Напоследък клубът заприлича на място за обсъждане на военни теми... но ми се ще да поговорим малко за ролята на подводниците в Първата и Втората световни войни.

Някои автори твърдят, че подводната война на Германия е поставила на колене великите морски сили Англия и Франция. Други казват, че само с подводници морско господство не се печели.

Какво е вашето мнение?

може и да не са спечелили "морско господство" ,но им парализират водния транспорт.Няма противоречие тука.

много интересни неща по въпроса. Сигурно ще бъде интересно, ако се изкажат хора, които имат поглед върху нещата. Аз не знам нищо за подводниците от Първата световна. Доколкото си спомням първият реален проект за подводница с военно предназначение е правен още по времето на Наполеон, пак поради проблема с островната флота. Не мога да си спомня дали въобще е правен опит за осъществяването му.
Не знам какво разбирате под "морско господство" - владеене на моретата или на бреговете им (за второто подводниците определено са неподходящи), но например 6-те руски "Тайфуна" са предостатъчни за унищожението на US. Същто може да се каже за 9-те "Трайдънт" по отношение на Русия (всъщност малко по-трудно, защото имат да покриват по-голяма площ). Ако това може да се приеме за господство, те са господари не само на моретата.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.

В смисъл, да контролираш комуникациите, за да не могат враговете ти да използват морските пътища с всички произтичащи от това последствия; най-вече да превозват стоки и хора. Според мен другото приложение на флота - да бомбадираш бреговете с корабната артилерия или да атакуваш наземни цели с морска авиация - по онова време не е било толкова важно.

Контролът върху комуникациите означава не само да препятстваш ползването им от противника, но и да можеш ти самия да ги ползваш безпрепятствено.
В тоя смисъл подводния флот самостоятелно не е можел да осигури "господство над моретата".
На Тихоокеанския театър на военните действия американците постигат това господство чрез тясно взаимодействие и допълване между надводен и подводен флот и авиация.

And if you tolerate this
Then your children will be next

Здравейте, момчета,

Целта на морската война е установяване на господство над морския театър на военни действия. Това господство има няколко елемента:
1. Ефективен контрол над морските пътища - възможност за ефективно и необезпокоявано ползвоне на морските пътища и комуникации от собствония флот, при пълна невъзможност за ползването им от противника - това е основната и най-сложна задача от този комплекс. Изпълнява се с комплексно взаимодействие на силите на бреговата и пристанищна охрана, ескортния флот, силите за борба с подводници и морската авиация, вкл. и авионосните ударни групи, които се използват, както за осигуряване на пътищата, така и за усилване на ескорта;
2. Възпрепятстване на противниковото използване на морските пътища - задачата се решава основно от подводния флот, във взаимодействие със силите на морската авиация и специални надводни кораби - (рейдери или спомагателни крайцери);
3. Установяване на господство над въздушното пространство над морския ТВД - изпълнява се, основно от силите на морската авиация, базирани на брега и на авионосните ударни групи;
4. Защита на бреговете - извършва се със силите на бреговата отбрана, състоящи се от наземно базирани сили и системи - артилерийски, ракетни, сили на подвижната отбрана и др, както и от морските сили за блегова отбрана - минни заградители и миночистачи, кораби за брегова отбрана, леки противоподводникови сили, подводници за брегова отбрана и др.
5. Установяване на контрол над бреговете от съществено значение за господството по море - осъществява се от силите за морска инвазия, включващи - силите на морската пехота и десантни съединения, авионосни ударни групи, подводни и надводни сили за ескорт, сили за осигуряване на района, изпълняващи крайцерски функции и т.н.
6. Осъществяване на блокада на противниковия флот - основата на съвременните блокадни сили са съединенията за контрол над близките комуникации до противниковите брегове - те включват и подводни кораби, но гръбнакът им са надводните сили за контрол над трафика. При изостряне на обстановката или опит на противника да пробие блокадата, те се усилват с авионосни ударни групи и други сили и средства, вкл. до формиране на крупни флотски съединения за разгром над противниковия флот.

Всички основни задачи, могат да се решат по пътя на усилване на натиска или по пътя на сражението. От тази гледна точка, сражението е основен, но не единствен начин за постигане на целите на морската война. По правило, силният флот търси сражение, докато слабият се стреми да постигне целите си чрез редица частни боеве, без да се въвлича в сражение между флотовете.

От генерално значение за спечелването на глобална морска война е разположението на собствените бази. Ако те са разположени така, че да господстват над пътищата, могат да служат за база на силен флот, който да търси сражение. Държави, имащи такива бази се наричат "морски" - Великобритания, САЩ, Япония, Австралия. Държави, които нямат такива бази, не могат да разчитат, да извеждат безпрепятствено в морето, по всяко време огромен флот - техните бази могат да бъдат "притиснати" от противниковата блокада, установена на подходите към тях и извеждането или въвеждането на флота стават извънредно трудни. Тези държави се ориентират към строителството на подводници или леки, мощно въоръжени съдове за самостоятелни действия по комуникациите на противника (рейдери). Те не си поставят за цел на морската война установяване на пълно господство над морето, за което е необходим голям надводен флот, базиран в близост до пътищата, а само недопускане на противниково господство над морския ТВД. Тази задача, вече може да се реши със силите на подводния и рейдерския флот. Точно такива, са и задачите на Германия във Втората световна война. И докато рейдерските акции не се увенчават с голям успех, а спомагателните крайцери, маскирани като търговски съдове, често прибягват дори до актове на морско пиратство, подводния флот, ръководен от адмирал Дьониц има определени успехи в смущаването на англо-американското господство по море. На практика, през войната Германия владее само Балтийско море. На всички други места, само глутниците от подводници могат да работят ефективно, но и тази дейност се задъхва с изтощаването на германската икономика, притисната от войната и от съюзническата блокада.

Вижда се, че подводниците, сами не могат да осигурят господството по море и битката на германския флот е била едно храбро, но бавно отстъпление.

Работата с Япония е друга. Битките в тихия океан очертава прехода към съвременните военноморски доктрини и са далеч по-разнообразни, интересни и героично, но това е друга тема.

Бъдете живи и здрави.

Здрасти,

който се интересува от история на немските подводници в т.ч. и Първата световна война,може да намери много подробна информация за самите подводници,командирите,бойното използване,противоподводната борба и т.н.
За съжаление на англииски.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Контрол над нещо значи способност да го намериш - че да го "контролираш". Дойчовците само от подводници, без радар, трудно са можели да търсят корабните конвои. Има интересни разсъждения в книги на германски капитани, за полезрението от подводниците - и колко подводници са били нужни за засичане на конвой, даже с приблизително известен курс... Това до като всичките подводници са дейни, преди нужда от презареждане с гориво - и особено с торпеда.

Дойчовците работят добре с подводниците до като имат налични дълго-обхватни разузнавателни самолети, над Северния Атлантик, да наблюдават за конвои и да предават данни на подводниците. След като враговете полагат въздушна обсада над Атлантика - дойчовските подводници задрапват.

По принцип, подводниците са били стари, като замисъл; практически дойчовският подводен флот, оперативният, е бил замислен от преди войната! И не вижда нищо ново, технологично, освен шнорхелите (които шнорхели стават радарни "факли" за патрулиращите английски самолети и разрушители), и примитивни радарно-алармени системи (не пълноценни радари, а само чуствители!). Германците се оказват неподготвени технологично - и подводниците им са били обречени още от началото на войната. Германското качество в поддръжка и операция - и германският героизъм - правят старото желязо на оръжие - преди да стане на ковчег. "Глутниците" са успешни за кратко време - след което бързо стават съсредоточения, улесняващи унищожението на подводниците с по-малко търсач-ловец вражески корабни групи. Евентуално подводниците преминават към поединични действия... от пещерната епоха на военното дело...

Войната на англо-американците срещу подводниците е пример на технологично подминаване на една технология с друга.

Вражеските загуби в потопени кораби? Имало ги е. За искрица време даже надминават корабостроителния капацитет. Но този капацитет бива увеличен феноменално - и ако ще цяла Германия да е строела подводници и торпеда - враговете са можели да поемат загубите и пак да превозят достатъчно материал за да победят.

Майката му е била ядреното оръжие! Де дойчовците да са го имали! Щеше да е по-справедлив свят. За България. Пък може би и за американците. Нямаше да се завличат във война заради колониалните господари - и американската демография определено щеше да е различна, ако не бяха изличени толкова най-вече бяли американци като военни жертви.

Редактирано от Cв. Ckpoмни на 05.07.02 22:07.

Дойчовците работят добре с подводниците до като имат налични дълго-обхватни разузнавателни самолети, над Северния Атлантик, да наблюдават за конвои и да предават данни на подводниците. След като враговете полагат въздушна обсада над Атлантика - дойчовските подводници задрапват.


Интересно ми е за каква въздушна обсада на Атлантика говориш.Виж по-добре характеристиките на основните истребители през ВСВ,за да ти стане ясно, че това е абсолютно невъэможно.Напротив в повечето изследвания за северните конвои, изрично се отбелязва ,че те имат въздушно прикритие през много малък участък от маршрута.Поради това са придавани самолетоносачи към състава на ескорта.Поради добре известни причини паубната авиация има много нисък боен радиус/вкл.и съвременната/ и
не е можела да противодейства ефективно на разузнавателните самолети.Нейната основна роля е борбата с бомбандировачите и торпедоносците на далечните подстъпи към конвоя.
Съвсем друг въпрос е ,че съюзниците успяват да наситят Северния Атлантик с
патрулни самолети за борба с подводниците.Това са по принцип тежки самолети и нямат общо с истребителите и противовъздушната отбрана.Радарите с които са оборудвани тези самолети дават въэможност дават възможност подводницата да бъде засечена в надводно положение и да бъде атакувана.
Известно е че тогавашните подводници са били по-скоро потапящи се кораби ,отколкото подводници в съвременното разбиране.Т.е.те технологично са прекарвали много време над водата.
Другият голям пробив на съюзниците е усъвършенстването на сонара./хидролокатора/.Чрез приложението на активния сонар от група кораби става възможно превантивното откриване на подводниците на пътя на кервана и в зоните около него.
Макар че Германия не е можела да спечели морската война само с подводни сили,немските подводници са значим фактор който силно затруднява снабдяването на Великобритания.За СССР този фактор не е толкова съществен ,защото дам основните доставки вървят през други пътища- Тихия океан и Иран.Същото се отнася и за прехвърлянето на войски от САЩ в Великобритания и Европа преди 1943.Това става въэможно едва след като е спечелена битката за Атлантика.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.