|
ЕMИЛ АЛЕКСАНДРОВ
КУЛТУРА И ЛИЧНА ВЛАСТ
"АГНИ ЙОГА"
В много от своите книги Елена Рьорих е записала мислите на индийските си учители - махатми. И така се е родила системата "Живата етика",
наричана още "Агни йога" (от агни • индийски бог на огъня, на живота, и йога - съединение, учение). В нея се разкриват възможностите за
вътрешно усъвършенстване и развитие на човека, за необходимостта от такова поведение и мислене, чрез което ще се прояви заложената у
индивида психическа или космическа енергия, чието освобождаване ще разкрие огромните способности на човека, на обществото, на
човечеството като цяло, ще се опознае Вселената и усъвършенства животът. За да се постигне тази цел, е необходимо продължително изучаване
на "Агни йога" и саморазвитие на индивида.
Людмила Живкова години наред изучаваше "Агни йога", съчетавайки това с усвояването на различни философски системи. Редовно правеше
йогийски упражнения (даже когато беше из-вън страната), придържаше се към живот и хранене, което изключваше месо и продукти от
животински произход. Когато пътуваше у нас и в чужбина, носеше книгите по тези въпроси в куфарче, заключено с шифър, който само тя
знаеше, защото не искаше чужди очи да надничат в нейните занимания. Понякога обаче, при дълги пътувания, е споделяла с мен своите
философски увлечения.
Беше убедена в съществуването на психическа космическа енергия и твърдеше, че се чувства много бодра, че издържа на големи работни
натоварвания. И наистина понякога беше твърде работоспособна. Нямам впечатления дали това водеше до болестно състояние на организма й.
Ядеше по малко, но според мен достатъчно, за да си осигури необходимите калории. Един ден в седмицата пиеше само течност, състояща се от
50 процента чай и 50 процента прясно мляко.
През юни 1975 година пътувах с нея до Куба и по време на дългия път тя ми разказа не само за теоретичните и за практическите си занимания
по йога, но и за възгледите си. Според нея индийските учения, а и "Агни йога", са резултат не само от натрупана през вековете мъдрост, която
дава отговор на неразгадани още от човечеството тайни, но и откриват психическа енергия, далеч по-голяма от всички известни досега
енергии. Беше категорична, че марксистко-ленинската теория подценява духовните проблеми, както и ролята на духовността в живота на
хората, омаловажава ролята не само на християнската, но и на всички религии. Редица проблеми на дейността на човешкия мозък не са изучени
и по принцип знанията в тази област незначителни. И тъй като активно е изучавала всичко това би искала да не се говори само за
материализъм. Но.. била поинудена тези си знания да пази в тайна или, ако прави нещо да го прави краино внимателно поради положението,
което има като дъщеря на президента и заради положението на самия президент.
Подчерта, че ако хората разберат за нейните занимания ще я обвинят в какво ли не и затова е принудена да ги крие Но нейната предпазливост
беше повече на думи. На практика тя сподели с мнозина увлеченията си и това стана причина да плъзнат слухове и упреци по неин адрес,
обвинения от ортодоксални комунисти, които устно или в писмена форма стигнаха до баща й
Людмила Живкова подкрепи хора, които преди нея са започнали да се занимават с йогизъм, с духовни учения и религии тъй като някои от тях
бяха преследвани от партийни инстанции и от Шесто управление на МВР.
Заради практикуването на йога Христо Гешанов например бе изключен от партията и с него се занимаваше ревизионната комисия на Градския
комитет на БКП, а после и на Централния комитет на БКП. Въпреки че ние с Кирил Аврамов изтъкнахме, че лично Людмила Живкова е дала
съгласието си за съществуването на йогистката група на Гешанов, двете инстанции не оттеглиха обвинението, че той е идеологически
неблагонадежден.
Веднъж при мен просто нахлу група йогисти заедно с Гешанов с оплакване, че са им правили обиски по домовете и са заплашвали, че ще ги
арестуват. Обадих се на Антон Мусаков - един от ръководителите на Шесто управление и помолих да не ги преследват, тъй като Людмила
Живкова поддържа групата Той обеща и мисля, че устоя на обещанието си, тъй като за известно време нещата се успокоиха. Впоследствие обаче
отново ми казаха, че някой си Филев от Шесто управление продължавал да рови, оплаквайки се от моята намеса.
Един ден при мен дойде Христо Гешанов с нови оплаквания и молба за помощ. Докато говорехме, бях повикан в кабинета на Людмила и аз
използвах случая, за да я осведомя за новото преследване на йогистите. Получих от нея указания да помагам и да уважа искането им - да бъдат
отпуснати за дейността им неколкостотин лева.
Въпреки разписките, които Гешанов подписа, тази сума беше включена в обвинителния акт срещу мене. Обвинен бях, че по мое усмотрение
съм помагал на йогистите и съм пречел на Шесто управление да си върши работата. Филев бе призован като прокурорски свидетел. Тогава
никой не ми даде възможности да опровергая обвинението, че съм действал самоволно но вече разполагам с документи, че Людмила Живкова
и председателството на Комитета за култура е нареждало да се подпомагат финансово йогистите на Гешанов...
Няколко месеца преди смъртта си Людмила се беше договорила и с патриарха на Българската православна църква Максим за организиране на
съвместно заседание на Светия Синод с председателството на комитета, за да се обсъди и приеме план за обща дейност, което безспорно би
открило и нови възможности за влияние чрез културата.
Людмила Живкова помогна и на известния народен лечител Петър Димков. Без нейната подкрепа лечебната му система, повлияна от
балнеолечителя и психотерапевта от първата половина на века Луи Куне и от известния варненски природолечител д-р Кирил Йорданов, щеше
да бъде задушена от негативизма на официалните здравни органи.
Петър Димков беше забележителна личност. Той ми разказваше как още преди войната му се отдало да спаси родната къща на Васил Левски в
Карлово. Когато искали да я разрушат, за да прокарат път, той, като началник на гарнизона, я обградил с войници и не допуснал вандалщината.
За това имал големи неприятности с Министерството на войната, но пък спечелил време обществеността да се организира и местните
управници да се откажат от невежото си намерение.
Благодарение на Людмила Петър Димков не само получи възможност да се занимава с природолечение, без да бъде преследван, но и издаде
тритоманата си книга "Българска народна медицина. Природолечение и природосъобразен начин на живот", която получи международно
признание. Людмила помагаше и на дъщеря му Лили - интересна художничка, която направи успешни изложби у нас, в чужбина и във
Фондацията и музея на Николай Рьорих в Ню Йорк.
Това не мина без последствия. Лили Димкова беше разпитвана по моето дело, макар че някои хора от правораздавателните органи се учудиха
защо бе извикана - показанията й нямаха нищо общо с предявеното към нея обвинение. Целта беше чрез призоваване на повече свидетели да се
създава впечатление за нещо страшно и така да се всява страх у населението.
Людмила се бе привързала и към гадателката Ванга - ползваше се от нейните съвети, особено при предстоящи важни сьбития, каквото беше
Международната детска асамблея "Знаме на мира".
Слуховете за заниманията на Людмила с Рьориховото учение, с проповедите на махатмите, природната и народната медицина и религиите, с
гаданията, йогизма и прочие бяха много. Говореше се, говори се и сега, че самоограниченията й в храненето (освен това Людмила не
употребяваше алкохол, не пушеше, твърдеше, че е преустановила всякакъв сексуален живот) са довели до смъртта й. Не бих казал, че е така.
Мисля, че тя познаваше правилата на йогизма и спазваше онези от тях, които предотвратяваха вредните за организма последици. Неведнъж
обясняваше, че никой не трябва да се занимава с йогизъм, преди много добре да го е изучил.
Сега йогисткото движение се легализира. Легализира се и движението по психотроника на Кубрат Томов (навремето също преследван от
властта, но подпомаган от нас). Създаде се Център за природна и народна медицина. Различните философ-ски и религиозни системи, които
бяха обект на постоянно гонение, вече се изучават и практикуват свободно. Всичко това дава възможност човек да направи своя избор, да
предпочете онази система, която отговаря на неговите нагласи и помага най-добре за хармоничното му развитие.
Когато обаче ние работехме, тези занимания бяха опасни. Дори твърде опасни...
---
Международното движение "Знаме на мира" води началото си от 1979 година, когато в
София се провежда Асамблея "Знаме на мира", посветена на Международната година на
детето. Патрон на Асам-блеята е Амаду Махтар М'Боу - Ген.директор на ЮНЕСКО. До
1989 г. в София се провеждат 4 Асамблеи и 4 Срещи на деца-та от света. В тях общо са
участвали 3900 деца от 138 държави и 14000 от България. Създателка на "Знаме на мира" е
Людмила Живкова. Девиз на движението е: "Единство, Творчество и Красота", а основен
принцип: "Всеки може да бъде творец в Асамблеята на мира". Основни задачи на
движението са: "Приобщаване на български-те деца към националните и световни
ценности, разкриване на детските способности, стимулиране на детското творческо
развитие и чрез творчество - възпитание в дух на приятелство и мир между народите за
всички деца на света. Движението има общопризнат хуманен характер и няма
полити-ческа насоченост. Прието е като нова форма за дипломация и сътруд-ничество в
името на мира и е подкрепено от ООН, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ, ИНСЕА и др. международни
организации. Основни документи в това отношение са: - II-та Световна конференция на
ЮНЕСКО - 1982 г. - XX, XXI, XXII, XXIII сесии на Генералните конференции на
ЮНЕСКО. - XXIV сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО - Париж 1987 година. -
XXV конгрес на ИНСЕА - 1984 г., които приемат резолюции за подкрепа и сътрудничество
със "Знаме на мира", което препоръчват на всички страни-членки на тези органи-зации.
ООН разпространява като официален документ Писмото-обръ-щение, прието от децата на
света на Световен детски парламент в София - 1979 година. Лидери на ООН, ЮНЕСКО,
УНИЦЕФ и др.като Курт Валдхайм, Хавиер Перес де Куеляр, Амаду Махтар М'Боу,
Фр.Майор Сарагоса, Джеймс Гранднд, както и Роналд Рейгън, М.С.Горбачов, Папа Йоан
Павел II и много други изпращат приветствия до софийските Асамблеи и подкрепят идеята
- децата да творят в мир за мира. През 1987 г. ООН удостоява "Знаме на мира" със званието
"Вестител на мира". "Знаме на мира" е асоцииран към департамента за обществена
информация на ООН в Женева и е член на Националния комитет за УНИЦЕФ. Програмата
му е включена в международната програма на Десетилетието на световното културно
развитие до 2000 година. Поради настъпилите събития в България при прехода към
демо-рация и по субективни мотиви, без логическа обосновка, на 30 август 1990 година
българската страна прекратява международното детско движение "Знаме на мира" като
прекъсва международните контакти и закрива координационния му блок в София - Център
"Знаме на мира". През 1999 година в нова, значително различаваща се обстановка се
създава Фондация"Людмила Живкова-Знаме на мира", която е неп-равителствена
организация-продължител на идеите на"Знаме на мира".
|
[
