Най малкото докато света стане техен и едва тогава могат да се скарат...

Но не винаги Германия и Русия са били нацистки и болшевишки. Преди Първата Световна война Германия и Русия са имали своите общи политически и геополитически интереси...След това некадърника Николашка за безкрайна изненада на кайзера е застанал от другата страна на барикадата...Като печален резултат - Русия и Германия губят войната...
При Втората световна война грешката се повтаря, но се прави от германците....

Прощавай, но това е твърде лаишко изказване

Има такъв момент - изказването беше леко неподготвено. По-скоро нещата струва ми се седят така:
За Германия - след Бисмарк вече няма лидери способни да мислят трезво и Кайзера и неговите министри решават, че Австро-Унгария е далеч по-важна (и желана) като съюзник в сравнение с Русия и започват да се държат съответно.
За Русия - след създаването (главно благодарение услията Бисмарк) на вече обединена Германия, Европейският баланс е доста нарушен. Немците започват да подкрепят повече Австрия отколкото Русия и в тази ситуация е на руснаците съюза с Франция им се струва естествен. Друг е въпросът, че този съюз е единствено от полза за Великобритания ... представете си за момент как би изглеждала Европа сега, ако съюзът на тримата Императори беше оцелял и развил ...

Да, обаче Франция и Великобритания не помогнаха на Русия да се справи с болшевизма, подозирам, че им е изнасяло - не им е трябвал толкова могъщ партньор, който да ги учи какво да правят. Та в крайна сметка сами си го натресоха...
Но ако пофантазираме, излиза следното: Втората Световна би била повторение на Първата, може би мааалко по-динамично и с далеч по-големи жертви (Германия не би се отказала от реванш, а военната техника, каквото и да си говорим - Сталин беше инициатора за развиването й).
Тогава някъде в средата на шейсетте бихме имали и Трета световна - между скаралите се членове на Антанта, вероятно САЩ-Англия срещу Русия-Франция.
Ама това са спекулации. Увлякох се.

това е било мотото на всичко, което са се стремели да правят в България преди болшевишката окупация от 1944 г Това означава, че когато Германия и Русия не са от двете страни на фронта е добре за България....

Няма да пречислявам кога и колко пъти една Франция е била във война срещу Русия през 19 век...
Но какво търси Русия в съюза с Франция през WW I?Естествено че ще има оправдание, но това ли са действителнита интереси на Русия?

Да оставим настрана и ролята на Англия в края на Руско-турската война.
Докато Великобритания е могъщ фактор (независимо дали съюзник или противник), Русия по никой начин не може да тури ръка на Константинопол. Какво търси Русия тогава в съюза с Великобритания? Това ли са интересите на Русия?

Да оставим настрана колко пъти Русия е била в съюз с Германия през 19 в.
Но какво търси Русия от другата страна на фронта? Формално - интересите на Австро-Унгария и Русия в Сърбия са една причина, но това ли е стратегическия интепрес за Руската империя

Да оставим и настрана факта, че Първата световна война си е спечелила прозвището "семейна свада", защото коронованите глави на воюващите държави са били роднини и е естествено огорчението и разочарованието от роднината враг..

Същото и за Германия - по времето на Бисмарк противник е била Франция, а Австрия е била основния потърпевш при обединението на Германия. От тази гледна точка съюзът с Австрия е малко парадоксален....

"Да оставим настрана и ролята на Англия в края на Руско-турската война.
Докато Великобритания е могъщ фактор (независимо дали съюзник или противник), Русия по никой начин не може да тури ръка на Константинопол. Какво търси Русия тогава в съюза с Великобритания? Това ли са интересите на Русия?"
- главния конфликт е между вече най-могъщата европейска (след обединението си) държава Германия и тогавашния световен лидер Великобритания (конфликтът е навсякъде и за политическо влияние и икономически ...) от една страна и между Германия и Франция заради двете провинции и унижението, понесено от французите след 1870 г. Русия в тази обстановка трябва да реши към коя страна да се придържа. Доколкото след Бисмарк в Германия вече няма мислещи политици, Австрия започва да изглежда по-приемлива като съюзник (немци, все пак) и съответно колкото по-близо немската политика се обвързва с Австро-Унгария, толкова повече става враждебна спрямо Русия. От другата страна на границата, в Петербург, също няма активни политици и страната започва да се носи по течението ...



"Да оставим настрана колко пъти Русия е била в съюз с Германия през 19 в.
Но какво търси Русия от другата страна на фронта? Формално - интересите на Австро-Унгария и Русия в Сърбия са една причина, но това ли е стратегическия интепрес за Руската империя" Определено е изцяло сантименталн към братята славяни. Освен това, след 1905 и 1909 г. Русия търси начин да си върне за униженията.

"Същото и за Германия - по времето на Бисмарк противник е била Франция, а Австрия е била основния потърпевш при обединението на Германия. От тази гледна точка съюзът с Австрия е малко парадоксален...." - това е малко ... главната цел на Бисмарк е обединението. Съответно и главните противници се сменят няколко пъти. Първо е Австрия - за да я изгонят от германския съюз; после е Франция - за да скрепи нестабилния съюз му трябва външен враг и голяма, но кратка война - и ето след спора за Испанския трон, случаят сам му пада в ръцете. Единствения му неуспех в тази война е загубаа в спора с военните по въпроса за двете провинции.