Въздушната блокада на Северния Атлантик е целяла да блокира германски дългообхватни разузнавателни самолети от полети над театъра. За такава блокада са били използвани 2-моторни изстребители, на север от Шотландия, покрай западните брегове на Скандинавския п-ов. Също са били използвани патрулни бомбардировачи, без бомби - но пълни с патрони за картечниците. За да бъде ефективна, блокадата е трябвало да пречи на германските самолети; само да пречи, даже без нужда да ги сваля. Заради огромните разстояния, леки повреди по германските самолети (примерно, след картечен обстрел от голямо разстояние) са били достатъчни да ги насилят да абортират разузнавателните патрули.

Съпровождащите самолето-носачи са носели леки самолетчета, които не са можели да се борят с германските самолети - защото не са можели да се изкачат до височината им.

В акустичното поле германците са имали преднина - и я запазват, или поне не изостават, през цялата война. Подобренията във вражеската акустика биват повече от компенсирани с оръжейни подобрения, примерно германските акустични само-насочващи се торпеда. Дори с обикновени (за германците обикновени) торпеда, германците са имали достатъчно добра акустика на подводниците си за да пускат торпеда по единствено-акустично локирана цел; прицел с торпедо по такова засичане е къде по-изискващ от прицел с килим от подводни бомби! Германците също са водели в изчислителната технология, приложена в торпеден прицел и насочване.

Германците са куцали в радара, и в радиото, и изобщо в свързочната технология, която включва математиката, приложена в шифроване. (Аз бях учуден англичаните колко математически личен състав са държели зает през войната! Цел: създаване и чупене на шифри.) Някъде от 1943 германските радио-връзки с подводниците са били засичани и разшифровани, и германски радио-излъчвания от подводници, мерени с минута (и считани от германците са невъзможни за координатна локация) биват използвани от враговете точно за... локация. Германска подводница, след радио-излъчване, е дънела макс скорост на повърхността към петнадесет минути, да се отдалечи от координатната локация, в ръцете на врага, и после се е гмуркала да продължи отдалечаването. Обезпокоително често времето между локация, извикване на близък вражески патрулен бомбардировач, и зрително засичане на подводницата от вражеския самолет, е било към половин час. Това за далечния океан. В оживени коридорни зони даже 10 минути, че и по-малко!

Някъде от средата на 1943 (впрочем, от Май, горе-долу) германските подводници капитани започват да действат отделно, с минимални връзки с командването си, с идеята че такова присъствие, неефективно но трудно-локализирано, ще пречи повече на вражеското военно усилие от организирани действия, които са щяли да потопят няколко кораба в повече - с цената на изличаване на германските подводници от Атлантика.

За относителната ефективност на германските подводници, за параметрично чуство, погледни корабите "Свобода": загубите от бури и не-военни произшествия са горе-долу еднакви със загубите от германските подводници; говорим параметрично, нали? Един вид, вражеските конвои, статистически, са действали в океан с удвоена вероятност за бури... След началото на 1944 статистическата вероятност за бури става... природната, почти... Англия, за сведение, е можела сама да се храни даже през най-успешните подводникови действия! Гориво също е влизало достатъчно, за военни действия. За германците подводниковата война е била кауза пердупе, от преди да са я били започнали...

Здрасти,

за авиацията не съм съгласен с теб.Патрулните и разузнавателни самолети по принцип не воюват срещу бомбандировачи.Това правят изтребителите ,вкл.тежките двумоторни./Пример Пе3,Месершмит110,Р38Lightning/.Не забравяй,че самите бомбандировачи също са тежко въоръжени,летят в група .За да ги застраши противникът трябва да има превъзходство в маневреност и скорост /изкл.правят тежките нощни истребители,но там тактиката е друга/.Патрулните самолети нямат такива характеристики.Това са или бомбандировачи или летящи лодки.Те изиграли своята роля в борбата срещу подводниците ,а не срещу немските самолети.
Що се отнася до двумоторните изтребители,тяхното приложение в по-голямата част от Атлантическите конвои е било затруднено от сравнително
ниския им боен радиус.
Например в спомените на съветски летци се отбелязва като забележително постижение откриването на конвоя от двойка Пе3 на 800км.от Колския п-в,при
което са успели да патрулират само няколко минути над конвоя и са тръгнали да се връщат.Т.е.били са на пределна далечина.Всъщност самата операция се е наложила не за да се прикрива конвоя,а за да се определи и доложи на командването местоположението му.По разбираеми причини корабите са спазвали радиомълчание.
Това потвърждава още веднъж моята теза ,че изтребителната авиация не е можела да бъде ефективна над по-голамата част от маршрутите на атлантическите конвой,т.е.тя не е фактор ,който сериозно е повлиял в борбата с подводниците.
От своя страна базовите патрулни бомбандировачи имат изключетелен принос ,но за това че активно са унищожавали подводниците,а не че са изолирали Атлантика от авиацията на противника.На мен поне такива факти не са ми известни.Ако накой знае нещо ,моля да го изложи,но да са факти.

По отношение на германското изоставане с радарите също имам известни резерви.Какви факти мога да посоча:
1,През 1940г. в ПВО на Райха е създадена наземна система от три отделни радиолокационни станции:за ранно предупреждение,за съпровождане на целта и за съпровождане на нощния изтребител.Целта е била нощния изтребител да се докара до зоната на визуален контакт с противника.
2,През1941 е създаден бордови локатор за нощните изтребители.С негова помощ е осъществен прихват за първи път в ноща на 10,08,1941.До началото на 1942 с радари са въоръжени всички нощни изтребители.
3,Сред нощните изтребители на Луфтвафе има повече от 60 човека/екипажа/ с 25 и повече потвърдени победи.Лидерът ХайнцВолфганг Шнауфер има 120 нощни победи./Горе долу колкото Покришкин и Кожедуп взети заедно ,само че през деня/.Това едва ли е можело да се постигне при генерално изоставане в радиолокацията.
За пробива в шифрите си прав.Но спорет мен това е по-скоро добра работа на разузнаването,отколкото някакъв особен технологичен пробив.

Аз черпя моите сведения от книги, писани от германски подводничари. Ти изглежда четеш числа от други хора. Все едно.

Независимо какво виждаме и с какво се съгласяваме, нещо пречи на германските Фоке-Вулф "Кондор", ескадрилата базирана в Бордо, и на Хенкелите, базирани в Норвегия, да летят над Атлантическия Океан. А германците са се опитвали, та ушите им са пращяли! Сега, накои (аз включително) наричаме това въздушна блокада. Други го наричат друго. Но е имало нещо, което е пречело. Част от тези пречки са били посочените бомбардировачи с картечни патрони. Друга част са били канадски и американски изстребители в Гренландия. Имало е и други. Допълнителна пречка са били вражеските набези срещу германските бази с разузнавателни самолети... Крайният ефект е въздушна блокада, срещу германските самолети.

Относно Кондорите, които са били най-дългообхватните самолети: те са били известни със слабата си структура... И не са били особено бързи. Били са доста догоняеми от вражески бомбардировачи. И със слабата им структура... току и пистолетен куршум им е абортирал полетите... Това са технически подробности отвъд статистическите съпоставки.

Германската радарна технология, приложена във флотата им, е била много примитивна. А разните джаджи, раздавани на подводничарите да реагират на вражеските радари - от дървените рамки с опънати жици до шамандурките с алуминизирани хелиеви балони - те са били на право плачевни! Радарите по нощните изстребители са били приложени някъде от края на 1943 - когато вече Германия де факто е била загубила подводниковата кампания - но пак е бутала плачевните джаджи на подводничарите си...

Малко хора могат да проумеят че разгарът на германските подводникови действия, които са се доближавали до необходимата мащабност за да пречат на атлантическите конвои, трае няколко месеца - и върховите постижения на подводниците почти буквално биват последвани от поголовното им изтребление. Април/Май 1943, ако си спомням правилно, са върховите месеци на потопен вражески тонаж. От края на Май за няколко месеца Германия губи две-триста подводници...

А германците още от късно лято 1942 започват борбата да пробият през (несъществуващата според теб и сигурно други)... пречка... която не им дава въздушен достъп до Северния Атлантик.

Ако можеш, виж следните две книги за германските подводници:

Херберт А. Вернер, "Желязните Ковчези"
Гюнтер Л. Букнер, "П(одводни)-Лодки Война"

Вернер е бил капитан, един от малцината оживяли ветерани; оцелява и френски концлагер след войната, където франсетата, импотентни през войната, се правят на мъже с германските пленници, особено с подводничари и други "привилегировани".

Букнер е бил фотограф, пращан по подводниците да снима, за германски военни списания. Също е написал "Лодката" - по която имаше филм.

Двамата създават интересни успоредки на официалните исторически записи. Германците тръбят за "координирано въздушно наблюдение", в помощ на подводниците... И ескадрила слагат в Бордо, и всичко точно. И правят полети, в началото, и конвои биват засечени, и германската машина върви. После ескадрилата пак я има, по историческите записи. Само дето подводничарите така и не виждат германски самолет. И са си на самотек Същата история с радарите... Някой на сухо вади идеи, като създаване на плуваща "гора" от алуминиеви ленти, вдигани във въздуха с хелиеви балони, закрепени към водата с нещо като малки шамандурки... И ето - вражеският радар неутрализиран в тази алуминиева гора... Само дето лентите вечно се оплитат по парапета на кулата, и така-окичената кула свети като факла за вражеските радари... А почистването на парапета взима ценни минути - през които вражески самолет може да види подводницата. Средно е взимало 3 минути от както самолетът види подводницата до като е пикирал към нея и пуска бомби! Сигурно официален исторически источник някъде много се хвали с алуминиевите гори; германците глей кво водачество в радарната технология вадят!

Нещастните германчета, така да бъдат пращани да мрат, мизерно!

Определено съм доволен от нещата, които научих за немския подводен флот. Впечатляващо и едновременно с това ... подтискащо. За пореден път усещам дъха на войната...

Освен немците, обаче, подводници са имали и руснаците, и японците, и американците. За англичаните не съм сигурен. Нещо за тях?

Здрасти,

давам ти връзка към страницата с линкове на един много добър руски сайт.Самият саит е много интересен,а също има връзки към всякакви страници за подводници ,вкл. в исторически аспект./съветски,англииски,американски,японски/.
Разбира се за обективност следва винаги да се отчита националността на автора на сайта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сигурно официален исторически источник някъде много се хвали с алуминиевите гори; германците глей кво водачество в радарната технология вадят!


Извинявай много,
но според мен смесваш понятията.Т.н.метализирани ленти са средства за създаване на пасивни радарни смущения.Между другото използват се все още наред с активните такива.Това са средства за противодействие на радара и нямат непосредствено отношение към това ,доколко си напреднал с радарите.
Бойното приложение на радара основно се извършва през войната.Какво чудно има ,че тогава все още не е развито противодействието на това оръжие.Напротив такава е цялата логика на развитие на оръжията.Първо се появяват подводниците,а след това се развиват средствата за противоподводна борба.Първо се появява самолетът-разузнавач и бомбандировач,а чак след това се развиват зенитните средства и истребителите.По същия начин първо се развива радара,а едва след това започват да се развиват и средствата за противодействие.
Аз лично не съм срещал данни англо-американците да са по-напред/В ПРОТИВОДЕЙСТВИЕТО на радарите/За руснаците да не говорим .Там нещата са се забавили доста.

Като обобщение на дискусията до тук,мога да кажа че за мен основната причина за победата на съюзниците в т.н."Битка за атлантика" е способноста им да създадат и развият към латото на 43г.силни противоподводни сили на кораби и патрулни самолети.Мисля че такъв извод може да се направи и от книгите на такива авторитетни източници като адмирал Честър Нимиц "Морската война",и вицеадмирал К.Дьониц "Германските подводни лодки през втората световна война".

основната причина да победят е, че немците не са имали достатъчно ресурси, които да отделят на морската война. Погледни им подводниците - те (като че ли) почти не са се развивали през това време. Нямат и подходяща (изтребителна) авиация за противодействие на англо-американските бомандировачи. Нито ресурси да сменят шифриращата система, която използват за радиовръзки.

Очевидно не са смятали морската война за толкова важна. Защото като погледнеш сухопътната им армия, определено има какво да се види, особено в танковите войски и средствата за борба с танкове - сигурно знаеш, че прототипа на съвременните ПТУРС е "танковия юмрук", използван от немците в края на войната.

Благодаря за линка. Отивам да зяпам

Добре го заключи: дойчовците са нямали ресурси.

Ако разглеждаш военната им техника като инжинерни произведения, на очи се набива изпипаност. Всичко точно. Нищо в повече. Което е хубаво за моторетка, примерно, или за лека кола. Която няма да бъде кичена с оръжия, все по-сложни и тежки. Но във военните платформи (били те самолетни или подводнични или корабни) изпипаността и "нищо в повече" пречат на бъдещите модификаций.

На темата тук: германските подводници (мнозинството от операционния им флот) са носели... 190 тона дизел. Това е! Точно изчислени; нито литър в повече! Сакън да няма пилеене! Имали са, от началото на войната (до преди да ги загубят) десетина подводници-танкери, с по 437 тона дизел. И какво? Една подводница-танкер можела да презареди... 4 подводници. Какво са 4 презареждания на танкер, ако имаш само 10, от които средно само 5 налични (другите в пристанище за подготовка за нов патрул)? Тези смешни числа за борба с флоти, числещи се със стотици парчета! Това военните противникови кораби; отделно превозните, които трябва да бъдат потапяни! Самите германски подводници са били толкова малки, тясни - все едно... зловещи играчки! Какви модификаций могат да поемат, че да еволвират във войната? Като всичко е перфектно изпипано за НАСЪЩНИТЕ нужди!

Германските разузнавателни самолети... На Фоке-Вулф 200 (Кондорите) - слаба структура! Че толкова години - не можаха ли да я оправят! Как ще могат, след като и германските самолети са били изпипани и малки и с "нищо в повече", сакън да няма грам пилеене! Да, ама ако ти се наложи да подсилиш структурата - от къде обем или контурна линия? Все едно нов самолет трябва да правиш! Икономията излиза скъпо! И Кондорите... чупят тела на кацане, и чупят - и... Толкоз! Ама после дойчовците разработили Юнкерс 190: страхотни самолети, по еди-колко-си показатели бият вражеските! Да, ама Ю-190 има произведени... точно 11. По-точно, 11 влизат в служба! А срещу тях има стотици вражески, малко по-лоши, но не чак да се издънят от сътношение 100:1. Като още от начало дойчовците пускат една ескадрила ФВ-200 да поддържа подводниците им (имали са на-момент патрули и от други самолети, особено на север от Норвегия). Една ескадрила! Досещат се да приложат и ескадрила леки бомбардировачи (Ю-88), да пазят Кондорите от вражески изстребители и бомбардировачи... И като съпоставиш тези 2 ескадрили с противовесните вражески въздушни флоти - че те дойчовците с глави в задниците ли са подхождали към военните действия?!

Нямало е ресурси! Което води до въпроса: като дойчовците не са имали ресурсите, какво са търсели във война с трите най-богати с ресурси страни в света? И тук се отместваме от темата.

Като казвам ресурси имам предвид далеч не само суровините, но и (при това в случая най-вече) човешките ресурси. В смисъл хора, които да мислят по проблема, да измислят решение, да го пробват, приложат в производство, усъвършенстват след придобития опит и т.н.

Изпипаността *не пречи* на разширяването. Пречи липсата на потенциал. В смисъл, възможност за разширяване (каквато всъщност ти имаш предвид). Пречи липсата на конструкции, които са помислени да позволяват закачането за тях на нови, неизвестни в момента на създаването на носещата конструкция оръжия/платформи/механизми/каквото там се сетиш.

А можеш да имаш подходящия потенциал и добре измислен интерфейс за нови оръжия и механизми... обаче за всичко се плаща. В най-добрият случай с повече време за разработка и по-скъпо производство, а в най-лошия - с прекрасни недовършени идеи или само няколко реализирани бройки.

Немците просто не са се готвили за световна война. Не и с всичките най-богати страни в света едновременно. Фюрерът им се скъсва да повтаря, че каквото и да се случи, няма да допусне война на два фронта. А за война само на един фронт тях ги бива достатъчно, както всички знаем. Да, ама не си е направил правилно сметката и му се налага да отвори втори фронт (за да не му го отворят други) ... което разпилява мощта на Германия и води до липсата на възможност за пълноценно противопоставяне на Англия+САЩ.

Защото всичките недостатъци, за които говориш, са съвсем преодолими - виждаш проблемите и правиш нов модел. Ако имаш силици и остен да те ръчка, де. Виж им танковете на немците - в началото на войната са смешни (да ме извиняват маниаците на немската сухопътна мощ), а после ... И пак казвам - така е, защото заплахата от Изток е била значително по-голяма от заплахата от Запад и фюрер & компания правилно са решили, че там трябва да се насочат основните усилия. Всички много добре са знаели какво представлява решимостта на Сталин и че никоя от западните демокрации няма да тръгне да напада Германия по суша преди тя да отслабне достатъчно. Значи, колкото и да ни е неприятно, зарязваме морската война и сблъсъка с Англия като цяло, за да се концентрираме в Русия.

Не че много им е помогнало... Но не са имали никакъв друг шанс.