s chii armii se e bila nashata voiska prez I svetovna? v uchilishte osven za purvoto antifashistko vustanie drugo mai ne uchihme, a tuk horata v debelite knigi spomenavat che sme bili dosta kosteliv oreh . niakoi ako znae, neka pishe.
blagodaria!

Зависи какво разбираш под войска (армия).

Измежду дядо и прадядовци, участвали в Първата Световна на Добруджанския и Южния Фронт, плюс Западната Кампания, те са се били срещу човекоподобни в униформи на следните войски:

румуняши, руснаци (Добруджа)
сърболяши (Западната Кампания)
англета, жабари (първа фаза на Южния Фронт), после плюс гърчоляши, сърболяши, и макарони (втора фаза на Южния Фронт)

(Презрителните нарицания са нарочни; спазвам американската народо-пропагандна стилистика, но в полза на моя български произход.)

Ако говорим за организирани вражески бойни единици, то тогава горният списък маха макароните.

С изключение на макароните, които се поправят и във формата на италианци са български съюзници през Втората Световна, всички други все още са врагове на България. Ако дадем на руснаците кредит за Освобождението, останалите от горния списък са си вечните, практически, врагове на българското съществувание. До днес, включително. Интересното е, че турците се държат много коректно като съюзници! А и те са български врагове. Впрочем, даже най-отрицателният турски образ в българската народна култура не обвинява турците в лъгане. За разлика от гърчоляши и сърболяши, примерно. Но да не се отклонявам.

Едно време с комунистическото гъзолизане за "мир и международно братство", и днес с атлантическото гъзолизане за... "мир и глобализация", радвам се че българчетата даже чуват че е имало Първа и Втора Световна Война! Българските врагове отдавна са маскирани с неопределеното "Великите Сили" - сакън да не чуем точните имена на вражеските държави!

Здравейте,

Светиня ти, радвам се да те прочета.
Само едно нещо не проумявам - нали съм от село - кво стана с тая заповед от вашия устав (на светиите де) да обичаш ближния си (няма се предвид тоя дето те ближе) и даже врага си. Щото иначе вие горе, ке се изпотепате бре, братко.

Сега сериозно - изглежда ти е писнало от елементарна пропаганда, но явно, навсякъде по света, тя е неизбежна. Остава ние да не и се поддаваме.

Накратко по въпроса:
1. Българската армия, с влизането на страната във войната на страната на Централните империи, участва в разгрома на сръбската армия, съгласувано с войските на Австро-Унгария и Германия. Австро-Германските войски нанасят удар по Белград и на юг, разгромявайки северната сръбска групировка, докато две български армии нанасят удари по направления - Цариброд, Пирот Ниш и Кюстендил, Куманово, Скопие, Прилеп, Битоля. В стика на двете армии действа Конната дивизия. След успеха на двете настъпления, се провежда Косовската обкръжителна операция, за окончателно унищожаване на сръбските войски. Тя остава обкръжителна само по замисъл - теренът, лошото време и съпротивата на сръбските ариегарди позволяват на сръбската армия да се измъкне през Албанските планини и да се евакуира на остром Корфу, където се реорганизира и продължава борбата на другите фронтове. За чест на сърбите, трябва да се каже, че се сражават героично и отчаяно за своята земя, борейки се умело за всяка педя земя. Войската, гола, боса, гладна, отстъпва организирано през калта и снежните албански планини, водейки със себе си болния крал Петър, правителството и двора и носейки на носилка след авангарда своя главнокомандващ - болния и стар, но непоколебим воевода Путник. В ариегарда, начело на конната дивизия (вече бригада) и последните боеспособни части стои престолонаследника - княз Александър Караджорджевич - олицетворение на сръбската скромност, на воинските добродетели, но и на сръбския фанатизъм, шовинизъм и жестокост. Неговите умели действия за съпротива на всеки хребет и къси контраудари осуетяват обкръжаването и разгрома на сръбската армия.

2. След окупирането на Сърбия, по нареждане на Германия, Българските войски са спрени на границата с Гърция, която Германия още не е загубила надежда да привлече като съюзник. От военна гледна точка, такова решение е безумно, защото осуетява окончателния разгром на малката съюзническа групировка в помощ на сърбия, заемането на нейната основна база Солун и предотвратяването на възникване на Южния фронт - след катастрофата при Галиполи, съюзниците на биха се решили на десант. Главнокомандващият българските войски ген. Никола Жеков протестира против такова решение, но протестът му не е зачетен.
Така възниква Южния фронт - приблизително, по южната граница на днешната Република Македония. Там, срещу българските войски се бият:
- от страна на Британската империя - две британски дивизии; две колониални дивизии (австралийска и сборна) и австралийска дивизия на леката кавалерия (4-6 конни полка, използвани в бригади или поотделно);
- от страна на Франция - отделни френски части и две дивизии на колониалните войски - Сенегал, както и мароканска конна бригада - спахии.
Под френско командване са и една руска пехотна дивизия и една сръбска пехотна дивизия, както и черногорски "корпус", с променящ се и неустановен състав;
- Гръцката армия, съставена от шест пехотни дивизии, две конни бригади и над двадесет полка "евзони".
На Южния фронт воюват и отделни германски части, но те са незначителни - често само щабове и номера на дивизии, комплектовани с български войски - така се стига до това, български дивизии да носят двойни номера - български и германски. За щастие, това не пречи особено на командването, но изнервя обстановката.

3. След стабилизацията на Южния фронт, Българската армия взема участие в разгрома на Румъния и изваждането и от войната със силите на една армия, войските на Варненския укрепен пункт и Букурещкия подвижен отряд. Заслужават да се отбележат превземането на Тутракан, Изключителните и уникални за тази война постижения на Конната дивизия на ген. Колев, завземането на Кубадинската укрепена позиция и преследването на противника до делтата на Дунав.
Срещу българските войски се сражават две румънски армии и един руски корпус, съставен от четири пехотни дивизии и 3 та конна дивизия - едно от елитните кавалерийски съединения, което не успява да противостои на нашата конница. Иначе, русите се сражават мъжествено, власите са добре екипирани, но проявяват страх. При отстъплението си минират захвърлени вещи и дори трупове, от което загеват наши войници - предимно санитари.
Заедно с нашите войски се сражават и две турски дивизии (едната непълна) които не се проявяват особено и не им се възлагат особено отговорни задачи. След стабилизацията на фронта по Дунавската делта, те са изтеглени. С нас се сражава и германската сборна (всъщност тежка артилерийска група) бригада на полковник Боде, а в последната фаза и една германска конна дивизия.

Във войната, нашите войски се сражават под върховното командване на фелдмаршал фон Макензен - добър военачалник, стар кавалерист и герой за Германия (и България) след войната.

Това е накратко и много непълно.
Бъдете живи и здрави.

Аз, нали знаеш, скромничко си трая - и ако се изцепя с нещо, пак скромничко цепя... За изброяване на вражеските войски - това беше по спомените на дядовците ми. Баба ми (от майчина страна) се бе омъжила много млада - заради което аз имам доста спомени с нейния баща, мой пра-дядо, и изобщо с възрастното поколение.

Дядо ми Христо Ушев е бил командир на оръдие към батареите в Белия Ескадрон; Колев му се пада някакъв братовчед, а и още един от командващите под Колев. После същият Христо Ушев е бил командир на батарея на Южния Фронт, от ония дето ти ги наричаш германски, комплектовани с български личен състав. Свързочниците (заради "висшата" радио-техника) са били германци; оръдията (тежки гаубици в случая) са били български. Та дядо ми е бил получил германски ордени, по случай разни случаи. Когато избягахме от Ялтенска България, в Германия дойчовците се разтърсиха по архивите си и вярно намериха записи от германските отличия!

Все едно; горното е за психологичен фон, така да се каже. Че имам някакъв личен интерес от обсъжданата история. Не си спомням някой около мен да е споменавал за австралийци. Голямите спомени бяха за жабарите, англетата, и липсата на вода. За охлаждане дулата на тежките картечници. И от липса на патрони. Пак за същите картечници. Гадинките са били пускани до 500-300 м пред позицийте. (Тежките картечници с ефективен обсег 1000 м правят положението ни на пред, ни на зад.) След което артилерията разстройва гадинската артилерийска поддръжка, а тежките картечници отварят. И въпросът е бил ще има ли вода за охлаждане и патрони - че гадинките да обърнат на бяг - или ще усетят пролука и ще дръпнат в атака - когато леките картечници ще отворят - но пък ще се достигне до български жертви в окопите. Вода и патрони - това е бил парещият въпрос. В описаните касапници жабарите и англетата по очевадни причини са пускали първо сенегалските и арабски (така са били възприемани) нещастници.

Всъщност "сенегалците", под френска униформа, са съставени от доста по-различни африкански етнически групи, както и "арабите", под английска. Като доста от "френските сенегалци" в действителност са били източно-африканци в английска униформа; имало е угандийци, примерно. Нашите пра-дядовци не са имали колониалния опит да разпознават угандиец от сенегалец от нигериец, или под-групите в изброените "националности" (до днес нееднородни).

Интересното е, че нямаше спомени от бой с гърчоляши и сърболяши; само с франсетата и англетата.

А за обичта към ближния: аз я имам. Дословно. Към моите ближни. Всички други подлежат на американско отношение!

Иначе зверско евала за разбора! Аз такива подробности не пипам - защото нямам познанията. И скромничко споменавам само спомени на моите пра- и дядовци.

blagodaria za otgovorite!

Само кратичко:
Изкефих се на сведенията, дадени от участниците.
Само към скромния имам скромна :) забележка - дай малко по-благородно към сърболяшите и останалите - комшии са все пак, пък и не ни прилича да падаме до тяхното ниво. А твоите мнения всъщност... ами как да не се съглася. И аз съм чувал подобни неща от прадядо си, макар че той почина когато бях първолак.

Та затова се присъединявам към благодарностите на Моткащият се

Znam ot moyata familiya mnogo podrobnosti. Taka naprimer Bvlgarskata Armiya sa ya schitali za Prusacite na Balkanite. Nashiyat voinik e varshil chudesa na fronta, na nashte politici, kakto i sega proigravat vsichko. Mnogo imam da pisha, no me hvashta takav yad ... che mai po-dobre da zareja pisaneto.

Predi dosta vreme mi beshe popadnal analiz na armiite (ot Varshavskiya Dogovor), napraven ot specialisti v Pentagona (USA) i Bvlgarskata Armiya ya schitat za edna ot nai-boesposobnite v sveta.

A dnes iskat da ni rejat raketite ...

Esse quam videri ignotum per ignotius in aeternum.

Нашите войници наистина са се сражавали мъжки (макар че за 3 год участие в Първа Световна повечето време е било посветено на т.нар. позиционна война). Сега ни е много лесно да намираме грешките в управлението (а на мен ми е трудно) може би защото разполагаме с крайния резултат от тях. Според мен най-голямата грешка е била че изобщо сме влезли в тази война. Покрай всички други страдания тя дава и тежки икономически, териториални,социални и др.поражения върху страната ни. Но ако бях живял през онези години сигурно щях да мисля по съвсем друг начин. Не знам ...