление, обаче, за известно време ще отсъствам, но при първа възможност ще пиша отново.

Бъдете живи и здрави

и пишете, за да има на какво да се зарадвам, когато се включа пак.