(или за ползата от демокрацията)
На 7 декември 1941 Япония предприема масирано нападение над американския военноморски флот , лежащ на котва в Пърл Харбър (Хавайските острови ) . На 8 декември САЩ и Англия обявяват война на Япония. На 11 декември Германия и Италия се включват във войната на страната на Япония. Един ден по-късно на 12 декември германският посланник в България Бекерле и италианският Мажистрати се явяват пред българския външен министър Иван Попов и му предават “едно съобщение , според което се очаква всички държави , присъединили се към Тристранния пакт по силата на член 3 от пакта , да скъсат дипломатическите си отношения със САЩ и да обявят положение на война както по отношение на тях, така и по отношение на съюзницата им Англия”(Богдан Филов ”Дневник” , София, 1990). На 13 декември 1941 година България обявява война на САЩ и Англия.
Реакцията на българското правителство е нетипично светкавична . За един ден малката и бедна балканска страна решава да обяви война на две от великите сили на света . Самите велики сили обаче нямат желание да воюват с България. На 6 декември Англия обявява война на Финландия, Унгария и Румъния заради активното им участие във войната на страната на Германия , но в тази нота нищо не се казва за България . Ясно е че британското правителство проявява разбиране за положението в което се е оказала България и така насърчава българските управници да не са твърде усърдни в помощта си за страните от хитлериската коалиция .
Въпросителните около този акт се увеличават и от българския посланник в Германия Първан Драганов. В телеграма номер 314 той отправя запитване до българското правителство за какъв дявол се бутаме между шамарите когато не сме задължени юридически по клаузите на Тристранния пакт да обявяваме война на САЩ и Англия. Първан Драганов не е случаен човек , дванадесет години той е флигел-адютант на цар Борис и се ползува с пълното му доверие. В Берлин е отдавна - първоначално като военен аташе а после и като посланник и ако има някой , който е наясно с възможността да се откопчим от неприятните задължения по Тристранни пакт , това е Първан Драганов. Затова възниква въпросът кой и защо пренебрегва внушенията на британското правителство и предупрежденията на Първан Драганов? Кой и защо за един ден взе фаталното за България решение да обявим война на Америка и Англия.
Да видим първо кой в България взема важните политически решения? След краха на на управлението на деветнадесетомайските превратаджии от 1934 година на българския политически небосклон окончателно изгрява звездата на цар Борис III . Овладял размирната армия , недопуснал реално възстановяването на политическите партии , забранени от военните по време на преврата и ползуващ се с доверието и дори обичта на народа той е безспорният лидер на страната. Това се забелязва дори от чужденците посетили България. Например Карл Клодиус , заместник-началник на Търговско-политическия отдел в германското външно министерство пише в доклада си до външния министър на Райха Рибентроп че “в крайна сметка всичко зависи само от неговото (на царя) мнение” (С.Нойков и В.Русев”Цар Борис III в тайните документи на Третия райх” , София , 1995).
Как обяснява този политически ход самият Борис? За съжаление когато дошло времето на отговорите царят е вече мъртъв . Така наречения “Народен съд” живо се интересува защо е била обявена тази ненужна война . На царската сестра княгиня Евдокия след устен разпит е връчен въпросник от 15 точки , на който тя трябва писменно да отговори . Под номер 8 в този списък фигурира въпросът :”Какво знаете по обявяването на война на Англия и Америка?”(“Съветниците на Цар Борис III” , София , 1993) . Княгинята отговаря:”По обявяването на война на Англия и Америка не зная абсолютно нищо и това събитие узнах по радиото и си рекох:Сега окончателно сме загубени, ще започнат бомбардировки и народът с право ще проклина ония, които докараха това нещастие.След смъртта на Царя и съсипването на София веднъж запитах Кирил кой обяви тази война понеже не допущам Царя да е бил, и той ми каза: и аз бих искал да го зная. Рекох:Севов с германските агенти? Каза: може. Запитах Павел Груев бивш началник на личния кабинет на Царя...Рекох му: Кой обяви война на Англия и Америка? Той ми отговори: Според мен Царят е бил поставен пред свършен факт – министрите подтикнати от гестапо са погодили това.”(“Съветниците...” , С. , 1993)
От обявяването на войната (13.12.1941) до смъртта на Борис (28.08.1943) са минали години , но Евдокия не е намерила време да го пита за това приживе, а се налага да се обръща към княз Кирил или към Павел Груев за отговор. Освен това архитект Севов (дребен агент на Гестапо) едва ли е фигура от такава величина, че да уреди обявяването война на великите сили. Другите , обвинени за деянието от княгинята , са министрите от кабинета на Богдан Филов. Същото обвинение издига пред Народния съд и друг приближен на монарха - Любомир Лулчев , нарочен за таен съветник на Борис. В показанията си той изтъква:”Каза ми също (царят), че бил в Кричим, когато научил за обявяването на войната и веднага се върнал в София и че им казал . . . на Филов и Попов: - Вие трябваше да се съпротивлявате, да ви скъсат гащите и тогава да ви онождат, а вие сами сте ги смъкнали, че и вазелин сте им дали.” Това да ви прилича на възмущение на ръководител от погрешното решение на подчинените си? На мен повече ми напомня караница на режисьор за бездарната игра на актьорите.
Излиза че цар Борис задочно , чрез своите приближени твърди , че е подведен от министър-председателя Богдан Филов и външния министър Иван Попов за фаталното решение и че не е бил в София когато е взето. Но тук възникава въпросът: Какво прави държавния глава в Кричим в това съдбовно време? Според дневника на Филов те са имали среща на 9 декември за да си говорят за срещата на Борис с фелдмаршал Лист. Много интересно - на 7 декември САЩ, най-развитата индустриална държава се включва във войната срещу страните от хитлериската коалиция където е и България , а цар Борис, след като обсъжда с премиера приоритетния въпрос за недостойното поведение на германските войници , които харчели много български левове и засилвали инфлацията , зарязва държавата и отива на почивка в Кричим! Положението се усложнява и от факта , че армията също е без ръководство - на 1 декември 1941 г. началник-щабът на българската войска генерал К.Лукаш заедно с началнизите на оперативния, снабдителния и учебния отдел заминават на Източния фронт за да се запознаят с положението там (Г.Вълков ”Парола Унтервелт” , София , 1984). Споменатите офицери с учудване научават след завръщането си , че България е вече във война с половината свят , а тях просто не са ги питали какво може да се очаква от това във военен аспект. Държавният глава или е полудял, или си осигурява алиби за едно престъпление.
Филов и Попов пък са последните хора от политическия елит които могат на своя глава да обявят война на две велики сили. Професор Богдан Филов е археолог с европейска известност , но е едва от 4 години в политиката и за разлика от повечето български политици нама никакъв военен опит.Той дори не е служил войник. Иван Попов е дипломат от кариерата при това маниакално предпазлив. Когато през март 1941 г. германците го викат заедно с Филов във Виена , за да подпише влизането на България в Тристранния пакт , той се преструва на болен , за да не отиде. Това са хората които възпозвайки се от отсъствието на царя за едно денонощие решават да си сложат главата в торбата. Нещо не ми звучи правдоподобно.
П.К.Чинков , който е нещо като говорител на правителството по това време , разказва почти анекдотичен случай в спомените си: “Сега ще чуете нашия коментар” (София,2001г.). На 13 декември разтревожен от слуховете които циркулират из София , той отива в Народното събрание и пита външния министър Иван Попов какво ще предприеме правителството, за да е готов да го коментира. Вместо отговор Попов го пита:
“-Ти какво знаеш?
Казах:
-Едни казват че ще обявим война на САЩ , други разправят , че ще обявим война на САЩ и СССР.Не зная какво да пиша , а няма да имам време да пиша , след като изслушам декларацията на министър-председателя, затова...
Тогава Иван Попов ме прекъсна и. . . ми каза:
-Направи един коментар за единия случай и един – за другия. След като изслушаш декларацията ще прочетеш съответния коментар.”
В дневника си Филов обаче пише че предния ден именно с Попов след среща с цар Борис до два часа след полунощ редактират изказванията си. Защо външният министър така юрка стария си познат от Дирекцията по печата , където работят заедно години? Ами защото самият Попов не е сигурен че представлението няма да се отмени в последния момент , а единственият , който може да направи това е авторът на този водевил цар Борис III.
Да обобщим: цар Борис прави нещо , но се опитва да го представи за дело на други. Следователно той смята това нещо за неправилно дори за престъпно. Изниква въпросът , защо тогава го прави? Може би не може да откаже на германците? Едва ли. Той отказва на самия Хитлер в продължение на години да изпрати български войски на Източния фронт. Отказва на Химлер да изпрати българските евреи в лагерите на смъртта. А да не може да откаже на един бивш полицейски чиновник, какъвто е посланикът Бекерле? Борис е офицер за свръзка с немското командуване на фронат по време на Първата световна война и много добре знае , че тогава влизането на САЩ във войната на страната на Антантата е една от главните причини за капитулацията на Германия. Затова още на 7 декември монархът разбира , че Германия няма вече дори и теоретичен шанс за победа, а България може само да се опита да избере “освободителя” си. Горчивият опит от предишната война подсказва на Борис , че ако ни окупират западните съюзници за династията рискът ще е минимален. Най-много да го накарат да абдикира в полза на сина си, както е направил баща му Фердинанд преди 23 години и да се оттегли в именията им в Германия. Страната обаче ще бъде подложена на убийственни контрибуции и на откъсване на исконни български земи. Ако “освободителят” бъде Червената армия обаче с династията е свършено. Много добре е известна печалната съдба на последния руски цар Николай II и на цялото му семейство.
Въз основа на този анализ цар Борис взема решение да обяви воина на САЩ и Англия , за да могат да ни победят и окупират и в никакъв случай да не се замесва на Източния фронт срещу Русия. Дава главната роля в бъдещото представление на Филов и се оттегля в ловния си дворец в Кричим ни лук ял , ни лук мирисал. Останалото е въпрос на техника. Премиерът свиква министерския съвет и им свежда задачата като изтъква , че така искат германците , а и царят е известен (което си е истина–Филов известява Борис телеграфически). На подбраните от цар Борис министри друго не им и трябва. Те единодушно одобряват предложението за обявяване на войната. На другия ден мнозинството в Народното събрание е по-категорично и решава да приеме декларацията на правителството “с акламации и без разисквания” (Б.Филов ”Дневник” , С. , 1990). Както виждаме гласуването с ръкопляскания не е патент на новото време на НДСВ. Само че тогава са го наричали по-поетично акламации. Цар Борис III е почти доволен. Той няма нищо общо с деянието – има си желязно алиби човекът. Е , главният герой Филов допуска известни слабости. Трябваше да се поопъне на германците , да изкрънка нещо за този ход , а не да се подлага при първо поискване , но главната задача е изпълнена – пътят на западните съюзници за окупирането на България е разчистен и за това ще ги покани царят , когато му дойде времето. Резултатът е катастрофален. Англо-американците не ни окупират, но в края на 1943 и началото на 1944 година сриват със земята София. Убити са 4208 и ранени 4744 българи , разрушени 12000 сгради, материалните щети са за 24 милиарда лева. За англичаните и американците войната си е война , а “символичният” и характер обявен от българските управници възприемат като балканска екзотика. Бедни ми , бедни царю честити нима сериозно си мислил , че Сталин ще се спре пред някаква хартийка? Тогава както е казал шопът: “кам го ручахме жабето”. Тези хиляди убити и ранени тежат на царската съвест и само преждевременната смърт на монарха го освобождава от отговорност. Нататък всичко се знае. Окупира ни Червената армия с всички произтичащи от това последици , от които и до ден днешен не можем да се отърсим.
През 1804 година Наполеон отвлича от Германия и екзекутира напълно аполитичния член на френското кралско семейство - Енгиенския херцог Луи. Аристокрацията на цяла Еврoпа е ужасена от този варварски акт и се обединява срещу него.Тогава наполеоновия външен министър Талейран казва:"Това не беше само престъпление , това беще грешка." За съжаление за грешките на държавниците обикновенно се разплащат народите. Е цар Борис III също щеше да си плати както плати брат му княз Кирил , ако летейки над Европа за среща с Хитлер през лятото на 1943 г.не беше разбрал ужясяващата грешка-престъпление , което беше допуснал. Виждайки Европа и Германия в руини и разбирайки че е само въпрос на време през България да мине същият огнен харман сърцето му не издържа. Да се надяваме , че тогава е мислел повече за България , а не за собствената си и на династията съдба. Той е бил само един обикновен човек поел много повече отговорност , отколкото е можел да понесе. Българското общество, неспособно след Първата световна война да се справи с вътрешните си разногласия , му прехвърля бремето на решенията за бъдещето. Цар Борис безспорно има своите победи и верни решения- като омиротворяването на страната , завръщането на Южна Добруджа в рамките на България и т.н.. Но в крайна сметка ограничаването на гледните точки върху събитията за продължително време до една единственна води до катастрофа. Възгордяването и субективизмът на монарха , липсата в неговото обкръжение на хора които да посочат други пътища и да отстояват своето мнение , са фатални за България. Но това са недостатъци на всяко авторитарно управление. Възлагането на едного да чертае бъдещето на даден народ за кратко време има добри резултати , но за по-продължителен период има печални последици. Затова и диктаторите в Римската република се избирали само за срок от шест месеца и то в изключителни и тежки за страната моменти. В противовес на случилото се ще посоча републиканска Швейцария, която мъдро избягва всички съблазни и капани на Втората световна война.
За съжаление сега сред нашето общество отново битува идеята че много умове са добре , но само един е още по-добре.Аз само ще ви препоръчам да четете историята и ще ви запита: До кога ще настъпваме една и съща мотика? Докато си счупим главите ли?

Демокрацията е много лош начин за управление.За съжаление всички останали са още по-лоши. Уинстън Чърчил

Страхотно! Рядко съм попадал на толкова дълго писание в което да няма фактологична грешка /или поне да не забележа факторлогична грешка/, от кето да няма какво да махна и да няма какво да добавя. Изложеното становище за поведението на Борис е може би спорно, но във всеки случай много интересно, макар и не напълно непознато.А препратката към Енгиенския херцог и коментара на Талейран е направо великолепен. Още веднъж бряво.

И все пак, в твоя постинг, някак си зад кадър, остават редица важни и съществени моменти в българската политика от онова време. Имам предвид главно стремежа за ревизия на Ньой и присъединяване на Македония, Бел. Тракия и т.н. Нека не забравяме, че Хитлер е обещал (и е оказал!) съдействие в това направление.... А и тези земи - разбира се, в резултат на серия недоумици на политиката на Bg! - са окупирани от Гърция и Сърбия - традиционни сфери на влияние и съюзници на USA, UK, Франция и т.н.

Тъй че, в този план, обявяването на война тогава действително може би е изглеждало като силен, перспективен и печеливш ход. Още повече пък, че през почти цялата есен на 1941 г. Вермахта все още още настъпва стремително през СССР, и докато се стигне до Сталинград и Курската дъга тепърва е трябвало да изтече много вода.

Сиреч, обявяването на тази война, на пръв поглед, при тогавашните обстоятелства, изглежда не е изглеждало чак толкова лишено от смисъл. Едва доста по късно става ясно, колко дълбоко е погрешна тази стъпка - за пореден път в историята на Bg.

А за демокрацията и съотношенията й с другите системи - друг път....

Редактирано от Topepo на 01.04.02 17:54.

Ние аматьорите трябва да се подкрепяме.

1.Не съм дотачъчно осведомен за настроенията на народа по онова време
но имам чувството че обществото тогава съвсем се отказало от реваншистките
настроения след Междусъюзническата война.След Първата световна
народът е искал просто да го оставят на мира.Затова възприема връщането
на Македония и Южна Добруджа като подарък от Дядо Коледа.Затова
и голяма част от българските чиновници в Македония се държат не като на своя земя а като окупатори.Дядо ми е бил там и ми е разказвал.
2.Какъв силен и печеливш ход?Борис съвсем не е бил глупак , а и е имал
печален опит от Първата световна война.Тогава САЩ са се намесили
във войната когато един от стълбовете на Антантата - Русия е била
вече елиминирана и въпреки това Германия е претърпяла поражение.
Какво да очаква през зимата на 1941 когато
СССР съвсем няма намерение да сложи оръжие , а във войната се включва
със свежи сили най-развитата индустриална държава.
Защо Испания например , която единственно е можела да допринесе
за успеха на войната срещу Англия , като допусне германски войски
да щурмуват Гибралтар и да превърнат Средиземно море във вътрешнио
фашистко езеро с всички произтичащи от това последици за английските
войски във Северана Африка и Египет се измъква по терлици а ние
доброволно сме се набутали между шамарите.Казал го е народът:
Когато атовете се ритат , магаретата страдат.Това е трябвало да
мисли Борис , а не за съдбата на династията.Не го обвинявам за влизането
в Тристранния пакт през март 1941.Това е била единственната политика
по това време , но обявяването на война на Англия и Америка е било
абсолютно излишно.
А за демокрацията точно сега му е времето да говорим , защото утре ще бъде късно.Утре първо ще ограничим народните представители до сто(имаше
преди време такова предложение в клуб Политика).А после за по-оперативно
управление ще оставим само едного да решава.То и сега мнозинството
в Парламента се състои само от един макар и той да не е депутат.Просто
за него са гласували.Останалите са фигуранти , а този един само бог знае
с кого се съветва.

Трябва да проявим съчувствие към Борис, доколкото явно е бил под силен натиск, а държавата му е фактически окупирана. Не е било проблем да му намерят заместник. Може би това е била цената да не пратим войски на Изток, просто не съм запознат с кухнята на тези неща. Все пак, и на друго място го писах, странно е, че през 1910 един майор превежда Клаузевиц, а до края на ВСВ никой не го е прочел, за да види, че символична война няма. Като цяло съм с впечатление, че не сме имали своя стратегия какво ще правим в тази война.
Що се отнася до депутатите - реалистичната бройка за държава с нашето население е 100 - 120 души максимум. Погледни, ако искаш, учебниците по Конституционно право. 240 е кошмар, нагледно доказан в последните 12 години. Колективната отговорност на толкова много глави е всъщност лична безотговорност. Доколкото си спомням, общинският съвет на Чикаго е 99 души. Никой не може да ме убеди, че да управляваш такъв мегаполис е по-лесно, отколкото да управляваш България.

The Sky Is Not The Limit

И на мен ми хареса постинга ти, но имам все пак един въпрос. Дори и да приемем, че Борис наистина е имал това впредвид и, че той е напъхал Българи между шамарите, какво според теб щеше да се промени ако не бхме обвили война на Англи и САЩ? Нмаше ли пак руснаците да дойдат отсам Дунава и нмаше ли пак да сме в същото положение? Разбирам минусите на това обвване на война, но не мисл, че при разделнето на света в Ялта нещо щеше да се промени. Според мен САЩ и Англи и така щха да ни оставт на руснаците и тогава сметките, които си е правил този или онзи са без значение.
Ако Германи беше смачкала Руси, можеше да спечели войната. Тук паралела с Първата световна не е много уместен. Проблемът е в това, че просто през '41 никой не е врвал, че Германи нма да може смачка Руси. Погледнато след 50 години на нас ни е лесно да правим паралели и да съдим колко е бил тъп Хитлер например. Но постави се във времето тогава и ще видиш, че немците наистина са имали много по-добри шансове от тези през Първата Световна. Това, че Хитлер сам е тръгнал да командва вместо да остави генералите си да се занимават според мен е било повече от решаващо. Например разделнето на фронтовете/направленита - много генерали са били против.
Ти играл ли си нкога добрата стара игра "Civilization" :)). Би ли разделил войската си на парчета за да превземеш 2 града едновременно или би ги изчовъркал един по един?

Така, че каквото и да е било решението за обвването на войната (и на когото и да е било), това решение е било... повече правилно, отколкото неправилно (зависи от гледната точка). Врно, че тъпни като "символична война" и на знам какво си са пълна идиотщина, но по това време Германи е била безспорни победител и аз не мисл, че нкой тогава е виждал нкаква кой знае каква опастност от обвването на войната. (всъщност май нкой все пак е подозирал нещо, щом са се опитали да представт войната като символична) Нашите са искали да се подмажат + евентуално и твота верси (кото също е правдоподобна). А ако питаш за какво да се подмазваме - имало е за какво. Не дадохме евреите си, не възнамерваме да дадем войски за източни фронт + малко проблеми с италинците в Македони + това, че Траки и Македони не са ни били дадени ей-така, а са щели така или иначе да бъдат разделени след победата. Нашите войски са или там повече за опазване на реда :)). Ами... виж какво - нашите е имало от какво да се притеснват и от собствените си съюзници.

Мен ако питаш трбваше да бием шута на германците в момента, в който се обърнаха нещата след Сталинград и Курск...

Поздрави,
Павел

"като ми плащат колко да не умрем, че работим колко да не заспим"
Шопска мъдрост

Ha!!! Welikiqt Internet Explorer mi izqde bikwichkata "q". Weliko neshto e towa Windows XP...

"като ми плащат колко да не умрем, че работим колко да не заспим"
Шопска мъдрост

Имам малко време и ще си позволя да изложа няколко, по - малко известни факти, които много добре се връзват с втората част на заглавието на темата - "за ползата от демокрацията".

Става дума за начина по който е било избрано деистващото по време на ВСВ народно събрание. Малко известно е, че освен, че няма партии и ситемата е строго мажоритарна, за да се кандидатираш е трябвало да бъдеш одобрен от областния управител. Ако някой не вярва съм готов да покажа извадка от списък на хора, които не са получили одобрение за да се кандидатират. Това ограничение е въведено, ако не се лъжа с наредба - закон и дава право на областни управители да отказват достъп до листите на твърде широк кръг от хора. Направо е абсурдно, но в нашия семеен случай е отказано на дядо ми, въпреки, че е бил депутат в предишното събрание. Да уточня, не е бил комунист и след 9.09. е изкарал над 10 г. по панделите. Та значи, по условие в народното събрание са били отстранени основната част от инакомислещите кандидати, и то по условие. Това според мен е основната причина решенията по жизнено важни въпроси да се вземат с акламации.

Едва ли е било изживяно желанието за обединение на България, но хората вече са били доста предпазливи. Освен това нека напомня, че връщането на Добруджа става не само благодарение на Хитлер. Без съгласието на Сталин и още по - точно без СССР да присъедини Буковина, вероятно и на нас парашута няма да ни се е отворил.

Значителна част от хората тогава, особено по селата, не са одобрявали нито влизането в пакта, нито "символичната война". Въоръжената съпротива срещу Германия и правителството далеч не започва след 22.06.1944г. Още през март, някои среди в БЗНС се ориентират къв въоръжени акции. Малко по - късно, по такъв повод от страната избягва бащата на Анастасия Мозер. Той специално е бил сътрудник на едни англиски служби, които не са свързани с министерството на културата на обединеното кралство. Но това няма значение, по - важното е, че наистина е имало хора, които още през март 1941 са били против влизането в остта. Включително външния министър Попов, един безусловно мислещ и достоен човек.

Пак е редно да напомним, че ние влизаме в пакта, едва след като Югославия се присъединява към него. Никой не очаква последвалия там преврат.

Не е било лесно да се откаже на Хитлер, факт, но също е факт, че Дания го прави, преди март41 струва ми се и все пак успява да не бъде третирана от немците като окупирана страна. Не им ебило гот сигурно, но са се справили по добре от нас.

Освен БЗНС, про-англииската и про-френската опозиция също работят срещу присъединяването ни към пакта. А това са хора от калибъра на Буров например, с авторитет и пари, и възможности. Антихитлеристки настроения има и във войската.

Логичен е въпросът защо всичките тези хора не се изявяват ярко. Според мен, освен липсата на партии и служебното отстраняване от НС на неудобните, огромна е ролята на Царя. Той безусловно е имал авторитет.

Имал е качества очевидно. След като върлият републиканец Стамболииски съвсем сериозно е мислел да го прави председател на Републиката, която готвел.( Май е много познато нали).

Освен това личният режим на Борис, установен, напрактика още по времето на ген.П.Златев и бетониран при Кьосеиванов се оказва много успешен за икономиката на държавата. И хората са му вярвяли, може би по начина по които и сега вярват на Симеон, смо че тогава с повече основание.

Почти съм съгласен, че едва ли България е щяла да бъде друга след решенията в Ялта или, ако трябва да бъдем по - точни - след решенията на Московската среща на Сталин и Чърчил. Но почти... Защото при друга политика, провеждана още от лятото на 43та е било възможно нещата да протекат по друг начин.

Тогва обаче,(пак поради липса на демократични механизми) начело на държавата застават хора без абсолютно никакъв политически опит. Богдан Филов е бил блестящ археолог и убеден привърженик на немската школа в тази наука. Механично е пренесъл възхищението си към тази школа към политическата доктрина на фашизма. Освен това, той е без абсолютно никакъв политически опит, той и за това е избран от Борис - за да слушка. Принц Кирил е бил много готин, разбирал е и от земеделие и от стопанство, но с политика специално е внимавал да не се занимава, до момента в който става регент. В нарушение на конституцията, впрочем. За храбреца Михов, не ми се и говори, защото той е един от многото похарчени в политиката достойни мъже . Добрия банкер Божилов, може би много подходящ в друг момент, е бил може би най- неподходящото нещо в този.....

Тъжно..... Май ме прибара графоманията. Отивам да пия бира

Ха така - бира да има...

Много съм любопитен каква е била според теб алтернативата. Казваш, че "при друга политика, провеждана още от лятото на 43та е било възможно нещата да протекат по друг начин". По-какъв? Трудно ми е да си представя друг начин освен запазване на статуквото България да бъде в сферата на влияние на Русия, колкото и да ни е неприятно (всъщност на някои от нас май би им било приятно).
Останал съм с убеждение, че Антантата дори когато ни е ухажвала, пак не ни е желала всичко най-хубаво. Гърция и Сърбия са си техните фаворити открай време...

"като ми плащат колко да не умрем, че работим колко да не заспим"
Шопска мъдрост