А ? Само недей ми излиза с отговора ,,червените боклуци'' - братушките

За да те уважават е нужно самоуважение!

Фърлих камик у градината на Гадната Радост и Черния Кумчо-Вълчо, а ти що се подаде над плета!

Отдавна не ми е приятно словосъчетанието "/цвят/ боклуци". И за руснаците като говоря с неприязън, то се отнася до имперската им същност, което, пак повтарям, не е нещо друго, ами трагична съдба. Не мразя тях (има си хас да си мразя един влак приятели и някогашни гаджета!), но стане ли дума за сблъсък на интереси между ТЯХ (кофти и некоректно обобщение, признавам) и НАС (също обобщение със същите кусури), естествено че реагирам, заставайки на страната на кръвта и езика си. Понякога това се получава много емоционално, защото масовата нагласа в Русия и СССР беше да се ненавиждат "различните", в това число и чужденците, от което съм си патил, макар че ако не си кажех, че съм българин, никой не се досещаше (е, гледаха ме подозрително, както се откроявах на фона им с тъмната си балканска външност и ме мислеха за кавказец).
Та за съжаление и у нас си има доста хора, които смятат, че българското е по-българско, когато е чуждофилско (с обратната си и също не много умна страна - чуждофобството) - за какво им е да се намесват всякакви госдпода, товарищи, ефендилер, домнули и тъй нататък? Колкото и да не харесвам вица за българските казани в ада, непрекъснато избликват примери, че май е точно така.

Та за какво извадих тая тема отново на бял свят?
Ами първо, защото в "Политиката" упрекнах един участник, че спряга поп Кръстю за предател. И второ - защо тези, които заемат във форума поза на авторитети, дума не обелиха по въпроса за предателството на Левски? Пренебрегването на нови исторически факти, изследвания и хипотези (даже и "смехотворните"), не е поведение на професионалист.
Туйто.
Все си мисля (храня една изгладняла и измършавяла илюзия), че в Мрежата ИМА място за сериозни дискусии.

...ме питаш кой е предал Левски ли?
Никой. Стечение на обстоятелствата + работа на турската полиция. Виж, после, на процеса, някои от глупост, други от яко шубе (и кютек 1000 на 100), за му пъхнали главата в клупа.
Та не сме народ от предатели.
Държа да го подчертая.

че поп Кръстьо е предал Левски.

За да те уважават е нужно самоуважение!

Всеки, който не млъква да повтаря, че сме "малка държавица" и бъдещето ни е с Изтока или Запада.
Всеки, който си е направил кариера с публикации в унисон с мнението на "академичната общоност".
Всеки, който е свикнал с нещо и рита против това то да се промени, независимо от посоката - добра или лоша.

Да, като че ли повечето от тази категория са се облажвали от режима преди 1989 г. Но те нямат нищо общо с коя да е идеология, освен с идеологията на своя джоб и търбух.
Колкото до "външни сили"... абе какво биха могли да ни направят, ако преди всичко уважаваме себе си, както ти се изписва след постингите? Парадоксалното е, че всеки разбира това "самоуважение" по свой начин. Не ме подхлъзвай на политическа почва - аз съм анархист и другите според мен не са прогледнали. Там е работата, че досега никоя идеология не е била последователна по отношение на човешкото достойнство. Идеологията е оправдание за стремежа към властта. А никоя власт не обича самостоятелни личности, тя иска маси и тълпи, които да манипулира. Затова всички идеологии са се закичвали с красиви лозунги и точки в партийните си програми, обаче като се вгледаш - всички благи пожелания висят като на свинче звънче, чужди са. Така че само един мироглед, насочен срещу всякаква власт, срещу всякаква арогантност, би бил нещо криво-ляво свястно.
Та все пак още на конкретния ти въпрос - всички, които им е изгодно да сме разделени, всички, които искат да им танцуваме под гайдата - а такива не липсват и в близко и в далечно обкръжение в коя да е географска посока - те са заинтересовани да имаме ниско национално самочувствие или то да се изразява в уродливи форми, базирано върху омразата към другите, а не върху достойнството и самоуважението.
Но пак ти повтарям - търсенето на "външен враг" е загубена работа. Врагът е в нас - комплексите ни.

е causa perduta... В анархизъм не могат да живеят волево незрели индивиди, както и такива, за които отговорността е непосилно бреме. Наличието на такива индивиди в общността на анархистите ще доведе до нейния провал. А как ще се освобождавате от тях ? Естественият отбор не е решение, остават изкуствените:
- подбор на баща (осеменител) - отпада, защото не е анархистично;
- строго възпитание на младото поколение (еничарство) - отпада, защото не е анархистично;
- разстрел на поведенчески нефелните (зависимите) индивиди;

Или поне аз така си мисля - за мен анархизъм значи ,,Дадено нещо е неприемливо (забранено) само ако пречи на себеподобен.''. В сащ веднага ще се намери някой да те осъди, че му пречиш, сигурен съм. Греша ли за дефиницията ?

За да те уважават е нужно самоуважение!

Отзад напред:
специално за САЩ по въпроса бих предоставил думата на гаджето на малката ми сестра, който е сръбски командос, обаче благословията му е толкова цветиста, че не се наемам да възпроизведа този бисер в текстови формат!
Дефиницията е вярна.
точка втора е пътя, но по линия на това, че наистина НЕ ВСЕКИ МОЖЕ ДА Е РОДИТЕЛ И ВЪЗПИТАТЕЛ. Това май е единственото ограничаващо в анархистичното общество и само на преходния етап.
Гените надали играят толкова сериозна роля, иначе нещата отиват към онзи малко кошмарен (но всъщност ДОБЪР) филм "Гатака".
Разстрелът е инструмент на тираничните общества, а анархистичното общество не се основава на насилие.

Определено анархизмът не е за комплексари и волево незрели индивиди (свалям ти шапка за определението!).
Може и да е пердута, но засега. Може би няма да възникне на Земята, а в някогашните земни колонии на Луната, Марс, Титан... или Алфа Центавър, Тау Кит, Еридан, Сигма Дракон, системата Барнард. На чисто ще е по-лесно. Това ще е много дълъг процес, защото досега не е съществувал действащ модел на анархизма (в който авторитетът и уважението на околните е единственото, което ще те накара да се подчиниш на някой, а той от своя страна много внимателно ще прецени способностите си, преди да каже: По този въпрос предлагам да слушате мен! - при липса на всякакъв вождизъм = избиване на комплекси, понеже ги няма). Е, не съвсем, примери са някои РАЗБОЙНИЧЕСКИ (каква ирония, а?) братства, монашески ордени, малки племена - само намеци за една саморегулираща се обществена система. Добра работа биха свършили природосъобразените минималистични технологии - тоест вместо да строиш град където е студено, направи го там, където няма да има нужда от отопление, впиши го в околната среда, не воювай с нея, защото това е кауза пердута 100 на 100.

Редактирано от Sharkan на 23.07.02 10:51.

Последното, за което говориш не е война с природата, рязане на клона на който седим, а е екологично мислене. Можеш да живееш и на полюсите без да воюваш с природата - ескимосите и техните иглута. Според мен технологичния напредък дава възможност за по-екологичен живот - нефта ще отиде в историята при парната машина и т.н.

А за анархистичните братства - то и сега един приятелски кръг може да се възприеме като анархистична общност, но може ли той да се разшири до безкрайност или по-скоро до къде може да се разширява ? Няма ли дори сексуалните стремежи към тоя/ония (при жените, на нас много не ни пука за тия неща ) да изпокарат жените, а оттам и близките им мъже и да се стигне до ,,предвоенно'' цепене ? Между другото в най-строгата организация - армията - хората на дадено ниво (поне на ниските, неофицерските) се държат много братски един с друг - т.е. армията се гради на анархизма, а ?

Анархизма, за който ти говориш - тоя в бъдеще време, е нещо като комунизма - идеал за общество, основано на братство и безкористност. И двете могат да бъдат само идеал, към който да вървиш, не крайна точка ...

Винаги, без значение от възпитанието, ще има корист, завист и омраза ...

За да те уважават е нужно самоуважение!

Историята на Ивайло, такава, каквато ни я описваха последните 50 години, е само още един мит. Историческата истина за Ивайло всъщност е съвсем различна....

Както върви, предателството на поп Кръстю също е на път да се окаже мит. Не, не, да не се разберем погрешно. Не сме станали нито по лоялни, нито сме започнали да схващаме адекватно националните си интереси. Просто по една ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ, поне според лансирваните в последно време версии, поп Кръстю не е предател. Едно дребно изключение, на фона на общото правило...

По долу пък писах за друг мит - за братята Киро и Мето и РЕАЛНИЯ им ПРИНОС към България и културата ни. Клонящ към никакъв, междувпрочем......

Митове, митове...... Защо ли високоразвитите народи не робуват на митове? А гледат реално, трезво и прагматично....

Редактирано от Topepo на 23.07.02 17:16.

Това е целта - освобождаване от митове (и заместването им с нови ), но за това трябва дискусия, нали тъй?